Определение по дело №1894/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ IV - 260203                                                                                                         град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и пети август, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:   ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                 мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 1894  по описа за 2020 година    

 

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н.Х.Н. и А.М.Н., от *** - ищци по предявения иск, чрез процесуален представител адв.Т., против Определение №331/16.06.20г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№139/2020г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Частните жалбоподатели молят въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искова молба, входирана в Айтоски районен съд на 13.02.20г., уточнена с молба от 26.02.20г., ищците Н.Х.Н. и А.М.Н. са предявили иск за собственост по отношение на ответниците М.О.Б. и Ш.Д.Б..

 

Изложена е следната фактическа обстановка: ищците са съпрузи, които живеят в недвижим имот, собственост на сина им Н.Н.Х., представляващ *** – 154 в кв.16 по плана на с.Топчийско, както и на изградената в него двуетажна жилищна сграда. Твърдят, че повече от 20 години владеят (обработват  и считат за свое) дворно място, съставляващо ***, кв.17, на площ от 1047 кв.м., находящо се в близост до имота, в който живеят. Твърдят, че след опит да заплатят данъци за второто дворно място, установили, че ответницата М.О.Б. се е снабдила с нотариален акт за собственост, на основание давностно владение. 

Излагат съображения, че са те са собственици на основание давностно владение на ***, кв.17; излагат съображения, че ответницата не е придобила имота по давностно владение. Претендират се да се приеме за установено, че те са собственици на този имот.

Ответниците не депозират отговор на исковата молба.

С тук обжалваното определение, съдът е счел, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска, т.к. твърдят, че са само ползуватели, а не собственици на имота – собственик, съгласно нот.акт №***г. е синът им. Не твърдят ответниците да оспорват владението им, независимо от твърдението, че случайно са узнали за извършения нот.акт №***г.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението за прекратяване, като се претендира неговата отмяна. Според въззивниците съдът не е съобразил, че фактическите им твърдения касаят различни имоти – този, в който ответниците живеят съставлява дворно място с жилищна сграда, собственост на сина им; този, който ищците обработват и владеят и за който е предявен иска е празно дворно място, находящо се в близост.

 

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Правното основание на иска се определя от фактическите твърденията, изложени от ищеца в исковата молба. От изложението на фактите става ясно, че ищците живеят в им *** – 154 в кв.16 по плана на с.Топчийско, и н изградената в него двуетажна жилищна сграда. Но претенцията им за собственост касае друг, различен недвижим имот - УПИ I-164, кв.17. Твърденията им са, че необезпокоявано и непрекъснато в последните двадесет години са владяли и придобили на осн. давностно владение втория имот. Твърдят, че с извършване на нотариален акт за собственост на осн. давностно владение, ответниците са оспорили правото на собственост на ищците. Поради това претендират да установят правата си с настоящия иск. Така предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал волята на ищците – искът е предявен за установяване на права върху един имот, а съдът е приел, че се претендира установяване на права върху друг имот. Поради определението, с което производството по делото е прекратено, е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение №331/16.06.20г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№139/2020г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                     2.