Р Е Ш
Е Н И Е №______
гр. Ловеч, 11.09.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на единадесети
септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1.
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурор ПОЛЯ
МИТКОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД № 663 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството пред Ловешкия окръжен
съд е образувано по повод получено писмо от Районен съд – Амстердам, Кралство
Нидерландия, Решение № 13/669122-16 от 22 февруари 2017 год., влязло в сила на 10 януари
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч посочва, че са налице
условията за признаване на решението.
Засегнатото
лице редовно призовано не се явява в съдебно заседание, за него се явява защитникът
му адв. Г., която счита, че не са налице условията за
допускане и признаване на решението, тъй като не е установен адреса на лицето.
Настоящата
инстанция, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Районен съд – Амстердам, населено
място Амстердам, Нидерландия е издал Решение № 13/669122-16 от 22 февруари 2017
год., влязло в сила на 10 януари
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен
орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на задължение за
плащане на глоба за извършено престъпление и разходи по съдебни и
административни процедури, довели до постановяване на акта.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа, който го е издал и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., относно принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От
съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити,
предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според изискванията на Приложение №
2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Не
са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35,
т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като:
представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението; няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата,
да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция;
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо;решението не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова
санкция е не по-малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено,
че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава за правото на обжалване. Следователно
не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително.
Настоящата
инстанция приема, че са налице всички предпоставки в Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции за признаване на постановеното от Районен съд – Амстердам, населено
място Амстердам, Нидерландия, Решение № 13/669122-16 от 22 февруари 2017 год., влязло в сила на 10 януари
Представеният
акт следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е
определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване
на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 22.02.2017г.,
влязло в сила на 10.01.2018г. Равностойността на 7475.53 евро е с левова равностойност 14 620.86
лева (четиринадесет хиляди шестстотин и двадесет лева и 86 стотинки).
Ловешкият окръжен съд приема, че са
налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 32,
ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА постановеното
от Районен съд – Амстердам, населено място Амстердам,
Нидерландия, Решение №13/669122-16 от 22.02.2017г., влязло в сила на 10.01.2018
г.,за налагане на финансова санкция – глоба в общ размер на 7475,53 евро или с
левова равностойност 14 620.86 лева (четиринадесет хиляди шестстотин и двадесет
лева и 86 стотинки) по отношение на М.Е.К., ЕГН **********, с адрес ***, за престъпление – кражба, предшествана, съпроводена и последвана от
насилие над лица, което насилие е упражнено с цел да се подготви и улесни тази
кражба, както и, в случай на залавяне на местопрестъплението, или да бъде
осигурена на себе си или на други участници в престъплението възможност за
бягство, или да бъде осигурено владение върху откраднатото имущество, като
деянието е извършено от две или повече лица в съучастие и помагачество за
умишлено противозаконно отнемане на свободата на друго лице и държане на това
лице в така описаното положение, извършено неколкократно,
което се санкционира по реда на член 282 и 320 от наказателен кодекс на Нидерландия .
На основание чл. 36 във връзка с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати признатото Решение за налагане на финансова санкция от
30.03.2018 год., влязло в сила на 30.03.2018 год., ведно с
препис от настоящото решение на ТД на НАП – Ловеч за изпълнение, като НАП следва незабавно да уведоми Окръжен съд-Ловеч
за предприетите действия по изпълнение на решението съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.
Велико Търново.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
На основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава и Министерство на правосъдието на Република България, като
им се изпрати копие от настоящото решение.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаване и изпълнение на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България, като изпълняваща държава се поемат от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.