Решение по дело №1184/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 19 от 06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 2431/2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил „Д.” Е. Г. да заплати на Д. Д. В. от Г. сумите, както следва: 1. сумата 825 лева, представляваща неплатен наем по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., от която 550 лева неплатен наем за м.март 2010 г. и 275 лв. неплатен наем за м.април 2010 г., за периода от 01.04.2010 г. до 15.04.2010 г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, 2. сумата 362.54 лева, представляваща разходи, свързани с ползване на отдадената под наем вещ с договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., от която 339.32 лева за ел. енергия и 23.22 лева за вода, ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. - датата на прÕдявяване на иска до окончателното изплащане на сумата 362.54 лева, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, и 3. сумата 200 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наем за м.март и април 2010 г. по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., на основание чл.92, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск по чл.232, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумата 825 лева до сумата 1 110 лева, представляваща неплатен наем, за разликата над сумата 339.32 лева до сумата 692.82 лева, представляваща неплатени разходи за ел.енергия, и за разликата над сумата 23.22 лева до сумата 37.64 лева, представляваща неплатени разходи за вода, всички по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 година. Съдът е осъдил „Д.” Е. Г. да заплати на Д. Д. В. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска в размер на 397.18 лева, както и е осъдил Д. Д. В. да заплати на „Д.” Е. Г. сумата 96.57 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Д.” Е. Г., който чрез своя процесуален представител, го обжалва в частта, с която е осъден да заплати на Д. Д. В. сумите: 825 лева, представляващи неплатен наем по договор за наем; 362.54 лева, представляващи разходи, свързвани с ползването на отдадената под наем вещ с договор за наем и 200 лева, представляващи неустойка за забавено плащане на наем, всички по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г. Решението се обжалва като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения за недължимост на претендираната сума за заплащане на наем за месеците март и април 2010 г., поради заплащане авансово на една вноска при сключване на договора за наем, заплащане на дължимия наем за месеците февруари и март 2010 г. с представените по делото разписки и недължимост на наем за месец април 2010 г., поради прекратяване на договора за наем на 06.04.2010 г. с отправено от въззивника предизвестие. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на предявените по делото искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Д. Д. В., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционният съд са били предявени от Д. Д. В. против „Д.” Е. Г., обективно съединени искове, както следва: 1. иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 100 лева, представляваща неплатен наем по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., за месеците март и април 2010 г., 2. иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 730.46 лева, представляваща неплатени разходи за ел.енергия и вода по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., от която 692.82 лева - неплатени разходи за ел.енергия и 37.64 лева – неплатени разходи за вода, и 3. иск, с правно основание чл.92 от ЗЗД, за сумата в размер на 200 лева, представляваща неустойка по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 година.

С постановеното по делото решение Кърджалийският районен съд е уважил предявения иск за заплащане на наем за месеците март и април 2010 г. за сумата от 825 лева и го е отхвърлил за разликата от 825 лева до 1 100 лева, уважил е иска за заплащане на разходи за ел.енергия и вода до размера на сумата от 362.54 лева, от която 339.32 лева за ел. енергия и 23.22 лева за вода, като е отхвърлил иска за разликата от 362.54 лева до 730.46 лева, както и е уважил иска за неустойка в размер на 200 лева. Решението на първоинстанционният съд, в отхвърлителната му част не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила в тази му част.

Във връзка с подадената въззивна жалба спорни по делото са следните въпроси: 1. дължи ли се наем, по сключения между страните договор за наем, за месеците март Þ април 2010 г. в размер на 825 лева, 2. дължат ли се разходи за ел.енергия и вода по договор за наем в размер на 362.54 лева, от които 339.32 лева за ел. енергия и 23.22 лева за вода и 3. дължи ли се неустойка по договора в размер на 200 лева.

Не е спорно по делото, че на 30.12.2009 г. между ищцата Д. В., в качеството й на наемодател, и ответникът „Д.” Е. гр. Кърджали, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване лека обемна клетка, представляваща „К. а. – П.” със застроена площ 180 кв.м., находяща се в УПИ № 5723, кв.125, парцел ІV по плана на К.В. Г., за срок от една година, срещу задължението на наемателя да заплаща месечен наем в размер на 550 лева. Съгласно договора за наем и в частност чл.6, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от същия, наемателят изплаща авансово на наемодателя първата наемна вноска към момента на сключване на договора, а останалите наемни вноски се изплащат най – късно до 5-то число на месеца, като плащането се извършва в брой, срещу което наемодателят се задължава да издава надлежен документ за получавания наем. Страните са уговорили в чл.9, ал.2 от договора, че при забава в плащането на наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от десет дни. Уговорено е също така разходите, свързани с ползването на имота, като ток и вода, да се заплащат от наемателя ежемесечно. Страните са договорили, че договорът се прекратява едностранно с писмено предизвестие до другата страна, направено поне два месеца, 60 дни, по - рано (чл.14, т.3), както и едностранно без предизвестие от наемодателя при неплащане на две наемни вноски в срока по чл.6, ал.2 от договора (чл.14, т.4).

Във връзка с плащане на дължим наем, по делото са приети като доказателства два броя разписки – разписка за наем № 1 от 01.01.2010 г. за получена от ищцата сума от 550 лева за наем от ответника и разписка за наем № 2 от 04.02.2010 г. за получена от ищцата сума от 550 лева за наем от ответника, като двете разписки са подписани от ищцата. Други доказателства за платен наем по договора не са представени по делото.

Предвид цитираните по – горе разписки, съдът намира, че същите удостоверяват платен от ответника наем по процесния договор за месеците януари и февруари 2010 г., а не наем за месеците февруари и март 2010 г., както твърди ответникът. Съдът прави този извод, както въз основа на номерацията на разписките-№ 1 и № 2, така и предвид датите на плащане, отразени в тях, а именно- на 01.01.2010 г. и на 04.02.2010 г., които сочат на плащане на наема в срока, уговорен от страните в чл.6, ал.2 от договора – най – късно до пето число на месеца. Впрочем, довода на ответника се обуславя единствено от твърдението му за платена авансово първа наемна вноска на датата на сключване на договора – 30.12.2009 г., съгласно уговореното от страните в чл.6, ал.1 от договора. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи плащане от страна на ответника на наемна вноска на датата на сключване на договора, като не установява такова плащане разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора, съгласно която наемателят изплаща авансово на наемодателя първата наемна вноска към момента на сключване на договора. Съдът намира, че цитираната разпоредба установява задължение за плащане на наемна вноска, но не удостоверява извършено от наемателя плащане на такава вноска. Следва да се посочи и че съгласно чл.6, ал.4 от договора, наемодателят се задължава да издава надлежен документ за получавания наем, какъвто в случая за твърдяното от ответника плащане не се представя. От друга страна, липсва основание да се приеме, че плащането на сумата от 550 лева от ответника, извършено на 01.01.2010 г., касае плащане на наем за следващия месец – февруари, доколкото самия договор не установява такова задължение за последния, а именно – задължение да плаща авансово всички наемни вноски. Както се посочи по – горе, страните са уговорили плащането на наема да се извършва най – късно до пето число на месеца, което в никакъв случая не означава плащане за следващия месец.

Впрочем, обстоятелството, че с цитираните разписки от 01.01.2010 г. и 04.02.2010 г. е бил платен от ответника наема за месеците януари и февруари 2010 г., а не за месеците февруари и март 2010 г., се установява и от приетия по делото като доказателство констативен протокол от 22.04.2010 г., съставен от нотариус с рег.№ 251, в който по повод на връчена от ищцата нотариална покана за заплащане на сумата от 1 900 лева, от която 1 100 лева наем за месеците март и април и 800 лева – разходи за ползвани ток и вода, законният представител на ответника собственоръчно е посочил, че не е съгласен със сумата за консумативи, но не е възразил за претендираните наемни вноски за месеците март и април 2010 г.

С оглед гореизложеното и предвид направените в жалбата възражения, релевантно за размера на дължимия от ответника наем е обстоятелството кога е прекратен договора за наем, до която дата се дължи съответния наем. В тази връзка и двете страни по делото твърдят, че са упражнили правото си да прекратят договора – наемодателят едностранно без предизвестие, на основание чл.14, т.4 от договора, а наемателят – едностранно с писмено предизвестие, направено два месеца по – рано, на основание чл.14, т.3 от договора.

В тази връзка, видно от представената по делото нотариална покана с рег.№ 2570/07.04.2010 г., ищцата Д. В. уведомява ответника „Д.” Е., че на основание чл.14, т.4 от договора за наем, прекратява същия едностранно без предизвестие поради неплащане на дължим наем за два месеца – за месец март и месец април 2010 г. С нотариалната покана, наемодателят кани наемателя на 22.04.2010 г. да му предаде ключовете от заведението, всички вещи по приемо – предавателния протокол и дължима сума от 1 900 лева, от която 1 100 лева наем за месеците март и април и 800 лева – разходи за ползвани ток и вода. Нотариалната покана е връчена на ответника на 15.04.2010 г. Представен е и цитирания по – горе констативен протокол от 22.04.2010 г., съставен от нотариус с рег.№ 251, с който е удостоверено, че страните са отишли да съставят опис за издаване на имота и състоянието на заведението към тази дата, както и предаването на ключовете на имота от ответника на ищеца.

По делото е представено и заверено копие от уведомление – предизвестие от 06.02.2010 г., от ответника по иска до ищцата, с което ответникът сочи, че отправя предизвестие за прекратяване на сключения между тях договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка, на основание чл.14, т.3 от договора, като е посочено, че от 06.04.2010 г. ще счита договора за наем за прекратен. Под цитираното уведомление – предизвестие собственоръчно е удостоверено от лицата З. С. Ш. и В. А. Т., че на 06.02.2010 г. в присъствие на посочените лица законният представител на ответника предявил предизвестието на Д. В. и я уведомил, че от 06.04.2010 г. договора за наем ще е прекратен, като последната отказала да приеме предизвестието. Посочените лица са разпитани по делото като свидетели относно удостоверените в цитираното уведомление обстоятелства.

По делото е разпитан като свидетел Д. Д., живеещ на семейни начала с ищцата, който твърди, че на 05, 06 и 07.02.2010 г. били заедно с ищцата в северна България, по повод годишнина от смъртта на баща му, като през цялото време ищцата била с него. Разпитаният по делото свидетел Б. Р. сочи, че на пети, шести и седми февруари 2010 г. ищцата Д. В. щяла да заминава за северна България, като същата го помолила да стопанисва заведението, като на тези дати ходел да включва осветлението на паркинга и караваната, които се намирали до заведението на ищцата. Твърди, че през цялото това време, на посочените дати, ищцата не е идвала там.

При така събраните поделото доказателства, съдът намира за безспорно установено връчването от страна на ищцата на нотариална покана до ответника, с която ищцата уведомява ответника „Д.” Е., че на основание чл.14, т.4 от договора за наем, прекратява същия едностранно без предизвестие поради неплащане на дължим наем за два месеца – за месец март и месец април 2010 г. Що се касае до уведомление – предизвестие от 06.02.2010 г., от ответника до ищцата, в което ответникът сочи, че отправя предизвестие за прекратяване на сключения между тях договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка, на основание чл.14, т.3 от договора, съдът намира, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин връчването на същото на 06.02.2010 г. на ищцата по делото. В подкрепа на изложеното са както показанията на свидетелите Д. Д. и Б. Р., така и цитирания по – горе констативен протокол от 22.04.2010 г., съставен от нотариус с рег.№ 251, удостове­яващ, че съставянето на опис за издаване на имота и предаването на ключовете на заведението от ответника на ищцата е извършено на 22.04.2010 г. по повод именно на отправената от ищцата нотариална покана с рег. № 2570/ 07.04.2010 г.

Ето защо следва да се приеме, че договора за наем, сключен между страните по делото, е прекратен на 15.04.2010 г., когато е връчена на ответника нотариалната покана, с която ищцата го уведомява, че прекратява договора на основание чл.14, т.4 от договора.

При това положение, ответникът дължи на ищцата наем за ползването на имота по договора за наем, за месец март 2010 г. и за месец април 2010 г. – за времето от 01.04.2010 г. до 15.04.2010 г., който наем е в размер общо на 825 лева, от които 550 лева – наем за месец март 2010 г. и 275 лева – наем за времето от 01.04.2010 г. до 15.04.2010 г. Като е приел същото и е уважил предявения иск за наем в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

Що се касае до предявения иск за заплащане на ползвана ел.енергия в размер на 339.32 лева, респективно – до атакуваното решение на районния съд, в частта му, с която е присъдена на ищцата посочената сума, съдът съобрази следното:

Не е спорно по делото, че партидата за ток на наетия по процесния договор за наем обект е с измервателна точка (ИТН) № 4026065, като по делото е установено, че за периода от 10.02.2010 г. до 23.06.2010 г. тази партида е била на името на наемателя „Д.” Е.. В тази връзка, по делото е прието като доказателство заверено копие от фискален бон от 19.05.2010 г., издаден от „Б. п.” ЕАД С., удостоверяващ плащане на 19.05.2010 г. на сумата от 339.32 лева, представляваща отчетена ел.енергия, дължима от „Д.” Е. за ИТН № 4026065. В графа „получил” на цитирания фискален бон е посочено: Д. Е..

При това положение и с оглед направените в отговора на исковата молба твърдения от ответника, че сумата е заплатена именно от него, които не се оспорват от ищцата, следва да се приеме, че сумата от 339.32 лева по цитирания фискален бон е платена от „Д.” Е.. Този извод не се опровергава, а по – скоро се подкрепя от цитирания по – горе констативен протокол от 22.04.2010 г., в който законният представител на ответника собственоръчно е възразил относно претендираната сума за консумативи, като е посочил, че цената за консумативите ще заплати допълнително, за което копие от касовите бележки ще даде на наемодателя. Неправилно в тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че сумата е платена от ищцата, предвид представянето на копие от фискалния бон от последната. Следва да се посочи, че ищцата не само, че не е възразила на твърдението на ответника, че е заплатил процесната сума, но и не е релевирала твърдение за плащане на тази сума от нейна страна в исковата молба.

Предвид изложеното и с оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, следва да се приеме, че сумата от 339.32 лева, представляваща отчетена ел.енергия, дължима от „Д.” Е. за ИТН № 4026065, е платена от ответника на 19.05.2010 г., когато е издаден фискалния бон за същата сума, поради което е недължима по делото. Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно решение в тази му част, поради което следва същото да се отмени в тази част, като искът за заплащане на ел.енергия по договора за наем в размер на сумата от 339.32 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Що се касае до присъдената сума от 23.22 лева, представляваща неплатен разход за вода, то от представените – фактура № */26.02.2010 г. и разписка № *3864/28.10.2010 г., се установява, че същата е дължима за процесния обект по договора за наем от ответника, както и че е платена от ищцата. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че следва да се осъди ответника да я заплати на ищцата, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Неоснователна е и въззивната жалба в частта й относно присъдената неустойка в размер на 200 лева. Съгласно чл.9, ал.2 от договора за наем, при забава в плащането на наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от десет дни. Предвид посочената разпоредба и с оглед прието‗о по – горе, а именно – неплащане на наем от ответника за месец март и наем за времето от 01.04.2010 г. до 15.04.2010 г., неустойката за забавения наем за месец март възлиза на 27.50 лева за ден и на 275 лева за десет дни, а неустойката за забавения наем за месец април 2010 г. възлиза на 13.75 лева на ден и 137.50 лева за десет дни, или общо 412.50 лева, поради което искът за неустойка в размер на 200 лева е изцяло основателен.

При този изход на делото – основателност на предявените искове до размера на сумата от 1 048.22 лева, респективно – неоснователност на исковете за сумата от 981.78 лева, на ищцата се следват разноски общо за първа и втора инстанция в размер на 380.16 лева, а на ответника (въззивник в това производство) – разноски общо за първа и втора инстанция в размер на 173.02 лева. Ето защо и по компенсация ответникът „Д.” Е. дължи на ищцата Д. В. разноски по делото в размер на 207.14 лева, която сума следва да се присъди на последната. При това положение, следва да се отмени решението на районния съд, в частта, с която „Д.” Е. е осъдено да заплати на Д. Д. В. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, за разликата от 207.14 лева до присъдения размер от 397.18 лева. Следва да се отмени също така решението на районния съд в частта, с която Д. Д. В. е осъдена да заплати на „Д.” Е. сумата 96.57 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска. В останалата обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл. последно от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 19 от 06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 2431/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. е осъден „Д.” Е. Г., с ЕИК *, да заплати на Д. Д. В. от Г., с ЕГН *, сумата от 362.54 лева, представляваща разходи, свързани с ползване на отдадената под наем вещ с договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., от която 339.32 лева за ел. енергия и 23.22 лева за вода, ЗА РАЗЛИКАТА от 23.22 лева до 362.54 лева, представляваща ползвана ел.енергия; 2. е осъден „Д.” Е. Г., с ЕИК *, да заплати на Д. Д. В. от Г., с ЕГН *, сумата 397.18 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, ЗА РАЗЛИКАТА от 207.14 лева до 397.18 лева и 3. е осъдена Д. Д. В. от Г., с ЕГН *, да заплати на „Д.” Е. Г., с ЕИК *, сумата 96.57 лева, представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. В. от Г., ж.к. „*. бл.*, вх.*, .*, ап.*, със съдебен адрес: Г., бул. ”Б.” *, .*, офис *, против „Д.” Е. със седалище и адрес на управление Г., ж.к. „*. бл.*, вх.*, .*, ап.*, с ЕИК *, иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 339.32 лева, представляваща неплатен разход за ел.енергия по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 2431/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. е осъден „Д.” Е. Г., с ЕИК *, да заплати на Д. Д. В. от Г., с ЕГН *, сумата от 825 лева, представляваща неплатен наем по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., от която 550 лева неплатен наем за м.март 2010 г. и 275 лв. неплатен наем за м.април 2010 г., за периода от 01.04.2010 г. до 15.04.2010 г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД; 2. е осъден „Д.” Е. Г., с ЕИК *, да заплати на Д. Д. В. от Г., с ЕГН *, сумата от 23.22 лева, представляваща разход, свързан с ползване на отдадената под наем вещ с договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г. – неплатен разход за вода, ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и 3. е осъден „Д.” Е. Г., с ЕИК *, да заплати на Д. Д. В. от Г., с ЕГН *, сумата от 200 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наем за м.март и април 2010 г. по договор за наем на недвижим имот и лека обемна клетка от 30.12.2009 г., на основание чл.92, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.