Определение по дело №143/2020 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№                                                       20.02.2020 г.                                                гр. Радомир

Районен съд-Радомир                                                                                             ІІІ състав

На двадесети февруари                                                                                       2020 година

В закрито заседание в следния състав:

Районен съдия: Т. Тодорова

Секретаря .....................................

Прокурор ......................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 143 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.118 от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Л.И. чрез пълномощникът им ю.к. П. срещу В.Е.П. с ЕГН ********** ***; Т.Е.П. с ЕГН ********** *** и П.Е.П. с ЕГН ********** *** и тримата в качеството им на наследници на Е. П. Н., починал на 08.04.2013 г., с който са поискали от съда да бъде признато за установено, че ответниците им дължат суми за доставена, отведена, пречистена но незаплатена вода в жилище, находящо се в гр. Радомир, ж.к. „Г.“, бл.., ап.. за периода от 03.12.2014 г. до 30.07.2019 г., т.е. за периода след настъпилата смърт на общият им наследодател.

Съгласно § 13 от ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

По силата на чл.113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес по постоянния, като съгласно чл.119, ал.3 от ГПК, за тази подсъдност съдът следи служебно.

От извършените служебни справки по реда на Наредба № 14/2009 г. в заповедното производство се установява, че и постоянният и настоящ адрес ***, които са регистрирани от тях преди датата на депозиране на заявлението в съда, като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК се смята и за дата на предявяване на иска.

Предявеният иск се основава на твърдения за неизпълнение на задължения по потребителски договор в качеството на ответниците на потребители на ВиК услуги.

Ищцовата страна е търговец, а ответната страна – потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП.

Подсъдността по чл.113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители, в който смисъл е определение № 241 от 05.04.2013 г., по ч.т.д. № 1392/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 1019 от 09.11.2012 г. по ч.т.д. № 783/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.

Потребителят не губи качеството при отсъствието на сключен договор или когато отрича качеството си на страна, обвързана от такъв договор, тъй като главницата в случая е формирана, след смъртта на наследодателя на ответниците. Той не губи това качеството и когато вземане по потребителски договор бъде прехвърлено на трето лица, в който смисъл е определение № 160 от 30.03.2017 г., по гр.д. № 1101/2017 г. на ВКС, ІV г.о.

За положителните установителни искове по реда на чл.422 от ГПК са приложими правилата за родова и местна подсъдност по чл.103 – чл.117 от ГПК, като подсъдността на заповедното дело е без връзка с подсъдността на исковото производство.

След изменението на чл.113 от ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/07.08.2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), подсъдността на потребителски дела не е изборна, а императивно уредена, включително и по аргумент от чл.119, ал.3 от ГПК, поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела.

Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 от ГПК изключват общото правило на чл.105 от ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящето дело.

С оглед изложеното производството по настоящето дело следва да се прекрати и се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ответниците.

Воден от горното и на основание чл.119, ал.3 вр. чл.113 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 143 по описа на РдРС за 2020 г.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Севлиево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок, от съобщаването на ищцовата страна.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: