Решение по дело №1098/2018 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 65
Дата: 3 май 2019 г.
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20184400601098
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н      И      Е

 

                                                      

 

03.05.2019 г. гр.П..

 

В     И  М  Е  Т  О     НА      Н  А  Р  О  Д  А

 

П.ският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на шести март, през 2019г. в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН  ЛАЗАРОВ                                          

                                                  

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН  РАДКОВСКИ

 

                                                                          ДОРОТЕЯ  СИМЕОНОВА

 

Секретар: ДАФИНКА  БОРИСОВА

Прокурор: ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

           Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски  ВНОХД № 1098/2018 г., по описа на П.ски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

           Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат П.К.,***, като защитник на подсъдимия С.С., против присъда, постановена  по НОХД № 525/2017 г., по описа на Районен съд-гр. Ч.Б..

            В жалбата са изложени доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С.С., поради това, че присъдата почива на противоречиви свидетелски показания, както и поради това, че е нелогично по едно и също дело, за един и същи случай, по едно и също време, за едно и също изпълнително деяние да бъдат повдигнати обвинения на две лица, които да бъда признати за виновни  и съответно наказани, като е направено искане първоинстанционната присъда да бъде отменена. 

            В съдебно заседание подсъдимият С.С. и защитникът му – адвокат П.К.,***, редовно призовани не се явиха и не изложиха допълнителни съображения към жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура – гр.П. изрази становище,  че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като е необоснована, неоснователна и изложените в нея съображения не следва да бъдат кредитирани. Касационният протест, подаден от Оръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. П. е основателен, правилно е бил уважен от ВКС на РБ, като изложените съображения от Върховния съд са били съобразени от Районен съд – гр. Ч.Б. при новото разглеждане на делото, поради което постановената нова присъда от първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

             Въззивната инстанция, като се запозна със жалбата и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

              Жалбата    е   допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя  е  неоснователна, по следните съображения :

              С обжалваната присъда подсъдимият  С.Ц.С.,  е бил признат за виновен в това, че на  09.07.2017 г. около 02.20 часа в гр. К., обл. П., по ул. „***“ е управлявал моторно превозно средство – мотопед „***“, с № на рама ***, което не било регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министерството на вътрешните работи и на основание  чл. 345 ал.2 вр. ал.1  вр. 54 ал.1 от НК е бил  осъден на  6  месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил   изпълнението на наказанието, за срок от 3 години.

Със същата присъда подсъдимият С.Ц.С. е бил признат за виновен и в това, че на  09.07.2017 г. около 02.20 часа в гр. К., обл. П., по ул. „***“ управлявал моторно превозно средство – мотопед „***“ с № на рама ***, без регистрационна табела, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление №16-0374-000807/31.10.2016г. на Началника на РУ на МВР Ч.Б., в сила от 09.12.2016 г., поради което и на основание  чл. 343в, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 54 ал.1 от НК е бил осъден  на 1  година лишаване от свобода, както и да заплати  „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, в полза на държавата, като  на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от  3  години .

На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия по-тежкото от така определените му наказания, в размер на   1  година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложил  за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, както и да заплати „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на държавата.

 

          Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на протестираната присъда , по която е приета за установена следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият С.Ц.С. не е осъждан за престъпления от общ характер. Приятел е с И.Й.Й..На 09.07.2017г. двамата решили да посетят дискотека в гр. К. и в изпълнение на това си намерение  се качили върху мотопед „Малагути Ф12”, с рама № LSM402699, който не бил регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 3 от Наредба I-45 от 24.03.20000г., за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадени от МВР. Върху мотопеда нямало поставена регистрационна табела. Отпред седнал свидетелят Й., а зад него подсъдимият. Около 2,20 часа в град К. подсъдимият С.Ц.С. управлявал превозното средство с поставени върху кормилото ръце, без да си разменя мястото със свидетеля И. Й., като се придвижвал по главната улица „М.Симеонов“ .

По същото време и място служители на сектор ПП при ОД на МВР гр. П. – свидетелите Д.Б.Д.,  Д.И.А., Д.П.Г., Е.П.С., Л.С.Х.  и И.М.Г., с два автомобила на МВР, оборудвани със звукова и светлинна сигнализация, осъществявали контрол на автомобилния транспорт, по предварително утвърден график. Посоката на движение на двата патрулни автомобила била  към гр.Ч.Б., обратна на тази на движение на С..*** служебният автомобил, управляван от Д.И.А., се разминал с мотопеда по-горе. Служителите на МВР забелязали, че мотопеда няма регистрационна табела и че ръцете на седящия отзад, /на подсъдимия С.С./, са поставени върху кормилото и той управлявал моторното превозно средство. Служителите на МВР подали звуков и светлинен сигнал, вкл. сигнал със стоп палка, но вместо да спре мотопедът ускорил, като през това време управлението поел  седящият отпред И. Й.. Служебните автомобили на МВР го последвали и след около 3-4 минути успели да спрат превозното средство. При направената проверка служителите на МВР установили че и Й.и С. са неправоспособни водачи, а мотопед „Малагути Ф12” с рама № LSM402699 не е регистриран.  На свидетеля И.Й.Й. бил съставен АУАН ф.№217673 от 9.07.2017г. за нарушение на чл. 150 , чл. 140 ал.1 и чл.5 ал.3 т.1 пр.2 във вр. чл. 174 от КЗ/ ЗДвП /л.51 от делото/. На Й.бил издаден и талон за медицинско изследване за явяване на лицето за даване на кръвна проба в ЦСМП Ч.Б.. При извършената проверка на Й.на място с техническо средство свидетеля дал отрицателен резултат за употреба на алкохол и наркотични вещества. По аналогичен начин служителите на МВР процедирали със подсъдимия С.Ц.С.. С акт ф.№151264/9.07.2017г. на С.Ц.С. било констатирано нарушение на чл. 140 ал.1 чл. 150 и чл. 174 ал.3 вр. чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който бил връчен лично на С. срещу подпис /л.6 от ДП/. Служителите на МВР опитали да извършат проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотици, но подсъдимият отказал проверката, в резултат на което му бил издаден талон за медицинско изследване с ф.№0015372/9.07.2017г. /л.8 от ДП/ с указание да се яви в ФСМП Ч.Б. до 04.00 часа на 9.07.2017г. Подсъдимият С.С. бил съпроводен до медицинското заведение и се явил в 3.30 часа на 9.07.2017г., но отказал да даде кръв. В хода на проверката св.И. Й.признал пред служителите на МВР – пред св. Е.С., Д.Д. и Д.А., че подсъдимият е управлявал като посочвал пред различните служители различна причина – нужда да изпуши цигара, времето било студено и отпред духал вятър и му измръзнали ръцете и др. Свидетеля Й.помолил служителите на МВР да поеме вината, защото подсъдимият вече бил наказван за същото  деяние.

След извършена проверка в масивите на МВР се установило, че подсъдимият С.Ц.С. е осъждан за деяние по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

Изложената фактическа обстановка е била приета за установена и доказана от първоинстанционният съд въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а именно – АУАН ф.№151264/9.07.2017г. , талон за медицинско изследване ф.№0015372,  справка за нарушител  от АИС при КАТ, заверено копие на наказателно постановление №16-0374-000807/31.12.2016г. на Началника на  РУ Ч.Б., служебна бележка рег.№374р-7619/14.07.2017г. , писмо №7/25.07.2017г. на ФСМП Ч.Б.  и извлечение от амбулаторен журнал при ФСМП-Ч.Б., справка за съдимост на подсъдимия С.С., чието съдържание съдът изчерпателно е възпроизвел в  мотивите си към обжалваната присъда, както и съобразявайки показанията на св. И.М.Г., Л.С.Х., Е.П.С., Д.П.Г., Д.Б.Д. и Д.И.А., а също така и част от показанията на св. И.Й.Й.. Показанията на посочените свидетели първоинстанционният съд също подробно е възпроизвел в своите мотиви, като същевременно е изложил убедителни съображения за тяхната достоверност и съответност на останалите доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в общата доказателствена съвкупност по делото. Събрани са безспорни доказателства, че подсъдимият С.С. е управлявал мотопеда през част от времето, в което той и свидетелят И. Й.са били наблюдавани, при движението им с посоченото превозно средство и  са били спрени за проверка от полицейските служители, разпитани като свидетели по делото. Относно това обстоятелство показанията на свидетелите И.Г., Л.Х., Е.С., Д.Г., Д.Д. и Д.А. напълно съвпадат. Самият И. Й., който е в приятелски взаимоотношения с подсъдимия е депозирал показания, при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, /на лист 32 от НОХД № 525/2017г. на Районен съд – гр. Ч.Б./, според които през времето, докато си е палил цигара, подсъдимият, който е седял зад него, е държал кормилото и е управлявал мотопеда.

Обосновано първоинстанционният съд в мотивите към обжалваната присъда е приел, че показанията на посочените свидетели – полицейски служители кореспондират изцяло помежду си, включително и по отношение на местоположението на подсъдимия и свидетеля Й., през време на движението им с мотопеда, поради което е оценил тези показания като достоверни, правдиви и съответни на обективната действителност.

          Въз основа на описания по-горе анализ на доказателствата и доказателствените средства първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно това, че приетите в обвинителния акт фактически положения, касаещи действията на управление на посоченото моторно превозно средство, на отбелязаните време и място, които са били извършени от подсъдимият С.С., дават основание да се приеме,  че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е било  доказано осъществяването от него на престъпните състави по чл. 345 ал.2 вр. ал.1  от НК и по чл. 343в, ал.2 вр. ал.1, от НК.

Въззивната инстанция изцяло възприе  съжденията на  основния съд, относно доказаността по несъмнен начин на обвинението, тъй като същите са основани на  обстоен анализ на свидетелските показания и писмените  доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, с което съдът е илюстрирал доказаността на извършените от подсъдимия деяния, осъществяващи посочените два престъпни състава, както от обективна, така и от субективна страна. 

            Всички съображения относно съставомерността на извършените от подсъдимият С.С.  деяния се споделят напълно  от настоящият съдебен състав, тъй като са обосновани и базирани на събраните по делото доказателства.

            По изложените съображения въззивната инстанция оцени като несъстоятелни доводите, изложени във въззивната жалба   за недоказаност на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С.С., поради това, че присъдата почива на противоречиви свидетелски показания, както и поради това, че е нелогично по едно и също дело, за един и същи случай, по едно и също време, за едно и също изпълнително деяние да бъдат повдигнати обвинения на две лица, които да бъда признати за виновни  и съответно наказани.

            При разглеждане на делото настоящият съдебен състав съобрази указанията, дадени от ВКС на РБ в Решение № 205, от 03.12.2018г., по наказателно дело 994/2018г. на същия съд, с което е била отменена присъда №41 от 10.07.2018г., постановена по ВНОХД №310/2018г., по описа на П.ски окръжен съд и делото е било върнато за разглеждане на същия съд, от друг съдебен състав,   относно необходимостта от изясняване на обстоятелствата, свързани със съставения на подсъдимия С.Ц.С. АУАН №3652, с ф.№151264/9.07.2017г., с който са били   констатирани извършени от него  нарушения на чл. 140 ал.1 чл. 150 и чл. 174 ал.3 вр. чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който акт е бил връчен лично на С. срещу подпис /л.6 от ДП/, както и с издаденото въз основа на него наказателно постановление № 17-0938-003652, от 19.07.2017г. от Началник сектор „Пътна полиция“, към ОД на МВР – П., с което на С.С., на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е била наложена глоба, в размер на 2000 лева.

             Изясняването на посочените обстоятелства, според посоченото решение на ВКС на РБ е необходимо, тъй като отбелязаните по-горе АУАН  и наказателно постановление са били съставени на подсъдимия С.  за това, че на  09.07.2017 г. около 02.20 часа в гр. К., обл. П., по ул. „***“ е управлявал моторно превозно средство – мотопед „***“, с № на рама ***, което не било регистрирано по надлежния ред, и без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбите на чл. 140, ал.1 и чл. 150 от ЗДвП, при което за първоинстанционният съд е съществувало задължение да обсъди налице ли е правилото ne bis in idem, което забранява окончателно осъдено или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще.

          С други думи – „дублиране на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт“, както е записано в посоченото решение на ВКС на РБ.

          В изпълнение на тези указания въззивната инстанция изиска и приложи по настоящото въззивно производство заверени и четливи копия от посочените АУАН и  наказателно постановление, при анализа на чието съдържание констатира, че в конкретния случай не са касае за наличие на правилото ne bis in idem, по отношение на подсъдимия С.С., по следните съображения:

          Видно от приложеното но л. 26 от ВНОХД №1098/2018г. на П.ски окръжен съд копие от наказателно постановление № 17-0938-003652, от 19.07.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“, към ОД на МВР – П.,  на С.С., на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е била наложена глоба, в размер на 2000 лева, за това, че на посочените време и място, при съставения му АУАН отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието за медицинско изследване за употребата на такива вещества или техни аналози, с което е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3от ЗДвП.

         За констатираните по същото време и на същото място нарушения на чл. 140, ал.1 и на чл. 150 от ЗДвП, извършени от подсъдимия С., а именно – че е управлявал моторно превозно средство – мотопед „***“, с № на рама ***, което не било регистрирано по надлежния ред, и без да притежава СУМПС, в наказателното постановление е посочено:

           „1.  чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП -  Глоба в размер на 0 лв.“

           „2. Чл. 177, ал.1.т.3, пр.1 от ЗДвП -  Глоба в размер на 0 лв.“

  

           От изложеното е видно, че подсъдимият С.С. е бил санкциониран по административен ред, с наказателно постановление № 17-0938-003652, от 19.07.2017г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“, към ОД на МВР – П.,  на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като му е била наложена глоба, в размер на 2000 лева, за това, че на посочените време и място, при съставения му АУАН отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието за медицинско изследване за употребата на такива вещества или техни аналози, с което е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3от ЗДвП, но същевременно не е бил санкциониран с това наказателно постановление  и за извършените от него нарушения на правилата за движение, предмет на настоящото дело - съответно  по чл. 140, ал.1 от ЗДвП – че е управлявал МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, и по чл.150 от ЗДвП – че е управлявал ППС, без да е правоспособен водач.

            Следователно в конкретния случай не е налице дублиране на наказателни процедури, при които подсъдимият да е наказан за едни и същи нарушения на правилата за движение и по административен ред, с посоченото наказателно постановление, от една страна, и от друга страна – в проведения наказателен процес, с постановената първоинстанционна присъда, т.е.  по настоящото дело не е  налице правилото ne bis in idem.      

          При изпълнение на задълженията си по чл. 213 и чл. 314 от НПК въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.

          По всички изложени до тук съображения настоящият съдебен състав счете, че  присъдата постановена  по НОХД № 525/2017 г., по описа на Районен съд-гр. Ч.Б.,  следва да бъде потвърдена, като правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

 

                 Въз основа на изложеното и на основание чл. 334, т.6   от НПК П.ският окръжен съд, в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда №10, от 27.02.2018г.,  постановена  по НОХД № 525/2017 г., по описа на Районен съд-гр. Ч.Б., като правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

 

           Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.