Определение по дело №701/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 04 февруари 2019 година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като разгледа  докладваното……. от съдия ЖЕКОВ………………. гр.  дело № 701 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.

          Образувано е по искова молба от Н.Г.Г. срещу И.Д.М., за заплащане на сумата от 10,573 лв., представляваща сума внесена без основание по банкови сметки в полза на ответницата. наемната цена на земеделска земя. Искането за допускане на обезпечение е обосновано с твърдение, че с оглед размера на претендираната сума и наличието на други задължения на ответницата има реална опасност до приключването на спора ответникът да се разпореди по искане на други кредитори или по свой почин с притежаваните от него имоти, вещи и пари. По този начин за ищцата щяло да бъде невъзможно или силно ще се затрудни осъществяването на правата по едно евентуално осъдително решение. Затова моли, съдът да допусне обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на недвижим имот собственост на ответницата.

          По молбата съдът намира следното:

          Съгласно чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Целта на обезпечаването на иска е или да осигури, докато спорът е висящ, осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право.

Преценката дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по делото. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка за спецификата на всеки отделен случай / определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по к.ч.гр. д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./. Разпоредбата на  чл. 391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен случай /определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.

В конкретния случай  от доказателствения материал не може да се установи, че на този етап от развитието на производството този иск е вероятно основателен. Представени са два платежни документа от които се установяват извършени плащания от страна на ищцата в полза на ответницата, но е налице правно основание за плащането – изплащане на кредити на ответницата Освен това ищцата нито е обосновала нужда от интерес от обезпечаване на иска, нито е налице съответствие между задължението и исканата обезпечителна мярка. Съдът прави преценката си относно наличието на интерес въз основа на обстоятелствата, които се изтъкват от ищцата. В случая такива обстоятелства не са изложени, при което съдът не би могъл да приеме, че е налице поведение от страна на ответника, с което се цели препятстване на изпълнението. Изобщо не се сочи каквото и да било поведение на ответника, което да бъде основа за извод за наличие на опасност от настъпване на затруднение или невъзможност на ищцата да реализира своето право, а е посочена единствено вероятност. Съгласно чл. 391, ал.1 ГПК обезпечение се допуска само, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, което предполага наличието на факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Ищцата обаче не е посочила основанията, поради които счита, че ще има такова затруднение. Дали е налице действително невъзможност съдът не би могъл да прецени, след като ищцата не е посочила обстоятелства, от които може да се направи извод, че осъществяването на правата й ще бъде осуетено. Извод за това съдът би могъл да направи, само ако са изнесени твърдения за действия, с които длъжникът намалява имуществото си. Например: не управлява имуществото си с грижата на добър стопанин, поради което то се разпилява; че има данни за задлъжнялост, респ. други дела, по които кредиторите търсят правата си и пр. В случая ищцата дори не е посочила, че се опасява от евентуално разпореждане с имота от страна на ответницата, освен това не са налице данни за други имущества на длъжника. Следва да се посочи, че исканата обезпечителна мярка е явно неподходяща, тъй като претенцията е за 10 573 лв., а стойността за която е придобит апартамента още през 2014 г. е била 70 000 лв., т.е. дори така съпоставени стойностите се разминават седем пъти. В този смисъл съдът намира, че исканата обезпечителна мярка е неподходяща и същата не съответства на характера на търсената с предявяване на иска правна защита. Отделно от това изпълнението може да бъде насочено и към други вещи на длъжника, както и към трудовото му възнаграждение, а ищцата дори не твърди, че такива не са налице. Затова по същество това представлява само предположение за затруднение при осъществяване на правата по едно бъдещо осъдително решение, без да сочи нищо конкретно. Нормата на чл.391, ал.1 ГПК обаче изисква да е налице действително невъзможност, а не предположение за невъзможност. Посоченият в исковата молба момент на плащането 2014 г. до настоящия момент – близо четири години и липсата на извършено разпореждане с имота от страна на длъжника е обстоятелство от характер да обоснове също извод за липса на обезпечителна нужда. Отделно от това посоченото обстоятелство заедно с продължителното бездействие на ищцата по реализиране на вземането си, също не налага извод за наличие на обезпечителна нужда.

Съдът следва да подчертае и следното – посоченият в исковата молба постоянен адрес *** съвпада с този на недвижимия имот чието обезпечение се иска - гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 77, ет. 4, ап. 7, като това необяснимо съвпадение води до вероятен извод за съществуването и на други правоотношения между страните по делото и не може да обоснове вероятна основателност на иска на този етап от процеса поради даване на суми без правно основание.

В заключение съдът намира за необходимо да изтъкне, че всяка обезпечителна мярка сериозно засяга правната сфера лицето, срещу което се допуска, и затова тя трябва да бъде съобразена с нуждата, която налага прилагането й. В противен случай, ако се цели друго, обезпечението е материалноправно неоправдано.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Предвид на гореизложеното Старозагорският районен съд

 

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Г.Г. *** за допускане на обезпечение на иска й за присъждане на сума от 10 573 лв. срещу И.Д.М. чрез налагане на възбрана върху собствения й недвижим имот – апартамент № 7, с площ 145,51 кв.м. и административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 77, ет. 4, ап. 7.

 

Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в седмичен срок от връчването му.

 

         

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: