О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 581 Година, 2017
Град Бургас
Бургаският окръжен
съд…..……....……… граждански състав …………………………..
На шести юни ..…………..……..……...….……..
Година две хиляди и седемнадесета
в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………
Съдебни заседатели:
……………………..…………
Секретар
………………………………………………………………………………….………
Прокурор
…………………………………………………………………………….……………
като разгледа
докладваното от …….....…… Р. Калиманова …………………………….
търговско дело № ………..
597 ....…. по описа за ………. 2016…………. година.
Производството
по делото е образувано по повод исковите претенции на „Слънчев бряг“АД със
седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг“,
община Несебър, представлявано от Златко Димитров против „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД със седалище град Бургас и адрес ***, представлявано от Ганчо
Йовчев Тенев за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 500000 лева, представляваща обезщетение за
ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к.к. Слънчев бряг - изток за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година, както и сумата от
148143 лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания
размер главница за периода от 01.01.2014 година до
датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва
върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане. Претендира се от ищцовата страна също и
заплащането на сторените от нея в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Твърди
се от ищцовата страна в исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, че на 08.03.2005 година между страните
по него е бил сключен договор със срок на действие до 31.12.2005 година,
съобразно който „Слънчев бряг“АД е предоставил водопроводната и
канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества
се отчитат на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна
вода от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание
чл.11, раздел V срокът на договора е бил удължаван до 31.12.2008 година.
С писмо
изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията
между тях, произтичащи от договора от 08.03.2005 година и същевременно му
отправил предложение за сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена.
Последният го уведомил с писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така направеното
предложение за сключване на нов договор. В резултат на всичко това се е стигнало
до прекратяване на договорните отношения между страните. Въпреки това, до
настоящия момент ответникът ползва собствената
на ищеца ВиК мрежа - водопровод, канал и технологични съоръжения през цялата
2009 година, 2010 година, 2011 година, 2012 година и 2013 година включително,
обслужвайки абонатите си на територията на к.к.
Слънчев бряг и *** Влас.
Изтъква
се от ищеца допълнително, че дори да не е налице облигационна връзка на
договорно основание, то е налице основателна претенция на извъндоговорно
основание - ползването от страна на ответника на имуществото на ищеца за
търговската му дейност, без наличие на договор и без същият да заплаща дължимо
обезщетение. Същият е продължил и продължава да ползва безвъзмездно цялата В и К
мрежа, собственост на ищеца и да реализира печалба в резултат на това, явяваща
се разликата между приходи и разходи от дейността на територията на к.к. Слънчев бряг - изток и *** Влас. Чрез водопроводната
мрежа на ищеца, канализационната мрежа и обслужващите съоръжения на територията
на к.к. Слънчев бряг - изток ответникът е реализирал
печалби, като е извършвал доставка и продажба на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на
води. Всяка една от тези три дейности, ответникът не може да прави без да
ползва съоръженията на ищеца, които именно са тези, които дават фактическата
възможност да се предлагат тези услуги на крайните потребители и да се
реализира търговска печалба.
Ответното
дружество е единственото по закон лице, което може да предоставя такива услуги на
тази територия, защото за нея само то има и може да има статут на воден
оператор. Злоупотребявайки с право и ползвайки монополния си статут като
единствено възможен продавач на тези услуги, то е осъществявало дейността си по
нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР, като по този начин е реализирало търговска
печалба. Така едноличното акционерно дружество се е обогатило за сметка на ищеца
с процесната сума, представляваща половината от
чистия положителен финансов резултат на територията на к.к.
„Слънчев бряг - изток“ и *** Влас, който по преценка на ищеца възлиза на сумата
от около 1060000 лева.
Ищцовото дружество като
търговец, собственик на водоснабдителната и канализационна мрежа, е в правото си
да получи обезщетение за ползването на мрежата му, което с оглед на
икономическа справедливост счита, че е в размер на половината от счетоводната
печалба от дейността на територията на к.к. Слънчев
бряг, осъществявана чрез неговата водоснабдителна и канализационна мрежа.
Обезщетението
му се дължи и с лихва за забава в размер на 148143 лева за периода от 01.01.2014 година до датата на завеждане на иска и
по-специално мораторна лихва върху обезщетението в
размер от 50820 лева за периода от 01.01.2014 година
до 31.12.2014 година, такава върху обезщетение в размер от 50770 лева за
периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година и върху
обезщетението в размер от 46553 лева за периода от 01.01.2016
година до 31.12.2016 година.
Ответното
дружество, на което съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, в указания от закона и съда срок е депозирало писмен отговор. В същия
е посочено, че предявените против него искови претенции са неоснователни.
Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа - водопровод за
чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, която да е
разположена на територията на к.к. „Слънчев
бряг-изток“, както и че през процесния период от
време е ползвал същите. Изтъква в тази насока, че през същия той е ползвал В и К
мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични
съоръжения към тях, която е разположена под улиците, площадите и пространствата
за обществен достъп в к.к. „Слънчев бряг-изток“,
които са публична общинска собственост на Община Несебър със знанието и
съгласието на последната като техен собственик.
Оспорено
е на следващо място и твърдението в исковата молба, че ищецът и ответникът са
били валидно обвързани от облигационна връзка - наемен договор, сключен на
08.03.2005 година, имащ за предмет В и К мрежа - водопровод за чиста вода,
канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, която да е разположена
на територията на к.к. „Слънчев бряг-изток“. Въведено
е същевременно твърдение за това, че процесния такъв
от дата 08.03.2005 година е абсолютно недействителен, нищожен. Нищожността на
договора означава, че такъв изначално липсва. По конкретно основанията за сочената
нищожност на наемния договор са следните, а именно:
Ищецът-наемодател
е юридическо лице, което без изрично разрешение на АПСПК по реда на чл.29 от ЗПСПК
не може да сключва наемни договори. В случая компетентният държавен орган не му
е дал разрешение да сключва договора за наем от 08.03.2005 година с „В и ***АД.
Следователно, щом процесният договор, по който се
търси обезщетение след прекратяването му е сключен в нарушение на императивната
разпоредба на закона - чл.29 ал.2 от ЗПСПК, то следва да се приеме, че на
основание чл.26 от ЗЗД същият е нищожен.
За
пълнота сочи, че решението за приватизация на ищеца „Слънчев бряг“АД е
обнародвано преди приемането на ЗПСПК (Решение №80 от 14 март 1994 година,
бр.26 от 29.03.1994 година на ДВ) и забраната, съдържаща се в чл.28 ал.1 от
ЗПСПК е в сила за него без да е необходимо изрично решение на Агенцията за
приватизация по силата на нормата на §19 от ПЗР на ЗПСПК (обн. ДВ., бр.28 от
19.03.2002 година). Процесния договор за наем от
08.03.2005 година не е „заварен“ от ЗПСПК наемен договор, които договори от
срочни се трансформират по силата на закона в безсрочни, а е сключен въпреки
законовата забрана, което го прави нищожен.
На
второ място се твърди нищожност и поради това, че с него се отдава под наем
публична общинска собственост. След като неговия предмет е публична общинска
собственост, то той е нищожен като сключен от двама търговци в нарушение на
императивни норми на закона, което от своя страна води и до липса на предмет на самия договор.
Процесната В и К мрежа, за
която ищецът твърди да е негова собственост, е разположена под улиците,
площадите и другите места за обществен достъп /пешеходни алеи и др./ на к.к. „Слънчев бряг“. Тя обслужва огромен брой абонати в
общината, има характер на публична общинска собственост и не е била никога негова
собственост. Територията на к.к. „Слънчев бряг-изток“
е урегулирана с ПУП, като съгласно дворищно-регулационния план има множество
собственици на самостоятелни УПИ. Съгласно ЗУТ, всички УПИ задължително имат
поне за една от границите си улица. Именно под тези улици, които са и граници
на съществуващите УПИ на територията на к.к. „Слънчев
бряг“ преминават и В и К мрежите. За първи път улиците, площадите и другите
места за обществен достъп на к.к. „Слънчев бряг“ са
определени за такива със заповед РД-02-14-698 от 04.05.1970 година, а
строителството на В и К мрежата е извършено от Общинска строителна организация
в тези имоти. Мрежите на техническата инфраструктура, включително и В и К
мрежите, които обслужват съответната община, в случая община Несебър и
задоволяват потребностите на потребители от общината са публична общинска
собственост, съгласно чл.2 от ЗОС във връзка с чл.19 от Закона за водите и §7
от ПЗР на ЗМСМА.
Процесната В и К мрежа не
попада в изключението, посочено в чл.19 ал.1 т.4 б.„в“ на Закона за водите. За
да е собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът следва да я е изградил,
притежавал и/или поне вписал в баланса си до датата на влизане на ЗМСМА в сила на
17.09.1991 година. Бившата държавна фирма „Слънчев бряг“ е прекратена с решение
№83 от 18.06.1991 година на Председателя на Комитета по туризъм. Със същото
решение са образувани 13 отделни дружества с държавно имущество, които
получават част от активите и пасивите на бившата държавна фирма „Слънчев бряг“,
като в активите са описани само сгради, без земя и съоръжения на техническата
инфраструктура. С решение на Окръжен съд-Бургас от 17.02.1993 година, тринадесетте
държавни дружества са слети в „Слънчев бряг“ЕАД, което поема техните активи и
пасиви. Впоследствие наименованието на „Слънчев бряг“ЕАД е променено на „Слънчев
бряг“АД в резултат на настъпила промяна на акционерния капитал.
Както в
баланса на бившата държавна фирма „Слънчев бряг“, така и в балансите на
правоприемниците - 13-те отделни дружества с държавно имущество и на „Слънчев
бряг“ЕАД, няма включени земя и В и К мрежи. Следователно, щом към 17.09.1991 година
/датата на влизане на ЗМСМА в сила/ в баланса на праводателите
на „Слънчев бряг“АД процесната В и К мрежа не е била
включена, не е била предоставена с решение на съответния държавен орган принципал на дружеството, тя по силата на закона е останала
публична общинска собственост. Същото важи за улиците, алеите и зелените площи
за общ достъп на граждани в курортния комплекс.
Обстоятелството,
че през 2003-2006 година „Слънчев бряг“АД инвестира, като подменя и разширява процесната В и К мрежа не означава, че същото придобива
мрежата в собственост, а само, че има право на иск срещу собственика - Община
Несебър за извършените подобрения на чуждата вещ. Наред с това липсата на
съставен акт за общинска собственост за процесната В и
К мрежа, улиците, площадите, алеите и друга публична общинска собственост,
придобита ех lege не означава, че същата е
собственост на ищеца, предвид правната характеристика на самия акт.
Предмет
на договор за наем може да бъде и чужда вещ, но това правило има множество
изключения. Когато вещта е публична общинска собственост, тя е извън търговския
оборот и не може да бъде предмет на договор между две търговски дружества; в
противен случай, договорът би бил с невъзможен предмет. Публичната общинска
собственост предпоставя определени изисквания за
форма и действителност към наемния договор.
Изтъква
се на следващо място, че исковите претенции са погасени по давност. Задължението
на наемателя да върне вещта след изтичане срока на наемния договор е едно от
съществените му договорни задължения. Неизпълнението на това договорно задължение
има за последица отговорността по чл.236 ал.2 от ЗЗД. Вредите и пропуснатите
ползи за наемодателя са в пряка и непосредствена връзка с неизпълненото
договорно задължение. Систематичното място и тълкуване на разпоредбата навежда
на извода, че за разлика от обезщетението по чл.59 от ЗЗД, обезщетението по
чл.236 ал.2 от ЗЗД е обезщетение за неизпълнен договор. Щом обезщетението по
чл.236 ал.2 от ЗЗД е такова за неизпълнен договор, то тогава спрямо него е
приложима кратката погасителна давност на чл. 111 б.„б“ от ЗЗД. Същото важи и
относно акцесорната претенция за мораторни лихви.
Неоснователността
на претенцията е обоснована и с това, че ищецът претендира обезщетение за вещи,
които не са били предмет на наемния договор. Ответникът в изпълнение на нищожния
наемен договор е платил общо 286229 лева за 4 години - 2005 година, 2006 година,
2007 година и 2008 година, което прави средногодишен наем в размер на 71557 лева.
Страните по него и такива в настоящото производство са постигнали договореност в
срока му на действие за ползването на частта от В и К мрежата, разположена на
територията на к.к. “Слънчев бряг“, наемът да се
определя като 50% от рентабилността, разчетена в цената на доставяната до
крайните абонати питейна вода. Така страните са се договорили, така са
определяли дължимия наем дълги години и така ответникът е плащал, а ищецът е
приемал плащането, тоест страните по договора не са имали спор относно
методиката и размера на дължимия наем.
Ищецът
претендира обезщетение в размер на 50% от рентабилността на продажбите,
разчетени в общата цена на трите вида услуги, доставяни от В и ***, а именно:
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадните води и пречистване на
каналните води. Страните изрично са посочили в процесния
договор, че негов предмет са само водопроводна и канализационна мрежа на
територията на к.к. „Слънчев бряг-изток“. Предмет на
наемният договор не е била пречиствателната станция и КПС, чрез която са
пречистват отпадни води и които са собственост на ответника. Следователно,
ищецът претендира обезщетение за ползване на вещи /пречиствателни съоръжения и
КПС/, които са различни от наетите вещи /каналната мрежа/ и не са собственост
на наемодателя.
Според
ответника, твърдението на ищеца, че „В и ***АД няма възможност да получава
приходи от пречистването на каналните води, без преди това същите отпадни води
да бъдат отведени до пречиствателната станция чрез канализационната мрежа
изградена на територията на к.к. „Слънчев бряг“ е
несъстоятелно. Това е така, тъй като мрежите на техническата инфраструктура за
довеждане, отвеждане и пречистване на водите представляват сложна система от
технически съоръжения, които не работят автономно, а в зависимост една от
друга. По тази логика няма как самият ищец да ползва водопроводната и
канализационна мрежа, респективно да му се дължи наем или обезщетение за
пропуснати ползи, ако няма доставена вода, която да преминава в тази мрежа; ако
крайните абонати-потребители нямат и/или не ползват своята собствена мрежа в
жилищата си или ако няма изградена пречиствателна станция, която да приеме и
пречисти отведените отпадни води.
Услугите
за доставка, отвеждане и пречистване на вода са строго регламентирани в
специален закон - ЗРВКУ, който регулира дейностите не само на В и К
операторите, но и на други предприятия, които извършват, по изключение, такава
дейност /чл.2 ал.З от ЗРВКУ/. В чл.1 ал.2 от ЗРВКУ законодателят е дал легално
определение на видовете В и К услуги, като услугата „пречистване на отпадъчните
води“ е посочена като самостоятелен вид услуга, отделна от услугите
„пречистване на питейни води“, „доставка на питейни води“ и „отвеждане на
отпадъчни води. Именно за това регулаторът ДКЕРВ е определил отделна цена за
тази услуга, доставяна от оператора на пречиствателното съоръжение - „В и ***АД.
Извън
горното ищецът вече е получил плащане за ползването на мрежите на техническата
инфраструктура, включително и В и К мрежите, разположени на територията на к.к. „Слънчев бряг-изток“ от собствениците на сгради и хотели
в курортния комплекс. Всеки месец собствениците на сгради -хотели, заведения и
други плащат на ищеца такса „Инфраструктура“, която включва и В и К мрежите.
На
следващо място е заявено от ответника при условията на евентуалност и възражение
за прихващане със сума в размер на 750000 лева, дължима от ищеца на ответника
на основание чл.1 ал.2 от ЗРВКУ за цялата 2012 година за пречистване на
повърхностните води от територията на к.к. „Слънчев
бряг“. Повърхностните води, пречистени от ответника са такива, които са
отведени чрез канализационната мрежа на комплекса и са образувани като сбор от
дъждовните води и промишлените води, като последните са доставяни от ищеца до
абонати на територията на к.к.„Слънчев бряг“.
Въведено
е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищецът е отказал
да получи обратно процесните вещи, които са били
предмет на наемния договор. От това следва, че той е в забава, а ответникът е
освободен от последиците на евентуалната своя забава.
Ищцовата по делото страна, на
която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към него, в
указания и срок е депозирала допълнителна искова молба. Със същата на първо
място е оспорено твърдението за наличието на подземен кадастър, като е заявено
друго за несъществуване на такъв за тази територия. Предвид спецификата на В и К,
мрежата като съоръжение наистина представлява недвижима вещ, но тя не е нито
кадастрална единица, нито обособим недвижим имот. Съгласно дадените дефиниции в
ДР на Закона за водите, „водопроводна мрежа“ е елемент на водоснабдителната
система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им
съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите;
„канализационна мрежа“ е елемент на канализационната система в урбанизираната
територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на
отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън
урбанизираните територии.
Изтъква
се в нея на следващо място, че ищецът е държавно предприятие с мажоритарното
участие в капитала на българската държава и представлява публично дружество по
смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните му активи е цялата налична
водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на курортния комплекс
„Слънчев бряг-изток“, община Несебър. Изцяло реновирана
през периода 2000-2004 година, същата е на балансова стойност в размер на 80000000
лева и е негова собственост вследствие на извършени преобразувания и
завършената процедура по приватизация.
Независимо
от наличното право на собственост в неговия патримониум
на посочената по-горе мрежа, ищецът счита, че това обстоятелство и по-точно на
кого принадлежи същата, при съобразяване на конкретната искова претенция,
основана на договор е ирелевантно. Същата се основава на прекратено
облигационно правоотношение - това по наемния договор, а последният не предпоставя право на собственост, отделно от това в
кореспонденцията помежду им ответникът изрично е признал и правото му на
собственост.
Оспорено
е също така и възражението на ответната страна за нищожност на договора за
наем. Счита, че това е така, тъй като чл.28 ал.1 от ЗПСК действително предвижда
даването на разрешение от Агенция за приватизация за сключването на подобен
договор, но същото не обуславя валидността на сделката. Касае се за преценка по
целесъобразност на една сделка с оглед интересите на държавата, в случаите, в
които тя има 50 на сто и повече участие в търговски дружества, които са в
процедура по приватизация. Допълва, че за ответната страна липсва правен
интерес да твърди нищожност на наемния договор, след като тя е изпълнявала
своите задължения по сключената търговска сделка, а и исковата молба по
настоящето дело има за предмет обезщетяване на вредите, произлезли следствие
ползването на В и К мрежата след прекратяване на договора за наем. Наред с
това, в мотивите на влязлото в сила решение №85 от 15.12.2010 година по описа
на Бургаския апелативен съд, постановено по търг. дело № 223/2010 година между
същите страни изрично е прието от съда, че е налице валидно сключен договор за
наем.
Изтъква
се от ищеца, че въведеното възражение за изтекла погасителна давност също е
неоснователно. Това е така, тъй като исковата претенция има предмет заплащането
на обезщетение за ползване, а не на периодични задължения или месечна наемна
цена. Вземането няма престационен характер, не
произтича пряко от договор, а от ползване на вещ без основание. Средната наемна
цена би могла само да е само способ за определяне размера на дължимото обезщетение.
Поради това именно приложение следва да намери общата петгодишна давност, а не
кратката тригодишна, предвидена в чл.111 от ЗЗД. Пряката пропусната полза на
ищеца се изразява в неполучаване на доход от В и К системата, която ответното
дружество е ползвало и по този начин е извличало печалба в ущърб на ищеца.
Неоснователни
са счетени от него и твърденията на ответната по делото страна, че претенцията
е обезщетение за вещи, които не са предмет на наемния договор. Сочи се в тази
насока, че пречистването на води спада към дейностите, които „В и К“ЕАД в
качеството му на регистриран воден оператор по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗРВКУ
има право да извършва.
Оспорва
се и наличието на вземане на ответника от него в сочения размер от 750000 лева
за пречистване на повърхностните води на к.к. „Слънчев
бряг“ за периода 01.01.2011 година до 31.12.2011 година.
Сочи, че ако такова пречистване изобщо е било правено, същото е калкулирано в
цената на общото пречистване, платима от всички потребители. Вземане в такъв
размер не е включено в счетоводните му отчети, не съществува практически, като
за него няма и издадена фактура.
Според
ищеца, позоваването на чл.1 ал.2 от ЗРВКУ е несъстоятелно, тъй като тази
разпоредба посочва единствено обхвата на водоснабдителните и канализационни
услуги. Съгласно чл.2 ал.1 от същия нормативен акт, В и К операторите са
единствените, които имат право да извършват посочените услуги. Ответното
дружество е единственият регистриран воден оператор на територията на Република
България в процесния район, а ищцовото
не е регистриран такъв. В този смисъл последното е собственик на ВиК мрежата,
но за за него не съществува нормативно определено задължение да пречиства
водите - това е задължение на ответника в качеството му на воден оператор.
Поради това именно за същото не е възникнало задължение да заплаща това
пречистване на водите, тъй като това е свързано единствено с дейността на „В и К”ЕАД.
„Слънчев бряг”АД е собственик на мрежата, предоставил я е за ползване на
ответника чрез наемния договор, който в последствие е прекратен, но ползването
е продължило. Пречистването на тези води е калкулирано в цената на пречистване
на всички останали води.
Оспорено
е и твърдението на ответника, че ищецът не се е противопоставил на продължилото
ползване, което е довело до изпадането му в забава. Разменената между страните
по делото кореспонденцията ясно сочи на нежелание от страна на „В и К”ЕАД да
сключи нов наемен договор, като наред с това разкрива и несъгласието на ищеца да
продължава безвъзмездното ползване на собствената му вещ. Това възражение е
неоснователно и поради тава, че ищцовото дружество е
в невъзможност да ползва вещта. „Слънчев бряг”АД не е регистрирано като воден
оператор по смисъла на ЗРВКУ, поради което няма право да извършва такава
дейност, това би било нарушение на нормативните правила. Дружеството е поискало
регистрация, но такава му е била отказана от ДКЕВР, което води до обективната
невъзможност да ползва В и К мрежата.
Изтъква
се от ищеца, че дори и да има забава на кредитора, длъжникът в лицето на ответното
дружество не се е възползвало от възможността да се освободи от отговорност,
като предаде вещта някой друг по смисъла на чл.97 ал.1 от ЗЗД. От това може да
се заключи, че липсват кумулативно изискуемите от посочената правна норма
предпоставки, при това поради поведението на ответника. За него остава
задължението да полага грижата на добрия търговец, а е очевидно и че той не е
спирал да реализира печалби от ползването на вещта в исковия период и
продължава това ползване и към момента.
Относно
претендирания размер на вредите - пропуснати ползи се сочи от ищеца, че той е
определен в наемния договор като 50 % от рентабилността в цената на водата на
база инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс; точният им
размер ще бъде установен на по-късен етап от делото чрез поисканите от него
доказателствени средства.
Заключава
се от него по горните доводи, че е налице фактическият състав на приложимата
норма на чл.236 ал.2 от ЗЗД, а именно изтекъл срок на договора за наем,
противопоставяне на наемодателя срещу ползването на предоставените под наем
вещи, продължило ползване, предвидимост на пропуснатата полза, причинна връзка
между ползването и вредата, въпреки противопоставяне на наемодателя.
За
несъстоятелно е определено твърдението на ответника, че ищецът вече е получил
плащане за ползването посредством „такса инфраструктура”, събирана от
собствениците на сгради и хотели. Тази такса, съгласно ценообразуването не
касае ползването и снабдяването с вода. Тя представлява такса за поддръжка на алейната мрежа, зелените площи, осветлението. В нея не се
калкулира заплащане за водоснабдяване и отвеждане, защото такива услуги ищецът
не е и не извършва от една страна, защото няма лиценз за това, а от друга, тъй
като не развива тази дейност по принцип. Доказателствата, на които се позовава
ответната страна в тази насока не отразяват плащане на посочената „такса
инфраструктура”. Освен това, посочения във фактурите предмет на сделката е
„потребление промишлена вода”, което по никакъв начин не би могло да се отъждестви
с понятието „доставка на питейна вода” и „ползване на водопроводна и
канализационна мрежа”, съобразно твърденията по искова молба. „Слънчев бряг“АД
разполага отделно със собствени промишлени води, които предоставя на
собственици на обекти в комплекса за поливане на зелените площи. Именно това
потребление е калкулирано в представените фактури и това е сделка с отделен
предмет. Същото би могло да се сбърка единствено със заплащането на месечните
такси за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води,
което е погрешно да се смята, че собствениците на обекти заплащат на
дружеството ищец.
На
последно място в допълнителната искова молба се подчертава, че ответното
дружество нееднократно е признало извънсъдебно фактите и обстоятелствата, на
които ищеца основава исковата си претенция.
Препис
от така депозираната допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната
страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването и да
депозира допълнителен отговор и упражни правата си по чл.373 от ГПК. В указания
му от закона и съда срок ответникът не е подал такъв, не е представил
доказателства, както и не е направил доказателствени искания.
Съдът
намира, че така предявените искови претенции, по повод на които е образувано
настоящото производство с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са
допустими, поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество.
Спорът, образуван по тях, е родово и местно компетентен на настоящия съд в
съответствие с чл.365 от ГПК.
С
нарочна писмена молба, постъпила по делото в хода на размяната на книжа, препис
от която е бил изпратен на другата страна, ответната по делото страна е
отправила искане настоящият спор да бъде спрян до приключване с влязло в сила
решение на спора по търговско дело №184/2015 година по описа на Бургаския
окръжен съд. Сочи се в същата тази молба наличие на преюдициалност
на спора по това търговско дело спрямо настоящия предвид неговия предмет, а
именно установяване нищожността на процесния договор
за наем, сключен на 08.03.2005 година между страните в настоящото производство,
на който ищецът основава своите права и претенции, по които е образувано
настоящото производство. След извършена служебна справка съдът констатира, че
към настоящия момент и по-специално датата на постановяване на настоящия
съдебен акт във ВКС е образувано по жалба против решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на
окръжния съд по посоченото по-горе производство и висящо търговско дело
№24/2017 година по описа на този съд, по който все още не е налице произнасяне.
При отчитане предмета на двете дела и последиците, които законът свързва с нищожността
на един договор, съдът намира, че е налице посочената от ответната страна
връзка на преюдициалност между тях, което именно
обстоятелство прави искането му за спиране на настоящия процес до приключване с
влязло в сила решение на предходния, образуван през 2015 година по исковете за
нищожност на процесния договор за наем основателно,
поради което и като такова същото следва да бъде уважено.
С оглед
временното преустановяване извършването на процесуални действия и
необходимостта да се съобрази изхода на преюдициалния
спор, съдът намира, че по представените с исковата молба от ищеца, с отговора
на същата от ответника писмени доказателства и по направените с тях и
допълнителната искова молба доказателствени искания, а също така и по
разпределението между страните на доказателствената тежест ще се произнесе след
възобновяване на производството по делото, с насрочването му за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Ето
защо, по изложените съображения и на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от „Слънчев бряг“АД със седалище и адрес на
управление к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър,
представлявано от Златко Димитров против „Водоснабдяване и канализация“ЕАД със
седалище град Бургас и адрес ***, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев искови
претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
сумата от 500000 лева, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна
и канализационна мрежа на територията на к.к.„Слънчев
бряг - изток“ за периода от 01.01.2012 година до
31.12.2012 година, както и сумата от 148143 лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер главница за
периода от 01.01.2014 година до датата на депозиране
на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху търсената главница
от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане,
както направените съдебно-деловодни разноски.
СПИРА
производството по настоящото търговско дело №597/2016 година по описа на
Бургаския окръжен съд до приключване с влязло в сила решение на спора по
търговско дело №184/2015 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОБЯВЯВА,
че по представените с исковата молба от ищеца, с отговора на същата от
ответника писмени доказателства и по направените както с тях, така и с допълнителната
искова молба доказателствени искания, а също така и по разпределението между
страните на доказателствената тежест ще се произнесе след възобновяване на
производството по делото, с насрочването му за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Настоящото
определение в частта, в която производството по делото е спряно, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
В
останалата част настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, което за ищеца
бъде сторено чрез процесуалния му пълномощник, а за ответника също чрез
процесуалния му пълномощник на посочения от него съдебен адрес.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: