Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260107 14.11.2022 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Кина Киркова
Като разгледа гражданско дело № 2730/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на К.Д.К., ЕГН **********, срещу Военно формирование 32890 – гр. Бургас,
местност „Атия”, като част от структурата на Министерство на отбраната на
Република България, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 17678,66 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 9474,28 лева, формиран от фактически отработеното
служебно време над месечната продължителност на служебното време, за периода от
15.04.2002 г. до 06.11.2015 г. в размер на общо 272 дни
или 2176 часа, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба – 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8204,38
лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за всяко закъснение по месеци от датата на падежа на всяко
задължение до датата на подаване на исковата молба. В условията на евентуалност
се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 11207,92
лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за положен от него
извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 2712,96 лева обезщетение за забава върху сумата. Претендират се разноските по
делото.
Изложено в
исковата молба е, че от 23.10.1996 г. е назначен по служебно правоотношение в
Поделение 36900 – Ямбол, като е преназначаван в различни поделения, а договорът
му за военна служба е прекратен със заповед от 29.10.2015 г. на командира на военно
формирование 32890 – Бургас. Поради превишаване продължителността на служебното
му време счита, че му се дължи възнаграждение за извънреден труд. Посочил е, че
начинът, организацията и разпределението на служебното време на кадровите
военнослужещи, включени в месечен график за изпълнение на дежурства, се
извършва съгласно заповед на министъра на отбраната на РБ. Фактически отработеното
време над месечната продължителност на служебното време представлява извънреден
труд, който подлежи на изплащане.
Ответникът чрез своя процесуален
представител е оспорил предявените искове като неоснователни, като е изложил
подробни съображения. Направено е възражение за погасяване по давност на
вземанията по съединените искове за главници и лихви на основание чл. 111 ЗЗД
за претенциите преди 16.04.2015 г.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл.
203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) във връзка с чл. 154, ал. 2 ПКВС (отм.) за
претенцията, обхващаща периода от 15.04.2002
г. до 12.05.2009
г. (влизането в сила на новия ЗОВС), както и по чл. 194,
ал. 2 ЗОВСРБ (нов) за периода от 12.05.2009 г. до 06.11.2015 г. – по отношение на претенцията за заплащане на
извънреден труд, както и чл. 86 ЗЗД – по отношение на иска за обезщетение за
забавено плащане.
Не се спори между страните по делото,
установява се и от приложените писмени доказателства, че ищецът е бил кадрови
военнослужещ от 23.10.1996 г., първоначално в поделение 36900 – Ямбол, от
15.04.2002 г. – в поделение 24200 – Ямбол, впоследствие е преназначен в
поделение 52590 – Ямбол, 44380 – Братово, 26800 – Варна и накрая в ответното
поделение 32890 - Бургас. Със заповед № ЛС-01-38/29.10.2015 г. на командира на ответното
военно формирование ищецът бил освободен от длъжност и от военна служба, а със
заповед № ЛС-01-2/06.11.2015 г. бил отчислен от списъчния състав на ответното
формирование, считано от 07.11.2015 г.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна, че не е надлежен ответник по исковете, тъй
като ищецът е бил в служебни правоотношения с различни военни формирования през
процесния период. Макар поделението, в което последно е служил ищецът – 26420 – Бургас
да е самостоятелно организационно обособено звено, същото е в състава на военно
формирование 32890 – Бургас,
което е единственото с финансова служба в щата си. Въпреки че правоотношението
на ищеца е възникнало с Министерство на отбраната, надлежен ответник е
посоченото от ищеца военно формирование 32890, в което е включено поделението,
където ищецът е служил, тъй като то е самостоятелен разпоредител с бюджетни
кредити от най-ниска степен, какъвто поделение 26420 не е, тъй като няма самостоятелно финансово осигуряване. На следващо място, съгласно трайната съдебна практика,
легитимирано да отговаря по исковете за обезщетение е поделението, разпоредител
с бюджетни кредити, в което последно е бил назначен ищецът.
Страните не спорят, че през процесния
период 15.04.2002 г. до 06.11.2015 г. ищецът е изпълнявал дежурства по график,
като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното
време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от
фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо
установената продължителност на служебното време.
През част от процесния период (15.04.2002 г. – 12.05.2009 г.) е приложим ЗОВСРБ (отм.) и Правилник за
кадрова военна служба (отм.). Съгласно чл. 203,
ал. 1
и ал. 2
от същия седмичната продължителност на служебното време на кадровите
военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с
повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство (това се счита
за удължено служебно време). При превишаване на
продължителността на служебното време, извън посочената в ал. 2,
с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в
Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща
възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.)). На основание чл. 152, ал. 1 от цитирания
Правилник за кадрова военна служба (отм. - в сила до 12.06.2009 г.) общата
продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може
да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от цитираната
разпоредба месечната продължителност на служебното време в часове се определя
на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на
служебното време. Следователно удълженото работно време
по ал. 2 на чл. 203 и 24-часовите дежурства по график съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.)
не са извънреден труд и за тях не се дължи възнаграждение за такъв, а се дължи
допълнително възнаграждение.
Настоящата законова уредба, приложима за останалата част от исковия период съдържа идентични норми. За периода от 2009 г. и понастоящем е в сила Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 35/2009 г. - в
сила от 12.05.2009 г.). На основание чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната
продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба общата продължителност на служебното време на военнослужещия в
денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна
продължителност на служебното време. На основание ал. 3 от цитираната
разпоредба в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време
по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214,
ал. 1, т. 3. Съгласно
чл. 195
ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при
условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други
нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.
Максималната продължителност на дежурството в този случай не може да превишава
24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно
време.
Следователно, винаги щом е налице превишаване на нормалната
продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл. 194,
ал. 2
ЗОВСРБ,
на военнослужещия
се полага компенсация, а при некомпенсиране – заплащане на превишението като за
извънреден труд. При
превишаване на общата (нормална
+
увеличена) продължителност на военнослужещия се следва
допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.
1, т.
3 ЗОВСРБ.
Съгласно чл.
158, ал.
2 ПКВС (отм.) извънреден е трудът, с който е превишена
продължителността на служебното време, определена по чл. 203,
ал. 2
ЗОВСРБ (отм.),
и е положен над определената месечна продължителност на служебното време,
определена по реда на чл.
152, ал.
6 от Правилника. Т.е. месечната продължителност на
служебното време в часове се определя въз основа на броя работни дни за
календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Разпоредбата на чл. 159 ПКВС урежда извънредния труд при
полагане на дежурства по график.
С чл.
7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. на Министъра на
отбраната, извънредният труд е определен като положителна разлика между
фактически отработеното време и месечната продължителност по чл. 152,
ал. 6
ПКВС (отм.), а с чл. 26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на
дължимото за същия възнаграждение. Възнаграждението за всеки час извънреден
труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159
ПКВС, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по
реда на чл. 224,
ал. 2 във вр. с ал. 3
ЗОВСРБ (отм.), с оглед категорията на кадровия военнослужещ (чл. 3,
ал. 1,
т. 3
от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на
кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г.). В чл. 4
е посочен конкретният, увеличен размер в проценти на възнаграждението за
извънредния труд, в зависимост от това дали е положен в работен или почивен
ден, официален празник и при сумирано отчитане на работното време. В чл. 3.5 от Заповед №
ОХ-313 от 08.05.2001 г. е посочено, че компенсирането на
часовете служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на
служебното време за даден период, трябва да се извършва в рамките на месеца,
през който се полага трудът, а когато е работено в режим на удължено служебно
време през последните дни на даден календарен месец, компенсирането да се
извършва в рамките на следващия. Тази разпоредба е повторена в Заповед № 296 от 19.05.2011
г. на Министъра на отбраната, отменяща
предходната.
При тази нормативна уредба съдът
приема, че удълженото служебно време при 24-часови дежурства не е
извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194,
ал. 3 ЗОВСРБ, но,
ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на
правоотношението, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден труд. В мотивите на Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по тълк.
дело № 6/2017
г. на ОСГК на ВКС също е прието, че удължаването на работното време е общият случай на
полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената
продължителност на работното време – чл. 136 КТ, чл. 194 ЗОВСРБ
и Наредба № Н-18/19.12.2012
г. на Министъра на отбраната.
Удължаването на работното време се компенсира чрез
съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а
КТ и чл. 194, ал. 5
ЗОВСРБ.
Посочено е още, че положеният труд в повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от
военнослужещия, който не е компенсиран с почивка, следва да се компенсира парично. Тъй като ЗОВСРБ
не съдържа изрична
уредба по този въпрос, следва да се приложи общият нормативен
акт – чл. 136а,
ал. 5
КТ, като там е посочен начинът на
изчисляването му – компенсацията се заплаща като извънреден труд.
Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице С. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси. Експертът е посочил, че разликата между нормативно
определената месечна продължителност и фактически отработеното време за
процесния период е 2176 часа. Вещото лице е посочило, че е отразило ползвани компенсации,
за които няма посочен конкретен наряд, към положени дежурства от същия или
предходния месец. Когато дежурствата не са компенсирани в рамките на месеца, в
който за носени дежурствата, за тях се дължи парична компенсация като за
извънреден труд. Вещото лице е изчислило по различни варианти, които са му
зададени, положените наряди и ползваните и неползваните компенсации и размерът
на възнаграждението за извънреден труд. Посочило е,
че за периода от 15.04.2002 г.
до 06.11.2015
г. ищецът е положил общо 274
24-часови дежурства в делнични дни и 140 в почивни и празнични
или общо 7744 часа, от които според вещото лице 5568 фактически
отработени часа са компенсирани с почивки,
като остават некомпенсирани 2176 часа. Съобразно действащите
за периода Заповед на министъра на отбраната и Наредба на Министерство на
отбраната, дължимите възнаграждения за този извънреден труд са в размер на общо
9474,28
лева, а дължимите на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава в размер
на законната лихва върху тези вземания са в размер на 8204,38 лева за вариант I при база „старши сержант II
степен“ и в
размер на общо 9799,76
лева, а дължимите на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава в размер
на законната лихва върху тези вземания са в размер на 8543,13 лева за вариант II при база „старши сержант I
степен“. Посочил е и стойност,
изчислена като обезщетение по чл. 234 ЗОВСРБ в размер на 12453,25 лева минус
данък по ЗДДФЛ 1245,33 лева или нетен размер за получаване 11207,92 лева и
лихва за периода 01.12.2015 г. – 17.04.2018 г. – 2712,96 лева.
Предвид изложените по-горе доводи и изчисленията
на вещото лице съсъдт намира, че се дължи на ищеца сума в размер на 9474,28 лева, представляваща обезщетение
(компенсация) за неизползвана почивка.
Относно падежа на това парично вземане съдът приема за задължително цитираното
по-горе Тълкувателно решение, в което е разяснено, че „вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ,
положил труд
повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови
дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване
на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и
военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва
да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1,
т. 3
във връзка с ал. 2, т.
2 КТ“.
Прилагайки посоченото правило, отразено
в Тълкувателното решение, съдът намира, че претенцията не е погасена по давност.
Правоотношението на ищеца е прекратено със заповед от 29.10.2015 г., като със заповед от 06.11.2015 г. той е бил отчислен от списъчния състав на ответното
формирование (считано
от 07.11.2015 г.), като оттогава е
започнала да тече тригодишната давност за предявяване на иска. Към датата на
подаване на исковата молба на 17.04.2018 г. давността не е изтекла, поради
което предявеният иск за главница в неговата цялост е доказан както по
основание, така и по размер и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за заплащане на
лихва за забава върху главницата от датата на падежа на всяко задължение до
датата на подаване на исковата молба съдът намира същия за неоснователен. Съгласно
цитираното Тълкувателно решение вземането за обезщетение за
неизползвана почивка възниква с прекратяване на правоотношението, но тъй като няма
определен ден за изпълнение, то е
безсрочно. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда. В случая няма данни ищецът да е отправил покана до
работодателя за изплащане на обезщетението преди подаване на исковата молба,
поради което и искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Поради основателността на главния иск,
не следва да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност такъв. Освен това,
както бе посочено, в конкретния случай не се касае за обезщетение за
положен извънреден труд, а за компенсация за отработено служебно време над
установената месечна продължителност на служебното време.
С оглед изхода от спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 1607,75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
ищецът дължи на ответника направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на общо 185,63
лева. Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ в размер на 300 лева.
Ответникът дължи държавна такса върху
уважената част от претенциите в размер на 378,97 лева и 535,92 лева за
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице съразмерно на
уважената част от претенциите.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование
32890 – гр. Бургас,
местност Атия - в структурата на Министерство на отбраната на Република
България, да заплати на К.Д.К., ЕГН ********** сума в размер
на 9474,28 лева (девет хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет
и осем стотинки), представляваща компенсация за
отработено служебно време над установената месечна продължителност на
служебното време, за периода от 15.04.2002 г. до
06.11.2015 г. в размер на общо 272 дни или 2176 часа,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8204,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за всяко закъснение по месеци от датата на
падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на
евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер
от 11207,92 лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за
положен от него извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба – 17.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 2712,96 лева обезщетение за забава върху
сумата за периода 07.11.2015 г. – 17.04.2018 г.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 –
гр. Бургас, местност Атия, като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България, да заплати на К.Д.К., ЕГН ********** сумата от
1607,75 лева (хиляда шестстотин и седем лева и седемдесет и пет стотинки) за
направените по делото разноски, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********
да заплати на Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност Атия, като част от структурата на
Министерство на отбраната на Република България, сумата от 185,63 лева (сто
осемдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) за направените по делото
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 –
гр. Бургас, местност Атия - в структурата на Министерство на отбраната на
Република България, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от общо
914,89 лева (деветстотин и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки) –
сбор от дължимата държавна такса в размер на 378,97 лева и разноски за вещо
лице в размер на 535,92 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: