Р Е Ш Е Н И Е
№ 3/4.1.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
1474 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
215, ал. 1 от ЗУТ и е образувано по жалба на М.С.П. ***, представляван от
адвокат М., срещу Разрешение за строеж /РС/ № 44 от 21.08.2019 г. на Главен
архитект на Община Пещера. С атакувания ИАА се разрешава на К.М.К. съгласно
одобрените инвестиционни проекти строеж: „Пристройка към съществуваща сграда и
ремонт на съществуваща второстепенна сграда и пристройка за санитарен възел в
УПИ IV /имот с идентификатор 56277.502.98/, кв. 2 по плана на гр. Пещера,
община Пещера“. С жалбата се сочи, че оспореното разрешение за строеж е
издадено след построяване на надстройката. Иска се неговата отмяна или
провъзгласяването му за нищожно. Претендират се разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата –
главен архитект на община Пещера, представя относимата административна преписка
в изпълнение на съдебни разпореждания. Изпраща становище с вх. №
1303/13.02.2020г., с което посочва, че е издадена Виза за проучване и
проектиране, подадено заявление, което е разгледано от ЕСУТ, представени 5 броя
нотариално заверени декларации, поради което счита, че правилно и
законосъобразно е издадено процесното РС, като счита за приложим чл. 183, ал. 4
от ЗУТ.
Заинтересованата страна –
А.В.К., с писмен отговор с вх. № 739/28.01.2020г. и вх. № 2905/20.05.2020г.
заявява, че няма претенции към постройките на другите съсобственици и няма
претенции към ответника - главният архитект на Община Пещера.
Заинтересованата страна –
Р.П.Й., в писмено становище с вх. № 2112/11.03.2020г., представлявана от
валидно упълномощен адвокат, заявява поддържане на подадената от П. жалба, като
представя своите аргументи за незаконосъобразността на РС, съответно за
неговата нищожност. Твърди, че не е подписала декларация за съгласие по чл. 183
от ЗУТ, както и че строежът е извършен фактически преди да бъде издадено РС.
Иска отмяна на РС, съответно обявяването му за нищожно. Претендират се
разноски.
Заинтересованата страна –
М.М.К., представлявана от адв. З., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна –
К.М.К., представлявана от адв. З., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна –
Г.И.П., представлявана от адв. З., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна –
И.М.П., представлявана от адв. З., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна –
Община Пещера, представлявана от адв. Х., оспорва жалбата, представя аргументи
за законосъобразност на оспорения административен акт.
Жалбоподателят М.П. е
узнал за издаденото разрешение за строеж от писмо на кмета на Община Пещера с
изх. № 94М-618-1#1/06.12.2019г., с което е уведомен за извършената проверка по негов
сигнал за незаконно строителство по Заявление с вх. № 94М-618-1/25.04.2019г. В
писмото се посочва, че има одобрен проект, разрешение за стоеж, протокол за
линия и ниво(без да са приложени изброените документи). Той е получил писмото
на 16.12.2019г., видно от известието за доставяне ИД РS 4550 004C3L Z. Жалбата
е депозирана пред Административен съд Пазарджик на 27.12.2019г.
Съдът намира, че жалбата
е подадена в рамките на 14-дневния срок за оспорване. Съгласно чл. 149, ал. 2,
т. 1 от ЗУТ заинтересовани лица, на които се съобщава РС, при
пристрояване/надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот, какъвто се явява
жалбоподателят, като съсобственик с идеални части на недвижимия имот, в който
се намира сградата, за която с процесния ИАА е предвидено пристрояване, както и
на самостоятелен обект в недвижимия имот. РС не е съобщено на заинтересованите
лица съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.
Административен съд
Пазарджик намира, че жалбата е подадена от лица с правен интерес в законния
срок за обжалване срещу ИАА, който подлежи на пряк съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява допустима, с оглед на което следва да
бъде разгледа по същество.
На основание чл. 153, ал.
1 от АПК, във вр. с чл. 149, ал. 2 от ЗУТ съдът е конституирал като
заинтересовани лица всички, за които в КККР е отразено, че са собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и Р.П., заявила собственост
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.98.4.2 съгласно
Нотариален акт от 23.03.2018г., вписан в СВ с вх. № 358/23.03.2018г.
Административен
съд Пазарджик, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на
обстоятелствата, посочени в жалбата, на доводите и възраженията на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Г.И.П. и
К.М. Къпачева са подали Заявление с вх.
№ 94Г-291-1/28.06.2019г. до кмета на Община Пещера за издаване на виза за
проучване и проектиране. Такава им е издадена на 09.07.2019г. от Главния
архитект на Община Пещера.
На
20.08.209г. ОбЕСУТ – Община Пещера е разгледал заявление с вх. №
94К-1026-1,2,3/19.08.2019г. на К.М.К., за което е съставен Протокол №
05/20.08.209г. и е предложено на главния архитект да одобри проекта, издаде
разрешение за строеж и оценка за съответствие на проекта.
По делото е
представен проектът на К.К., ведно с всички документи, нотариални актове,
скици, архитектурно заснемане.
В
административната преписката присъстват 5 броя декларации, нотариално заверени
на Е.С.Н. от 19.02.2018г.; Петър Спиров Мераклиев от 31.01.2018г.; Е. А. М. –
няма заверка и дата; А.В.К. – от 27.07.2018г.; М. от С.П. от 27.07.2018г.
Всички те са дадени със съгласие Г.И.П. да направи надстройка върху
съществуваща пристройка, до къща, построена в дворищен парцел IV-1782 в кв. 6
по плана на гр. Пещера, съгласно записаното в нотариален акт № 183, т. 1, н.д.
№ 326/1965 на РС Пещера, изградена през 1967г.
Съгласно
Нотариален акт от 23.08.2018г., вписан в СВ с вх. № 1281 от 23.08.2018г., акт №
130, том 1, дело № 695 се извършва доброволна делба на недвижими имоти.
Отразеното в него е следното:
В дял I на
И.М.П. и М.М.К. е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.502.98.4.3, находящ се в гр. Пещера, който се намира в ПИ с идентификатор
56277.502.98;
В дял II на
К.М.К. е самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.98.4.5, находящ
се в гр. Пещера, който се намира в ПИ с идентификатор 56277.502.98;
В дял III на
И.М.П. е сграда с идентификатор 56277.502.98.3, находящ се в гр. Пещера, който
се намира в ПИ с идентификатор 56277.502.98;
В дял IV на
М.М.К. е сграда с идентификатор 56277.502.98.7, находящ се в гр. Пещера, който
се намира в ПИ с идентификатор 56277.502.98;
В дял V на
Г.И.П. е пожизнено безвъзмездно ползване върху всички дялове.
С Договор от
04.07.2018г., вписан в СВ с вх. № 928/12.07.2018г. Община Пещера продава на
купувачите Г.И.П., К.М.К., М.М.К. и И.М.П. 1/3 идеална част от имот с
идентификатор 56277.502.98.
Жалбоподателят
М.С.П. се легитимира като собственик с НА № 168, том. 1, н.д. № 362/1993г. от
30.04.1993г. на 1/3 идеална част от правото на строеж върху дворно място, за
което е отреден парцел IV-147, ведно с 1/3 ид.ч. от къщата, построена в
дворното място, с право на ползване на две стаи от същата и на горния етаж и
1/3 ид.ч. от избеното помещение на къщата, 1/2 ид.ч. от лятната кухня и гараж в
същия двор. С Договор от 26.02.2019г., вписан в СВ с вх. № 262/01.03.2019г.
Община Пещера продава на купувач М.С.П. 137.665/826.00 идеални части от имот с
идентификатор 56277.502.98. по КККР на гр. Пещера.
Заинтересованата
страна А.В.К. се легитимира като собственик с нотариален акт, вписан в СВ с вх.
№ 384 от 23.11.2011, том 187 V, 819, на 1/3 идеална част от УПИ IV-147, ведно с
1/3 ид.ч. от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, с право на
ползване на източна 1/3 от сградата.
М.С.П. дарява
на сестра си Е.С.Н. свой имот – приземен етаж от къща с НА № 136, том III, н.д.
№ 915/1993г. Тя от своя страна го продава на Р.П.Й., поради което последната се
легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.502.98.4.2, който е в сграда № 4 в ПИ с идентификатор 56277.502.98 по КККР на гр. Пещера.
Въз основа на
тази административна преписка Главният архитект на гр. Пещера е издал
процесното Разрешение за строеж № 44/21.08.2019г. на К.М.К. за „Пристройка към съществуваща сграда и
ремонт на съществуваща второстепенна сграда и пристройка за санитарен възел в
УПИ IV /имот с идентификатор 56277.502.98/, кв. 2 по плана на гр. Пещера,
община Пещера“.
Има Оценка за
съответствие на проектната документация със съществените изисквания към
строежа, изготвена на чл. 142, ал. 1, т. 6. Датата на завеждане на документа в
деловодната система на Община Пещера е под индекс 94К-1026-1,2,3/10.09.2019г.
По делото се
установява, че жалбоподателят М.С.П. е подал заявление с вх. №
94М-618-1/25.04.2019г. до Община Пещера за незаконно строителство в имот с идентификатор
56277.502.98 по КККР на гр. Пещера. Извършена е проверка на 03.05.2019г. от
служител на Дирекция ТСУ Община Пещера М.Ц., на която се установява, че имотът
е необитаем. Същото се установило на проверка на 04.11.2019г. Другата проверка
е на 10.01.2020г. За извършените проверки не са съставени протоколи. В
изпълнение на съдебни разпореждания, това се заяви писмено, както и от
процесуалния представител на Община Пещера, заинтересовано лице в процеса.
По уважено
доказателствено искане на жалбоподателя е допусната съдебно техническа
експертиза. От изводите на вещото лице се установява, че върху съществуваща
сграда от допълващото застрояване с идентификатор 56277.502.98.3(с
предназначение друг вид сграда за обитаване) със застроена площ 20 кв.м. е изпълнена
надстройка и пристроена от запад към съществуващата сграда от основното
застрояване с жилищно предназначение на второ ниво. Надстройката с пристройката
е изградена върху частта от съществуваща стоманобетонна плоча и върху
площадката на външното стълбище, обслужващо самостоятелните обекти в жилищната
сграда. Двете плочи са свързани помежду си с удължение от три стамонобетонови
стъпала. Съществуващата постройка от 1967г., върху която е извършено
надстрояването, е сграда от допълващото застрояване с обслужващо
предназначение към жилището на
възложителя К.К.. За нея не се откриват строителни книжа и документи,
разрешаващи нейното изграждане и статут. Тя е изградена на вътрешната имотна
граница към съседен имот и не покрива калкана си със заварена постройка в
съседен имот. Вещото лице посочва, че извършеното строителство съответства на
одобрените проекти, като предвиденото по проекта е изпълнено на място. Той
пише, че е налице съответствие на одобрените проекти с даденото съгласие от
съседите.
Видно от
представения протокол за откриване на строителна площадка, такава е открита на
08.10.2019г. Приложена е и окомерна скица, онагледяваща пристрояването - л. 36
от делото.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят
Е.С.Н. е майка на заинтересованото лице Р.Й., на която през март 2018г. е
продала самостоятелен обект в имот с идентификатор 56277.502.98. Заявява, че пристройка
е извършена през лятото на 2018 г. Казва, че през същата година е дала съгласие
за надстройка на стринка си Г.И.П., а не на К.К..
Свидетелят А. Н. С. е присъствала на проверката
на 10.01.2020г., заедно с К. и Г., адв. М., собственика М.П.,*** и инж. М.Б. –
строителен инженер, ПГС – конструктор. Споделя, че на място е установила, че е
изградена надстройка – санитарен възел, изграден над общи части, на калкан със
съществуващата жилищна сграда, едно входно антре, отсреща санитарния възел и
вляво стая. От надстройката е имало водосточна тръба, пластмасова, която
извежда водата от новия строеж върху плочата на имота на П.. За проверката не е
съставен протокол.
Свидетелят М.В.Ц. ***,
длъжност „Главен специалист незаконно строителство“. Казва, че по заявлението
на М.П. на 03.05.2019 г. е извършвала проверка в имота, но не е имало никой на
място. За 14 проверката ноември няма точни спомени. На 10.01.2020 г. е
участвала в проверката, заедно с инженер-конструктори. Не е съставяла
констативни протоколи при извършените проверки.
Свидетелят К.И.Р. живее
срещу процесния имот. Описва имотите, като посочва, че жилищната сграда е с
приземен етаж и горен етаж. До къщата има изградени две изби. Знае, че М.П. е
подписал декларация, за да си изградят пристройка. Знае, че и други съседи са
подписали. Казва, че пристройката и надстройката са изградени преди една
година(заседанието е от 30.06.2020г.).
Свидетелката Е. А. М. е
съседка на Г.П. през „един дувар“. Дала е съгласие за извършване на
постройката. Казва, че има 3 метра отстояние от нейния имот.
Свидетелят К. А. П. е
съпруга на жалбоподателката. Казва, че пристроената сграда е от есента на
2018г. Тя е била до свидетеля М.Ц. и до мъжа си, когато М.Ц. е провеждала
разговор по телефона с Г.П.(в Испания). Служителката е поискала да й бъдат
донесени всички документи, като е ставало въпрос за пристройката. Казва, че
съпругът й е дал съгласие само за изграждане на тоалетна, а не на пристройки.
Споделя, че изградената пристройка спира входа към тяхната собственост откъм
общата площадка.
Свидетелят В.П.К. е
изпълнител по договор с К.К. по проектиране и е технически ръководител на
обекта по пристройката към съществуваща сграда. Не си спомня датите, но които е
сключвал договор с нея. Не си спомня периода, когато е сключен. Казва, че
строителството е приключило бързо - до 10 дни. Не си спомня какви работници е
имало. Казва, че сградата е допълващо застрояване. Не знае за преписка за
незаконно строителство. За предявения протокол за откриване на строителна
площадка на 08.10.2019г., казва, че подписът на „съставил“ е негов. Други факти
не си спомня.
В допълнителен разпит на
К.И.Р. и Е.С.Н., същите описват построената пристройка/надстройка, осъществено
над избените помещения. Казват, че прилича на жилище. Санирано и с покрив.
В процесния имот с
идентификатор 56277.502.98 в основната жилищна сграда са налице 5 самостоятелни
обекти, на различни собственици. Това е посочено и от ответника по делото. По
аргумент на чл. 3 от ЗУЕС, то тази сграда е в режим на етажна собственост. Към
един от тези обекти е пристрояването, разрешено с процесното РС, което по
обяснение на вещото лице е пристрояване към жилищна сграда и същевременно надстрояване
на съседна сграда-допълващо застрояване и ремонт на второстепенната сградата.
Чрез експертизата се установи, че надстройката с
пристройката е изградена върху частта от съществуваща стоманобетонна плоча и
върху площадката на външното стълбище, обслужващо самостоятелните обекти в
жилищната сграда. Тоест върху обща част на етажните собственици. От
данните по делото е видно, че ПИ е в режим на съсобственост, съгласно
информацията от КККР и имотния регистър. Собственици на самостоятелни обекти в
процесния поземлен имот са жалбоподателят М.П., И.М.П., М.М.К., К.М.К. –
възложител на строежа, И.М.П., Р.Й., а собственици на идеални части от
поземления имот са М.П., А.В.К., Г.И.П., К.М.К., М.М.К., И.М.П..
От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че строежът по издаденото РС №
44/21.08.2019г. е реализиран към настоящия момент. Същевременно обаче не може
да бъде безспорно установено, че същият е от преди издаване на процесното РС.
Свидетелката Ц. заявява, че не е имало никой в имота при проверката от май
месец, но не дава данни дали е установила съществуваща пристройка. Липсват и
съставени писмени протоколи от проверките. Свидетелката К.И.Р. посочва
извършване на строежа към лятото на 2019г., а Е.Н. – септември 2018г. Съпругата
на жалбоподателя - К. А. П., казва, че строежът е от есента на 2018г. Близката
връзка на съпругата на жалбоподателя и майката на заинтересованото лице Й.,
разколебават пълното кредитиране на показанията относно датата на извършване на
строителството. Липсва отражение на незаконното строителство в писмен документ,
който да подкрепи тези показания.
С оглед на посоченото,
съдът не може безспорно да установи, че пристройката е изградена преди издаване
на процесното разрешение за строеж.
Съдът кредитира компетентното
мнение на експерта по делото, като приема, че пристройката отговаря на
заложеното в проектите. Не се кредитират свидетелските показания, че тя не
съответства на даденото съгласие с декларациите. Доколко съответствието се
отразява на законосъобразността на РС, то същото ще се коментира в следващото
изложение.
Съгласно чл. 148, ал. 5
от ЗУТ Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на
условията и реда на чл. 183.
Разпоредбата на чл. 183,
ал. 1 от ЗУТ гласи, че в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши
нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз
основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
Съгласно чл. 183, ал. 2
от ЗУТ Надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се
разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или
пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и
декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в
етажната собственост.
Чл. 183, ал. 4 от ЗУТ
регламентира, че за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за
надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско
жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите
съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права
за съответното строителство в имота.
В случая процесното
Разрешение за строеж № 44/21.08.2019г. е издадено на К.К., която след сключен
договора за доброволна делба от 23.08.2018г., е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.98.4.5. Тя
е и един от съсобствениците на 1/3 идеални части от ПИ 56277.502.98, след
закупуването им от Община Пещера с НА от 04.07.2018г.
След
закупуване от Община Пещера на 26.02.2019г. другите 1/3 идеални части са на
М.П., а А.В.К. е собственик на 1/3 идеална част от УПИ IV-147 /ПИ 56277.502.98
по КККР/. От установеното е видно, че предвиденото пристрояване е по искане
само на един от съсобствениците на ПИ, като с останалите не е сключен Договор в нотариална форма по
изискване на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 2 касае сграда -
етажна собственост, а такава е налице, когато етажи или части от етажи, заедно
с придадените към тях помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни
собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица,
съгласно чл. 37 от ЗС, каквото обстоятелство е налице. Видно е от нотариалния
акт на жалбоподателя, заинтересованото лице Р.П., както и нотариалния акт за доброволна
делба, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата са различни лица. От
същите липсва представена декларации съгласие по чл. 183, ал. 2 от ЗУТ.
Дадените декларации съгласия са от предходен момент спрямо извършената делба от
23.08.2018г. Е.С.Н. от 19.02.2018г.; Петър Спиров Мераклиев от 31.01.2018г.; Е.
А. М. – няма заверка и дата; А.В.К. – от 27.07.2018г.; М. от С.П. от
27.07.2018г. Видно е, че липсват декларации за съгласие от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата: Р.Й.; И.М.П. и
М.М.К..
Надстрояване
и пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на
договор за учредяване на правото на надстрояване или пристрояване със
съсобственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация -
съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната
собственост. Според съда това изискване има императивен характер и неговото
нарушение е достатъчно основание да се приеме разрешението за строеж за
незаконосъобразно.
Административният орган безспорно
е установил, че процесното за РС УПИ е съсобствено от информацията по
преписката за собствениците и носителите на ограничени вещни права от
приложените нотариални актове, както и от КККР. Същевременно пристройката към
жилищната сграда с 5 самостоятелни обекта, е надстройка на съседна
второспетенна сграда. Това налага административният орган да изиска
доказателства за учредено право на пристрояване със собствениците на
урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална
заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. Като не го е
направил, той е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е попълнил
преписката със съществени доказателства, не е предоставил възможност за участие
в процедурата на всички заинтересовани. Допуснал е и нарушение на материалния
закон, издавайки РС в противоречие с императивни законови изисквания. Тези
нарушения са съществени нарушения в процедурата, довели до неизясняване на
съществени относими факти и обстоятелства /липса на задължително съгласие/,
които, ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат - неиздаване на РС
или издаването му, след като изискванията на закона бъдат спазени.
Съгласно чл. 183, ал. 4
от ЗУТ за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или
за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно
застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите,
когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното
строителство в имота. В случая правилото е неприложимо, тъй като предвиждането
е за ниско или вилно застрояване, но съсобственици не са нито започнали, нито
са реализирали, нито имат предоставено право за съответното строителство в
имота. Липсват данни за законно реализирано, започнато или разрешено такова в
тяхна полза.
Съдът счита, че има и
нарушение на формата на АА при издаване на процесното РС – чл. 59, ал. 2, т. 5
от АПК. Разрешеното строителство с оспореното РС е описано така „Пристройка към
съществуваща сграда и ремонт на съществуваща второстепенна сграда и пристройка
за санитарен възел в УПИ IV. Съдът счита, че описанието на двете сгради в
разрешението за строеж, към едната от които се разрешава пристрояване,
същевременно обаче е надстрояване към другата - второстепенната сграда, не е
коректно посочено, и е крайно неясно.
Това е липса на индивидуализирана в достатъчна степен на засегнатите със
строителството сгради, с което не се гарантират, а се нарушават правата и
интересите на заинтересованите лица.
В заключение съдът
намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като процесното РС
бъде отменено със законните последици от това.
Обобщен списък с разноски
е представен от адвокат М. с вх. № 7550/29.10.2020г. (л. 453) и допълнен в
заседанието на 03.12.2020г.
В съответствие с изхода
от оспорването и искането на процесуалния представител на жалбоподателя, следва
да се присъдят направените разноски, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
от АПК. Такива се установяват в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение по
Договор от 23.12.2019г.(л. 10), 10 (десет) лева за държавна такса, 300(триста)
лева депозит за вещо лице; 400(четиристотин) лева за защита по делото за всяко
следващо заседание по Договори за правна защита и съдействие от 12.05.2020г. , 09.09.2020г., 27.10.2020г. и
18.11.2020г., 20 лева за депозит за свидетел;
Съдът установи, че следва
да присъди разноски в общ размер на 1330 лева. За сумата от 1330 до
претендиратите 1850 лева, претенциите са неоснователни поради следното:
Внесени 20 лева депозит
за свидетеля В.П.К. не са усвоени и могат да бъдат заявени за възстановяване от
съда.
Претендират се разноски
за явяване в трето поредно заседание и следващи по Договор за правна защита и
съдействие № 42494/12.05.2020г. – 100 лева(л. 307), по Договор за правна защита
и съдействие № 42498/26.06.2020г. – 100 лева(л. 353), по Договор за правна
защита и съдействие № 42500/13.07.2020г. – 100 лева(л. 461), по Договор за
правна защита и съдействие № 42015/09.09.2020г. – 100 лева(л. 431), Договор за
правна защита и съдействие № 42024/27.10.2020г. – 100 лева(л. 463), по Договор
за правна защита и съдействие № 42029/18.11.2020г. – 100 лева(л. 480);
Претендираните разноски са основателни за заседанията за и след третото,
съгласно чл. 7, ал. 9 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г. 31.07.2020г.) от Наредба №
1/2004г., според която при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. и по чл. 7, ал.
8(отм.) от Наредбата, до датата на отмяната. Редакцията на чл. 7, ал. 8 от
Наредба № 1/2004г. (ДВ, бр. 28 от 2014 г.; предишна ал. 6, бр. 84 от 2016 г.) е
при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Разпоредбата е отменена с отм.,
бр. 45 от 2020 г.(15.05.2020г.) с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а.
д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 /
2019 г.). При този преглед на
приложимите норми, действали във времето, е видно, че основание за допълнително
доплащане е според разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата след влизането й в
сила три дни след обнародването с ДВ
брой от 31.07.2020г. Съдът счита, че е налице основание за присъждане на
разноските за допълнително възнаграждение по Договорите от 12.05.2020г.,
09.09.2020г., 27.10.2020г. и 18.11.2020г. или общо 400 лева. За договорите от
26.06.2020г., 13.07.2020г. не са налице основанията по наредбата, както и
поради обстоятелството, че заседанието на 11.08.2020г. е отменено и отложено за
17.09.2020г., за което разноските са включени в присъдените 400 лева.
Разноските по договор за
правна защита и съдействие № 42480 от 29.11.2019г. (копие на л. 193) в размер
на 300 лева са по повод процесуално представителство пред Община Пещера и ДНСК
във връзка със заявление вх. № 94М-618-1/25.04.2019г. и не са разноски,
свързани със съдебното производство по адм. д. № 1474/2019г. на Административен
съд Пазарджик, поради което същите не следва да се присъждат.
Процесуалният
представител на заинтересованата страна Р.Й. също претендира за присъждане на
направени разноски. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК е уреден
изчерпателно въпросът, при отмяна на оспорения административен акт, на кого се
дължат направените разноски. Това са само жалбоподателите. С оглед на това,
независимо, че заинтересованата страна Р.Й., чрез упълномощен адвокат, е
поддържала становище, че жалбата е основателна, тя не е оспорила Разрешението
за строеж, а в процеса е участвала като заинтересована страна. Разноски не й се
дължат. Такива се дължат само на жалбоподателя, по чиято жалба е отменен
оспореният административен акт.
С оглед изхода на делото
претендираните разноски от страна на адвокат З., представляваща
заинтересованите лица М.М.К., К.М.К., Г.И.П. и И.М.П., са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода на делото
претендираните разноски от страна на адвокат Х.,***, са неоснователни и следва
да бъдат оставени без уважение.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предл. второ, във вр. с ал.1 от АПК, Административен
съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разрешение за
строеж /РС/ № 44 от 21.08.2019 г. на Главен архитект на Община Пещера.
ОСЪЖДА Община Пещера да
заплати на М.С.П. направени по делото разноски в размер на 1330( хиляда триста
и тридесет) лева.
Оставя без уважение
искането на Р.Й. *** за присъждане на разноски по делото.
Оставя без уважение
искането на М.М.К., К.М.К., Г.И.П. и И.М.П. за присъждане на разноски по
делото.
Оставя без уважение
искането на Община Пещера за присъждане на разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5996 от 18.05.2021 г. по адм. дело № 4115/ 2021 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалбата на Г. И. П., М. М. К., К. М. К. и И. М. П.
касационна жалба с вх. № 3132 от 01.03.2021 г. против решение № 3 от 04.01.2021
г. постановено по адм. дело № 1474/2019г. по описа на Административен съд
–Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 4115/2021 г. по описа на Върховния
административен съд, второ отделение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
С
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2781 от 23.03.2022 г. по адм. дело № 4115/ 2021 г. на ВАС- Второ
отделение:
ДОПЪЛВА
разпореждане № 5996 от 18.05.2021 г., постановено по адм. дело № 4115/2021 г.
по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта му за
разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.
И. П., М. М. К., К. М. К. и И. М. П., да заплатят солидарно на М. С. П. сумата
от 900 (деветстотин) лева - разноски за настоящата инстанция.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.