РЕШЕНИЕ
№ 13203
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110170490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД срещу ЗК „***“АД, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 669,79 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от
пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно от
водача на МПС ******, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 12.08.2024 г. по ч.гр.д. № 39359/2024 г. по описа на СРС, 61
състав.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, на бул. „*** е настъпило ПТП по вина на
водача на лек автомобил ******, с рег. № ***, който при маневра за паркиране и без да
осигури необходимата дистанция удря паркирания лек автомобил **********, с рег. № ****,
вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата
на ПТП лек автомобил **********, с рег. № ****, е имал сключена имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 654,79 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 669,79 лв. спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията
останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „***“
АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
1
водача на увреждащия автомобил. Оспорва доказателствената стойност на двустранния
констативен протокол. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът на лек
автомобил **********, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване. Оспорва и
размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил **********, с рег. № * ***, което е в причинна връзка
с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил **********, с рег. № * *** към момента
на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил
******, с рег. № ***; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно
обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа, в гр. ***, на бул. „***,
е настъпило ПТП с участието на лек автомобил ******, с рег. № ***, управляван от Д. Й. М.,
и лек автомобил *******, с рег. № ****, собственост на Й. С. Й.. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като
за лек автомобил ******, с рег. № *** е посочено предна дясна врата, задна дясна врата,
заден десен калник, задна броня, дясно огледало, а за лек автомобил *******, с рег. № *** –
предна броня, преден ляв калник. Протоколът е подписан от двамата водачи, като Д. М. е
посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. Двустранният
констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети
на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана,
документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва
по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът
обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение –
съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В
случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с
цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по
тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и
изрично признание на водача на лек автомобил ******, с рег. № *** относно неговата вина
за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая
2
се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитаните по делото свидетели Й. С. Й. и Д. Й. М..
Свидетелят Й. Й., собственик на лек автомобил *******, с рег. № ***, разказва, че
бил паркирал лекия си автомобил на обозначените места за паркиране на главния път до
„***“, точно пред ***, като неговият автомобил бил на 3-4 място. Посочва, че оставил
автомобила си за 1 час на „зона“. Когато се върнал, видял, че пред автомобила му имало
спряло МПС на аварийни светлини, а водачът му се оглеждал. Твърди, че водачът на другия
автомобил си признал вината и подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
Свидетелят Д. Й., водач на лек автомобил ******, с рег. № *** посочва, че минавайки
покрай паркирания автомобил му ожулил бронята. Твърди, че другият автомобил е бил
паркиран на обозначените места за паркиране. Поддържа, че вината за инцидента била
изцяло негова поради невнимание.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че
на *** г. около *** часа в гр. ***, лек автомобил ******, с рег. № ***, се движи по бул.
„***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“, и района на № ***, водачът предприема маневра
за спиране и отклонение надясно, при което реализира ПТП с паркирания от дясната му
страна лек автомобил **********, с рег. № ***. Според експертното мнение от техническа
гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил ******, с рег. № ***, който при извършване на маневра за паркиране вдясно не е
оставил достатъчно странично разстояние до паркирания от дясната му страна лек
автомобил **********, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания
по лек автомобил **********, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка
с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на лек автомобил ******, с рег. № ***, съставлява
граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху управляваното от него
моторно превозно средство и управление със скорост, несъобразена с пътните условия,
водачът не е успял да извърши маневрата за отклонение надясно, поради което е настъпило
съприкосновение с паркирания на улицата лек автомобил **********, с рег. № ***, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
3
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая твърдението на ответника, че увреденият автомобил е паркиран неправилно
след знак Б27 „Забранени са паркирането и престоят“, не се установява по делото. Напротив,
тези твърдения се опровергават, както от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, така и от показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. на водача на лек
автомобил ******, с рег. № ***, който е категоричен, че увреденият автомобил е бил
паркиран на обозначено паркомясто, като причината за настъпване на ПТП се дължи изцяло
на неговото невнимание. Липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения
автомобил пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите, а приносът
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. В случая ответното застрахователно дружество не е провело пълно и главно
доказване на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
следва да се отчетат и безспорните доказателства за вината на водача на застрахования при
ответника водач, който не е съобразил скоростта си на движение с условията на пътя, в
резултат на което е реализирал процесното ПТП. Поради изложеното, застрахователното
обезщетение не следва да бъде намалявано поради твърдяното съпричиняване за настъпване
на вредите.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
*** г., и ликвидационен акт № *** г., след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 654,76 лв., изплатено на *** г. на сервиза, извършил ремонта на
застрахования автомобил.
Увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента, респективно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
4
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил **********, с рег. № ***, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 989,70 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредени детайли, боядисване, консумативи (боя и други материали),
камера и труд.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 669,79 лв., с включени 15 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху
същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.06.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ АД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. –юрисконултско възнаграждение. За
исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
355 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 200 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел, и 100 лв. –юрисконултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ АД има право на
разноски в размер на 75 лв. за заповедното производство и 355 лв. – за исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **********, срещу ЗК „***“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, иск с правно основание чл.
411 КЗ, че ЗК „***“ АД дължи на „***“ АД, сумата от 669,79 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско “ за вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно от водача на МПС
******, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 12.08.2024 г. по ч.гр.д. № 39359/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв., представляваща разноски в производството по
5
ч.гр.д. № 39359/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 355 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6