МОТИВИ към
решение по АНД №114/2020г. по описа на КРС:
Районна
прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Г.М.-М.
от гр.Скопие, Р.С.Македония за престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В
постановлението се твърди, че М.-М. *** в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР
- гр. Кюстендил е потвърдила неистина, че е установила обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на §6 от допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата на
адрес в с.Слокощица, обл. Кюстендил, ул. „Иван Вазов"№6 в писмена
декларация от 22.04.2019г., която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава
пред орган на властта - Министерство на вътрешните работи на Република България
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че лице е установило
обичайното си пребиваване в Република България, за да й бъде издадено българско
свидетелство за управление на МПС - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представителя
на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за
приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемата
не е взела присъствено участие в съдебното производството.
Кюстендилският
районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Обвиняемата Г.М.-М.
е родена на ***г. в Р.С.Македония, с ****
гражданство, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата
е родена в Р.С.Македония, като впоследствие получила и българско гражданство. В
България обвиняемата имала постоянен адрес ***, където се регистрирала със
съгласието на свидетеля Р.О. Х., собственик на горепосоченият
недвижим имот. Обвиняемата обаче не живеела на този адрес, тъй като обичайно
пребивавала и постоянно живеела в гр.Скопие, кв.„Джордже Петров", пощ. код
№1011, ул.„Исайа Маджовски"№24, ет.2, ап.8, както и гр.Пробищип,
ул.„Глигор Прличев"№12. Обвиняемата пребивавала рядко в страната, като за
периода от 01.04.2018г. до 22.04.2019г. е влизала само четири пъти.
На
22.04.2019. обвиняемата отишла в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -
гр.Кюстендил, за да си подаде необходимия
набор от документи, изискващи се за издаване на СУМПС, в това число и
изискващата декларация се по чл. 151, ал.5 от ЗДвП. На работа по това време
била св.Георгиева. Последната обяснила на обвиняемата процедурата за това и я
информирала, че за да получи българско СУМПС, същата е следвало да е
пребивавала на територията на Република България поне 185 дни, през последните
12 (дванадесет) последователни месеца.
Обвиняемата
лично попълнила изискуемите документи за кандидатстване за издаване на
българско СУМПС, подписала заявление за издаване на СУМПС, заедно с него
попълнила лично и подписала писмена декларация, с която декларирала, че
обичайно й пребиваване не е в друга държава, членка на Европейския съюз.
Подписването на такава декларация се изисквало по силата на чл. 151, ал.5 ЗДвП
- "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация..."
Заявлението,
ведно с попълнената декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП били подадени и
входирани в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР гр.Кюстендил на 22.04.2019г.
От
назначената съдебно-графическа експертиза е видно, че ръкописните попълнения и
подписът, положен след „Декларатор" в декларация от името на Г.М.- М. от
22.04.2019г. по чл.151, ал.5 от ЗДв.П, представена в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР -гр.Кюстендил са изпълнени от Г.М.- М..
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, заключението на графическата експертиза,
посочените писмени доказателства и справка за съдимост.
Релевантните
обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката им
налага извод, че обвиняемата на 22.04.2019г. в гр.Кюстендил пред сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил е потвърдила неистина в писмена декларация,
която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред
орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република България за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило
обичайното си пребиваване в Република България, за да й бъде издадено българско
СУМПС, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен
обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените отношения, свързани
с реда за създаване на документи.
От обективна
страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в писмена
декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред орган
на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР –
гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая,
че установила обичайното си пребиваване
в Република България. Обвиняемата е потвърдил неистина, декларирайки горното,
при положение, че това не е сторено.
Субект на
престъплението е обвиняемата.
Деянието е
извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл. Обвиняемата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е целяла същите.
Предвид
обстоятелството, че за извършеното от обвиняемата деяние се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от 100 до 300 лева, с
оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на нея не е прилаган
института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието няма
нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед
данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази:
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемата и семейното й
положение.
Степента на
обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът направи като
взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото,
начина на извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на дееца
е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на
глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С така
определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на
наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите членове на
обществото.
Обвиняемата беше осъден да заплати сторените деловодни
разноски в размер на 37, 86 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: