№ 57
гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247и чл. 248 от ГПК.
Производството по настоящото дело е приключило с Решение № 16/10.03.2025 г., с
което ответния "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД" е осъден да заплати на ищцата М. Ц. на основание
чл.557, ал.1, т.2, б. "a" от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000, ведно
със законната лихва за забава, дължима от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата от 40 000 лева до 60 000 лева, ведно със законната лихва за забава
искът е отхвърлен като неоснователен. Осъден е ответника да заплати на ищцата на същото
основание имуществени вреди в размер на 2 851,48 лева, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба 15.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата от 2 851,48 лева до 2 927,08 лв., ведно със законната лихва от завеждане на ИМ
15.01.2024 г. до окончателното изплащане е отхвърлен иска, като неоснователен. Осъден е
ответника да заплати на адв. Г. Й. на основание чл.38 ЗА сумата 3850 лева, представляваща
адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
В срока за обжалване от страна на ответника е депозирана молба вх. №
3246/24.03.2025 г. по реда на чл.248 ГПК, съдържаща искане за изменение на решението в
частта относно присъденото в полза на адвокат Й. възнаграждение по чл.38 ЗА. Изложени са
подробни съображения.
Постъпила е и молба вх. № 3249/24.03.2025 г. от ответника, с която е направено и
искане да бъде задължена ищцовата страна да предостави банкова сметка, по която да бъде
извършено плащане на присъдената главница, респ. да бъде допълнено на основание чл. 250
ГПК постановеното решение или алтернативно да се допусне поправка на очевидна
фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК в същияя смисъл с посочване на съответната
банкова сметка.
1
С разпореждане на съда № 208/27.03.2025 г. съдът е постановена размяна на така
постъпилите молби, в т.ч. и допълнително подадената молба вх. № 3250/24.03.2025 г. от
насрещната страна по делото, като в предоставения срок не е постъпило становище.
По отношение молба вх. № 3249/24.03.2025 г.:
Съдът намира, че непосочването в решението на банкова сметка или друг начин на
плащане на присъдената сума с оглед изискването на чл. 236, ал. 1, т.7 от ГПК, не се
отразява върху пълнотата на съдебния акт, тъй като същата не касае съществото, респ.
предмета на разрешения спор, нито само по себе си представлява нередовност на ИМ,
доколкото съдът няма правомощия при условията на чл.129, ал.2 ГПК да указва на ищеца да
изпълни задължението си по чл.127,ал.4 ГПК и при евентуално дадени такива указания и
неизпълнение на същите да прилага чл.129, ал.3 ГПК. Непосочването на банкова сметка или
друг начин за плащане от ищеца по осъдителни парични искове би могло да бъде
обстоятелство, обосноваващо забавата му като кредитор, с предвидените в ЗЗД последици,
но непосочването от него на такава и като следствие непосочването на сметка в съдебното
решение на основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК няма отношение към пълнотата на
решението. Ето защо и в случая не са налице условията на чл. 250 ГПК.
Следва да се посочи обаче, че в случая в исковата си молба ищцата е посочила
банкова сметка, по която желае да бъде заплатена евентуално присъдената сума. Това
посочване е възприето от съда и е отразено в мотивите на съдебното решение (стр.3, абзац 4-
ти), но не е било включено в диспозитива на съдебния акт. А дали посочената банкова
сметка е валидна, респ. дали по тази сметка е възможно погасяване на присъденото вземане
е въпрос, който стои извън компетенциите и преценката на съда при настоящото
произнасяне. Същественото е, че в случая се касае за допусната фактическа грешка, довела
до несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изражение в
диспозитива на решението, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247, ал.1 ГПК,
като се поправи съдебният акт чрез посочване на представената от ищцата в ИМ банкова
сметка - *********************, по която следва да бъдат преведени присъдените в нейна
полза суми.
По отношение молба вх. № 3246/24.03.2025 г.:
Молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана.
В случая не са налице основания за ревизия в становището на съда във връзка с
определения размер на възнаграждението по реда на чл.38 ЗА. Следва да се отбележи, че с
крайният си акт в производството съдът е разпределил отговорността за разноските с оглед
изхода на спора и съобразявайки всички релевантни за този въпрос обстоятелства, като е и
изложил подробни мотиви защо присъжда в полза на адв. Й. посоченото възнаграждение от
3850 лв., кореспондиращо с минималната дължима стойност по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, с
оглед уважения размер на претенцията. Достатъчно за настоящото произнасяне в
допълнение да се изтъкне е, че според съда, така присъдената сума се явява пропорционална
спрямо фактическата и правна сложност на конкретния казус, адекватна с оглед обема и
2
сложността на извършената работа, броя на проведените съдебни заседания с участие на
адвоката, като изцяло кореспондира и със защитения интерес, в т.ч. и през призмата на
цитираната практика на ВКС и СЕС по този въпрос. Ето защо и предвид на гореизложеното
в настоящата хипотеза не са налице основания за ревизия в позицията на окръжния съд и
молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №
16/10.03.2025 г. по т.д. № 9/2024 г. на ПзОС, като в диспозитива посочва и банковата
сметка, по която следва да се преведат присъдените в полза на ищцата суми , а именно :
*********************.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3246/24.03.2025 г., депозирана от ответния
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, чрез пълномощника юрисконсулт К. Я., с искане по реда на
чл.248 ГПК, за изменение на постановеното Решение № 16/10.03.2025 г. по т.д. № 9/2024 г.
на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3