№ 12840
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110171243 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. В. Д. , с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу
************* с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1017,15лева , представляваща
неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер за периода от м.09.2021г.
до м.11.2021г. , както и мораторна лихва за забава върху незаплатено
възнаграждение за м. 11 .2021г. в размер на 245,28лева за периода от
м.12.2021г. до 01.12.2024г., както и законна лихва за забава върху
незаплатените възнаграждения от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на вземанията.
В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на трудов договор,
сключен с ответното училище с №972/13.09.2019г. заемал длъжността учител
начален етап. С допълнително споразумение от 01.02.21г. , считано от
посочената дата основното му трудово възнаграждение било определено на
1264лева. Поддържа, че за месеците септември, октомври и ноември 2021г. му
било заплатено само част от дължимото трудово възнаграждение, без да е
подписвано допълнително споразумение към трудовия договор , като вместо
договорената основна заплата от 1264лева на ищеца била изплатена основна
заплата в размер на 601,90лв. . Твърди, че за месец септември 2021г.
работодателят дължал на ищеца сумата от 662,10лв., за м. октомври 2021г.-
сумата от 662,10лв., за месец ноември 2021г.- сумата от 662,10лева. Поради
неплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, ищецът подал
молба за прекратяване на същото по взаимно съгласие, като считано от
01.12.21г. трудовото правоотношение било прекратено.Предвид изложеното
претендира осъждане на работодателя да му заплати остатъка от
1
незаплатеното трудово възнаграждение в посочения размер, след направено
изменение размера на иска , прието в с.з. на 17.06.25г..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че всички дължими от него трудови възнаграждения и
други плащания са изплатени в пълен размер на ищеца. Поддържа още, че
ищецът през процесния период е полагал труд на половин щат , като
съответно му е било заплатено възнаграждение за престирания труд, както и
че е отказал да подпише допълнителното споразумение, по силата на което
минава на половин щат. Прави възражение за изтекла погасителна давност
.Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В тежест на ищеца е да установи наличие на трудово
правоотношение между страните за посочения период, в рамките на което е
престирал труд на работодателя при уговорено трудово възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на падежа уговорения
размер на трудовото възнаграждение за процесния период.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото Трудов
договор № 972/13.09.2019 г. се установява, че на 13.09.2019 г. между К. Д. и
*********** е възникнало трудово правоотношение, съгласно което
служителят е приел да изпълнява длъжността „ учител в начален етап за
обучение на деца в индивидуална форма на обучение“ с код по НКПД
23415002, със срок на договора от 16.09.19г.- 15.06.2020г. По силата на
допълнително споразумение към трудовия договор от 27.09.19г. работникът
приел да изпълнява длъжността „Учител ЦДО в начален етап“ с код по НКПД
23415002 със срок на допълнителното споразумение от 01.10.19г.- 30.05.20г.,
като работата се извършва при 4 часа работно време на ден , или 20ч.
седмично с основно месечно трудово възнаграждение 450лева. По силата на
допълнително споразумение към трудовия договор от 31.01.20г. е изменен
трудовия договор, сключен между страните, като ищецът приел да изпълнява
длъжността „Учител ЦДО в начален етап „ с код по НКПД 23415002 от 0,5
щат на 1 щат, със срок на допълнителното споразумение от 06.02.20г. до
30.05.20г. при 8 часов работен ден, или 40 часа седмично работно време , при
основно месечно трудово възнаграждение в р-р на 920лв. и допълнително – в
размер на 1% за всяка трудова година. С допълнително споразумение към
договора от 12.02.20г., считано от 01.01.20г. трудовото възнаграждение на
ищеца е определено в размер на 1085лева месечно. С допълнително
2
споразумение към трудовия договор от 01.02.21г. , считано от 01.01.21г.
страните са договорили основното месечно трудово възнаграждение на ищеца
да е в размер на 1264лева.
Със Заповед № 288/24.11.21г. , на осн. Чл. 325, ал.1, т.1 КТ въз основа на
подадено от служителя заявление с вх. № 739/24.11.21г., считано от
01.12.2021г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза
незаплатеното възнаграждение на ищеца в нетен размер за процесния период
възлиза на 1017,15лева – за колкото е предявена исковата претенция, след
направено от ищеца изменение размера на иска., или за м. 09.- 302,99лева , за
м.10.-322,74лв., за м. 11- 391,42лева в нетен размер незаплатено трудово
възнаграждение.
От дотук изложеното и доколкото доказателства в обратния смисъл не са
ангажирани по делото, съдът приема за доказано, че за процесния период
ищецът е изпълнявал задълженията си по трудовия договор съобразно
уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение да му
заплати трудово възнаграждение. Съдът намира за недоказани възраженията
на ответника, че ищецът е полагал труд на половин щат за процесния период ,
доколкото ответникът е представил такова споразумение, което обаче не е
подписано от ищеца и ищецът изрично е оспорил обстоятелството на
престиране на труд в намален размер, като допустими и относими
доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника, чиято е била
доказателствената тежест за това.
За установяване размера на претендираното трудово възнаграждение,
както и налице ли е плащане на трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца
за посочения период, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства.
Съвкупният анализ на така събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза налага безспорен извод, че на
ищеца му се дължи изчисленият съгласно експертизата незаплатен остатък от
нетното трудово възнаграждение в размер на 1017,15лева за периода м. 09,
м.10 и м.11.2021година .
Предвид достигнатия от съда извод за дължимост на претендираното
вземане, следва да бъде разгледано възражението на ответника, че
възникналите в полза на ищеца и незаплатени от ответника вземания за
трудово възнаграждение по сключения между тях трудов договор № 972 от
13.09.2019 г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 111, б. "а" ЗЗД вземанията за възнаграждения за труд, за
3
които не е предвидена друга давност, се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо
– арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В т. 7 от трудовия договор е предвидено, че
трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно. Така трудовото
възнаграждение за м. 09 и м.10 е станало изискуемо на на 01.10.21г. – за месец
септември , и на 01.11.21г.- за месец октомври , от която дата за това
възнаграждение е започнала да тече погасителна давност, която е изтекла на
01.10.24г. и на 01.11.24г. , като считано от 02.10.24г. и от 02.11.24г. тези
вземания са погасени по давност .
Единствено вземането за трудово възнаграждение за месец ноември
2021г., което е станало изискуемо на 01.12.21г. не се явява погасено по
давност, доколкото давността е прекъсната с предявяване на исковата молба в
съда / доколкото е подадена през ЕПЕП на дата 30.11.24г./ , поради което
искът за трудово възнаграждение ще следва да бъде уважен единствено за
незаплатеното трудово възнаграждение, дължимо за месец ноември 2021г., в
нетен размер на 391,42 лева съобразно заключението на вещото лице.
Претенцията за мораторна лихва за забава върху възнаграждението за м.11
2021г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК се явява основателна до
размер на сумата от 141,89лева . В тази връзка съдът не възприема
изчисленията , дадени в счетоводната експертиза по отношение на
мораторната лихва за забава, доколкото вещото лице е изчислило същата
върху главница в общ размер на 1017,15лева , а не върху месечното вземане за
трудово възнаграждение за м.11.2021г. в размер на 391,42лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото и частичното уважаване на исковете право
на разноски имат и двете страни. Ищецът е претендирал разноски в размер на
400лева за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за
действителното им извършване, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, за
което е представил освен списък и доказателства за заплатен адвокатски
хонорар от 900лева ,като съразмерно на отхвърлените искове, на ответника
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 519,80лева .
Съразмерно с уважената срещу ответника част от исковете , същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС в полза на Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 100лева , и депозит за вещо лице
в размер на 190,10лева .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, Булстат *********, представлявано от
директора К. А., на основание чл. 128, т. 2 КТ да заплати на К. В. Д. с ЕГН
********** , сумата от 391,42 лв., представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец ноември 2021година по трудов договор
№972/13.09.19г. , заедно с мораторна лихва за забава на осн. Чл. 86, ал.1 ЗЗД
в размер на 141,89лева за периода 01.12.21г.- 01.12.24г., както и законна
лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение , считано от
02.12.24г. до изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на трудово възнаграждение за месеците 09 и 10.2021година за
сумата от общо 625,73лева / разликата до пълния предявен размер от
1017,15лева/ , както и иска за мораторна лихва за забава за горницата над
уважения размер от 141,89лева до пълния предявен размер от 245,28лева
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. В. Д. с ЕГН ********** да заплати на ***********,
Булстат *********, представлявано от директора К. А. , на осн. чл. 78,
ал.3,ГПК разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлените искове, в размер на 519,80лева.
ОСЪЖДА ***********, Булстат *********, представлявано от
директора К. А., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 100лева и разноски
за вещо лице в размер на 190,10лева, съразмерно на уважените спрямо
ответника искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок , считано от датата на постановяването му –
01.07.2025година.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5