№ 443
гр. Варна, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.а
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело
№ 20223110116168 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез юрисконсулт И.Г.
срещу К. А. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 500,
ал.1, т.3 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
199.64 лв. /сто деветдесет и девет лева и 0.64 ст./, представляващо регресно
вземане на застрахователя - изплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №
BG/22/*** със срок на действие от 02.11.2019 г. до 01.11.2020 г. вкл.,
вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., по вина на К. А. К., като водач
на МПС марка ,,Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № ***, за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил ,,Волво“, модел „850“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 19.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: на 22.12.2019г. около 03:38 часа в гр. *** е настъпило ПТП.
Ответникът като водач на автомобил ,,Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ***,
при извършване на маневра – движение на заден ход, реализира ПТП с
паркиран автомобил ,,Волво“, модел „850“ с рег. № ***. За настъпилото
произшествие е съставен Протокол за ПТП № *** /02.01.2020г., в който е
отразено, че виновният водач К. К. е напуснал местопроизшествието. Ищецът
като застраховател на лек автомобил на виновния водач по полица №
BG/22/*** със срок на действие 02.11.2019г.-01.11.2020г. бил уведомен за
1
настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета № ***, в който били
описани установените увредени детайли – преден ляв калник и подкалник.
След оценка е определено и изплатено обезщетение в размер на 189.64 лв.
Дружеството е извършило и ликвидационни разноски в размер на 10 лева. С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива
регрес срещу причинителя на вредата в лицето на ответника до размера на
изплатеното обезщетение. Последният, вследствие на проявеното виновно
поведение следва да възстанови извършените от ищеца разходи. Въпреки
отправените покани, ответникът не е възстановил на ищеца платеното
обезщетение, поради което и по силата на депозирано заявление от последния
по реда на чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 12571/2022г. по описа на ВРС.
Срещу издадената по последното Заповед за изпълнение, длъжникът е
депозирал възражение, като в рамките на предоставения му срок, ищецът
предявява настоящия установителен иск за съществуване на оспореното му
вземане. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
неоснователност по същество на исковата претенция, основан на следните
доводи: по делото не са ангажирани доказателства за проявено от него
противоправно поведение, имащо причинно-следствена връзка спрямо
настъпилия вредоносен резултат, в частност за факта на настъпилото ПТП на
твърдяната дата и мястото и обстоятелствата, при които същото е настъпило.
Оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения досежно
механизма на настъпване на събитието. Твърди, че с решение №
260324/05.03.2021г. на ВРС е отменено НП № 20-0819-000112/06.02.2020г. на
Началник група в Сектор ПП-ОД на МВР Варна, с което са му наложени
административни наказания за твърдяното противоправно поведение. Моли
предвид изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с
което насоченият срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 19.09.2022г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, като в
негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6155 от
21.09.2022г. по ч.гр.д. № 12571/2022г. по описа на ВРС, за парично
задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящото исково
производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение
в рамките на законоустановения срок.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните е прието, че към датата на настъпване на ПТП по отношение
лек автомобил ,,Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № *** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Представен е Протокол за ПТП № ***/02.01.2020г., в който е отразено,
че участник II с лек автомобил „Волво 850" с рег. N: ***, собственост на Я. К.
2
Й., е паркирал своя автомобил в гр. ***. На 22.12.2019 г., около 03:28 часа
участник I с лек автомобил „Дачия Сандеро" с рег. N: ***, управляван от К.
А. К., при маневра движение на заден ход, удря паркирания лек автомобил
„Волво 850" с рег. N: *** и след това напуска местопроизшествието.
Не е спорно, че лек автомобил „Волво 850" с рег. N: *** е собственост
на Я. К. Й..
Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и
след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис-заключение
по щета № ***, в който са описани настъпилите увреждания. Изготвен е
Доклад по щета № ***. Застрахователят на 27.01.2020г. е изплатил на
собственика на лек автомобил „Волво 850" с рег. N: *** 189.64 лева
застрахователно обезщетение за имуществени вреди. Извършил е разходи за
ликвидационни разноски 10 лева.
Представена е административно-наказателна преписка, образувана
срещу ответника във връзка с ПТП и съставения протокол № ***/02.01.2020г.
Издадено е НП за това, че на 22.12.2019г. около 03:38 часа в гр. ***, К.
К. като водач на автомобил ,,Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ***, при
движение на заден ход, реализира ПТП с паркиран автомобил ,,Волво“, модел
„850“ с рег. № ***. След ПТП не спира да установи щетите от ПТП и го
напуска.
С влязло в сила Решение по НАХД №4328 по описа на ВРС за 2020 год.
е отменено НП № 20-0819-000112/06.02.2020г. на Началник група в Сектор
ПП-ОД на МВР-Варна, с което на К. А. К. са наложени административни
наказания, както следва: “Глоба” в размер на 20 лв. на основание чл. 185
ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, „Глоба” в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.
175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и „Глоба” в размер
на 10 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП. В мотивите е прието, че не е категорично установено К. да е
бил участник в ПТП на 22.12.2019г., както и механизмът на настъпване на
ПТП не е установен по категоричен и несъмнен начин.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената съдебно-автотехническа експертиза. В заключението си по
същата, вещото лице А. В. установява, че при съпоставяне уврежданията на
лек автомобил „Волво 850" с рег. N: *** (описани от застрахователя в предна
лява част на автомобила и видими на предоставения снимков материал),
схемата в Протокол за ПТП, реалният и възможен механизъм на настъпване
на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства,
при който превозно средство Б е в покой, а превозно средство А извършващо
маневра при движение на заден ход и движещо се в посока успоредна на
надлъжната ос на превозно средство Б при промяна на траекторията си на
движение, се удря косо в предна лява част на превозно средство Б. Вещото
лице приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от
представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета № *** и
видими на предоставения снимков материал, а именно: Калник преден ляв -
подмяна, Подкалник пласт.преден ляв - подмяна. Общият размер на
действителната стойност на щетите на лек автомобил марка „Волво", модел
3
„850", с per. N: *** към деня на настъпване на ПТП, е в размер на 1 179.28 лв.,
който включва следните позиции: общо за Калник преден ляв - 1129.00 лв.;
общо за Подкалник пласт.преден ляв - 50.28 лв. Изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 199.64 лв. съответства на стойността
на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения по застраховка Гражданска
отговорност, с включени 10 лв. ликвидационни разходи. Уврежданията, които
са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя е възможно да са вследствие на съприкосновение с
приплъзване с обект с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде задната
част на друго превозно средство. При съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за
лек автомобил „Волво 850" с per. N: *** и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на св. Я. Й..
На 21.12.2019г., св. Й., паркирал собственият си л.а. „Волво“ рег.№ ***
на ***, в който живеел и се прибрал в дома си. На следващия ден установил
деформации по предния ляв калник и подкалник на автомобила със следи от
жълта боя. Св. Й. прегледал записите от камерите, монтирани на блока и
видял таксиметров автомобил, който при маневра назад удря автомобила му,
чийто регистрационен номер и работен номер не били видими. При
потеглянето му, съсед го видял и запомнил номера. Св.Й. депозирал писмен
сигнал в сектор ПП-ОД на МВР-Варна за настъпилото произшествие.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3
КЗ. Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по
силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
С оглед на разпределената тежест на доказване, ищецът следваше да
установи при условията на пълно главно доказване, че именно ответникът К.
А. К., управлявайки лек автомобил „Дачия Сандеро" с рег. N: *** и
предприемайки маневра „движение на заден ход“, реализира ПТП с паркиран
автомобил ,,Волво“, модел „850“ с рег. № *** и след това е напуснал мястото
на ПТП
Установи се, че с влязло в сила Решение по НАХД №4328 по описа на
ВРС за 2020 год. е отменено НП № 20-0819-000112/06.02.2020г. на Началник
група в Сектор ПП-ОД на МВР-Варна, т.е. ответникът не виновния водач за
настъпване на ПТП от 22.12.2019г.
4
Механизмът на реализиране на описаното в исковата молба ПТП и
участието на ответника в неговото реализиране не се установяват от
събраните по делото доказателства.
При това положение въобще не е необходимо да се излагат
съображения досежно останалите елементи от фактическия състав на
регресната претенция, свързани с определяне на размера на
застрахователното обезщетение за вредите и изплащането му, доколкото те
биха имали значение само, ако бяха доказани обсъдените по-горе условия за
възникване на регресното вземане на застрахователя.
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за
доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
застрахования на посоченото основание, то исковата претенция следва да
бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените по
делото разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за действителното им извършване, същите възлизат на сумата
500 лева - възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Направеното възражение от ищеца по реда начл.78, ал.5 ГПК съдът счете за
неоснователно. Възнаграждението съответства на чл.7, ал.2, т.1 вр. ал.9 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, срещу К. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр.***, положителен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува
вземане против ответника в размер на 199.64 лв. /сто деветдесет и девет лева
и 0.64 ст./, представляващо регресно вземане на застрахователя - изплатено
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № BG/22/*** със срок на действие от 02.11.2019 г. до
01.11.2020 г. вкл., вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., по вина на
К. А. К., като водач на МПС марка ,,Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № ***, за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил ,,Волво“, модел „850“ с рег. №
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 19.09.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр.*** сумата от 500 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6