№ 191
гр. Русе, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Димана С.
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20224500100670 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение от „
ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за причинени неимуществени вреди, с
правно основание чл.432 от КЗ, и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Т. С. С. твърди, че на 31.07.2022 г. на главен път І - 5 в условията
на ясно, слънчево и сухо време настъпило ПТП с участието на три МПС - лек
автомобил „Дачия Дъстър“ с ДК№ ** **** **, управляван от И. Х. С., лек
автомобил „Рено Клио“ с ДК№ * **** ** и лек автомобил „Дачия Сандеро“ с
ДК № * **** ** - управляван от Т. Т. Т., майка на ищцата.
Местопроизшествието било посетено от служители при РУ - гр. Две
могили, изготвен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
образувано досъдебно производство, наблюдавано от Окръжна прокуратура -
Русе.
Твърди, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л. а. „Дачия
Дъстър“ И. Х. С., заради това, че при управление на автомобила нарушил
правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато
управляваното от него пътно превозно средство - представляващо нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и като не съобразил скоростта на движение на
управляваното от него МПС с атмосферните условия, релефа, състоянието на
пътя, превозното средство и всички други обстоятелства, касаещи движението
и препятствия на пътя - представляващо нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Вследствие на верижната катастрофа водачът Т. Т. Т. получила
увреждания, които са несъвместими с живота – тежка съчетана травма, довела
до смъртта й на място. С оглед на което ищцата, в качеството на дъщеря на
починалата при ПТП, е претърпяла неимуществените вреди от загубата на
1
майка си, и те се изразяват в душевни болки и страдания от загубата на
близкия човек. Сочи се, че между майка и дъщеря имало изключително
близка, хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и
уважение.
Майката била опора, закрила и пример на детето си. Поради това след
внезапната загуба на майка си ищцата изпаднала в изключително тежко и
болезнено състояние. Имала постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и
безпомощност. Затворила се, трудно допускала хора, плачела, отказвала да се
храни, загубила съня си. Сочи, че мъката и скръбта по липсващата майка
създават усещане за невъзвратима загуба, която никога не може да бъде
преодоляна.
Ето защо счита, че с оглед обстоятелството, че по отношение на л.а. „
Дачия Дъстър“, управляван от И. Х. С., е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност “ на
автомобилистите с ответното дружество „ ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД,
същото следва да обезщети тези търпени нейни неимуществени вреди.
Поради това и ищцата изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, сезирала
застрахователната компания с писмена претенция да й бъде изплатено
застрахователно обезщетение, и в указания в закона тримесечен срок липсва
произнасяне на ответното дружество - застраховател на виновния водач,
поради което и понастоящем предявява претенцията по съдебен ред.
С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 100 000 лв.,
като частично от общ размер 200 000 лв., с основание търпени вследствие на
ПТП неимуществени вреди от смъртта на майката на ищцата Т. Т. Т.,
настъпила при ПТП на 31.07.2022 г., причинено виновно при управление на
застрахован при ответника л.а. „ Дачия Дъстър “ с ДК№ ** **** **.
Претендира се и законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която
е изтекъл срокът за произнасяне на ответното застрахователно дружество по
застрахователната претенция към него, а именно 22.11.2022 г. Претендират се
разноски в производството.
С Определение от 29.05.2024 г. е допуснато увеличение на иска, по реда
на чл. 214 от ГПК, като същият се счита предявен вместо като частичен за 100
000 лв. от сумата 200 000 лв., за предявен изцяло за общата сума от 200 000
лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2022 г.
По повод молба от Т. С. С. от 11.06.2024 г., в която се сочи, че ответникът
е заплатил доброволно обезщетение в размер на 120 000 лв. - във връзка със
застрахователната й претенция, ищцата е направила искане до съда по реда на
чл. 232 от ГПК, за частично оттегляне на претенцията си за сумата от 120 000
лв., като поддържа иска над тази сума - за сумата от 80 000 лв., със
следващите се законни последици.
Във връзка с последното, съдът се е произнесъл с Определение, с което е
прекратил производството по делото, като приел, че липсва правен интерес
производството да продължи занапред с иск за обезщетение за 80 000 лв., с
оглед ангажираните по делото данни от застрахователя, че застрахователното
2
обезщетение от 120 000 лв. е платено на ищцата преди завеждането на
настоящото производство – на 15.11.2022г. Това Определение на съда е
отменено с Определение по в.ч.гр.д. № 461/2024 г. на ВТАС, и производството
е продължило по иска по чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди за 80 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г.
В отговора на исковата молба от ответното застрахователно дружество
се взема становище, че искът е недопустим, поради доброволно плащане от
застрахователя на застрахователно обезщетение от 120 000 лв. Счита се, че
претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди в настоящото
производство е завишен, не отговаря на критериите за справедливост. Не се
оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на процесния автомобил.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2022 г., около 15, 10 часа, на главен път І - 5 / Русе – Бяла /, в
условията на ясно, слънчево и сухо време, в прав участък, в посока към гр.
Бяла се движел л.а. „Дачия Дъстър" с ДК№ ** **** **, управляван от И. Х.
С.. В района на и преди км 14+000 същият навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което настъпило съприкосновение със страничната част на
насрещно движещия се л.а. „ Рено Клио " с ДК № * **** **, управляван от М.
М.. След това л.а. „Дачия Дъстър" продължил по посоката си на движение, в
лентата за насрещно движение, в посока към гр. Бяла, и се ударил в предната
част на насрещно движещия се л.а. „Дачия Сандеро" с ДК № * **** **,
управляван от Т. Т., с пътник Ж. П.. Ударът между двата автомобила бил
нецентрален, челен и кос, с предните им части, по-силно изразен вляво.
Съприкосновението настъпило изцяло в лентата за движение на л.а. „Дачия
Сандеро", управляван от Т. Т., вследствие на което автомобилът променил
първоначалната си посока, като се върнал назад и косо вдясно с около 14 м,
като преди това се завъртял на около 140 градуса.
Вследствие на удара Т. Т. получила множество травматични увреждания,
представляващи Съчетана травма, и починала на място.
Към датата на настъпване на ПТП за процесния автомобил е имало
валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност “ на
автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
Ищцата предявила пред него писмена претенция, въз основа на която
била образувана преписка за щета и в 3-месечен срок не било определено и
изплатено обезщетение. След образуване на настоящото производство, на
15.11.2023г. ответното застрахователно дружество изплатило на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева.
Образуваното досъдебно производство за процесното ПТП – ДП №
3282/2022г. на РОП, било приключено с Постановление за прекратяване от
07.11.2023г. на РОП, поради смъртта на виновния водач И. Х. С..
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, свидетелски показания, и заключенията на
комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, и на
3
психологическата експертиза, които съдът цени като компетентни, обективни
и пълни.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498 ал. 3 от КЗ, допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на
тримесечен срок от искането за доброволно плащане. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество и към момента
на предявяване на иска тримесечният срок е изтекъл. Наличието на общите и
специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ, обуславя
допустимостта на предявения иск.
Съгласно чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС,
увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който
по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички
претърпени вреди. Отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното
събитие в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който
е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следва да са налице и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната норма,
изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната
цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Анализът на ангажираните по делото доказателства сочи, че са налице
всички елементи на непозволеното увреждане, по чл.45 и сл. от ЗЗД - деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
От ангажираните по делото доказателства и от заключението на КСМАТЕ
се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на ПТП.
Причина за произшествието е навлизането на л.а. „Дачия Дъстър", управляван
от И. Х. С., в лентата за насрещно движение и последвалият от това удар с
движещия се в тази лента л.а. „Дачия Сандеро", управляван от Т. Т..
4
Последната не е имала техническа възможност да предотврати настъпването
на произшествието, с оглед установената опасна зона за спиране на л.а“ Дачия
Сандеро „ – 32,49 м, скоростта, с която се движел автомобилът в началото на
удара - 48,5 км/ч, и скоростта на л.а. „ Дачия Дъстър“ - 98,6 км/ч. Според в.л.
дори и да се предположи, че водачът Т. Т., с оглед данните, че се е движела със
скорост ок. 48-49 км/ч - вероятно намалявайки скоростта заради възприемане
на опасността, е могла да спре автомобила преди мястото на удара, удар с л.а.
„ Дачия Дъстър „ би настъпил поради движението му насрещно на л.а“ Дачия
Сандеро „. При управление на автомобила водачът И. С. нарушил правилата за
движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от
него пътно превозно средство, довело до загуба на устойчивото му движение
и навлизане в лентата за насрещно движение. Т. Т. управлявала автомобила
съобразно правилата за движение по пътищата, със скорост от 48,5 км/ч / при
нормативно ограничение в пътния участък, при липса на ограничителни пътни
знаци - от 90 км/ч /, с поставен предпазен колан.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, вследствие на удара Т. Т. получила
Съчетана травма:
- Лицева травма: Счупване на носни кости. Охлузвания,
кръвонасядания,повърхностни порезни наранявания и одраскване на дясна
ушна мида, клепачите на ляво око,носа, дясна буза, брадичката и под
долночелюстния ръб,
- Тежка гръдна травма: Счупване на гръдната кост. Счупване на Il— X
ребра вдясно.Счупване на I— XII ребра вляво. Колекция от около 300 Mл кръв
в плевралните пространства.Контузии на белите дробове. Разкъсване на
околосърцевата торбичка. Разкъсвания на дясно предсърдие, дясна камера и
лява камера. Разкъсване на диафрагмата с навлизане на коремни органи в
лявото плеврално пространство. Охлузвания и кръвонасядания на гръдния
кош,
- Тежка коремна травма: Колекция от около 300 л кръв в коремната
кухина. Разкъсване на диафрагмата с навлизане на коремни органи в гръдната
кухина. Разкъсване на слезката. Разкъсвания на черния дроб. Кръвонасядания
на мастните капсули на бъбреците. Разкъсвания и кръвонасядания на
оментума. Разкъсване на ляв яйчник. Охлузвания и кръвонасядания на корема,
- Гръбначно-мозъчна травма: Счупване на десните напречни израстьци на
поясните прешлени. Охлузване в кръстцова област,
- Тежки травми на крайниците и Многофрагментно счупване на таза.
Заключението на в.л. е, че смъртта на Т. Т. Т. е в пряка причинно-
следствена връзка с получените от нея при ПTП на 31.07.2022 г. травматични
увреждания.
Свидетелските показанията по делото на В. И. В. съдът кредитира като
обективни, тъй като с тях се сочат непосредствено възприети факти относно
отношенията между ищцата и майка й приживе, и за емоционалното
състояние на първата след катастрофата. Макар и близка родственица на
ищцата / леля на майка й /, и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, тези
5
показания дават информация, че ищцата и майка й били много близки, имали
отношения на силна обич, подкрепа и доверие. Майката отгледала сама
дъщеря си - ищцата, от 5-6 годишна, полагала много грижи за нея, осигурила
й добър живот, и за да не й липсва нищо материално работела на две работи.
Когато ищцата заминала да учи в гр.Варна, издръжката й като студент поела
отново майка й. Двете продължили да поддържат интензивни контакти, като
ищцата често се връщала в гр.Русе, за да се види с майка си, или тя я
посещавала в гр.Варна Ищцата тежко преживяла загубата на най-близкия си
човек, затворила се, отслабнала, започнала посещения при психолог.
Понастоящем поддържа отношения с баба си по майчина линия, с която са
близки, и я посещава често, през ваканции и празници.
От заключението на съдебната психологическа експертиза се установява,
че след смъртта на майка си ищцата била тревожна, страдала от безсъние,
заради което по предписание на невролог приемала медикамент за сън около
2-3 месеца. Тъй като в продължение на година след инцидента не се чувствала
добре, започнала посещения при психолог. Ищцата имала силна емоционална
връзка с майка си, след внезапната й загуба преминала през отделните етапи
на траура — първоначален шок при узнаване нa лошата новина, отказ да
повярва в случилото се и последващи чувство на отчаяние и емоционален
срив, представляващи състояние на субективен дисстрес . Тази реакция на
траур била с продължителност около 5 - 6 месеца, през които имала смущения
в хранителните навици - поемане на голямо количество храна или отказ от
храна, безсъние, натрапливи мисли, че нещо лошо ще се случи.
Според експерта, съобразно критериите на MKБ - 10, би могло да се
приеме, че реакцията на траур е била протрахирана и освен депресивни
симптоми е имала и симптоми на тревожност, безпокойство, единични
паникатаки / престанали 5 месеца педи експертизирането /, вегетативни
симптоми - треперене, сърцебиене, изтръпване, изпотяване. Описаното
състояние отговаря на F 43.21 Протрахирана депресивна реакция, която е с
продължителност около 6 месеца. Това разстройство не би настъпило, ако
липсва стресогененното събитие. Понастоящем ищцата продължава
посещенията при психолог. Обяснява, че няма планове за бъдещето и ,„живее
ден за ден ,,. Организирала е живота си по начин, адаптиран към загубата -
живее със семейството на биологичния си баща, завършва висше образование.
За ищцата в качеството й на наследник на пострадал от ПТП е възникнало
субективното право на обезщетение за причинените й от деликта
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер и е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент / В този см. решение
6
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК /.
Съдът, като съобразява доказаната по делото силна емоционална връзка
на ищцата с майка й, че са били изключително близки, тъй като са живели
само двете в едно домакинство и са си били опора, помощ и подкрепа, като
отчита, че майката е починала в активна възраст, че внезапната й загуба е
променила изцяло живота на ищцата, която в млада възраст е загубила най –
близкия си човек, както и емоционалния срив, който е преживяла ищцата
вследствие на загубата, и че до края на живота си ще бъде лишена от майчина
обич и подкрепа, намира, че претърпените болки и страдания следва да бъдат
обезщетени, като за причинените на ищцата неимуществени вреди й се
присъди претендираното обезщетение в размер на 80 000 лева / при
изплатено от застрахователя обезщетение от 120 000 лева /. Този размер на
обезщетението, според съда, ще репарира като финансов еквивалент
неимуществените вреди на ищцата, съобразен е с конкретно установените по
делото обстоятелства, отчита икономическата обстановка в страната.
Ищцата е претендирала присъждане на законна лихва, която на основание
чл.497 от КЗ вр.чл.429 от КЗ следва да се присъди от датата на писменото
предявяване на застрахователната претенция, но с исковата молба същата е
поискана, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
застрахователната претенция, и така следва да се присъди.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
По делото ищцата е представлявана от адвокат Я. Д. Д. от САК, като,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, процесуално
представителство е осъществявано по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Поради което
следва да се присъди адвокатско възнаграждение 6000 лева, който размер е
съобразен с вида и сложността на делото, конкретно извършените от
процесуалния представител фактически и правни действия. Ответникът
следва да понесе и сторените от ищцата разноски в размер на 3200 лева за д.т.
и 800 лева за депозити за в.лица, а по сметка на съда да внесе 400 лева за
допълнително възнаграждение на в.лица.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, – гр. София, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 89 Б, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С. С., ЕГН **********, гр. Р., ул. "М. Х." № *, вх. *, ет. *, по
сметка : BG83BUIN95615100607342, на основание чл. 432 от КЗ, сумата в
размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на майка й Т. Т. Т. при ПТП, настъпило на
31.07.2022г., на гл.път I - 5, при управление от И. Х. С. на л.а. „Дачия Дъстър „
с ДК № ЕН 15 – 82 КТ, по отношение на който има валидно сключена
застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „, ведно със
7
законната лихва, считано от 22.11.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. Д. от САК адв. възнаграждение по чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 6 000 лева.
ОСЪЖДА „ ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********,ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. С., ЕГН **********, гр. Р, ул. "М. Х." № *,
вх. *, ет. *, сумата от 4000 лева - деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ по депозитна сметка на Русенския окръжен съд
сумата от 400 лева - за възнаграждение на в.лица.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8