№ 45
гр. Ловеч, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200063 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №5335549 на ОД на МВР Ловеч на Б. ЦВ. М., ЕГН
********** – законен представител на фирма ***** ЕООД, ЕИК *****, гр. София е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на
400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във в вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че
на 10.10.2021 год. в 14.58 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, землището на с. Микре, с
АТСС СПУКС ARH CAM S1 насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км./ч., въведена с ПЗ Д-11 и
приспаднат толеранс от 3 км или 3 %, с МПС ****Е вид л.а. с рег. № ***** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км.ч. е установена скорост от 82
км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км.ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок е подадена жалба от Б. ЦВ. М.,
чрез адв. К.П. от САК, в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и
като такъв моли да бъде отменен. Излага, че в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено
в населено място – землището на с. Микре, като съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, максимално допустимата скорост в мястото на нарушението била 50 км.ч. Сочи, че в
същото време нарушителят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
което в случая не кореспондирало със събраните по делото доказателства и изложената в
ЕФ фактическа обстановка. Сочи, че давайки неправилна правна квалификация на
извършеното деяние - такава по чл.21, ал.2 от ЗДвП, АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, което правило ЕФ незаконосъобразен и като такъв моли да бъде
1
отменен изцяло. Моли съдът да им присъди и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, не се явява и процесуалният му представител адв. П., която е депозирала писмена
молба с вх. №2281/16.03.2022 г., с която е направила искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие, посочила е че няма искания за събиране на нови доказателства и е изложила
аргументи в подкрепа на жалбата. Претендира и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган
/по делото е прието и вложено като доказателство пощенския плик, с който жалбата е била
депозирана от който е видно, че е с клеймо от 11.01.2022 г. като предвид на това, че
процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 30.12.2021 г. се явява подадена в срок/,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
В издадения електронен фиш видно от словесното описание на нарушението е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 82 км/ч при ограничение на
скоростта за населено място -50 км/ч, с превишение от 32 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, землището на с. Микре, в
населено място. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
- система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTСС СПУКС „АRН
САМ S1”. На техническото средство, видно от събраните по делото доказателства е
извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №21-С-ИСИС/13.07.2021 г. / със
срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за
установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото
средство, снимащо и в двете посоки, същото фиксирало скорост на движение на
автомобилът - 82 км. час, при разрешени 50 км. час, населено място, като било засечено
превишение на разрешената скорост на движение от 32 км. час, след приспадане на
процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на
заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение.
Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят, в качеството му на
законен представител на ЮЛ собственик на процесното МПС е наложено цитираното по –
горе наказание. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога
е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
2
забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че за процесния
участък е бил населено място за който максимално разрешената скорост е 50 км.ч. В ДВ бр.6
от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-
532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно
която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена
скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за
установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003
г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е
осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на
което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по
делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая
не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е
разрешено използванe на мобилни устройства за заснемване на нарушения.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
3
техническо средство - с АТСС СПУКС „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.7 и
л.8 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.8 от делото/, копие от протокол от
проверка №21-С-ИСИС/13.07.2021 г. /л.7 от делото/ от които се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като
видно от справката за собственост, собственик на процесния автомобил е „*****” ЕООД.
От служебно направена справка в ТР се установява, че управител на „*****” ЕООД е
жалбоподателят Б.М.. В случая АНО изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
правилно е издал процесния ЕФ срещу жалбоподателят, за който са налице категорични
доказателства, че е управител на дружеството собственик на процесното МПС и има
представителна власт. Видно от събраните по делото доказателства същия не е възразил и
не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при
условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил
нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след
като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като
депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от
събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е
депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало
процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,
ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателят Б.М..
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
4
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-
8207/14.10.2021 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
Към датата на извършване на нарушението – 10.10.2021 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак
Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 11.10.2021 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на
30.12.2021 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия
/Жалбата срещу процесния ЕФ е с пощенско клеймо от 11.01.2022 г./.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
При издаването на ЕФ е направено точно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, но не и на законовите
разпоредби, които са нарушени. Дадената от АНО правната квалификация по чл.21, ал.2 във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП не е прецизна и не се явява в съответствие с текстовото описание
на състава на административното нарушение. Съгласно ал. 2 на чл.21 от ЗДвП когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак, а според ал. 1 на този член при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h посочени в таблицата. Посочването на привръзка в ЕФ
между двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, в конкретния случай, с оглед на това, че се касае за
5
нарушение покриващо признаците на ал.1 на чл.21 от ЗДвП, води до извод, че в случая
жалбоподателят е наказан за неспазване на указаната с пътен знак скорост, което се явява в
противоречие със словесното описание на нарушението в ЕФ и събраните по делото
доказателства.
Посоченото нарушение се явява съществено, понеже ограничава и засяга правото на
защита на жалбоподателя, който има право да узнае цифровата квалификация на
нарушението, което е извършил, за да организира защитата си. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение.
Административнонаказващият орган следва да спазва всички императивни
изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до
незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението и
същото следва да бъде отменено само на процесуално основание.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателя е направил с жалбата, както и с депозираните с вх.
№2281/16.03.2022 г. писмени бележки, искане за присъждане на разноските по делото. По
делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, видно от
който в полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 300. По
силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от
АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с
който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
Съдът намира, че претендираните разноски са съобразени с изискванията на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с
фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо съдът намира, че следва да се уважи искането на процесуалният
представител на жалбоподателят за присъждане на разноски, като ОД на МВР гр. Ловеч
следва да бъдат осъдени да платят 300 лева на жалбоподателя за сторените от него разноски
за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №5335549 на ОД на МВР Ловеч, с което на
6
Б. ЦВ. М., ЕГН ********** – законен представител на фирма ***** ЕООД, ЕИК *****, гр.
София е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, глоба в
размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във в вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на Б. ЦВ. М., ЕГН **********, сумата от
300 /триста/ лева за направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено
възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7