№ 5290
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110150343 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № 534647 на 09.06.2021 г., по силата на който му е предоставен заем в
размер на 1500 лв. Излага се становище, че уговорената лихва е в размер на
118,46 лв. и че страните са се уговорили за неустойка в размер на 642,54 лв.
Релевира доводи, че е погасила цялото задължение в общ размер на 2261 лв.
Обосновава, че клаузата за неустойка е нищожна, поради което иска
обявяването й от съда за недействителна и осъждане на ответника да върне на
ищцата сумата в размер на 642,54 лв. като платена без основание.
Ответникът признава иска за недействителност на клаузата за неустойка.
Излага подробни съображения за недължимост на съдебни разноски в
производството. Твърди, че неустойката не е платена от ищцата и че същата
не се и претендира от ответното дружество.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПК; 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, ЗЗД.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
1
да докаже правния си интерес. В тежест на ответника е да докаже наличието
на валидно основание за получаване на процесната сума – валидност на
уговорената клауза за неустойка между страните по договор за заем.
Между страните не е спорно и съдът с доклада по делото е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 534647
на 09.06.2021 г., по силата на който на ответникът е предоставил на ищцата
заем в размер на 1500 лв. и страните са се уговорили за лихва е в размер на
118,46 лв. и неустойка в размер на 642,54 лв.
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на
чл. 11, ал.1 от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне
на обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 642,54 лв.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава в
срок до три дни от сключване на договора да предостави на кредитора поне
едно от изброените обезпечения. Съдът намира, че уговорената в чл. 11 от
договора неустойка в размер на 642,54 лв. за непредоставяне на обезпечение е
в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Процесната клауза за неустойка по чл. 11 от договора въвежда възникването
на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното
задължение (задължението за връщане на получения заем), а при
неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано
обезпечение, като размерът на неустойката е в размер на над 1/3 от
отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а
съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест
на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по
2
никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Дори
при добросъвестно изпълнение в срока по договора от страна на длъжника, с
така начислената неустойка кредиторът би получил сума, надвишаваща с ½
размера на отпуснатия заем /като се прибавят дължимата лихва и
останалите разходи, включени в ГПР/. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в договора сума за
неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е недължима на осн. чл. 26
ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД
свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е
и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е
необосновано висока. Така както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. С оглед
3
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води
до нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Неоснователно е направеното
възражение от ответника, че неустойката не е претендирана от ищцата.
Между страните е налице обвързваща ги клауза в договора за заплащане на
неустойка, поради което ищцата има правен интерес да иска обявяването й за
недействителна. Поради изложеното искът за обявяване на клаузата за
нищожна е основателен и следва да бъде уважен.
Страните не спорят за нищожността на неустоената клауза. Спорят дали
ищцата е заплатила сумата в размер на 642,54 лв. на ответното дружество,
представляваща платено без основание, поради нищожност на клаузата на чл.
11 от договора. Съдът с доклада е указал на ответника в срок до първото
открито съдебно заседание да представи справка за извършени от ищцата
плащания по договора за кредит, като изрично е указал, че при неизпълнение
ще приложи правните последици на чл. 161 ГПК, съгласно която съдът може
да приеме за доказани фактите, за които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства. Поради изложеното съдът намира за
доказан фактът, че ищцата е заплатила на ответника сумата в размер на 642,54
лв. Сумата е платена без основание с оглед нищожността на клаузата на чл. 11
от договора, поради изложените по-горе съображения. Поради което искът с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Д. М. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен
от П. П. М., ЕГН ********** срещу (ФИРМА), ЕИК *********, за нищожна
клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 534647 на
09.06.2021 г. , сключен между страните по делото, предвиждаща заплащането
на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 642,54 лв.
поради противоречие с добрите нрави, както и поради факта, че се явява
неравноправна клауза.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (ФИРМА), ЕИК ********* да
заплати на П. П. М., ЕГН ********** сумата в размер на 642,54 лв.,
представляваща платена без основание сума въз основа на нищожна клауза на
чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 534647 на 09.06.2021 г., ведно
със законната лихва от 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (ФИРМА), ЕИК ********* да
заплати на П. П. М., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а (ФИРМА), ЕИК
********* да заплати на адв. Д. М. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и
съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5