№ 9172
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110160149 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и допустими.
По искането на ищеца за задължаване на ответника да представи намиращи се у него
документи по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, както и искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след
отделяне на спорните от безспорните обстоятелства и процесуалното поведение на
ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190,
ал. 1 ГПК и за допускане на ССчЕ за насроченото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 04.04.2024г. от 09.55
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
сумата от 9382,22 лв., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за
м.08.2023г. и м.09.2023г.
1
Ищецът А. А. Д. твърди, че работи при ответника по силата на трудов договор от
18.03.2021г. на длъжност „Програмист софтуерни приложения“ с основно месечно
възнаграждение съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор от
31.03.2023г., считано от 01.04.2023г. в размер на 5277,02 лв. в брутен размер или 4661,11 лв.
– нетен размер. Твърди, че трудовият договор не е прекратен към настоящия момент и
ищецът продължава да изпълнява добросъвестно трудовите си задължения, но считано от
м.05.2023г. ответникът спрял заплащането на трудовото му възнаграждение. Такова не било
платено и за м.08.2023г. и м.09.2023г., поради което ищецът е предявил настоящия иск, с
който претендира заплащането на сумата от 9382, 22 лв. – неплатено нетно трудово
възнаграждение за посочените месеци. Претендира се и законната лихва от подаване на
исковата молба, както и постановяване на предварително изпълнение на решението, в
случай че искът бъде уважен.
Ответникът „С. не е подал отговор на исковата молба.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е да докаже сключване
на трудов договор с ответника с твърдяното съдържание, включително размера на
уговореното трудово възнаграждение, както и че е полагал труд през процесния период.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже, че е
заплатил претендираните вземания.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните
вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3