Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 22.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
цветана коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 287
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. , чрез
процесуален представител П., с адрес: ***, срещу И.А.К. с ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр.чл.79 и 86 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество
за сумата в размер на 39,27 лева, от които 10,36 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018г. - м.04.2019г., ведно със законната лихва от 09.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 1,0 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 30.09.2020г.; 23,39 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 4,50 лева - лихва за периода от
31.10.2017г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от
09.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на § 190. от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а от ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват
от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения
между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не бил упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”. В чл. 31, ал.1 бил определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури,
бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача. В приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай
че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът бил изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
била начислявана законна лихва върху дължимите суми.
С ОУ от
2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г. „Топлофикация София” ЕАД
начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в
сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД
за проверка на сметка.
Твърди
също, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 447267,
бил използвал доставяната от дружеството на топлинна енергия през процесния
период и не бил погасил задължението си. Между дружеството и една от длъжниците
било сключено споразумение за задълженията им към „Топлофикация София“ ЕАД, но
то било анулирано поради неизпълнението му.
На
основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. В настоящия случай сградата - етажна собственост, в
която се намирал имотът на ответниците била сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация София” ЕАД, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от
“Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007
г./. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, които прилага
като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия
за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане, то тя се прибавяла
към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Въз
основа на така очертаната обстановка признаване за установено в отношенията
между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 39,27 лева, от които 10,36 лева - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и дялово разпределение за
периода м.05.2018г. - м.04.2019г. и 1,0 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 30.09.2020г., както и 23,39 лева - главница сума за дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 4,50 лева - лихва за
периода от 31.10.2017г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците от 09.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за
заплащането на които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4/2021г. на ВлРС.
Претендира и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него
твърди, че на 12.04.2021г. била
направена справка в топлофикация
София, на абонатен № 447267 водещ
се на името на ответника. Тази справка показала, че не дължи нищо. След
направени още две справки в интернет
резултата бил същия, че
абоната няма задължения. Прилага копия
от справки.
В о.с.з. ищецът редовно уведомен не се явява, не изпраща
представител не
взема становище по иска.
В
о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 4/2021г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 260007/06.01.2021г.,
се установява да е разпоредено И.А.К., ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД - гр.София, следните суми: 10,36 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2019г. на топлоснабден имот в гр. София,
общ. Красно село, ул. „Нишава“ № 34,вх.А,ет.5, ап.26 с аб.№ 447267; 1,02 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 30.09.2020г., както и 23,39 лева - главница сума за дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 4,50 лева - лихва за
периода от 31.10.2017г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците от 09.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както
разноски в размер на 25 лева - за държавна
такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4/2021г. на ВлРС е връчена на длъжника К. лично
по реда на чл.44от ГПК на 21.01.2021г. На 08.02.2021г. е постъпило възражение
от него по реда на чл.414 ГПК, в което твърди следното: абонатния номер не
отговаря на посочения в заповедта адрес; при проверка установил, че за ап.26
няма задължения към Топлофикация;
Апартамента на посочения адрес не бил негова собственост от 2016г. Поради което
на заявителя е указано на осн. чл.415,
ал.1 от ГПК, със съобщение връчено му на 18.02.2021г., възможността да предяви
иск.
От
страна на заявителя по заповедта е предявен иск в указания му срок спрямо И.К., постъпил в съда на 19.03.2021г./
пощенско клеймо от 18.03.2021г./. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представения от ищеца Нот.акт №151/27.10.2005г. за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на жилищна сграда (л.14) се установява от строителя
да е поето задължение да построи и предаде в собственост, според т.“Ж.1 -4“
апартамент №26, апартамент № 27 , гараж № 23 и склад №1 от жилищна сграда на
ул.Нишава в гр.София.
От
представеното Заявление – декларация на ответника И.К. *** се установява да е
поискано откриване на партида за топлоснабдени имоти –Гараж №23 на ул.Нишава
№34. В нея е посочено, че ответника е с адрес София, ул.“Нишава“ № 34, вх.А,
ет.5, ап.27.
От представения
Договор за присъединяване на битов клиент към топлопреносната мрежа на
Топлофикация София от 02.02.20216г. се установява такъв да е сключен между
ищцовото дружество и етажните собственици на сграда с адрес гр.София,
ул.“Нишава“ № 34 , въз основа на взето решение на общото събрание на етажните
собственици. Видно от списъка към него апартаменти с № 26 и № 27 са собственост
на ответника И.К.. При тези данни съдът
намира, че имота представляващ апартаменти с № 26 от сграда с адрес гр.София, ул.“Нишава“
№ 34 е бил собственост на ответника към м.02.2026г., който и имот е
топлоснабден.
По
делото няма данни за това този имот да е бил продаден на друго лице, в каквато
насока са възраженията на ответника. Ето защо и следва да се приеме, че и към
момента ответника е собственик на същия имот.
Ищеца е
представил и ОУ на Топлофикация София за продажба на топлинна енергия, както
две справки за издадени фактури за потребена топлинна енергия и изравнителни
сметки за абонат с № 421790.
В
искова молба ищецът твърди, че ответника е негов абонат с аб.№ 447267, а същия
абонатен номер е посочен в Заявлението за издаване на ЗИ. При което и
основателно е възражението на ответника, че не налице идентичност на абонатния
номер по претенцията и списъка на издадени фактури.
Съгласно
представеното от ответника Удостоверение е видно неговата партида е с № 421790,
която се отнася до гараж №23 на горния адрес. От направената справка /л.55/ се
установява за аб. № 447267 да няма незаплатени задължения.
По
делото е приета и ССЕ, изготвена от в.л. Т. се установява от ищеца да са
издадени на ответника И.К. следните фактури: №**********/31.07.2019г. на
стойност 10,36лв., в която са направени начисления за ТЕ за подгряване на вода,
съответно: 0,92лв. за периода 01.05.18г.-30.06.18г.; 1,62лв. за периода
01.07.18г.-30.09.18г.; 6,56лв. за
периода 01.10.18г.-30.04.19г. Законната лихва за забава по тази фактура за
периода 15.09.2019г. - 30.09.2020г. е 1,32лв. За периода 01.05.18г.-30.04.19г.
в месечните фактури е начислена прогнозна топлинна енергия, в последствие
сторнирана с 12 бр. кредитни известия на обща стойност 23,46лв. За периода
м.09.2017г. – м.04.2019г. фирмата за
дялово разпределение е начислила на ответника суми от по 1,12лв. до м.05.2018г.
и по 1,21лв. до м.04.2019г. за дялово разпределение съгласно ЗЕС. Общия размер
на това задължение е 23,39лв., което не заплатено. Законната лихва за забава
върху това задължение за периода 15.09.2019г. - 30.09.2020г. е 2,97лв. Според
т. 2 и 3 от заключение по ССЕ дължимите суми произтичат от начислен разход на
ТЕ за подгряване на вода. Разход за топлоенергия за отопление не е начисляван.
В издаваните от ищеца месечни фактури са начислявани авансово суми за дялово
разпределение, които в последствие след подаване на данни от ФДР са стронирани
с кредитни известия.
Прието
е и заключение по СТЕ, изготвено от в.л. К.Б., според което начисленията на
суми за заплащане на ответника на ТЕ за БГВ е неправилно начислена, като е
завишена с 48,23%, тъй като не спазена методиката към НТ. Правилното начисление
на ТЕ за БГВ за периода е в размер на 6,89лв. Несъответствието в начислението
не се отразява на ТЕ за отопление, тъй като процесния имот – гараж е без
отопление.
Горните
констатации налагат извода, че предявеният от ищеца иск, е не само допустим, но
и частично основателен, до размера на сумата от 6,89лв., представляваща начислена
сума за заплащане на ТЕ за БГВ за периода м.05.2018г. - м.04.2019г. на топлоснабден имот в гр. София,
общ. Красно село, ул. „Нишава“ № 34,вх.А,ет.5, ап.26 с аб.№ 447267, както и на
сумата от 1,0 лева - мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2019г. до 30.09.2020г., за които няма данни да са
били заплатени.
Що се
отнася до претенцията за заплащане на сумата от 23,39 лева - главница сума за
дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., то съдът намира
тази претенция на ищеца за неоснователна, тъй като според данни от ССЕ авансово
начислените суми за дялово разпределение са били сторнирани с 12 бр. кредитни
известия, които са на обща стойност 23,46лв. Освен това според справката на
ищеца такива суми са начислявани за абонат с № 421790, който е различен от аб.№
447267, отнасяш за гараж № 23, от който се претендира плащане. И тъй като
неоснователна е претенцията за главница за дялово разпределение, то
неоснователна е и акцесорната на нея претенция за заплащане на 4,50 лева - лихва за периода от 31.10.2017г.
до 30.09.2020г.
Ето защо и като се установява наличие на задължение на
ответника към ищцовото дружество за заплащане на сумата от 6,89лв.,
представляваща начислена сума за заплащане на ТЕ за БГВ за периода м.05.2018г.
- м.04.2019г. на аб.№ 447267, както и на сумата от 1,0 лева - мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.10.2020г. то и до този размер установителния иск ще се уважи. А
над тези размери и до пълните претендирани такива от 10,36лв. – главница за ТЕ
за БГВ и 23,39 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 4,50 лева - лихва за върху
главница за ДР за периода от 31.10.2017г. до 30.09.2020г., както и за законната
лихва, искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представлява от адвокат и е представил доказателства за
направени такива от общо 1235,50лв., в това число: 25,0лв. за държ.такса, 300лв.
за юриск.възнаграждение, 200лв. за ССЕ и 710,50лв. за СТЕ. Общият размер на
направените от ищеца разноски в настоящото производство е 1235,50лв., при което
и по съразмерност с уважената част от иска има право на разноски от 248,34лв., която
и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена
по ч.гр.д. № 4/2021г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо
75,0 лв., а искът се уважава частично, то и на ищеца ще се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 15,08 лв. по съразмерност, които
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът има право на разноски, но като не направил
искане за присъждане на такива и не е представил доказателства за направени
разноски, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул. “Ястребец” 23Б, ЧЕ И.А.К. с ЕГН ********** ***,
МУ ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 6,89лв.
/шест лева и 89ст./, представляваща начислена сума за заплащане на ТЕ за
БГВ за периода м.05.2018г. - м.04.2019г. на топлоснабден имот в гр. София, общ.
Красно село, ул. „Нишава“ № 34,вх.А,ет.5, ап.26 с аб.№ 447267, както и на
сумата от 1,00 лева /един лев/ - мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.10.2020г. до окончателното
плащане, които суми е разпоредено И.К. да заплати със Заповед № 260007/06.01.2021г. по чл.410 ГПК
издадена по ч.гр.д.№ 4/2021г. по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска над тези размери до пълните
претендирани такива от 10,36лв. – главница за ТЕ за БГВ и 23,39 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. и 4,50 лева - лихва за
върху главница за ДР за периода от 31.10.2017г. до 30.09.2020г., както и за
законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.А.К. с ЕГН ********** ***, да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, Сумата от 15.08 лева /петнадесет лева и
08ст./, представляваща разноски, направени в заповедното производство, както и
СУМАТА от 248,34лв. /двеста четиридесет
и осем лева и 50 ст./, представляваща разноски направени в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/