№ 1666
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110110206 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„ВиК - В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която
против ЗЛ. В. АПТ., ЕГН **********, М. ДЖ. АХМ., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител ЗЛ. В. АПТ., ЕГН
********** и АС. ДЖ. АХМ., ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка ЗЛ. В. АПТ., ЕГН **********, всички с адрес: ***, по реда на
чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №260987/05.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1618 по описа
на ВРС за 2021 г., а именно, че всеки един от тримата ответници дължи на
ищеца следните суми:
- 234,663 лева /сума в общ размер на 703,99 лева/, представляваща
главница – начислена сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1154074, за периода от 19.12.2017 г. до 23.10.2020 г., за обект
***, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 02.02.2021 г. до окончателното плащане на
задължението, както и
- 33,91 лева /сумата в общ размер на 101,73 лева/, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №260987/05.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1618
по описа на ВРС за 2021 г., за претендираните в настоящото производство
суми, както и сторените в заповедното производство разноски.
1
Заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на
ответниците, водоснабдителни и канализационни услуги, срещу насрещното
задължение за заплащане на ползването им. Ответниците са ползватели на
услуги на ищцовото дружество, като имат открита индивидуална партида в
имота, в който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът изпълнил е
задълженията си за предоставяне на услуги. Ответниците не са изпълнили
задълженията си да заплащат ползваните услуги по издадените фактури. В
исковата молба се сочи, че претендираната сума за главница, за аб. №
1154074, представлява цена на реално доставени ВиК услуги за имот с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, ул. „Антон Франгя“ №32, чието количество
за периода от 28.07.2006 г. до 27.04.2010 г. е отчетено по показание на
водомера в имота, а през периода от 27.04.2010 г. до 23.10.2020 г. е служебно
определено, тъй като в имота липсва водомер. Твърди се, че е приложена
методиката, регламентирана в чл.39, ал.5, т.1 вр. ал.6 от Наредба №4/2004 г., а
именно – по 5 куб.м месечно за един обитател, при двама обитатели в обекта.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответниците, чрез особен представител,
представят отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва се В и К услугите, чиято стойност се
претендира, да са доставени до обекта и те да са потребени от ответниците.
Твърди, че последните не са собственици на процесния имот, същите не са
негови ползватели и никога не са живяли в имота. Оспорва ответниците да се
намират в облигационно правоотношение с ищеца. Намира, че претенцията
по отношение на втория и третия наследник е в качеството им на наследници
на действителния длъжник, но тъй като същите не са приели наследството по
опис, те не могат да отговарят за дългове на своите наследодатели. Въвежда
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, за периода от
28.07.2006 г. до 29.01.2018 г. Оспорва в обекта да е налице годно СТИ.
След насрочване на производството по делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание, ищецът оттегля частично претенцията си, като
след прекратяване на производството в оттеглените части, на основание
чл.232 ГПК, главният иск остава предявен за сума в размер на 703,99 лева, за
периода от 19.12.2017 г. до 23.10.2020 г., а обезщетението за забава – за сума
в размер на 101,73 лева, за периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответниците, чрез особен
представител, оспорват основателността им и настояват за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
2
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 1681/2021 г. на ВРС, за заплащане на следните суми,
претендирани от всеки един от тримата длъжници, както следва: 719,46 лв.
/общо 3675,78 лева/, представляваща главница за периода от 28.07.2006 г. до
23.10.2020 г., дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида
с абонатен номер 1154074, за които има издадени фактури за периода от
25.08.2006 г. до 27.10.2020 г. за обект - имот, находящ се в гр.Варна ул.
„Антон Франгя“ №32, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.02.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 505,79 лв. /общо
1517,39 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
дължимо за периода от 24.09.2006 г. до 29.01.2021 г., както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Въз основа на искова молба от „ВиК - В” ООД, представена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 1618 по описа на ВРС за 2021 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и
на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период;
период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения
против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
3
след настъпване на падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено,
че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и
сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по
който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко
веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно
отношение; ответникът има качеството потребител на ВиК услуги,
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на
ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г.,
също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават
част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор
между потребител и оператор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, заявено чрез назначения им особен представител, че същите
не са потребители на ВиК услуги в процесния обект. Видно от приложената
по делото справка, на Агенция по вписванията, към процесния период,
ответниците са собственици на водоснабдения имот, по наследство, поради
което същите са страна по облигационното правоотношение и са длъжни да
заплащат стойността на доставените ВиК услуги до собствения им имот,
съобразно участието им в съсобствеността.
Ответниците са наследници, при равни части, на Дж. А. А., б.ж. на гр.
Варна, починал на 11.11.2009 г. – обстоятелство, което се установява от
удостоверение за наследници №638/20.04.2022 г. на Община Варна.
Макар особеният представител на ответниците да заявява, че
предявените искове са допустими, то с възражението срещу насочване на
4
същите против втория и третия ответник, при твърдение, че те не са приели
по опис наследството оставено от техния баща, се оспорва не материалната, а
именно процесуалната легитимация на М. ДЖ. АХМ. и АС. ДЖ. АХМ..
Съдът намира това възражение за неоснователно. Когато ответник по
образувано дело е наследник, съдът следва да определи срок, в който
наследството да бъде прието по опис /чл.51, ал.1 ЗН вр. чл.61 ЗН/. В
процесния случай това не е възможно да бъде сторено, доколкото
местонахождението на двамата ответници не е установено и същите се
представляват от особен представител. Изявлението за приемане на
наследство има строго личен характер и представлява формален акт, който не
може да бъде осъществен от назначения от съда особен представител. Дори
да не е приел по опис оставеното наследство, с изтичане срока по чл.61 ЗН,
недееспособният не губи наследственото си качество, като целта на
приемането на наследството по опис е да се гарантира, че недееспособният
няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството превишават неговите
активи. Недееспособният не губи и възможността да приеме наследството по
опис и след срока по чл.61, ал.1 ЗН, както и да приеме наследството
мълчаливо, респективно чрез конклудентни действия /в този смисъл
определение №327/25.03.2016 г. по гр.д. № 871/2016 г. на ВКС, 3 г.о. и
определение № 380/04.10.2016 г. по ч.гр.д. №3235/2016 г. на ВКС, 3 г.о.,
постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК/. С продажбата на получения
в наследство недвижим имот, до който се твърди, че са доставяни ВиК услуги,
двамата ответници са приели мълчаливо оставеното им наследство, поради
което няма пречка отговорността им за възникналите задължения да бъде
ангажирана съобразно дяловете в наследството.
Неоснователно се явява възражението на особения представител на
ответника, че до имота не са доставени услуги в обема, чиято стойност
претендира ищецът. Отчитането на потребените ВиК услуги е извършвано
след служебно начисляване.
Видно от приложените справки за недобора, в имота е отчитано
потребление на ВиК услуги до 23.04.2015 г., като последният запис е за
потребление в размер общо на 3973 куб.м. След тази дата, до крайната дата на
процесния период, в справката за недобора са вписвани единствено нули, т.е.
в имота липсва водопровод. Каква е причината довела до тази липса е без
значение за спора, доколкото задължението на абоната да поддържа в
изправност средството за търговско измерване е безспорно. Съгласно чл. 11,
ал.5 от Наредба № 4/ 2004 г., доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Задължение на оператора на водоснабдителната система е да
монтира, поддържа и контролира водомерите, монтирани на водопроводните
отклонения, но не и индивидуалните такива, които са собственост на
потребителите, които носят отговорност за тяхната изправност /чл. 32, ал.10
от Наредбата/. Тъй като ответникът не е изпълнил договорно задължение да
поддържа в изправност СТИ, той се явява неизправна страна в
облигационната връзка с ищеца. Липсата на водомер, обаче, не означава, че в
имота няма потребление на ВиК услуги. Доколкото за оператора е
невъзможно да отчете потреблението, за него не остава друга възможност,
освен да начисли служебно стойност на потребени ВиК услуги, при прилагане
предвиденото с чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., с оглед
5
компенсиране на неотчетени, но доставени ВиК услуги. Противното би
довело до неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на оператора на
водоснабдителната система.
Възможността за служебно начисляване на стойността на доставени
ВиК услуги, предвидено с разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата
/респективно чл.25, ал.8 ОУ/ не би могло да се приеме за неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, доколкото неравноправната клауза би била
налице ако в ущърб на потребителя се създава значителна
неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В
Общите условия на ВиК оператора, ясно са посочени правата и задълженията,
както на доставчика, така и на потребителя на услугите. Спазването и
изпълнението на предвиденото в ОУ, в т.ч. и възможността да бъде
едностранно определена, респективно – служебно начислена стойност за
потребени услуги не може да се приеме, че създава неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от облигационната връзка, във
вреда на потребителя. Налице е и възможност, предвидена с разпоредбата на
чл.71, ал.2 ОУ, според която, в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат правото да
внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да
предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
ВиК операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че общият сбор на начислените суми за ползвани ВиК услуги по
партида с аб. №1154074, за периода от 25.01.2018 г. до 27.10.2020 г. е в
размер на 703,99 лева, а лихвата за забава, за периода от 24.02.2018 г. до
29.01.2021 г. е в общ размер на 102,16 лева.
От заключението на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при приложение методиката на чл.39, ал.5, т.1 вр. ал.6 от
Наредба №4/2004 г., общата стойност на задължението за периода от
м.04.2015 г. до м.10.2015 г. е в общ размер на 4058,62 лева. Доколкото е
изчислено ежемесечното потребление, може да се установи точният размер на
дължимата сума, начислена за процесния период - 19.12.2017 г. до 23.10.2020
г. – 2883,14 лева.
Съдът намира, че ищецът успешно доказа основанието и размера на
главния иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Между
страните по делото е налице облигационна обвързаност, като безспорно, през
периода от 25.01.2018 г. до 27.10.2020 г., ответниците са потребители на
ВиК услуги по партида с № 1154074, за обект с адрес: ***. До собствения на
ответника обект, ищецът е доставил ВиК услуги, отчел е потребените
количества, но не е получил заплащане за същите. С оглед основателността на
предявения главен иск, доказан по своето основание се явява и акцесорния
иск за обезщетение за забава. Със заключението по ССчЕ, вещото лице е
намерило, че дължимото обезщетение за забава е в по-висок размер,
отколкото претендирания с исковата молба, поради което следва да се
присъди този, заявен от ищеца, а именно – 101,73 лева.
По отговорността за разноски.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК,
6
ответникът дължи в полза на ищеца, сторените от последния разноски в общ
размер на 1133,52 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 75
лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: BG 24 CECB 97901006124200.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК, в отношенията между страните по делото, че ЗЛ. В. АПТ., ЕГН
**********, ***, ДЪЛЖИ на „ВиК - В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №260987/05.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1618
по описа на ВРС за 2021 г., а именно:
- 234,663 лева, представляваща главница – начислена сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1154074, за периода от
19.12.2017 г. до 23.10.2020 г., за обект ***, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и
- 33,91 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК, в отношенията между страните по делото, че М. ДЖ. АХМ., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител ЗЛ. В. АПТ.,
ЕГН **********, двамата ***, ДЪЛЖИ на „ВиК - В” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №260987/05.02.2021 г.
по ч.гр.д.№ 1618 по описа на ВРС за 2021 г., а именно:
- 234,663 лева, представляваща главница – начислена сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1154074, за периода от
19.12.2017 г. до 23.10.2020 г., за обект ***, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и
- 33,91 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК, в отношенията между страните по делото, че АС. ДЖ. АХМ., ЕГН
7
**********, действащ със съгласието на своята майка ЗЛ. В. АПТ., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ВиК - В” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №260987/05.02.2021 г.
по ч.гр.д.№ 1618 по описа на ВРС за 2021 г., а именно:
- 234,663 лева, представляваща главница – начислена сума за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1154074, за периода от
19.12.2017 г. до 23.10.2020 г., за обект ***, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
02.02.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и
- 33,91 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г.
ОСЪЖДА ЗЛ. В. АПТ., ЕГН **********, М. ДЖ. АХМ., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител ЗЛ. В. АПТ.,
ЕГН ********** и АС. ДЖ. АХМ., ЕГН **********, действащ със съгласието
на своята майка ЗЛ. В. АПТ., ЕГН **********, всички с адрес: ***, да
заплатят на „ВиК - В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 1133,52 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в
настоящото производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело
№ 1618/2021 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8