№ 14009
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110134929 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на д срещу з, с която е предявен иск
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 299,76 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на МПС „тр“ с рег. №
с, причинени при ПТП, настъпило на 30.05.2017 г. в гр. Стара Загора, по вина на водача на
МПС „р“ с рег. № с, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 30.05.2017 г. в гр. Стара Загора,
водачът на МПС „р“ с рег. № с предизвикал пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което било увредено имущество на трето лице – лек автомобил марка МПС „тр“ с рег. № с,
със собственика на което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско“, въз
основа на която на 27.06.2017 г. заплатил обезщетение в размер на 284,76 лева. Поддържа,
че въпреки получената от ответника покана за сумата в размер на платеното обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ответникът не извършил плащане. По така
изложените съображения предявява разглеждания иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск, като релевира възражение за погасяване на вземането на ищеца по
давност, поради което моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
1
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти и обстоятелства, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 30.05.2017 г. в гр. Стара Загора между водача на МПС „тр“
с рег. № с, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на МПС „р“ с рег. № с,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП
по вина на водача на МПС „р“ с рег. № с, в резултат на което на застрахованото при ищеца
МПС „тр“ с рег. № с са причинени щети, възлизащи на стойност 284,76 лева, в какъвто
размер ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка
„Каско“ за увреденото МПС. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК осъществяването им
следва да се приеме за доказано. Нещо повече - посоченото се установява и от събраните по
делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол от 20.05.2017 г.,
застрахователна полица „Каско на МПС“, опис-заключение за вреди на МПС, преводно
нареждане.
Основният спорен по делото въпрос е погасено ли е вземането на ищеца по давност.
Съобразно установената практика за регресните искове на суброгиралия се застраховател се
прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата
на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя
/в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК/. В
разглеждания случай обезщетението е заплатено на 27.06.2017 г., като петгодишният период
изтича на 27.06.2022 г. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове,
с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно давността изтича на
04.09.2022 г. Разглежданият регресен иск е предявен на 28.06.2022 г., с което същата е
прекъсната. При това положение наведеното в този смисъл възражение на ответника се
явява неоснователно.
Между страните не е налице спор относно размера на възникналото регресно вземане
на ищеца, поради което и с оглед липсата на други възражения от ответника освен
разгледаното за настъпила погасителна давност, се налага извод, че дължимото от ответника
застрахователно обезщетение възлиза на претендирания размер от 284,76 лева. Към тази
сума следва да бъде добавено и претендираното и дължимото на основание чл. 411 КЗ
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че
претендираната сума от 15 лева е в обичайния размер за такива, поради което общият
дължим от ответника размер възлиза на 299,76 лева. Доколкото не се твърди и не се
установява сумата да е заплатена от ответника, то предявеният от ищеца иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
150 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА з, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати на д, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер
на 299,76 лева, представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за вреди на
МПС „тр“ с рег. № с, причинени при ПТП, настъпило на 30.05.2017 г. в гр. Стара Загора, по
вина на водача на МПС „р“ с рег. № с, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 150 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3