№ 154
гр. София , 01.02.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА Е. ГЮРОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА Е. ГЮРОВА Частно гражданско
дело № 20201110143877 по описа за 2020 година
Производството е образувано по заявление, вх. № 9004793 от 11.09.2020 г., на „БЕДК,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Д., ЕГН
**********, за следните суми, представляващи незаплатени задължения по договор за
кредит № ********* от 14.11.2019 г., а именно: сумата от 744,47 лв., представляваща
главница по договор за кредит, сумата от 20 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията, сумата от 181,80 лв., представлява разходи за
динамично плащане, сумата от 127,32 лв., представляваща такса за бързо разглеждане, ведно
със законна лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на вземанията, и сумата от 58,07 лв.,
представляваща договорна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави - арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение за бързо разглеждане и
динамично плащане:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за бързо разглеждане на документи и отпускане на заетата сума, и таксата за
динамично плащане не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на
определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В
този смисъл, тези такси се дължат не за извършването на допълнителна услуга по смисъла
на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за
него действия - проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да
1
вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за
подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна. В останалата част
възнаграждението също не попада в разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото не предвижда
насрещно задължение на кредитора - предоставяне на реална услуга, а предвижда
задължение за разсрочване на вземането или отделни вноски по него при определени
хипотези. Ето защо, това възнаграждение представлява допълнителна възнаградителна
лихва и/или неустойка за забава /в зависимост от това кой „риск“ обезпечава и какво следва
да направи кредиторът/, които са над посочените в ЗПК размери /а такива се и претендират
отделно/, уговорени са отнапред, без предпоставките за дължимостта им /забава или
увеличаване периода на ползване на заетата сума/ да са налице.
По отношение на претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземанията, съдът намира следното:
Нищожна, като противоречаща на закона е клаузата, според която заемателят дължи
сумата от 20 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Възлагането на
такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, както и за ангажирането
на служител, противоречи на разпоредбата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята
същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително и по
принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези
дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Същевременно срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта й следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната
лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя
с издадената заповед за изпълнение.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, с която се претендира договорна
лихва, доколкото въпреки дадените указания на съда за посочване на период /начална и
крайна дата/, за който се претендира, заявителят не е отстранил нередовността. Препис от
разпореждането на съда е получено от заявителя на 16.11.2020 г., като до настоящия момент
указанията не са изпълнени.
С оглед изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411,
ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК, в посочените части, както и за разликата над сумата от 16,45 лв. за
държавна такса до пълния предявен размер от 25 лв. и за разликата над 32,89 лв. за
юрисконсултско възнаграждение до пълния предявен размер от 50 лв., съразмерно с
отхвърлената част от заявлението.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 9004793 от 11.09.2020 г., на „БЕДК, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Д., ЕГН **********, в
частта, с която се претендира сумата от 20 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията, сумата от 181,80 лв., представлява такса за
динамично плащане, сумата от 127,32 лв., представляваща такса за бързо разглеждане, ведно
със законна лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на вземанията, сумата от 58,07 лв.,
представляваща договорна лихва, както и за разликата над сумата от 16,45 лв. за държавна
такса до пълния предявен размер от 25 лв. и за разликата над 32,89 лв. за юрисконсултско
възнаграждение до пълния предявен размер от 50 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3