№ 3060
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100110521 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Х. Г. В., ЕГН
**********, чрез адв. В. Н., съдебен адрес: София, ул. “*********, против ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, ул. "Сребърна" № 16, за сумата 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано
пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023 г. - датата на
увреждането, до окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски по
делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2023 г. на Автомагистрала Тракия, км. 288, е
настъпило ПТП с л.а. „Мерцедес АМГ Ц63 4 Матик” с peг.№ *********, управляван от
П.Б.П., вследствие на което Х. Г. В. е пострадал като пътник на задната седалка на
автомобила. Претърпял е оперативна интервенция.
Във връзка с ПТП е съставен КП за ПТП с пострадали лица. На виновния за настъпване на
процесното ПТП водач П.Б.П. е съставен АУАН № GA970064/23.06.2023 г., въз основа на
което е издадено Наказателно постановление № 23-0813-000983 от 10.07.2023 г.
Със Заявление № 1-101-4101-7418/24.07.2023 г., пред ЗАД "Алианц България" АД ищецът
предявил претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, по
която ответното дружество му изплатило застрахователно обезщетение в размер 10 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди и 1 843,20 лв. за претърпените имуществени вреди.
Ищецът счита този размер за крайно недостатъчен.
1
В тази връзка предявява настоящия иск срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с правно основание чл.
432 ал. 1 КЗ.
Представил е писмени доказателства и е поискал прилагането на писмени доказателства.
Ангажира устни доказателства и експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск със законните последици –
лихва и сторените разноски по списък. Възразява срещу претендираното ю.к.
възнаграждение от ответната страна.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва исковете по основание и размер.
Претендира разноски и адв. възнаграждение.
Не оспорва настъпването на процесното ПТП на 22.06.2023 г. и наличието към тази дата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за л.а. Мерцедес АМГ
Ц63 4-Матик с рег.№ *********, управляван от виновния водач П.П..
Не оспорва механизма на процесното ПТП и причините за неговото настъпване.
Оспорва вида, обема и продължителността на твърдените неимуществени вреди.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Счита, че искането за заплащане на още 40 000 лв., освен вече платените на ищеца преди
образуване на делото 10 000 лв., не съответства на претърпените вреди.
Оспорва акцесорния иск за обезщетение за забава, както и датата от която се дължи.
Прави искане за ангажиране на писмени доказателства и свидетелски показания и
назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, пред вид извършеното
извънсъдебно плащане. Претендира разноски по списък, вкл. и ю.к. възнаграждение.
Възразява срещу размера на възнаграждението на адвоката на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните
последици.
За безспорно установено между страните е признато обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. № BG/01/122001683257, в
сила към момента на настъпване на процесното ПТП - 22.06.2023 г. по отношение на л.а.
Мерцедес АМГ Ц63 4-Матик, рег.№ ********* с ответното дружество.
Не се спори между страните, че на 22.06.2023 г. на Автомагистрала Тракия, км. 288, П.Б.П.,
управлявайки л.а. „Мерцедес АМГ Ц63 4 Матик”, peг. № *********, е причинил ПТП
вследствие на което ищецът Х. Г. В. е пострадал като пътник на задната седалка на
автомобила. За станалото е съставен КП за ПТП, а на виновния за настъпване на
2
катастрофата водач П.Б.П. е съставен АУАН № GA970064/23.06.2023 г., въз основа на което е
издадено Наказателно постановление № 23-0813-000983 от 10.07.2023 г.
Вследствие получените травми В. претърпял оперативна интервенция.
Не се спори също и досежно обстоятелството, че, във връзка с подаденото от ищеца
Заявление № 1-101-4101-7418/24.07.2023 г., пред ЗАД "Алианц България" АД, по
образуваната преписка по щета № 1000/238217/500222, ответното застрахователно
дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер 10 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди и 1 843,20 лв. за претърпените имуществени вреди.
Спорът между страните се свежда до вида, обема и продължителността на лечението във
връзка с твърдените увреди на ищеца и причинените от тях неимуществени вреди и размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен, с оглед трайната
съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения
е изслушано и прието заключения на СМЕ, което съдът кредитира като безпротиворечиво и
съответстващо с оригиналния доказателствен материал.
Според съдебномедицинската експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 22.06.2023 г.
В резултат на претърпяното ПТП на 22.06.2023г. ищецът Х. Г. В. с ЕГН ********** е
получил следните травматични увреждания: - Луксация /изкълчване/ на дясната
акромиоклавикуларна става и - Охлузвания в областта на главата, дясното рамо и дясната
половина на гърдите; кръвонасядане в областта на дясната лопатка, охлузвания на лявата
мишница и предмишница; контузия в областта на гърдите и корема.
Луксацията на дясната акромиоклавикуларна става реализира медикобиологичния критерий
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни.
Охлузванията в областта на главата, дясното рамо и дясната половина на гърдите;
кръвонасядането в областта на дясната лопатка, охлузванията на лявата мишница и
предмишница; контузията в областта на гърдите и корема по съвкупност реализират
медикобиологичния критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По отношение луксацията на дясната акромиоклавикуларна става е проведено оперативно
лечение – кръвна репозиция и фиксация с 2 бр. 5,0 титаниеви анкъри пласирани в процесус
коракоидеус, а съответните анкерни конци са прошити през костни тунели в дисталната
ключица. Проведено е и медикаментозно лечение с антибиотик – Лифурокс, антикоагулант –
Фраксипарин и обезболяващи. 30 дни следоперативно е носил ортеза, а в последствие,
ищецът съобщава, че е провел 20 дневен курс на рехабилитация.
Понастоящем ищецът не съобщава за усложнение при оздравителния процес. Няма данни за
ексцес и в приложената медицинска документация по делото, както и в тази, която ми бе
предоставена при прегледа, който вещото лице извърши на ищеца.
Към момента на прегледа извършен от вещото лице на 06.11.2024 г., ищецът съобщава за
болки в дясната раменна става и чувства тежест на дясната ръка. Нощно време е необходимо
3
да заеме щадяща позиция защото иначе има болки в рамото. При активна дейност също
получава болки в дясната раменна става. При обективния преглед: Добро общо състояние.
Нормостеничен хабитус. Добре изразена мускулатура. Липсва асиметрия на раменния пояс.
Не се установяват остатъчни белези от получените травматични кръвонасядания. В областта
на лявото рамо, над акромиоклавикуларната става се вижда вертикален оперативен белег с
дължина 10 см., които е спокоен и на нивото на кожата. Движенията в раменната става – за
отвеждане и предно сгъване са редуцирани в крайните степени. Движенията в дясната
раменна става постепенно ще се възстановят в пълен обем. Болките в областта на дясното
рамо също постепенно ще отзвучат, но за в бъдеще при по – голямо физическо натоварване,
при промяна на времето, а понякога и без видима причина, могат да се проявят болки в
областта на дясното рамо по типа на т.н. ревматоидни болки.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна
разпит на свидетелката Х.Б.И., която живее във фактическо съжителство с него от три
години. В съдебно заседание тя разказа, че знае за станалата на 22.06.2023 г. около Ямбол, на
път за морето, катастрофа, при която пострадал Х. В.. Разбрала на следващия ден, от него,
когато се върнал. Бил в много тежко състояние – на легло, с отоци в очите, натъртвания,
кръвоизливи и обездвижено и висящо рамо. Една седмица след катастрофата той влязъл за
операция, която била сложна и не всеки специалист можел да я извърши. В болницата
престоял 4 дни, а след това лечението му продължило в домашни условия – четири месеца.
Месец и половина след операцията не можел да се обслужва сам – да се къпе, да се бръсне,
да сваля шината, да се храни. Помагали му свидетелката и неговия брат. След това малко по
малко /за пет – десет минути/ свалял шината, но го било страх, че рамото му отново ще
увисне. Физически не се чувствал добре, защото имал постоянна болка и пиел
болкоуспокояващи. Трябвало да спи само по гръб и не можел да се наспива. Психически
също не бил добре, защото не можел да се обслужва сам. Развалил си съня, а това
продължава и досега. Физически и психически се променил, защото не можел да спортува,
да ходи на фитнес, да шофира. Дори и сега много рядко шофира, тъй като има
психологическа травма след катастрофата и страх от шофиране. Когато се налага да пътува с
колата, обикновено свидетелката го кара. Преди ищецът работел като охрана. Сега също
работи като охрана, но на по – лек обект, където не трябва постоянно да е изправен
По – нататък свидетелката заяви, че, на връщане след катастрофата, поддържала постоянна
връзка с ищеца по телефона, докато се придвижвали с репатрака към София. Приятел се е
ангажирал да го транспортира от Ямбол до София, за да получи медицинска помощ, като
пристигнал, веднага посетил Пирогов.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
4
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 22.06.2023 г. ПТП пряко от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно -
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се
коренят в поведението на водача на л.а. л.а. „Мерцедес АМГ Ц63 4 Матик” с peг.№
********* П.Б.П..
В резултат на станалото ПТП ищецът е получил описаните по – горе травматични
увреди и е претърпял описаните от експертизата и свидетелката болки и страдания, които са
в причинна връзка с катастрофата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди
при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид
всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
В случая следва да се вземе пред вид и извършеното плащане от ответника – застраховател.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни
увреждания – Луксация /изкълчване/ на дясната акромиоклавикуларна става и - Охлузвания
в областта на главата, дясното рамо и дясната половина на гърдите; кръвонасядане в
областта на дясната лопатка, охлузвания на лявата мишница и предмишница; контузия в
областта на гърдите и корема. Извършена му е операция, а периодът за възстановяване от
описаните увреди е около четири месеца. Ищецът е в добро общо състояние, като експертът
5
очаква пълното й възстановяване, а в бъдеще не са изключени ревматоидни усложнения.
Извършеното плащане от застрахователя, признавайки станалото застрахователно събитие е
на сумите 10 000 лв. за неимуществените вреди и 1 843,20 лв. за имуществените такива. И
това плащане следва да се приспадне от съда при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца вследствие
процесното ПТП, техния вид, интензитет и продължителност, възарастта на ищцата –
понастоящем на 40 години, въстановяването й и, като приложи принципа за справедливост,
съобразявайки съдебната практика и социално - икономическите условия на живот към 2023
г. и сега, съдът намира, че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е 30
000 лв. За тази част искът е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, а за
горницата до 40 000 лв. – отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По искането за присъждане на лихва за забава върху главницата, съдът намира, че такава се
дължиот датата, на която е сезирано ответното дружество за изплащане на обезщетение –
24.07.2023 г., а не както е поискано – от датата на увреждането и за тази част следва да бъде
уважен, а в останалата част – отхвърлен, като неоснователен..
По отношение на разноските, сторени от двете страни:
Ищцовата страна е представила Списък с разноски – за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА. С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати такова в размер 2 888 лв. адвокатско възнаграждение в
полза на адв. В. Н., съдебен адрес: София, ул. “*********, съразмерно на уважената част от
иска и представения списък с разноски.
Ответникът е представил списък с разноски на обща стойност 1 045 лева, като на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в производството в
размер 964,25 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, включващи д.т. 1,25 за издаване
на съдебно удостоверение адв. възнаграждение 963 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
6
в полза на Софийски градски съд в размер 1 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, София, ул. "Сребърна" № 16,
да заплати на Х. Г. В., ЕГН **********, чрез адв. В. Н., съдебен адрес: София, ул.
“*********, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при станалото на 22.06.2023 г.
ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния претендиран размер 40 000 лв. и в частта
за законната лихва върху главницата за периода 22.06.2023 г. – 24.07.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на адв. В. Н., съдебен адрес: София, ул.
“*********, адвокатско възнаграждение в размер 2 888 лв. на основание чл. 38 ЗА,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Х. Г. В. да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер 964,25 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска,
включващи д.т. 1,25 лв. и адв. възнаграждение 963 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати в полза на СГС сумата 1 200 лв. -
държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7