РЕШЕНИЕ
№ 2005
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330100159 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против З. С. И., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1. 152.23 лева, дължими месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор
за мобилни услуги за мобилен номер ********** от *** за периода 05.04.2019 г. до
04.07.2019 г.;
2. 282.12 лева - дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от ***, с който е
предоставено мобилно устрoйство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black за периода 05.04.2019
г. до 04.09.2019 г., с включена една допълнителна вноска за изкупуване на устройството,
съгласно чл.1, ал.3 от договора
3. 169.66 лева – дължими неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ********** от ***, от които 52.47 лева – стойността на
тримесечни абонаментни такси и 117.19 лева – неустойка за предоставено за ползване
устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11923/2021 г. по описа на ПРС.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.05.2022г. ответникът се яви лично и
заяви, че признава исковете, като оспорва само неустойката.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11923/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, сключване на договор за
лизинг, предаване на лизинговата вещ, съдържанието на правоотношенията, размер на
вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на
абоната, че в договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на
предпоставките за тяхната дължимост, размер. В тежест на ответницата е да проведе
насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца,
ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
Безспорно между страните е, че са сключили Договор за мобилни услуги за мобилен номер
********** от ***, по който за периода 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г. ответницата има
задължение в размер на 152.23 лева, което не е заплатила, поради което този иск се явява
основателен и като такъв ще се уважи.
Безспорно е, че страните са сключили и Договор за лизинг от ***, с който на
ответника е предоставено мобилно устрoйство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black, като по
този договор ответникът има задължение в размер на 282.12 лева – неплатени лизингови
вноски за периода 05.04.2019 г. до 04.09.2019 г., с включена една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството, съгласно чл.1, ал.3 от договора, поради което и този иск се
явява основателен и като такъв ще се уважи.
Спорно по делото е налице ли са предпоставките за начисляване на претендираните
от ищеца неустойки и дължат ли се същите.
В Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от *** /л.12 от
заповедното дело/, в последният абзац на договора е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на срока на договора.
На първо място ищецът не доказа, че посоченият договор е прекратен по вина или
инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена
тежест.
Наред с това съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о.
на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по
т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка при прекратяване на
2
същия по вина или инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако
е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по
т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС , I т.о.
В този случай няма как неустойката да бъде намалявана и да се присъжда трикратния
размер на месечните абонаментни такси, доколкото съдът приема, че клаузата е изначално
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, а не прекомерна. В договора не е
предвидена неустойка в размер на 3- месечни абонаментни вноски, а обхваща вноските до
края на срока на договора. Във всеки един момент ищецът може да претендира цялата
стойност на неустойката, предвидена в договора, а не само за три месеца, както в случая.
3
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е
пречка за възникване на задължение за неустойка по договорите.
Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя в размер на 52.47 лева ще се отхвърлят изцяло, поради
противоречието на клаузите от процесните договори на добрите нрави.
Доколкото не се установи, че договорът е прекратен по вина на абоната, като
предпоставка за начисляване на неустойка, представляваща разликата от цената на
устройството при преференциални и стандартни цени, то и тази претенция се явява
неоснователна.
Наред с това, начисляването на такава неустойка следва да се преценя и във връзка със
сключения между страните договор за лизинг от *** /л.14 от заповедното дело/, който е
свързан с договора за мобилни услуги от същата дата. В договора за лизинг е предвидено, че
лизингополучателят може да придобие собствеността на устройството след подписване на
договор за изкупуване – чл.1, ал.1. По делото не се установи, че с ответника е сключен
договор за изкупуване на устройството и той е придобил собствеността на същото. В
договора за лизинг е предвидено задължения за връщане на устройството, ако не се подпише
договор за изкупуване – чл.1, ал.3. Освен, че трябва да върне устройството
лизингополучателят трябва да заплати и неустойка в размер на една месечна лизингова
вноска – чл.1, ал.3, изр. последно. Тоест в договора за мобилни услуги и в договора за
лизинг е предвидено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя освен
неустойка, представляваща разликата между стандартната и преференциалната цена на
устройството потребителят дължи и връщане на същото, както и неустойка в размер на
месечна лизингова вноска, с което съдът приема, че се цели неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на ответника като се получи освен цялата цена на устройството, уговорена
в договора, неустойка в посочения размер като разлика между стандартната и
преференциалната цена и връщане на устройството, както и допълнителна неустойка, плюс
неустойка равна на всички месечни абонаментни такси за целия оставащ срок на договора.
Също така, клаузата за неустойка за разликата между стандартната и преференциалната цена
на устройството не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно
оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение.
Независимо дали правоотношението се прекрати на първия или последния месец от
уговорения срок, дължимото обезщетение винаги ще бъде равно на пълния размер на
направената отстъпка. Предвид горните съображения съдът приема, че посочената клауза за
неустойка се цели едно неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и
което прави същата неравноправна и противоречаща на добрите нрави и като такава е
нищожна.
С оглед обстоятелството, че тази клауза е нищожна не е възникнало задължение по нея
4
и искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 25 лева – държавна
такса и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение или общо 385 лева, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в
размер на 276.86 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 125 лева – платена
държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.41/ или общо 425 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди
сума в размер на 305.62 лева.
Ответникът не доказа направата на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. С. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата в размер на 152.23 лева, дължими месечни абонаментни такси и
ползвани услуги по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** от *** за
периода 05.04.2019 г. до 04.07.2019 г. и 282.12 лева - дължими лизингови вноски по
Договор за лизинг от ***, с който е предоставено мобилно устрoйство Samsung Galaxy J4
Plus Dual Black за периода 05.04.2019 г. до 04.09.2019 г., с включена една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството, съгласно чл.1, ал.3 от договора, за които вземания е
издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11923/2021 г. по описа на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове за признаване за установено,
че З. С. И., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК ********* сумата в размер на 169.66 лева – дължими
неустойки за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер
********** от ***, от които 52.47 лева – стойността на тримесечни абонаментни такси и
117.19 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual
Black.
ОСЪЖДА З. С. И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Йеттел
България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6
сумата в размер на 276.86 лева – разноски по ч.гр.д. № 11923/2021 г. по описа на ПРС и
сумата в размер на 305.62 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5