Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 15.03.2023 г.
Административен съд - Кърджали, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №
41/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на Х.К.С. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2175-08-1/
03.01.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане
№ 2175-08-495#3/ 29.11.2022 г на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Кърджали, с което не е зачетен за
осигурителен стаж периода от 30.09.1974 г. до 30.10.1976 г. в размер на 02
г. 01 м. 01 дни, когато лицето е отбивало редовната си военна
служба, както и времето, през което
лицето е било без работа, с продължителност
от 01 г. 06 м. 29 дни и е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се извода
на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че времето от 30.09.1974 г. до 30.10.1976
година, през което жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба, не
следва да се зачита за „действителен стаж“. Искането е да се отмени оспорения
административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище на пълномощник поддържа жалбата, прави искане за приемане на
представената административна преписка, намира делото за изяснено.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, в писмено становище на процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност и обоснованост на оспореното решение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление, вх. № 2113-08-942/ 15.06.2022
г. Х.С. поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68, ал.3 от КСО, като
приложил изискуемите документи, сред които и удостоверение, № ***/ *** г. на ГУ
на архивите при МС, дирекция „Централен военен архив“, ***.
С Разпореждане № 2175-08-495#3/ 29.11.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане поисканата
ЛПОСВ. Съгласно мотивите в този административен акт, лицата които за 2022 г. 2022
г. нямат изискуемия се осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО от 39 г. и 2
месеца за мъжете, придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 66
години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. Периодът, на наборна военна служба
и безработица, с продължителност 03 години 08 месец и 00 дни въпреки, че се
зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДРКСО. Поради изложеното е
прието, че Х. С. няма 15 години
действителен осигурителен стаж и на основание чл.68, ал.3 от КСО е отказано
отпускане на ЛПОСВ.
В разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на
НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж на лицето е както следва: II-ра
категория труд – 02 год. 11 мес. 02 дни; III-та
категория – 15 год. 04 мес. 24 дни. Общ осигурител
стаж без превръщане – 18 год. 03 мес. 26 дни; Действителен
осигурителен стаж – 14 год. 07 мес. 26 дни. Навършена
възраст към 15.06.2022 г. – 66 год. 10 мес. 07 дни.
По жалба на Х. С. срещу разпореждането на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата на Х. С. срещу разпореждане № 2175-08-495#3/ 29.11.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали
като неоснователна. В мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали е прието, че следва да се прави разлика между „осигурителен стаж“ и
„ действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДРКСО.
Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в
чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен
стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност,
за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така
и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в които
за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на директора
на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща както същински
такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински осигурителен
стаж. Действителния стаж обхваща единствено периоди, в които
лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за
инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите
периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен
стаж. Поради изложените съображения е направен извод, че не може да се зачете
за действителен стаж:периода на наборна или мирновременна алтернативна служба;
времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст;
времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето,
през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени
осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените
от 01.01.2011г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др.
В решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е посочено, че продължителността на действителния стаж на Х. С. е
определена като от общия осигурителен стаж без превръщане, за който е прието,
че е в размер на 18 г. 03 м. 26 дни, се извадят периодите на наборна военна
служба от 02 г. 01 м. 01 дни и безработица 01 г. 06 мес.
29 дни, общо 03 год. 08 мес. 00 дни, за да се получи
14 г. 07 м. 26 дни „действителен стаж“.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправните
норми.
Съгласно посоченото фактическо основание в
оспореното решение, жалбоподателят не отговаря на кумулативното изискване в
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има 15 години действителен осигурителен
стаж. Като спорният въпрос между страните е следва ли да се зачете за
действителен осигурителен стаж времето, през което жалбоподателят Х. С. е
отбивал редовната си военна служба и периода на получаване на обезщетение за
безработица. Като е взел предвид представените писмени документи
административният орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане от 18 г. 03
м. 26 дни. За действителен стаж е зачетен 14 год. 07 мес.
26 дни. Не е взето предвид времето, когато е отбивал редовната си военна служба,
както и периода, през който лицето е получавало обезщетение за безработица . Около това е съсредоточен и спора между
страните по делото.
АС – Кърджали приема, че правилно не е бил
зачетен за действителен осигурителен стаж периодът с обща продължителност 01 г.
06 м. 29 дни, през който жалбоподателят е получавал обезщетение за безработица.
Това време не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието
на понятието "действителен стаж", съгласно § 1, т. 12 от РД на КСО. С
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на
придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но не и с
оглед изискването за "действителен стаж". По този начин периодът,
през който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не
представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по
смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.
Поради което и правилни са изводите на пенсионния орган, че този стаж не е
действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
В частта, в която не е зачетен за осигурителен стаж периодът от
02 г. 01м. 01 дни, оспореното решение е незаконосъобразно поради следните
съображения:
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
От прието, без оспорване от страните по
делото, като писмено доказателство, удостоверение № ***/ *** г. на ГУ на архивите
при МС, дирекция „Централен военен архив“, ***, от което е видно, че Х. С. е бил на наборна служба в частите на
Българската армия в периода от 30.09.1974 г. до 30.10.1976 г. Това
обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административният
орган в издаденият административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата
към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесният период, се
зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата
на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1,
ал.1, т. 12 от ДРКСО.
При така установените факти се явява
неправилен извода в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че
жалбоподателят Х. С. не отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО – да има действителен стаж от 15 години.
В обжалвания административен акт е
установено, че действителният стаж на Х. С. е 14 год. 07 мес.
26 дни, от който е приспаднато времето, през което е отбивал редовната си
военна служба и е получавал обезщетение за безработица. При прибавяне на 2 год.
01 мес. 01 дни – редовна военна служба към
действителния стаж от 14 год. 07 мес. 26 дни, се
получава действителен стаж 16 год. 08 мес. 27 дни. Т.е.,
при незачитане за действителен осигурителен стаж на периода от 01 г. 06м 29
дни, през който Х. С. е получавал обезщетение за безработица, но зачитане за
действителен осигурителен стаж на периода на наборната военна служба,
жалбоподателят отговаря на кумулативното изискване, в разпоредбата на чл.68,
ал.3 от КСО, за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Към датата
на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ Х. С. е имал навършена възраст
от 66 г. 10 м. и 07 д. (посочено в
разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, както и в решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали). Изискуемата възраст за отпускане на ЛПОСВ
по чл.68, ал.3 от КСО, от 01.01.2022 г. (когато е
подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ) е била 66 години и 10 месеца съгласно
чл. 15, ал.3, т.7 от НПОС. Следователно, към датата на подаване на заявлението
за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал.3 от КСО жалбоподателят е отговарял на
изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради
което отпускането на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО неправилно е било отказано. От
изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с
него разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 400
лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/ *** г.
На основание
чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови
направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 400 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
2-ро АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2175-08-1/
03.01.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата
на Х.К.С. срещу Разпореждане № 2175-08-495#3/ 29.11.2022 г на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Изпраща преписката на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне
по заявление, вх. № 2113-08-942/ 15.06.2022 г., на Х.К.С., при спазване на
дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали
да заплати на Х.К.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 400
лв. (четиристотин лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14- дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: