Р Е Ш Е Н И
Е №60
гр. Габрово,
22.05.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
............... колегия в открито съдебно заседание на петнадесети май ................. през две хиляди и
осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА.............. и в
присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ Адм. Д №56 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145-
чл. 178 АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД.
Жалбоподателят П.Т.З. е обжалвал
незаконосъобразни действия на административен орган- Община Севлиево, в
качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в незаконно
разкриване и разпространение на личните му данни- три имена и местожителство
като оспорващ в публикувано на 23.06.2017г. на сайта на Община Севлиево Решение
№32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на АдС Габрово. Твърди, че публикувайки
посоченото решение на съда ответника по делото следвало да анонимизира личните
му данни- три имена и местожителство, а след като не бил сторил това той бил
извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД.
Твърди че не
бил подавал жалба пред КЗЛД, друг административен съд или пред ВАС.
Прави искане
да бъде обявена жалбата му за основателна и ответника по делото- Община
Севлиево да бъде задължен да преустанови неправомерното си поведение, като
анонимизира цитираните на З. лични данни в публикуваното Решение на съда.
Първоначално, в жалбата П.З. е поискал да бъде наложена санкция на ответника,
но впоследствие, в представено по делото Пояснение от 27.03.2018г. е заявил, че
оттегля искането си за налагане на санкция, както и че не предявява иск за
вреди срещу ответника.
Претендират
се разноски по делото.
Ответникът
по делото- Община Севлиево представлявана от Кмет, чрез надлежно упълномощен
пр-. представител- адвокат оспорва депозираната жалба. Твърди че същата е
недопустима поради годен за оспорване административен акт. Алтернативно заявява
доводи за неоснователонст на същата.
Така
депозираната от П.Т.З. жалба е процесуално допустима като подадена от
легитимирана страна и в преклузивния срок, указан в закона. Налице е и другата предпоставка за допустимост
на жалбата и иска по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, а именно липсата на
висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение или нейно решение относно
същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда, което
обстоятелство се установява от приложено по делото писмо изх. № ППН- 1-280/03.05.2018г. на КЗЛД.
Административният
съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и
прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както
и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.
С Решение
№32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на АдС Габрово по подаден Протест от Районен прокурор при Районна прокуратура Севлиево–
Десислава Христова, против текстове от Наредба за условията и реда за престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Севлиево /приета с
Решение №285 от 15.11.2016г. на ОбС Севлиево/- чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, ал.
1, т. 1, чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 15, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, ал. 1 и
ал. 2, чл. 32, ал. 1 от Наредбата, състав на ГАС е отменил протестираните
текстове от подзаконовия нормативен акт. По делото, като присъединена страна е
участвал П.Т.З.. След влизане в сила на съдебния акт на ГАС, в съответствие с
изискванията на чл. 194 от АПК същият е обнародван от Община Севлиево на сайта
на общината.
Видно
от справка в Електронен регистър на администратори на лични данни, поддържан от
Комисия за защита на личните данни Община Севлиево е администратор на лични
данни под идент. №159948, по смисъла на ЗЗЛД.
При така установените
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената от П.З.
Жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с активна процесуална легитимация и съдържа твърдения за
незаконосъобразни действия, представляващи неправомерно обработване на лични
данни от страна на администратор на лични данни, какъвто е Община Севлиево, видно от посоченото по относно справка в Електронен регистър на администратори на
лични данни, поддържан от Комисия за защита на личните, обуславящ допустимостта на Жалбата и компетентността на
настоящия съд да го разгледа, съгласно специалната разпоредба на чл. 39, ал. 1
и ал. 2 от
ЗЗЛД.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 39, ал. 1 от
ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо
лице може да обжалва действията или актовете на администратора, като в
производството лицето може да иска обезщетение за вредите, причинени от него
вследствие на неправомерното обработване на личните му данни. В образуваното пред ГАС
настоящо производство П.З. изрично е заявил в представено от неговия пр.
представител по делото Пояснение че не предявява на този итап иск за вреди
срещу посочения ответник- Община Севлиево.
Основателността на иск с
правно основание чл. 39, ал. 2 от
ЗЗЛД, съответно ангажирането на отговорността на администратора на
лични данни, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки:
1. незаконосъобразно действие
или акт на администратора, представляващо неправомерно обработване на лични
данни, установено по съответния ред;
2. вредоносен резултат,
наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/;
3. причинна връзка между
действието или акта и настъпилия вредоносен резултат.
Отговорността е
обективна, безвиновна, доколкото става въпрос за ангажиране на такава на
юридическо лице, като вината се предполага и не подлежи на установяване.
Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД
"Обработване на
лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да
се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства,
като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение,
възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване,
разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране,
заличаване или унищожаване. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато
е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за
изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични
данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето
съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор,
по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за
действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4.
обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото
лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за
изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6.
обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон
на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7.
обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на
администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните,
освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото
лице, за което се отнасят данните.
Съгласно чл. 3, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗЛД
"администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и
орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или
съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните
данни или обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за
обработване се определят със закон, в които случаи администраторът или
специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени.
В процесния случай не е
спорно по делото,
че публикувайки посоченото Решение №32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на ГАС
Община Севлиево, в качеството й на администратор на лични данни е действала в
условията на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването
на лични данни е
необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора
на лични данни.
Нормативното установено задължение за администратора е по силата на чл. 194 от АПК.
За да бъде изпълнена
хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД е необходимо информацията, представляваща
лични данни и отнасяща се до дадено физическо лице да води до неговото
идентифициране- пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или
повече специфични признаци. От изложеното се налага извода че не винаги
посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено
физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. За да бъде
осъществена неговата правна индивидуализация в обществото следва да се посочат
един или няколко признака въз основа на които може да се направи ясен и
недвусмислен извод, че информацията относно посочените признаци се отнася до
точно конкретно лице, т.е. същото да може да се индивидуализира. Посочването на
трите имена на лице, макар като информация да има характер на лична информация
относно дадено лице не е достатъчно, за да бъде същото индивидуализирано. Не е достатъчно
и посочването на друг подобен критерий като града, в който лицето живее. В
случая, в публикуваното от Община Севлиево
Решение на ГАС са посочени тези два признака- име на лицето и града по
местоживеенето му, които не са достатъчни лицето да бъде индивидуализирано. В
административно- правната система на Р България има друг важен и определящ
признак наред с името на лицето и това е ЕГН, въз основа на който наред с името
дадено лице може в голяма степен да бъде индивидуализирано. В този смисъл,
посочването на лични данни от този характер биха в голяма степен отграничили и
индивидуализирали дадено лице. В случая дори да е налице обработване на лични
данни по смисъла на ЗЗЛД от администратора на лични данни- Община Севлиево, не
е налице засягане на правната сфера на жалбоподателя, тъй като посредством
цитираните лични данни- име и град на местоживеене не е възможно лицето, което
твърди че е засегнато от действията на административния орган да докаже, че посредством
същите може да се индивидуализира.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажирането на отговорността на администратора на лични данни на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, а именно:
незаконосъобразно
действие или акт на администратора, представляващо неправомерно обработване на
лични данни, установено по съответния ред, от което да са произтекли
неимуществени вреди за жалбоподателя.
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че публикувайки посоченото Решение
№32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на ГАС Община Севлиево, в качеството й на
администратор на лични данни е действала в условията на хипотезата на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването на лични данни е необходимо за
изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични
данни, като нормативно установено задължение за администратора е по силата на
чл. 194 от АПК.
Данните публикувани в
съдебния акт на ГАС не са в достатъчен обем, за да може лицето до което се
отнасят да бъде индивидуализирано. Посочването на името на лице и
местоживеенето му не са достатъчни данни, въз основа на които дадено лице да
бъде идентифицирано.
С оглед на така изложеното
предявената от жалбоподателя и поддържана Жалба с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД срещу незаконосъобразни
действия на администратора на лични данни, изразяващи се в неправомерно
обработване на личните данни на жалбоподателя се явява е неоснователна и
недоказана.
Предвид
изхода на спора, а именно
отхвърляне на оспорването и доколкото в настоящото производство от процесуалния
представител на ответника е направено искане за присъждане на разноските по
делото, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят П.Т.З.
следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 600 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на П.Т.З. *** против действия на Община Севлиево, представлявана от
Кмет, в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от
ЗЗЛД, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му
данни- три имена и местожителство като оспорващ в публикувано на 23.06.2017г.
на сайта на Община Севлиево Решение №32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на
Административен съд Габрово, като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА П.Т.З. *** да заплати на Община Севлиево,
представлявана от Кмет сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща
направени разноски по делото- възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по
реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ не се чете