О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 26.10.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
като разгледа административно дело №656
по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано исковата молба на М.М.С. против Министерство на здравеопазването
за заплащане на сумата от 10 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от действието на Заповед №РД-01-236/24.04.2020г на Министъра
на здравеопазването, издадена при съществено нарушение на правото на
Европейския съюз – чл.2 §1 от Протокол №4 към ЕКПЗОС, чл. 6 и чл.45 §1 от ХОПЕС
като се твърди, че правото на свободно движение е ограничен в размер с
посочените императивни гаранции и
представлява поставяне под домашен арест, довел до не нуждаещи се от доказване
неимуществени вреди – уронване на човешкото достойнство, чувство на страх,
незащитеност и малоценност.
Правната квалификация на предявения иск е
чл.2в ал.1 т.1 вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.204 от АПК, съгласно
Определение от 31.07.2020г на ВАС на РБ по входящ № 7346/04.06.2020г. С
посоченото определение председателя на Трето отделение на ВАС на РБ е изпратил
исковата молба на М. за разглеждане от АС –София град като местно и родово
компетентен. Според справка за регистриран постоянен и настоящ адрес,***,
съдията-докладчик е оставил без движение исковата молба с указание ищецът да
обоснове местната подсъдност тоест избора си по чл.7 от ЗОДОВ, тъй като адресът
му е в Стара Загора и мястото на увредата е също в град Стара Загора. В
изпълнение ищецът е заявил с писмена молба, че желае делото му да се гледа в АС
Стара Загора.
Настоящия
състав на АС Стара Загора намира на първо място, че изборът по чл.7 от ЗОДОВ е предоставен
на ищеца и се упражнява при подаване на исковата молба, но само тогава, а след
сезиране на избрания съд не може да бъде изменявана определената на това
основание местна подсъдност нито от ищеца, нито от съда. Това право е
изключение от общия принцип на АПК за определяне на местната подсъдност на
споровете от закона, но не преодолява забраната
бъде изменявана по съглашение на страните. Изключението на правната
норма, съдържаща се в чл.7 от ЗОДОВ има за последица да изключи правомощието на
сезирания съд сам да преценява местната подсъдност на предявения иск, а когато
този съд не е нито по настоящия адрес на ищеца, нито по мястото на увредата, то
тогава би следвало да върне исковата молба, за да може ищецът да упражни
правата си по чл.7 от ЗОДОВ. Молбата на М. от 31.08.2020г за избор на друг
местно компетентен съд може да се разглежда единствено като оттегляне на
предявеното материално право на иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди,
но не и като изначално упражнен избор по чл.7 от ЗОДОВ, тъй като тази правна
възможност вече е изчерпана.
Извън горното
и извън факта, че постоянния и настоящ адрес *** и по този признак на чл.7 от ЗОДОВ е сезиран редовно АС – СГ, който е нямал правомощия да дава указания за
упражняване на несъществуващо право на повторен избор на местно компетентен
съд, следва да се каже, че правото на избор на местна подсъдност не обхваща
правото на иск по чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Редът за разглеждане на иск с правно
основание чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ е специален спрямо посочения в чл.1 ал.2 от ЗОДОВ ред, който включва правото по чл.7 от същия закон. При липса на разлика
между реда за разглеждане на иск с правно основание чл.1 ал.1 и на иск с правно
основание чл.2в ал.1 от ЗОДОВ, законодателя не би имал причина да посочва
отново приложимия процесуален закон. Разпоредбата на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ е
озаглавена „Ред за разглеждане на искове срещу държава за вреди от нарушение на
правото на ЕС“. Нормите, съдържащи се в нея са две – материално правна, сочеща
елементите на правото на иск и неговото основание, и процесуална – определя
реда за разглеждане на този иск със специално правно основание спрямо искът по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ се отнася и прилага само
за исковете по чл.1 ал.1 и само за тях съществува правото по чл.7 от ЗОДОВ.
Отговорът на въпроса за приложното поле на чл.7 от ЗОДОВ към исковете по чл.2в
ал.1 т.1 от същия закон, а именно прилага ли се редът на ЗОДОВ към исковете за
заплащане на вреди, причинени от сбъдване на основанието по чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ, е отрицателен по аргумент и от чл.8
ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата определя за кои искове, с фактически състави по
ЗОДОВ е приложим редът на този закон. Изброяването на тези искове е изрично и
изчерпателно – използван е съюза „и“, което означава, че редът на ЗОДОВ не се
прилага за разглеждане на исковете с правно основание чл.2в ал.1 т.1 от същия
закон по аргумент от две правни разпоредби, които са изрични и задължителни за
следване. Достатъчна е правната норма в чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ, указваща реда
по АПК, което изключва правилото на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, съдържащо възможността
за избор по чл.7 от същия закон, но и чл.8 ал.1 от ЗОДОВ внася необходимата
яснота по въпроса за кои искове е приложим редът на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.7
от ЗОДОВ съдържа повече от една норма – правото на избор, но и задължителните
ответници, с което се явява специална, когато е приложима, спрямо чл.205 от АПК.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.135, ал.5, вр. с ал.3, предложение
първо от АПК, Старозагорският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №656//2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
ПОВДИГА
СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния административен съд между Административен съд –
Стара Загора и Административен съд – София град за определяне на съда
компетентен да разгледа исковата молба на М.М.С. против Министерство на здравеопазването.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да
се изпрати на страните за сведение.
СЪДИЯ: