№ 18028
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110122858 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗД “Б. И.” АД, БИК
********, гр. С.........., представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г., срещу
ЗД “Е.”, ЕИК: *********, адрес: гр. С...., представлявано от юрк. К. М., с
която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 560.00 лева
представляваща неизплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски във връзка със заведена щета под № ********** в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху претендиралите суми от
датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумите,
както и разноските по делото в това число и заплатеното адвокатско
възнаграждение
Ищецът твърди, на 11.03.2021г. в района гр. София, на бул. България при
№ 110 е реализирано ПТП с участието на МПС марка “Сузуки Селерио”, с per.
№ *******, собственост на Д. С. В. и управлявано от Ц. А. К. и МПС марка
“БМВ 120 Д”, с per. № *********, собственост на И. К. Щ. - П. и управлявано
от същия. Според представения Протокол за ПТП № 1785810, причините за
произшествието се дължат на противоправно поведение от страна на водача на
МПС марка “Сузуки Селерио”, с per. № ******* - Ц. А. К.. МПС марка “БМВ
120 Д”, с per. № ********* бил застрахован по застраховка “Автокаско” в ЗД
“Б. И.”АД със застрахователна полица №: Е20990020143 валидна към момента
на събитието. В компанията ни е заведена щета под № **********.
Нанесените щети по автомобила са описани в приложените опис заключения.
След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер 3872.28 лева. Поддържа, че на основание чл. 411 КЗ във
връзка с чл.45 ЗЗД след изплащане на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу прекият
причинител на вредите. Собственика на МПС “Сузуки Селерио”, с per, №
******* е сключил задължителната застраховка за “Гражданска отговорност”
съз ЗД „Е.”. До този момент останали незаплатени единствено сумата предмет
на производството. Ето защо моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорват механизма на ПТП. Не оспорва, че е платило останалата част от
регресната претенция не оспорва, стойността на наема на заместващ
автомобил. Единствено оспорва, че обезщетението изплатено за заместващ
автомобил не са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Сочи
че предметът на застраховката „гражданска отговорност“ е само стойността на
лекия автомобил и здравето на водача и пътниците но не и разходи свързани с
невъзможността да се ползва увредения автомобил.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. 2 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е определил като на
11.03.2021г. в района гр. София, на бул. България при № 110 е реализирано
ПТП с участието на МПС марка “Сузуки Селерио”, с per. № *******,
собственост на Д. С. В. и управлявано от Ц. А. К. и МПС марка “БМВ 120 Д”,
с per. № *********, собственост на И. К. Щ. - П. и управлявано от същия.
Причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от
страна на водача на МПС марка “Сузуки Селерио”, с per. № ******* - Ц. А. К..
Между ЗД „Е.“ АД и собственика на увредения лек автомобил с peг. №
********* има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС“ № 00500100407853/08.04.2021 г., валиден към датата на процесното
ПТП. Безспорно е и обстоятелството, че МПС марка “Сузуки Селерио”, с per.
№ ******* е било застраховано със застраховка гражданска отговорност при
2
ответника.
По делото не се спори по механизма на ПТП, вината на водача на
автомобила застрахован при ответника. Не се спори, че била заведена щета
под № **********. Не се спори, че във връзка със щетата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер 3872,28 лева. Не се спори че
процесната сума от 560.00 лева е включена в застрахователното обезщетение и
представлява заплатено обезщетение за наем на заместващ автомобил. Не се
спори, че ответникът погасил извънсъдебно сумата в размер на 3327.28 лева.
Спорно по делото е дали разходите за заместващ автомобил са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Отговорността на ответника в случая се основава на института на
суброгацията и произтича пряко от закона - чл. 411 КЗ, постановяващ, че в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност", какъвто е и конкретният случай.
По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО",
условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и
увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го
обвързват, доколкото той не е страна по този договор - срв. чл. 20, ал. 1 и чл.
20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка
"ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател по
имуществената застраховка, произтича от закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка
"ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице - причинител на
вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях
договор за застраховка "ГО", и в отношенията между тези лица действат
уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и
съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения
като деликвента - пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря.
В този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност е ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по
имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от друга страна,
от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че ответникът - застраховател по
застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения до
размера, до който отговаря и самият причинител, т.е. до онзи размер на
застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се съизмерява с
3
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл.
386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на увредения
автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени,
увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Или
самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на
разхода за наем на заместващ автомобил, нито е типичен, закономерен и
адекватен резултат на това увреждане.
Ето защо този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
За пълнота следва да се държи сметка, че по делото не са представени
общи условия към застрахователната полица от които да е видно, че
действително ищецът е имал задължението да предостави заместващ
автомобил при настъпване на застрахователно събитие. Не се установява, дали
разходите за наемът на автомобил е във връзка с процесната застраховка и
процесното застрахователно събитие.
По отношение на задължението за ликвидационни разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Въпреки, че по делото не е допусната експертиза относно размера на
обичайните разноски, а такава не е била и поискана от ищеца, съдът намира че
с оглед установената практика на съдилищата по множество подобни дела то
обичайните разноски възлизат на 15 лева колкото се претендират и от ищеца.
Същите обаче са заплатени доброволно с направеното извънсъдебно
плащане от 3327.28 лева.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответника,
който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес на делото и ниската фактическа и
правна сложност на делото /налице е само един спорен момент/.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД “Б. И.” АД, ЕИК ********, гр. С..........,
представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г., срещу ЗД “Е.”, ЕИК:
*********, адрес: гр. С...., представлявано от юрк. К. М., искове с правно
основание чл. 411, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 560.00 лева представляваща неизплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка със
4
заведена щета под № ********** в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД да заплати на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5