Решение по дело №321/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Н. П., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., против заповед № ЗСПД/Д-А/272 от 05.02.2025 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Бургас, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД й е отказано отпускането на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 ЗСПД, за детето Т. А. П..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита същата за немотивирана, с което не е спазено изискването на форма на акта. Поддържа, че жалбоподателката има право да получи помощта, съгласно посочени от нея международно-правни актове. Моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски с представен нарочен списък.

Ответникът - директор на ДСП Бургас, в представено писмено становище и чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д. в съдебно заседание, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец (л. 5), жалбоподателката Н. П. е гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила. Видно от същата регистрационна карта, представената декларация и удостоверение за раждане, тя е майка на детето Т. А. П., която е родена в [населено място] на 27.10.2024 г.

На 10.01.2025 г. жалбоподателката подала заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-А/272 за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 ЗСПД. В нея тя декларирала, че притежава като документ за самоличност - карта на бежанец № ********* (т. е. същата, която е представена и на съда на л. 5), има адрес: [населено място], [улица], както и че има само едно родено живо дете, а именно Т. А. П..

С писмо изх. № 0201-94Н-00-0249/16.01.2025 г. директорът на ДСП Бургас уведомил заявителката относно удължаването на срока за издаването на искания акт и предоставянето на конкретна информация от нея във връзка със заявлението. Посочено е, че в регистрационната карта на чужденец, издадена на 13.04.2022 г., тя е записана като Н. М. К., а в процесното заявление-декларация е попълнила името Н. М. П., което налага представянето на актуален документ за самоличност. Освен това е необходимо да се предостави информация за рождената дата на детето Т. А. П., както и дали има други родени живи деца. Не е посочено от коя институция е издаден документа й за самоличност. Поради това на основание чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), на заявителката са били дадени указания в 14-дневен срок от уведомяването да представи коректно попълнено заявление-декларация и актуален документ за самоличност, като е предупредена, че при неотстраняване на нередовностите, помощта ще й бъде отказана. В изпълнение на дадените указания Н. П. изпратила на органа копие от валидната си регистрационна карта на чужденец с № *********, която освен, че може да бъде квалифицирана като неин актуален документ за самоличност, съдържа и името на нейното дете - Т. П., както и рождената му дата - 27.10.2024 г.

За проверка на фактите по заявлението, директорът на ДСП Бургас изпратил до началника на Регионално звено "Миграция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас писмо изх. № 00201-24-00-0260/17.01.2025 г., с искане да бъде предоставена служебна информация дали има промяна на адресната регистрация на заявителката. Изпратено било и писмо изх. № 00201-24-00-0259/17.01.2025 г. до посланика на Република Украйна в България, с искане за съдействие за установяване броя на родените от Н. П. деца и информация за рождената дата на детето Т. А. П., както и дали заявителката е ползвала правото на помощ за раждане на това дете в Украйна.

Отговор бил получен само от директора на ОДМВР Бургас, който на 23.01.2025 г. уведомил с писмо директора на ДСП Бургас, че Н. П. е заявила на 02.04.2024 г. същия постоянен адрес в страната - [населено място], [улица], вх.А, ет. 3, ап. 18.

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист на 05.02.2025 г.

Въз основа на подаденото заявление директорът на ДСП Бургас издал процесната заповед № ЗСПД/Д-А/272 от 05.02.2025 г., с която на жалбоподателката е отказано отпускане на исканата помощ. Отказът е издаден на основание чл. 5, ал. 2 от ППЗСПД, като е мотивиран с непредставени документи и неотстранени нередовности в дадения 14-дневен срок. Заповедта е връчена с електронно писмо на 07.02.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена до съда на 20.02.2025 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, вр. чл. 146 АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - директор на ДСП Бургас, с оглед нормата на чл. 10, ал. 4 ЗСПД. Тя в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. До колко тези мотиви отговарят на установените факти и приложимите правни норми е въпрос на материална законосъобразност на акта, но възражението на жалбоподателката за липса на мотиви е неоснователно.

В хода на административното производство по издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност. Нарушени са и материалноправни разпоредби

Съдебният състав не констатира да е налице основанието послужило за отказ, тъй като според чл. 5, ал. 1 ППЗСПД, в случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. На жалбоподателката са дадени валидни указания единствено да представи актуален документ за самоличност, което тя е сторила. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 ППЗСПД. В случая указанията на административния орган са изпълнени, като е предоставен точно искания от него документ за самоличност. Като е приел обратното, органът е допуснал нарушение на материалния закон.

Що се отнася до указанието за нуждата от коректно попълнено заявление-декларация, следва да се има предвид, че в представената валидната регистрационна карта на чужденец на заявителката е записана датата на която е родено детето Т. П., а по отношение на това дали това е единственото дете на майката, самата Н. П. е декларирала този факт в подаденото процесно заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-А/272 от 10.01.2025 г.

Поради това органът, изисквайки отново в писмо изх. № 0201-94Н-00-0249/16.01.2025 г. информация дали заявителката има други родени живи деца, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Следва да се има предвид, че лицата на които е предоставена временна закрила, се ползват от системата на социалните помощи на държавата в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда само, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателката като гражданин на Украйна, е чужденец с предоставена временна закрила, следователно има право на социално подпомагане. Както се посочи, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не съдържа нарочна уредба по отношение възможността за получаване на семейни помощи за деца от чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда такава възможност за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. В случая е налице втората хипотеза, а именно друг закон - ЗУБ, въз основа на който - в чл. 39, ал. 1, т. 4, следва да се приеме, че чужденците с временна закрила имат право на семейни помощи за деца.

С оглед изложеното дотук отказът за отпускане на помощта по чл. 6, ал. 1 ЗСПД се явява незаконосъобразен поради допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила, както и противоречие с материалния закон.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на адвокат Д. О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Н. П. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че няма доходи и имущество. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 6, ал. 1 ЗСПД, размерът на която помощ е 375 лева за първо дете, съгласно чл. 63, ал. 9, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 10, ал. 6 ЗСПД настоящото решение е окончателно.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А/272 от 05.02.2025 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас.

ВРЪЩА преписката на Дирекция "Социално подпомагане" Бургас за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О. от Адвокатска колегия Бургас с личен № **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.