№ 255
гр. в., 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело №
20221320101328 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Йеттел
България“ ЕАД, с предишно наименование /„Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, чрез адв. В. Г., САК, против М. П. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. в., обл. в., ул.
„в.“ № 4, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника са сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги от дата 09.10.2015 г., съгласно който абонатът е
предпочел мобилен номер 359***** със срок на действие 24 месеца до 09.10.2017 г.
Съгласно подписано Допълнително споразумение от дата 10.08.2017 г. абонатът е
предпочел нов абонамент- Тотал 30,99 със срок на действие 24 месеца до 10.08.2019 г.
Абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата до 10.08.2017 г. към
договора за мобилни услуги от до 10.08.2017 г., по силата на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство НТС Desire 650 Вlue за период от 23 месеца срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 7.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 7.59 лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Съгласно последно подписано Допълнително споразумение от дата 05.05.2018 г.
абонатът е предпочел нов абонамент- Тотал 36,99 със срок на действие 24 месеца до
05.05.2020 г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
1
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********.
Посочено е, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Излага се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.02.2019 до
дата 14.05.2019 г. ищцовото дружество е издало следните фактури:
Фактура № **********/15.03.2019 г. за отчетния период на потребление 15.02.2019 г.
– 14.03.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 41.87 лв., от които 30.82 лв. без
ДДС за месечен абонамент; 7.59 лв. за месечна вноска за предоставено устройство; 1.00 лв.
за Дарения; 1.99 лв. за Плати с Теленор дигитално съдържание.
Дължимата сума е платима в срок 30.03.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактура № **********/15.04.2019 г. за отчетния период на потребление 15.03.2019 г.
– 14.04.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 46.96 лв., от които 30.82 лв. без
ДДС за месечен абонамент; 7.59 лв. за месечна вноска за предоставено устройство; 1.24 лв.
за Временно възстановяване на изходящия трафик.
Дължимата сума е платима в срок 30.04.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавен е
незаплатеният остатък от предходния отчетен период в размер на 41.87 лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 88.83 лв.
- Фактура №**********/15.05.2019 г. за отчетния период на потребление 15.04.2019
г. – 14.05.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 44.57 лв., от които 30.82 лв. без
ДДС за месечен абонамент; 7.59 лв. за месечна вноска за предоставено устройство; 1.24 лв.
за Временно възстановяване на изходящия трафик.
Дължимата сума е платима в срок 30.04.2020 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавен е
незаплатеният остатък от предходния отчетен период в размер на 88.83 лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 133.40 лв.
Поддържа се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 133.40 лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. За посочените месечни отчетни периоди
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България ЕАД дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 133.40 лв.
Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
2
потребените и фактурирани услуги на стойност 133.40 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75,
вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор България ЕАД е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал
крайна фактура № ********** от дата 15.07.2019 г.
Сочи се, че датата на деактивация на процесиите абонаменти е 04.06.2019 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Излага се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: Тотал 36,99 за мобилен номер
359***** до 05.05.2020 г., съгласно допълнителното споразумение от дата 05.05.2018 г.
Поддържа се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т. 11 от договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната
Спогодба между Теленор България ЕАД и Комисия за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 92.46 лв. е формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 /раздел 2/ от договорите.
Твърди се, че претендираната неустойка е в размер на 92.46 лева и представлява
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер без ДДС. Същата се формира за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Сочи се, че длъжникът не е върнал мобилното устройство на лизингодателя при
условията на чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг от 10.08.2017 г., поради което е дължима и
допълнителната сума в размер на 7.59 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора. Посочено е, че
общодължимата от длъжника сума възлиза в размер на 7.59 лв.
Излага се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл. 71 потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Твърди се, че
незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника.
3
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2537/2021 г. по описа на Районен съд -
в., и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 233.45 лева,
от които:
сумата от 133.4 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/15.03.2019 г., № **********/15.04.2019 г., № **********/15.05.2019 г. за
периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019, ведно със законната лихва върху общодължимата
сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно заплащане на
дължимата сума;
сумата от 7.59 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от дата 10.08.2017 г., ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно заплащане на дължимата сума
и
сумата от 92.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 05.05.2018 г. за мобилен номер 359*****.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначеният му особен представител, в който исковете се оспорват изцяло. Наведено е
възражение за изтекла погасителна давност. В срока за отговор е подаден допълнителен
отговор, в който е наведено възражение за неравностойност на клаузата в сключеното
допълнително споразумение от 10.08.2017 г., в което в т. 4 е записано, че потребителят при
прекратяване на договора по негова вина дължи на оператора неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до кР. на срока.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2537/2021 г. по
описа на Районен съд – в.. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
На 09.10.2015 г. между М. П. Е. и „Теленор България" ЕАД /"Йеттел България" ЕАД/
е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359***** за срок от 24 месеца по
план Резерв Стандарт със стандартен месечен абонамент в размер на 39,99 лв., като на
абоната е предложена отстъпка от месечния абонамент в размер на 62,51 %.
На 10.08.2017 г. абонатът е подписал Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги от 09.10.2015 г.за предпочетен номер 359***** за срок от 24
месеца по план Тотал и стандартен месечен абонамент в размер на 30,99лв.
Между страните е сключен договор за лизинг на мобилно устройство НТС, модел
4
Desire 650 Blue от 10.08.2017 г. за предпочетен номер 359***** /лист 12 по делото/, за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 7,59лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с право на абоната
след изтичане на 23-месечния срок по договора да придобие собствеността върху
лизинговото вещ срещу заплащане на допълнителна сума от 7,59 лв.
В договора за мобилни услуги между ответника и „Теленор България" ЕАД е
посочено, че същият влиза в сила от 09.10.2015 г. и е посочена дата на издаване на фактура;-
на 15-ти всеки месец /лист 6 по делото/.
При сключване на договор с „Теленор България" ЕАД, всяко лице получава един
клиентски номер, под който „Теленор България" ЕАД обединява всички сключени и
действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за
задължения по тях. В системата на „Теленор България" ЕАД ответникът М. П. Е. е с
клиентски номер ********* .
„Теленор България" ЕАД е издал на ответника общо 4 /четири/ броя фактури за
дължими абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и вноски за лизинг за
период 15.02.2019 г. - 14.06.2019 г. на обща стойност 133.40 лв. и 1 /един/ брой фактура за
сумата от 121,29 лв., представляваща сума от неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги – 92.46 лв., 21.24 лв. - неустойка за устройство, която
представлява разлика между стандартната цена на мобилното устройство НТС, модел Desire
650 Blue, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставяне на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора,
и 7.59 лв. - вноски за лизинг, които са както следва:
Фактура № **********/15.03.2019 г. за отчетен период на потребление от 15.02.2019
г. - 14.03.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 47.41 лв. с ДДС, от
които: 36.98 лв. - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359*****; 1.00 лв. –
Дарение; 1.99 лв.; Плащане с Теленор 7.59 лв.; Вноска за лизинг; 0.15 лв. - Баланс от
предходен период.
Срок за заплащане на задължението - 30.03.2019 г.
Фактура № **********/15.04.2019 г. за отчетен период на потребление от 15.03.2019
г. - 14.04.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 46.96 лв. с ДДС, от
които: 39.37 лв. - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359***** и 7.59 лв. -
Вноска за лизинг.
Срок за заплащане на задължението - 30.04.2019 г.
Фактура № **********/15.05.2019 г. за отчетен период на потребление от 15.04.2019
г. - 14.05.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 44.57 лв. с ДДС, от
които: 36.98 лв. - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359***** и 7.59 лв. -
Вноска за лизинг.
Срок за заплащане на задължението - 30.05.2019 г.
5
Фактура № **********/15.06.2019 г. за отчетен период на потребление от 15.05.2019
г. - 14.06.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 5.54 лв. с ДДС, от
които: 5.54 лв. - месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359*****.
Горепосочените фактури не са платени в посоченият във всяка една от тях срок
поради което „Теленор България" ЕАД прекратило едностранно договора за мобилни услуги
от 09.10.2015 г., сключен с ответника М. П. Е. с дата на деактивация на процесния
абонамент - 04.06.2019г. и е издал крайна фактура, а именно:
Фактура № **********/15.07.2019 г. за сума в размер на 121.29 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, задължение за вноски по
договор за лизинг на мобилно устройство НТС, модел Desire 650 Blue от 10.08.2017 г. за
предпочетен номер 359***** разпределени както следва:
92.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по вина на
потребителя по Договор за мобилни услуги от 09.10.2015 г. за предпочетен номер 359*****.
Размерът на неустойката е определен в размер на три месечни такси спрямо договорените с
КЗП условия сключени след 12.01.2018 г., съгласно който при прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС. Месечен абонамент с
ДДС – 36.98 лв. Месечен абонамент без ДДС – 30.82 лв. Неустойка 3 месечни такси – 94.46
лв. /3 x 30.82 лв./
21.24 лв. - неустойка за устройство която представлява разлика между стандартната
цена на мобилното устройство НТС, модел Desire 650 Blue, съгласно ценовата листа към
датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставяне на
устройството, съответстваща на оставащия срок на договора и
7.59 лв. - вноска за лизинг на мобилното устройство НТС, модел Desire 650 Blue
Вещото лице е посочило в заключението си, че общият размер на задължението на
ответника е 254.69 лв., от които:
133.40 лв. - незаплатени задължения по фактури за предходен период;
92.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по вина на
потребителя по Договор за мобилни услуги от 09.10.2015г. за предпочетен номер 359*****;
21.24 лв. - неустойка за устройство която представлява разлика между стандартната
цена на мобилното устройство НТС, модел Desire 650 Blue съгласно ценовата листа към
датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставяне на
устройството, съответстваща на оставащия срок на договора и
7.59 лв. - вноска за лизинг на мобилното устройство НТС, модел Desire 650 Blue.
Посочило е също, че данните влизат обобщено по сметки на датата на всеки билинг
цикъл на дати 01,05,10,15,18,20 и 25-то число.Фактурите са осчетоводени и включени в
6
дневника за продажби при ищеца.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите от
ответника.
След изтичане на определения за плащане срок по издадените фактури, сумите по тях
стават изискуеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, както
и начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договор.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство на
лизинг, при съответни месечни такси и условия и срок на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорените цени на услугите - абонаментни такси и цени на
услуги извън включените в съответния тарифен план, също така и лизингови вноски за
закупеното мобилно устройство. В договорите се съдържа описание на тарифният план,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
В договора за мобилни услуги и допълнителните споразумения към него е уговорено,
че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в раздела на
договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора.
Договорът по своето съдържание и допълнителните споразумения към него
7
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в самите договори, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях.
Досежно дължимостта на остатъка от лизинговите вноски за предоставените на
ответника мобилни устройства съдът намира следното: Сред съществените условия на
договора за оперативен лизинг е задължението на лизингодателя да предостави за ползване
на насрещната страна лизинговата вещ. Изпълнението на това задължение е доказано в
настоящото производство. С подписване на процесния договор за лизинг ответникът е
декларирал обстоятелството, че съответната лизингова вещ не само му е предадена, но и е
била годна за употреба, изрядно функционираща, съответстваща напълно на договорените
технически характеристики и придружени от цялата необходима документация – чл. 4 от
договора за лизинг. В тази си част договора за лизинг има характер и на разписка относно
удостоверяване от потребителя на реалното предаване на вещта от лизингодателя и
получаването й от лизингополучателя.
В чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договорите за лизинг е уговорено, че месечните
вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/ договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги
сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
тези договори плащания.
В Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с
вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички
използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т.
18. Съответно т. 23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат
месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани
услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя
през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право едностранно да
8
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно съгласно Общите условия.
С оглед изпадането в забава на ответника по отношение на ликвидни и изискуеми
задължения за месечни такси, респ. предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, неспазване на погасителните планове за заплащане на лизингови вноски и предвид
обстоятелството, че не е върнал лизинговата вещ на мобилния оператор, ищецът е
реализирал правото си да обяви за предсрочно изискуеми оставащите лизингови вноски за
предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство.
Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата
вещ не е обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е довело до никакви
допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в който и
момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими
до изтичането на съответния договор. Доколкото устройството не е било върнато, цената му
не е била напълно изплатена и не са предприемани действия по разваляне на договора за
лизинг /на основание чл. 10 от Общите условия/, вкл. и от лизингополучателя, т.е. договорът
е запазил първоначално уговорените си срокове на действие.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2537/2021 г. –
07.12.2021 г. срокът на процесния договор за лизинг, сключен за период от 23 месеца е
изтекъл и падежът на всички уговорени лизингови вноски е настъпил. Следователно
ответникът не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски, задълженията са
обявени за предсрочно изискуеми, като впоследствие е настъпил и крайният им падеж.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на
договорените и отразени във фактурите парични задължения по договорите за абонаментни
такси и лизингови вноски, поради което съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с
договорите задължения.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в
указания във фактурите срок задължението си към ищеца. Съгласно посоченото в
договорите и допълнителните споразумения, ако договорът бъде прекратен по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер
на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В настоящият случай, абонатът - длъжник е сключил Договори за мобилни услуги с
оператора, като се е съгласил 24 месеца да заплаща месечна абонаментна такса срещу
задължението на последния да му предоставя достъп до мобилната мрежа. Абонатът е
подписал договор с конкретен оператор, при условията уговорени в договора. При
9
сключване на договора, на абонатът са предоставени преференциални условия, за да получи
мобилни устройства, като същият е получил възможността да вземе мобилни устройства на
цена, по-ниска от пазарната, от която възможност длъжникът се е възползвал. Предвид
сключените 24-месечени абонаменти, абонатът е получил мобилните устройства на цена,
която е много по-ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази
облигацията за 2 години.
Следва да се има предвид още, че абонатът е имал свободата да сключи безсрочен
абонамент, както и да вземе предплатена СИМ карта, щом като не е искал да се обвърже с
договор за 24 месеца, но тогава не би получил отстъпките и условията, който следват от
срочния абонамент. Устройството е предоставено по повод и поради това, че ответникът е
избрал „Теленор България“ ЕАД за свой доставчик на мобилни услуги. При положение,
обаче, че абонатът е променил решението си и е преустановил изпълнението на
задълженията си по договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните
клиенти за закупуване на устройство на специална, по- ниска цена. Ето защо тази клауза от
договорите не води до заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху
потребителя, а възстановява баланса в отношенията.
В конкретния случай, ответникът е получил повече от това, което е престирал по
договора. Най-малкото той е придобил собствеността на мобилното устройство, като не е
заплатил цената, която се дължи.
Съдът намира, че не се претендират суми основани на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неустойката не се формира от стандартните за договора месечни
абонаментни такси за всяка СИМ карта до кР. на договора. Точно обратното- ищецът
претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС. Чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е
насочен към избягване понасянето на прекомерни тежести върху икономически по-слабата
страна. Заключение за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като
неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската
логика. Видно е, че процесните договори и допълнителните споразумения са със срок на
действие 24 месеца. Неизпълнението на абоната е започнало в началото на съответните
отчетни периоди. Вследствие на това търговецът е прекратил предсрочно процесния
абонамент, т.е. търговецът ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за които
е бил готов да предостави мобилни услуги за останалия период на договорите. Именно така
уговорената сума за неустойка цели постигане на основните функции на неустойката -
превантивна - да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да
осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите,
възникващи за кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че на търговеца
не са заплатени месечните абонаментни такси за оставащия период на договорите и
доколкото неговото първоначално очакване е да получи 24 такива (колкото месеца е срокът
на договорите), то заплащането на обезщетение в размер на 3-месечни абонаментни такси
не може да бъде прекомерно и необосновано високо.
Неустойката е индивидуално договорена в сключените допълнителни споразумения
10
към договорите, като ясно е посочен начина на формирането й - същата представлява
трикратния размер на месечната такса. Така определена, неустойката не противоречи на
добрите нрави, нито поставя потребителя в неравноправно положение. Същата служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
вземанията.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Вещото лице е посочило в заключението си, че последната фактура № ********** е
издадена на 15.07.2019 г. Не е посочен срок за плащане, но видно от Общите условия на
Теленор България ЕАД плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока,
указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Съдът приема, че
падежът на вземането на ищеца е настъпил на 15.07.2019 г. /датата на издаване на
фактурата/, от която дата вземането е станало изискуемо. Ищецът е предприел действия за
принудително събиране на вземането си, като е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
на 07.12.2021 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2537/2021 г. по описа на
Районен съд – в.. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок
спира докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 07.12.2021 г. до настоящия
момент давностен срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок от 15.07.2019 г.,
когато е настъпила изискуемостта до 07.12.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда е видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. За
прецизност следва да се отбележи, че дори и да се изчисли срокът от датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело – 01.07.2022 г. също е видно, че от 15.07.2019 г. до
01.07.2022 г. не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът дължи претендираните от
ищеца суми, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените
разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото
ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 805.00 лева /125.00 лева за внесена държавна
такса, 180.00 лева адвокатско възнаграждение, 350.00 лева разноски за особен представител
и 150.00 лева възнаграждение за вещо лице/. Ответникът следва да заплати направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 лева /25.00 лева – за държавна
такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
11
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: „Ситибанк Европа” АД,
IBAN BG52CITI92501000104111.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. Е. с ЕГН **********, с
адрес: гр. в., обл. в., ул. „в.“ № 4, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно
наименование /„Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата в размер на
233.45 лева, от които:
сумата от 133.40 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/15.03.2019 г., № **********/15.04.2019 г., № **********/15.05.2019 г. за
периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019, ведно със законната лихва върху общодължимата
сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно заплащане на
дължимата сума;
сумата от 7.59 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от дата 10.08.2017 г., ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано
от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно заплащане на дължимата сума
и
сумата от 92.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 05.05.2018 г. за мобилен номер 359*****.
ОСЪЖДА М. П. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. в., обл. в., ул. „в.“ № 4 да заплати
на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование /„Теленор България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 2537/2021 г.
по описа на Районен - в. в размер на 205.00 лева /25.00 лева – за държавна такса и 180.00
лева – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА М. П. Е. с ЕГН **********, с адрес: гр. в., обл. в., ул. „в.“ № 4 да заплати
на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование /„Теленор България” ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, сумата в общ размер от 805.00 лева /125.00 лева за внесена държавна такса,
180.00 лева адвокатско възнаграждение, 350.00 лева разноски за особен представител и
150.00 лева възнаграждение за вещо лице/ - направени разноски в исковото производство.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN
BG52CITI92501000104111.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - в. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
12
2537/2021 г. по описа на Районен съд - в..
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
13