Решение по дело №536/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3616
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 11 януари 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20191720100536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№1740

гр. Перник, 22.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 00536 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба на „Централна кооперативна банка“ АД срещу В.С.Я., с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сумата в размер на 9 893,31 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2469 от 24.03.2016 г., сумата от 1 548,57 лева - договорна възнаградителна лихва по договора за периода от 01.06.2016 г. до 19.04.2018 г. и 640,75 лева – наказателна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 09.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2469 от 24.03.2016 г., по силата на който на ответната страна е предоставен кредит в размер на 10000 лева. Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 8,5 %, при краен срок на издължаване 01.03.2026 г. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 20.04.2018 г., за което ответна страна е уведомена.

Назначеният особен представител на ответната страна е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Централна кооперативна банка“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу В.С.Я., което се отнася за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал поисканата заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04844 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, като е допуснал незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист. Издадената заповед за изпълнение е връчена от съдебния изпълнител на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания на заявителя да установи вземанията си, които са предмет на заповедта за изпълнение.

От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото сключили договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2469 от 24.03.2016 г. По силата на този договор ищцовото дружество поело задължение да предостави по банкова сметка ***ва. В чл. 4, ал. 1 от договора страните уговорили за ползването на кредита да се заплати възнаградителната лихва в размер на 8,50 %, представляващ сбор от следното: референтен лихвен процент, който към момента на сключване на договра е 4,50 % плюс твърда надбавка 4 %. В чл. 5, ал. 3 е посочен ГПТ, който е 8.97 %. В чл. 3, ал. 1 от договора ответната страна се задължила да върне паричните средства заедно с лихвата при ежемесечни анюитетни внски до 01.03.2026 г. В чл. 10, ал. 1 от договора се съдържа клауза за неустойка при забава, която е формирана от редовната годишна лихва по кредита плюс обезщетение за забава в размер на законната лихва. В чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от договора се съдържат клаузи, според които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрчване на плащанията на погасителните вноски, като кредитът ще се счита за предсрчоно изискуем на датата, посочена в поканата за доброволно изпълнение. Уговорено е още уведомлението да се изпраща на адреса на кредитополучателя, посочен в договора.

Към договора е приложен погасителен план, в който се съдържа информация за общия размер на лихвите по кредита, както и общия размер на всички дължими задължения по кредита. Освен това към договора са подписани и представени общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица.

Към делото е представено уведомление - покана изх. № 040-Е—С01-**********/20.04.2018г., адресирано до В.С.Я., на на посочения в договора адрес за контакти. С обсъждания документ банката уведмоява ответната страна, че счита кредита за предсрочно изискуем поради забава плащанията на месечните вноски. Уведомлението е връчено от съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,  тъй като адресът на ответника е посетен три пъти в продължение на един месец, а сед това е залепено уведмоление.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че кредит е усвоен, тъй като по банковата сметка на ответната страна е постъпила сумата от 10 000 лева. Експертът посочва, че по кредита е извършено частично плащане (първа и втора вноска по кредита), при което непогасените вземнаия са както следва: 9 893,31 лева – главница; 1 548,57 лева - договорна възнаградителна лихва, считано от 01.06.2016 г. до 19.04.2018 г. и 640,75 лева – наказателна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 09.07.2018 г. Съдът кредира заключението на експерта, тъй като е непротиворечиво, компетентно и намиращо опора в писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на  чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и клауза за заплащане на неустойка за забава.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

В договора и погасителния план се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, общитя размер на кредита, годишен лихвен процент и ГПР, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства (погасителна вноска в размер на 123,99 лева с изключение на първата и последната; падеж на вноската на 1 – во число на съответния месец, 120 анюитетни месечни вноски, считано от 01.04.2016 г. до 01.03.2026г.), т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 10 000 лева, представляваща заемна сума по кредита, при което непогасения размер възлиза на 9 893,31 лева. Установи се още, че непогасеният размер на кредита е 1 548,57 лева за периода от 01.06.2016 г. до 19.04.2018 г.

Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване  става с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В този смисъл следва да се вземе предвид уговореното между страните и по – конкретно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 и чл. 13 от договора. Уговорено е между страните, че съобщенията до кредитополучателят ще се счита за връчени и ще пораждат последици, ако същият не може да бъде намерен на адреса, посочен в договора (в случая съвпадащ с настоящия и постоянния адрес). В настоящяия случай съдебен изпълнител е посетил пет пъти адреса и не е намерил длъжника. Освен това е залепено уведмоление за възмоността за полчуаване на покана в кантората на съдебния изпълнител. Наред с това кредитрът е изпратил писмо с обратна разписка, което не е получено от ответната страна, тъй като не е наерена. Горното дава основание на съда да приеме, че ищцовото дружество е направила необходимото да връчи на ответната страна уведмолението за предсрочната изискуемост, която следва да се счита за настъпила на 20.04.2018г. (посочената дата в поканата – чл. 10, ал. 4 от договора). 

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката  обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка за забава; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение.   

В чл. 10, ал. 1 от договора се съдържа клауза за неустойка при забава плащането на дължимите суми по кредита. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на неустойката за забава (наказателни лихви) е 640,75 лева за периода от 21.06.2016 г. до 09.07.2018 г., т. е. основателен е предявения иск за установяване съществуването на вземането за наказателни лихви.  

Предявените искове са основателни и следва да се уважат.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство.

В исковото производство е направил следните разноски: 266,03 лева – държавна такса; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер); 450 лева - депозит за адвокатски хонорар на особен представител и 120 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 936,03 лева, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.

В заповедното производство са направени следните разноски: 241,65 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 291,65 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Я., ЕГН **********,  с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 сумата в размер на 9 893,31 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2469 от 24.03.2016 г., сключен между страните по делото, сумата от 1 548,57 лева - договорна възнаградителна лихва по договора за периода от 01.06.2016 г. до 19.04.2018 г. и 640,75 лева – наказателна лихва за периода от 21.06.2016 г. до 09.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 04844 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд

ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН **********,  с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. „Цариградско шосе“ № 87 сумата от 936,03 лева - разноски в исковото производство и 291,65 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04844 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 04844 по описа за 201 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.