Решение по КНАХД №863/2025 на Административен съд - Пазарджик

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д., чрез пълномощника – адв. П., срещу т.1 от Решение № 215/18.06.2025г., постановено по НАХД № 378/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е потвърден пункт 1-ви от наказателно постановление № 24-1006-003612/25.02.2025г., издадено от началник сектор „ПП“ в ОДМВР – гр. Пазарджик /НП/, с което на касаторът е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение по същият законов текст.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор „ПП“ в ОДМВР – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява. В представено писмено становище моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. Т., И. и Д., ведно с писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани в хода на съдебното следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 04.12.2024 г. в 11 часа, в с. Драгор, на ул. „13-та“ пред №9 касаторът управлявал л.а „Ауди А5“ с ДК № [рег. номер] / собственост на св. Д. – майка /. При извършена проверка от контролните органи жалб. Д. отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ фабр. № ARRС-0035 за установяване употреба на наркотични вещества /НВ/ или техни аналози. Бил тестван за употреба на алкохол, който дал отрицателен резултат. В хода на проверката жалбоподателят не показал признаци на употреба на НВ – некоординирани движения, неясен говор, заявил пред полицейските служители, че не е употребил НВ. Бил издаден и връчен талон за изследване / ТИ / № 274331 за явяване в МБАЛ-Пазарджик, в който жалб. Д. вписал, че не желае медицинско и химическо изследване, не се явил в болничното заведение, за да даде кръвна проба за изследване наличието на НВ в кръвта. За така установеното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП св. Т. съставил АУАН на жалб. Д., който го подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното пред РС-гр. Пазарджик НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. Т., И. / подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение, издаденият талон за медицинско изследване и справката от МБАЛ Пазарджик АД /, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. Липсват противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели относно основния факт на доказване – отказът на касатора да бъде тестван за употребата на НВ с техническо средство в сградата на сектор „ПП“- ОДМВР-Пазарджик, подробно изложен в разпитите им пред въззивния съд, след като е бил спрян за полицейска проверка по време на управление на МПС. Видно от справката от МБАЛ-Пазарджик касаторът не е посетил здравното заведение, в периода, посочен в издадения и връчен ТИ, за да даде кръвна проба за химически анализ. Пред касатора е стояла възможността, да се яви в определеният в талона за медицинско изследване времеви период за даване на кръвна проба в МБАЛ-Пазарджик, и след като не се е възползвал от дадената възможност, не може да черпи благоприятни за себе си последици от собственото си неправомерно поведение.

Действително в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е отразено, че касаторът не е имал некоординирани движения, неясен говор, заявил пред полицейските служители, че не е употребил НВ, а в мотивите на обжалваното Решение е посочено, че тези обстоятелства са били налице, но това по никакъв начин не влияе на установеността на административното нарушение, доколкото тези данни налични или не, не са част от обективната и/или субективната страна на вмененото административно деяние, по никакъв начин не се отразяват на неговата правна квалификация, нито пречат на касационния жалбоподател да разбере характера на повдигнатото административно обвинение.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв.

Нормата съдържа два отделни състава на административни нарушения: отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Осъществяването, на което и да е от горните две нарушения ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя по същата правна норма. Следователно, отказът да бъде изпробван за употреба на НВ с техническото средство, обективиран в съставения на място АУАН, е достатъчно основание за санкциониране по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същевременно, няма данни да е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, дадено по време на проверката, поради което правната квалификация на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е правилна. Касаторът саморъчно в издадения ТИ е вписал, че не желае да даде проба за медицинско и химическо изследване, като контролните органи обективно няма как да предположат изначално дали жалбоподателят ще се яви в посоченото в ТИ лечебно заведение за даване на кръвна проба за изследване или не. Безусловен е обаче изводът, че касационният жалбоподател е отказал да бъде тестван за употреба на НВ с техническо средство, което е посочено в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Настоящият съдебен състав не споделя и довода, наведен в касационната жалба, относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при словесното изписване на правната квалификация на нарушението. Действително в АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на чл.100, ал.1, т.2 и чл. 174, ал.3, докато в НП е посочено, че въпросните норми са уредени в ЗДвП. Липсата на пълно съответствие между посочените в АУАН и НП като нарушени разпоредби, само по себе си не е нарушение, доколкото е ясно кое е нормативно установеното задължително поведение. Допустимо е административнонаказващият орган да прецизира правната квалификация на нарушението при проверката за законосъобразност на съставения акт по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката и да издаде НП. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП съдържа ясно очертаване на лицето, отказващо да бъде тествано за употреба на НВ, кое е дължимото от него поведение, съответно предвиденото административно наказание, тоест липсва неяснота от кой нормативен акт произтичат административно-санкционните последици, следователно не е налице нарушение във връзка със словесното посочване и определяне правната квалификация на нарушението. Обжалваното съдебно решение в частта му по т.2, относно нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП не е предмет на касационната жалба, поради което не следва да бъде ревизирано.

Действително в АУН и НП е посочено, че издаденият ТИ е с № 271331, а неговият бланков № [рег. номер], което очевидно е техническа грешка, тъй като ТИ е издаден на името на жалб. Д. на 04.12.2024г. в 12,05 часа, като последният е получил екземпляр, видно от положения за това саморъчен подпис, който обстоятелство не се оспорва. Не почива върху доказателствата по делото настояването, че след като жалб. Д. е дал отрицателна проба с техническо средство за концентрация на алкохол, на това основание е посочил, че не желае да му бъде направено медицинско и химическо изследване и поради тази причина за него не е съществувало задължение да даде кръвна проба. В ТИ е посочено, че до 45 мин. от връчването му, жалб. Д. следва да се яви в МБАЛ-Пазарджик не само за вземане на биологични проби за изследване наличие концентрация на алкохол в кръвта, но и за установяване употребата на НВ, за което същият е положил подпис на бланката срещу „подпис на провереното лице“, поради което наведените в този смисъл доводи се явяват несъстоятелни. Доводите в касационната жалба досежно нарушения на чл. 3, ал.3, чл.6, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози биха били резонни само и единствено, ако жалб. Д. е дал съгласие и е бил тестван за употреба на НВ с техническо средство, което обстоятелство в случая не е налице. Същият не се е явил и в посоченото в ТИ лечебно заведение за даване на кръвна проба, поради което не са налице сочените в касационната жалба нарушения на Наредбата.

Първостепенният съд е положил процесуални усилия за разкриване на обективната истина, като е допуснал събирането на относимите и необходими доказателства. С оглед състезателността на процеса съдът е положил усилия, съобразявайки се със служебното начало, да издири и събере всички необходими и относими доказателства, имащи отношение към правнорелевантните факти.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА т.1 от Решение № 215/18.06.2025г., постановено по НАХД № 378/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Г. Д. Д. да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.