Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Враца, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, трети състав, в
публично заседание на 31.03.2022 г. / тридесет и първи март две хиляди двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурор ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 442 по описа на АдмС - Враца за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 149, ал. 5 и сл. АПК.
Образувано е по
протест на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ВРАЦА,
депозиран, чрез прокурор Николай Лалов против РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 141/31.07.2006
г., издадено от Главен архитект на Община Мездра на „И. – К.“ АД ***, с искане
да бъде прогласена неговата нищожност. В протеста са изложени твърдения, че
оспореното разрешение за строеж е нищожно, доколкото строеж „МВЕЦ К.“ е изграден,
без да е учредено право на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Закона за
държавната собственост (ЗДС) и чл. 62 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа
се нарушение на чл.182, ал. 1 от ЗУТ, чл. 7, ал. 5 ЗДС и чл. 62 и сл. от ЗЕ при
издаване на РС, като нарушенията са толкова съществени, че обуславят нищожност на ИАА. Претендират се направените разноски.
В с.з.
протестът се поддържа от Окръжна прокуратура Враца, чрез
прокурор Вътов по изложените в протеста доводи и допълнително развити
съображения по съществото на спора. Представителят на Окръжна прокуратура Враца
счита, че разрешението за строеж е издадено при начална липса на основание за
неговото издаване, което обосновава наличие на нищожност и моли същата да бъде
обявена с постановения от съда акт.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на заинтересованата страна, съгласно представения списък.
Ответникът – Главен
архитект на Община Мездра, оспорва протеста в писмено становище, като излага
подробни аргументи, че протестираното разрешение за строеж е съобразено с
действащото законодателство към датата на издаването му. Посочената за нарушена
разпоредба на чл. 7, ал. 5 от ЗДС, в която се извеждат хипотези на учредяване
на вещни права върху имоти изключителна публична държавна собственост, не е действала към
датата на издаване на разрешението, тъй като е създадена през 2010 г., публ. ДВ
бр.87/05.11.2010 г. Преди това, с оглед празнотата по отношение на вещните
права в речните легла на реките са изградени множество съоръжения –
водопроводи, газопроводи, електропроводи, устои на мостове и др., като за нито
едно от тях не е било учредявано право на строеж. Прави искане за отхвърляне на протеста, като неоснователен.
Заинтересованата
страна - „И. – К.“ АД ***, понастоящем със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния си представител * В.Ч., в с.з. и подробно аргументирано писмено
становище, намира протеста за недопустим и в условията на алтернативност, прави
искане да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като оспореното разрешение за строеж не страда от
пороци, които биха могли да го определят като нищожно. Излагат се обстойни съображения
в тази насока. Претендират се разноски,
съгласно представен списък.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема
за установено следното:
С Разрешение
за строеж
/РС/ № 141/31.07.2006 г., издадено от Главен архитект на Община Мездра на „И. –
К.“ АД *** на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4, чл. 152, ал. 1 от ЗУТ,
вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 64 от ЗУТ е разрешено да извърши строителство на МВЕЦ „К.“ – I
етап, подобект
- Хидротехнически съоръжения: Яз и лява защитна дига; Затвор потопен 8х3; Затвор
преливен 8х3; Затвор повърхностен 3,85х3,1 в част от масиви №№ 1, 10, 11, 12 и
13 в землището на *** и част от масив № 27 в землището на **, съобразно съгласуван и одобрен от Гл.архитект на Община
Мездра инвестиционен проект, за който е извършена оценка за съответствие с
комплексен доклад от ЕТ „Л.Г.“. Определени са и условията, при които да се
извърши строителството. PC е влязло в сила на 15.08.2006 г. Приложен е изготвеният инвестиционен проект с
текстова и графична части.
С
Разрешение № 122/15.04.2005 г. на Кмета на Община Мездра на основание чл. 124,
ал. 3 от ЗУТ е разрешено на „И. – К.“ АД ***, да възложи изработването на подробен
устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за МВЕЦ при условията на чл.
124, ал. 3 от ЗУТ в обхват – част от землището на ***, масиви 1, 10, 11, 12 и
13 и част от землището на ***, масив 27.
С
Протокол № 6/14.07.2005 г. на Експертен съвет по устройство на територията при
Община Мездра е съгласуван ПУП – ПЗ на ВЕЦ „К.“ и е дадено съгласие за
определяне на площадка за изграждане на съоръженията.
Със
Заповед № 681/11.10.2005 на Кмета на Община Мездра е одобрен ПУП – план за
застрояване /ПЗ/, парцеларен план /ПП/ и схема на транспортно-комуникационен
план за МВЕЦ „К.“ /л. 71 от делото/.
С Решение
№ 03/20.03.2006 г. на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на
земеделските земи /ЗОЗЗ/ към ОД
„Земеделие и гори“ ***, са утвърдени площадка и трасе за проектиране на обект МВЕЦ „К.“ и на
основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променено
предназначението на 44 852 м2 земеделска земя от трета и пета
категория, собственост на „И. – К.“ АД *** /л. 77/
Със
Заповед № РД-49-176/19.07.2006 г. на Министъра на Земеделието и горите от
горския фонд е изключена 63 416 дка залесена и незалесена горска площ,
представляваща имоти с конкретно посочени номера в землището на ***.
Издадени
са Разрешително за ползване на воден обект № 101608/19.07.2006 г. на Басейнова
дирекция Дунавски район, Разрешително за ползване на воден обект №
12140007/16.11.2007 г., Разрешително за водоползване № 100792/04.02.2005 г. на
Басейнова дирекция Дунавски район със срок на действие 04.02.2015 г., изменено
с Решение № 10/11.10.2005 г. и Решение № 73/28.09.2007 г., изменено и
продължено с Решение № 1523/06.01.2015 г. за срок до 04.02.2035 г.
Извършени
са необходимите съгласувания с РСПБЗН гр. Мездра, РИОСВ – Враца, ВиК – Враца и
РИОКОЗ – Враца, за което са представени положителни становища за изграждането
на МВЕЦ „К.“.
Представено е Решение
ВР № 24 ПР/2004 г. на РИОСВ Враца, за преценяване на необходимостта от
извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в което е прието да
не се извършва такава оценка, като са изложени подробни мотиви за това.
Представено е и
Становище на „Е. - ***“ ЕАД, *** относно условията за присъединяване към
електрическата мрежа на обект МВЕЦ „К.“.
По искане
на Върховна административна прокуратура е изготвен Доклад изх. № ДК-18-343-00-257/28.06.2021
г. на РДНСК Враца, за осъществения от тях контрол върху издадените административни актове, свързани с
изграждането на МВЕЦ „К.“.
При така
установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото, съдът намира от правна страна следното:
Направеното
с протеста искане за прогласяване нищожност на Разрешение за строеж № 141/31.07.2006
г. е аргументирано с това, че МВЕЦ „К.“ е изградена
без учредено право на строеж, съгласно
чл. 7, ал. 5 ЗДС и чл. 62 и сл. ЗЕ, като се посочва, че при издаването на разрешението за строеж са
нарушени материалноправните разпоредби на
чл. 182, ал. 1 ЗУТ, чл. 7, ал. 5 ЗДС и чл.62 и сл. ЗЕ, като нарушенията са
толкова съществени, че водят до нищожност на акта. Искането е депозирано
от страна, която съобразно разпоредбата на чл. 16 от АПК следи за спазване на законността
в административния процес, като съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК,
това право може да се реализира без ограничение във времето, поради което е
допустимо и доводите на заинтересованата страна за противното са неоснователни.
Преценено относно изложените в него твърдения за нищожност се явява НЕОСНОВАТЕЛЕНО,
като съображенията за това са следните:
Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. Следва да се отбележи, че
количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на
административния акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки
един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само
един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт.
Независимо, че в
протеста се претендира нищожност на процесното Разрешение за строеж поради
неговото противоречие с материалния закон, съдът следва съобразно задължението
си по чл. 168 от АПК да разгледа всички основания, които биха довели до
нищожност на административния акт.
На първо място, всяка некомпетентност води винаги до нищожност на административния акт. В случая обаче оспореното
разрешение за строеж е издадено от Гл. архитект на Община Мездра, който
съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ в редакцията към момента на
издаване на акта /2006 г./ и към настоящия момент, е органът притежаващ материална
и териториална компетентност да стори това.
Порокът във формата е
основание за нищожност само тогава, когато е толкова сериозен, че практически
се приравнява на липса на форма и от там на липса на волеизявление, което в
случая не е налице. Не е налице и несъответствие с целта на закона. Не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е
толкова съществено, че да е довело до невъзможността лицето изобщо да упражни
правото си на защита.
Нищожен поради материална незаконосъобразност би бил
само този акт, който е издаден при
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
правна норма, т.е. когато е лишен от
каквото и да било правно основание. Законосъобразността на РС, се преценява към
момента на издаването му, съгласно
чл.142, ал. 1 АПК, а съгласно ал.2 на
чл.142 АПК установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Нови
факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след
издаването на акта и които с обратна
сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел
решението си.
Основният спорен въпрос по делото е, дали преди издаване на оспореното
разрешение за строеж на възложителя е
следвало да бъде учредено право на строеж върху земята, принадлежаща към реката, от водите на която се придобива
ел. енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/ речните води и
принадлежащите им земи са публична държавна собственост, а според легалното
определение, дадено в §1 ал.1 т.27 от ДРЗВ
„принадлежащи земи на реки“ са
земите от леглата на реките, които се заливат при ниво на средните води.
Безспорно, част от хидротехническите съоръжения на МВЕЦ ***“ се намират в
речното русло и в принадлежащите към реката земи, върху тях не е учредено право
на строеж. Не
може да се приеме обаче, че към датата на издаване на разрешението за строеж е
нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗДС
/нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от
2014 г. /, тъй като тогава тя не е съществувала и не й е придавано обратно
действие с изрична разпоредба на закона ( чл.
14, ал. 1 ЗНА). Поради това тя не се прилага за
заварените правоотношения, които са възникнали от настъпили преди влизането й в
сила на 08.11.2010 г. юридически факти,
каквото е и създаденото с процесното РС № 141/31.07.2006г. , издадено от Гл.
архитект на Община Мездра.
Съдът намира, че не е нарушена при
издаване на РС и нормата на чл. 62 и
сл. от Закона за енергетиката/ЗЕ/, в редакцията, която е действала към датата на
издаване на разрешението за строеж. В чл. 62, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията му в ДВ
бр.74/2006г., се изисква учредяване на право на строеж при изграждане на
хидротехнически съоръжения за добиване на ел.енергия само по отношение на
имоти, частна държавна собственост. За всички имоти, държавна собственост, се изисква
учредяване на право на строеж едва с правилата, въведени в тази разпоредба с изменението, публикувано в ДВ бр.54/2010г., в сила от 16.07.2010г. На
тази разпоредба също не е придадено обратно действие, поради което не може да
се приеме, че същата е била нарушена, преди да започне да действа.
Не може да се приеме, че РС е
издадено в нарушение на чл.
182, ал. 1 ЗУТ, каквито твърдения са изложени в
протеста, тъй като тази разпоредба в случая е неприложима. Безспорно от
приложените по делото доказателства, както бе посочено по-горе, се установява,
че част от хидротехническите съоръжения – яз със саваци, рибни проходи и др. са
разположени в ПИ № 000003, представляващ водно течение. В случая, както
правилно посочва заинтересованата страна, е приложим Закона за водите /ЗВ/,
който се явява специален по отношение на ЗУТ в процесния казус. Съгласно чл.
46а от ЗВ необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на
разрешение за строеж по реда на ЗУТ, е представянето на разрешително за
ползване на воден обект. Заинтересованата страна „И.К.“ АД притежава, както Разрешително за водоползване № 100792/04.02.2005 г. на
Басейнова дирекция Дунавски район, със срок на действие до 04.02.2015 г.,
впоследствие продължавано, така и Разрешително за ползване на воден обект №
101608/19.07.2006 г. на Басейнова дирекция Дунавски район и двете приложени по
делото. В Разрешителното за водоползване изрично е посочена целта на ползването,
а именно производство на електроенергия посредством ВЕЦ „К.“ с мощност – 3150 kw, нето пад 8.50 м. Посочено е мястото на
водовземането с конкретни координати – км 170+900 на р. Искър, при кота
НВРВН=212.50 м, с Qзастр. = 46.20 м3/сек,
***, ***, *** както и разрешеното водно количество, мястото на отвеждане на
възвратимите води, като разрешителното е издадено въз основа на предпроектно
проучване по чл. 66 от ЗВ за изграждането на ВЕЦ „К.“.
След като
са налице Разрешително за водоползване и за ползване на воден обект по смисъла
на чл. 144, ал. 1, т. 6 от ЗУТ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 65 от 2006 г.), вр. чл. 46, ал. 1 от ЗВ, в които са описани
точните параметри и координати за извършване на строителството, „И.К.“ АД се явява
възложител по силата на специален закон - чл.
161, ал. 1 ЗУТ (в редакция ДВ, бр. 65 от 2003 г.), вр. чл. 46а от ЗВ,
поради което е налице основание за издаване на РС за изграждането на МВЕЦ в
руслото на река, без учредяване право на строеж.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че дружеството е изпълнявало
всички нормативни изисквания
за строителство на МВЕЦ „К.“, за
които е издадено оспореното РС. Същото е издадено след представяне на законово
изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ проекти и след
провеждане на необходимите предшестващи
административни процедури. В подкрепа на изложеното са и констатациите
съдържащи се в Доклад изх. № ДК-18-343-00-257/28.06.2021г. на РДНСК Враца. От доказателствата по делото не се установява РС № 141/31.07.2006 г., на Главния архитект на Община Мездра да е издадено в
противоречие, както с посочените от
протестиращия правни норми, така и с другите предвидени от законодателя
изисквания, които да водят до неговата нищожност.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, счита, че оспореното разрешение за строеж не е
нищожно, защото не е налице пълна липса на предпоставките за издаването му.
Отделно от това, не може да се приеме, че оспореният акт е лишен от всякакво
законово основание или че същият не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон или че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред, за да се
счете същия за нищожен. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че
преценката от страна на съда в казуса относно оспорения акт, е ограничена от
сезиращия акт /протеста/ – със същия /предвид изтичането на сроковете за
оспорване по чл. 149, ал. 1 – ал.4 АПК/
е заявено искане единствено и само за обявяване на нищожността на акта, не и за
отмяната му като незаконосъобразен, което води до извода, че дори и да са
налице определени пороци при издаването на акта, след като те не го квалифицират
като нищожен, следва да доведат до извод за отхвърляне на депозирания протест.
Предвид
изхода на спора и съгласно чл.
143, ал. 4 АПК, на заинтересованата страна се дължат разноски по
делото. Въпреки своевременно направеното
искане и доказано заплащане, при направено възражение за прекомерност от
протестиращата страна, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на спора, следва да се присъди сумата
от 1800 /хиляда и осемстотин/
лв., което е двойният размер на възнаграждението по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а в останалата част до пълния размер следва да се
отхвърли.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.
172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на Окръжна Прокуратура Враца,
депозиран чрез прокурор Николай Лалов, срещу Разрешение за строеж № 141/31.07.2006
г. издадено от Гл. архитект
на Община Мездра, с искане за
нищожност.
ОСЪЖДА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на „И.К.“ АД *** сумата 1800 /хиляда и
осемстотин/ лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния й
размер.
Решението подлежи на
обжалване и протестиране, чрез АдмС-Враца пред
ВАС –София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание
чл.138 АПК да
се изпрати препис
от същото.
АДМ.СЪДИЯ: