РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1536 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Топлофикация-Плевен ЕАД, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление:*** – ***– ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1,
предложение първо от ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 661,56 лв. главница за доставено, но
незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., както и
сума в размер на 101,14 лв. за периода 02.03.2017 г. до 11.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че
ответника се е обогатил за сметка на ищеца „Топлофикация-Плевен“ ЕАД със сумата
от 762,70 лв., която представлява равностойността на топлинна енергия,
доставена до притежавания от ответната страна недвижим имот, находящ се в ***.
Заявява, че предявява претенция за парично вземане в размер на
стойността на получената без основание топлинна енергия по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Излага
съображения, че посочената норма изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при
получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за
реституция на даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а не само на това,
с което получателят се е обогатил., респ. онова от което се възползвал
/стойността на изразходваната потребима вещ./ Счита, че положението за
по-малката дължима сума не е приложимо и в случаите на чл.55, ал.1 от ЗЗД,
поради което тогава се дължи всичко, което е получено без основание или при
отпаднало или неосъществено основание. Само когато е невъзможно да се възвърне
в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на
стойността му /т.4 от Постановление №1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Твърди се, че
от топлофикационното дружество е доставена и потребена от ответника
топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в
посочените количества и стойност и липсва облигационно правоотношение, което
съставлява основанието за получаването й. Излага съображения, че ответника е
„небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а. (Нова - ДВ. бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция
за "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на §1. г.2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР
на ЗЕ, както в отменената редакция на закона (§1. т.42 и т.43). така и в
действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране
и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо
лице); нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството
си, или небитови - по арг. на противното, такива които не задоволяват битови
нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните
с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно
всички възможни случаи в практиката. Твърди, че в случая ответникът е търговец,
който по занятие извършва търговка дейност. При осъществяване на своята
дейност, а не задоволяване на битови нужди, е придобил правото на собственост
по отношение на процесния имот, видно от приложените писмени доказателства.
Счита, че следва да се има предвид, че понятието „стопански нужди", или
„небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по - широко от
търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретния имот.
Твърди, че ответното търговско дружество няма домакинство, няма собствени
битови нужди, нито топлоснабдения имот е предназначен за задоволяване на такива
(ателие), което сочи на небитово ползване на топлоенергията. Счита, че от
горнеизложеното следва, че ответникът е „небитов клиент", спрямо когото е
приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, която изисква сключването на
писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Развива съображения, че
договорът се сключва при ОУ по чл.298. ал.1. т.2 от ТЗ. които обаче стават
задължителни за страните по търговската сделка -ако такава бъде сключена.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ (както в действаща редакция - изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г. - приложима към процесния период,
така и в предишната редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
производител и пряко присъединен потребител (клиент - ред. ДВ, бр. 54 от 2012
г„ в сила от 17.07.2012 г.) на топлинна енергия за стопански нужди (респ.
„небитови нужди" - ред.. ДВ. бр. 54 от 2012 г,, в сила от 17.07.2012 г.). Предвидената писмена форма е такава за
действителност на правоотношението. Твърди, че ответника е „небитов
клиент" по смисъла на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния период, или -
"потребител за стопански нужди" §1, т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп.
ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм. ДВ. бр. 54 от 2012 г./ и това обстоятелство се
извежда не само от качеството му на търговец, а и по аргумент от противното на
нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова. ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от
17.07.2012 г./, която определя битовия клиент като такъв, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатазация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я
използва. Твърди, че липсва сключен между страните договор в изискуемата
писмена форма. Поради изложеното,
страните не са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди. Излага съображения, че за разлика от хипотезата на договор за
търговска продажба на топлинна енергия за небитови нужди, в хипотезите на
договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди същият се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150. ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), т.е. писмена форма не е предвидена. В този случай
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите -
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага по
силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (чл.
106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за
възникване на договорното правоотношение с ,,небитовите клиенти", тъй като
спрямо тях не са приложими публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди по чл.150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен
договор. Посочва, че с разпоредбите на чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите/клиентите на топлинна енергия
в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, получена по изчислителен път. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142. ал.2 от ЗЕ/. С оглед на
горното ищецът счита, че след като страните не са сключили писмен договор,
съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало
валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата
на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане
на претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно
договорно отношение между страните, и след като е ползвана услугата за
топлоснабдяване процесния имот, ответникът дължи сумите за използвана топлинна
енергия на основание чл.55 от ЗЗД. Твърди, че между ответника и „Топлофикация-Плевен“
ЕАД не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки че ищеца
е изпратил писмо-покана до длъжника за сключване на такъв и за изплащане на
цената на доставената топлинна енергия, но същият не е изпълнил доброволно
задълженията си. Твърди, че до процесния топлоснабден имот е доставена топлинна
енергия както следва: сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за процесния период от
време, в размер на 654,38 лв.; суми за услуга дялово разпределение в общ размер
от 7,18 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; корекции - 0,00 лв. Твърди, че видно от
приложеното извлечение от сметка за абонатен №41227, ответникът е използвал
доставяната от дружеството ни топлинна енергия и не е погасил задължението си,
с което се е обогатил за сметка на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД до размера на
обедняването, възлизащ на 661,56 лв. главница и 101,14 лв. мораторна лихва.
Твърди, че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от
ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните
дължими суми. Поради изложеното моли съда да уважи иска. Претендира направените
деловодни разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
проведеното по делото о.с.з. управителят на ответното дружество моли съда да
постанови решение съобразно закона. Излага, че сградата, в която се намира
имотът му е топлофицирана и по закон дължи сумите.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представената по
делото справка за имот, че ответното дружество е собственик на топлофицирания
недвижим имот.
Видно е от представеното
извлечение по сметка и какви са задълженията на ответника за топлоенергия за
процесния период.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съобразно разпределената
доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу
ответника в размера на претендиране суми; че ответника има качеството на
потребител/клиент за процесния период; че е доставил твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила; че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент,
както и размера на дължимите лихви за забава; че е поканил ответникът да му
заплати доставената без правно основание топлроенергия.
В тежест на ответника е да
докаже, че е получил доставената топлинна енергия на правно основание и/или
заплащане на доставената без правно основание топлинна енергия и лихва за
забава.
От
правна страна, съдът приема, че между страните не са били налице договорни
отношения. Ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е
специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
установен в чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Този фактически състав изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е.,
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва
да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване
на претенцията за връщане на даденото. Дължи се връщане на всичко получено, а
не само на това, с което получателят се е обогатил., респ. онова от което се
възползвал. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото
имущество, дължи се заплащането на стойността му (т.4 Постановление №1 /
28.05.1979г. по гр.д. № 1/79г. Пленум на ВС).
Ищецът се е позова единствено на факти за
доставена от него и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот
в сградата, в посочените количества и стойност и липсата на облигационно
правоотношение, което съставлява основанието за получаването й, поради което
доказването на факта на доставка на топлинната енергия прави иска доказан по
основание. По делото не се спори, че имотът е
топлоснабден и реално е доставяна ТЕ през процесния период, в посочените
количества и стойност – във връзка с твърденията си за даване на нещо на
ответника, както и изискуемостта на вземането. Установи се, че ответникът е
„небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т.33а. При съпоставка на
понятията за битов и небитов клиент е видно, че разликата е във вида правен
субект (физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува
енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. В случая ответникът е търговец, който при осъществяване
на своята дейност, а не задоволяване на битови нужди ползва топлоенергията.
След като не е установен източник на облигационно договорно отношение между
страните, а е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от
ответника, той дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 55 от ЗЗД. Предвид горното, съдът намира, че
предявеният иск за установяване съществуването на парично вземане за
обезщетение за неоснователно обогатяване е доказан по основание.
Относно
размера същият за безспорно установен, доколкото страните по
делото не спорят за това. Поради изложеното, съдът счита, че по делото е
установено по категоричен начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е
в количество и в посочената стойност за исковия период.
По
делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на тази сума, поради което същият дължи
връщане на получената без основание вещ, респективно нейната стойност.
Предявеният главен иск е основателен и доказан.
По
отношение на претенцията за лихва, съдът счита, че същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал.2 от ЗЗД
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В случая вземането на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение,
поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. Претенцията
относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 от ЗЗД би била основателна
само за периода от поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД, а не от деня на който е била дължима месечната вноска за топлинна
енергия. Поради това и искът за присъждане на лихва в размер на 101,14
лева за периода 02.03.2017г. – 11.02.2020г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да бъде присъдена единствено законна лихва, считано от датата на
депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв. Съдът като взе предвид изхода на спора и доколкото
е отхвърлил един от предявените искове, счита, че на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 100 лева, от които 50 лева за д.т. и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „*** – ***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** да заплати на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сума в размер на 661,56 лв., представляваща
стойността на получена без правно основание топлоенергия в имот на ответника,
находящ се в *** за
небитово топлоснабдяване, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба 08.04.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация-Плевен ЕАД“, ЕИК114005624, със
седалище и адрес на управление:*** – ***– ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя *** иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца лихва за забава в размер на
101,14 лв. за периода 02.03.2017 г. до 11.02.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „*** – ***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** да заплати Топлофикация-Плевен ЕАД,
ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100.00 лв, представляваща сторени разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: