№ 1203
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1294/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6331/2024 г., по описа
от СГС, 1-14 състав, съдът е осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на Ц. К. Р. –А. на основание
чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 6 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 25.01.2024 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането като е отхвърлил исковата претенция за горницата над 6 400 лв. до
пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователна.
Срещу решение № 1294/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6331/2024 г., по
описа от СГС, 1-14 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл. 432 КЗ, като
неоснователен, за разликата над сумата от 8 000 лв. до сумата 15 000 лв., както и в частта, в
която е приел наличието на принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на
ищцата в размер на 20%, е подадена въззивна жалба от Ц. К. Р. –А., която моли въззивния
съд да го отмени и да й присъди сумата 15 000 лева. Счита, че съдът без да обсъди
събраните по делото доказателства е приел наличие на съпричиняване, както и неправилно е
определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, в нарушение на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил
обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен
резултат и не съответства на степента на търпените от жалбоподателката неимуществени
вреди. Не са преценени в тяхната съвкупност и тежест претърпените болки и страдания. Нее
била съобразена конкретната икономическа конюнктура в страната. Съдът избирателно и
без да отчита всички доказателства посочил единствено част от разсъжденията на вещото
1
лице. Не била отчетена и задължителната съдебна практика по въпроса за съпричиняването.
Не било изследвано наличието на реална обективна връзка между липсата на колан и
получените от пострадалата травматични увреждания. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следвало също да бъде съобразен с трайната съдебна практика и
понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не било взето предвид нормативно
посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, съгласно
действащия към Датата на настъпването на процесното ПТП КЗ, както и с обстоятелството,
че през септември 2021 г., националната статистика отчела най-високата инфлация за
последните девет години 4.8%.
Въззиваемият ЗД „Бул инс" АД оспорва въззивната жалба и моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение. Счита, че съдът е преценил всички относими към
определянето на обезщетението обстоятелства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ц. К. Р.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 25.01.2024 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на
25.01.2024 г., около 12:30 ч., в гр. София, МПС, с марка „Ленд Ровър“, модел „Рейндж
Ровър“, с peг.№ ***, при движение по бул. „Цар Борис III“, с посока на движение от ул.
„Житница“, към ул. „Мъглен“, пред пицария „Дон Вито“, поради несъобразена с
интензивността на движението скорост и пътната обстановка, реализирал удар със спрелия
пред него л.а. „Фолксваген Тигуан“, peг. № ***, управляван от Ц. К. Р. -А.. В резултат на
удара л.а. „Фолксваген Тигуан“ блънал спрелия пред него л.а. „БМВ ХЗ“, peг. №***, който
от своя страна ударил спрелия пред него л.а. „Тойота Аурис , peг. № ***. Виновен за
настъпването на инцидента бил водачът на МПС с марка „Ленд Ровър“, модел „Рейндж
Ровър“, на когото е съставен АУАН АД № 060436. Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответното дружество. Непосредствено след ПТП ищцата била
транспортирана от екип на СМП във Военномедицинска академия - София, където била
настанена в Клиника по Неврохирургия. Постъпила с главоболие и оплаквания за болки в
шията. След проведени лабораторни изследвания, лицева графия на торакс или бял дроб и
сърце и консултации с интернист и с хирург й била поставена окончателна диагноза
Контузия на главата; Мозъчно сътресение. По време на болничния престой приемала
медикаментозна терапия. На 27.01.2024 г. била изписана, с насоки за два последващи
контролни прегледа и издаден Болничен лист № 20240366787, за период от 23 дни. Ц. К. Р. -
А. имала непълен и непоследователен спомен за травмата - не можела да възпроизведе как
точно се е случил инцидентът. Оплаквала се е от постоянно главоболие и световъртеж,
повишена светлочувствителност, сънливост и отпадналост. Изпитвала силни и пулсиращи
болки в главата, които се засилвали при взиране и съсредоточаване над малки детайли, а
също така и през нощта. Това се отразило и на съня й - не можела да спи спокойно,
вследствие на което била силно раздразнителна и доста нервна. Ежедневието й претърпяло
обрат - често чувствала, че губи координация и усещала затруднения с паметта. Още повече,
силата и интензитета на болките, създавали у нея чувство на страх и безпокойство. Нуждата
от чужда помощ я карала да се чувства слаба, тъй като преди инцидента такава не й е била
нужна. Била деен, работещ и активен човек, грижещ се за себе си и околните с лекота, а след
настъпването на ПТП-то изпитва затруднения, което я тревожело. Изпитвала страх от
пътната обстановка и движението по пътищата, което я затруднява при необходимост да се
придвижване с автомобил. Дългият болничен дал отражение над доходите й, което също
2
повлияло на психиката й. Възстановителният период бил придружен от множество
неудобства за пострадалата и тя се е затворила в себе си и намалила контактите с близки
приятели. Допълнително натоварване на пострадалата оказал фактът, че по време на
настъпването на пътния инцидент, с нея в колата е бил и синът й и тя се билае уплашила за
неговото здраве, което все още дава отражение над психиката й. Към момента Ц. А. страдала
от понижено настроение, тревожност и притеснение, когато става дума за управление на
МПС и возене в такова. Всички тези обстоятелства били вследствие стреса вследствие ПТП.
Въпреки извънсъдебно заявено искане за заплащане на обезщетение в срока за отговор не е
налице плащане от застрахователя. Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД с отговора на исковата молба е посочил, че счита
исковете неоснователни. Оспорил е механизма на ПТП, както и че е причинено по вина на
водача на лек автомобил Ленд Ровър. Възразява, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, която е допринесла за настъпване на инцидента като в нарушение на
правилата за движение по пътищата е спряла внезапно, както и поради това да е била без
поставен предпазен колан. Оспорва причинените увреждания да се намират в причИ. връзка
с процесното ПТП. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. Поискал е от съда да отхвърли предявените искове.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за
причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие
процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл
за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и законосъобразното
определяне на размера на имуществените вреди.
Относимите към този предмет събрани по делото доказателства са следните:
По делото е представен констативен протокол № К-49/25.01.2024 г., от който се
установява, че на 25.01.2024 г., в гр.София, на бул. Цар Борис III, в посока от ул. Житница
към ул. Мъглен ПТП, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ленд Ровър“, модел
„Рейндж Ровър“, с peг.№ *** - МПС 1, управляван от С. Я. Г. и лек автомобил с марка л.а.
„Фолксваген Тигуан“, peг. № *** - МПС 2, управляван от ищцата, както и с участие на МПС
БМВ Х3 - МПС 3, и МПС 4 - Тойота Аурис.
Страните не спорят е не е предмет на въззивното производство наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на МПС 1 Ленд
Роувър, с ЗД „Бул инс" АД за периода на настъпване на ПТП.
По делото е изслушана съдебно авто-техническа експертиза, неоспорена от
страните. Съгласно заключението на вещото лице ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Цар
Борис III” на прав пътен участък. Булeвардът се състои от две платна, разделени с двойна
непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока има по две пътни ленти. Произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Фолксваген” се е движел
по бул. „Цар Борис III”, в дясната пътна лента, с посока от ул. Житница към центъра на гр.
София. Водачът на автомобила е спрял след няколко автомобила, които също са били спрели,
л.а. Ланд Ровър се е движил след л.а. Фолксваген в същата пътна лента. Когато л.а.
3
Фолксваген е спрял, водачът на л.а. Ланд Ровър е продължил движението си в
първоначалната му посока и скорост, приближавайки лек автомобил Фолксваген и е
реализирал ПТП, като лек автомобил Ланд Ровър с предната си част челно е ударил л.а.
Фолксваген от задната му част, при което го е отхвърлил напред. В следващия момент л.а.
Фолксваген е ударил автомобил, спрял пред него, който пък от своя страна е ударил
автомобил спрял пред него. От техническа гледна точка, причината за настъпилото
произшествие са субективните действия на водача на лек автомобил Ланд Ровър със
системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на
автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с
л.а. Фолксваген. Мястото на удара между лек автомобил Ланд Ровър и лек автомобил
Фолксваген по широчина на платното за движение на бул. „Цар Борис 3”, е на около 2-4 м.
вляво от десния бордюр по посока на движението на двата автомобила и по дължина на
платното за движение, е на около 30 м преди обособена пешеходна пътека, на която е имало
монтирана светофарна уредба. Ударът е настъпил върху платното за движение на бул. „Цар
Борис III”, а скоростта на движение на лек автомобил Ланд Ровър преди настъпването на
процесното ПТП е била не по - ниска от 50 км/ч. Лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Тигуан“, управляван от ищцата е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички
места за пътници включително и на задната седалка. В конкретния случай автомобил
Фолксваген е ударен отзад. Вследствие на удара е отхвърлен напред, при което се е
реализирало положително ускорение, предизвикало голяма инерционна сила върху
пътниците в автомобила, която е предизвикала движение на телата на пътниците назад
спрямо посоката на движението на автомобила. Тялото на пострадалата е политнало назад,
като се реализирал камшичен удар.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена
от страните. Съгласно заключението на вещото лице при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: - контузия на главата; - мозъчно сътресение. Ищцата е
хоспитализирана по спешност непосредствено след произшествието във ВМА, като в
периода на болничен престой, при проведените апаратни и лабораторни изследвания не е
установен груб сетивен или двигателен неврологичен дефицит. С оглед диагнозата мозъчно
сътресение се наблюдава временна промяна на съзнанието и наличие на преходни
нарушения на функциите на главния мозък. Уврежданията са в причИ. връзка с процесното
ПТП. Временната неработоспособност при ищцата е за общо 23 дни, който период
съответства и на възстановителния период. Не са налице данни за продължаващо, забавено
възстановяване, отбелязвано като „посткомоционен синдром“ или „травмена
церебрастения“. За в бъдеще не се очаква ищцата да търпи болки и страдания свързани с
конкретното мозъчно сътресение. За да се получи мозъчно сътресение е необходимо да има
травма в областта на главата в или с твърд предмет или повърхност. От медицинска гледна
точка главата няма обхвата да се удари в твърдите повърхности от интериора на купето,
нейното движение е само около 10 см. При поставен предпазен колан и реализиран челен
удар, какъвто е имало за автомобила на ищцата при вторичния удар в предната кола.
Следователно, наличието на контузия на главата с мозъчно сътресение, при липса на данни
за отворена въздушна възглавница е белег за липса на поставен предпазен колан, като
основната му функция е именно да предпазва главата от черепно-мозъчни травми при
реализиране на челен удар. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че на
ищцата не са поставили диагноза „навяхване на шията“, при която е много по-вероятно да е
с колан такъв водач, защото колана е опорна точка, около която се движи шията. Изобщо не
се говори за навяхване на шията, нито са изписвали шийна яка. При нея има директно и
категорично контузия на главата и мозъчно сътресение и това го казват неврохирурзи, които
имат богат опит с такъв вид травми. Ударът бил някъде във волана или в твърдите части
пред главата от интериора на автомобила, което означава, че ищцата е била без поставен
предпазен колан. Не е възможно да се получат травматичните увреждания от връщането на
главата назад. За да има комоцио трябва да има травма, контузия на главата.
По делото е разпитан като свидетел М. Ж. А., съпруг на ищцата като съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК показанията, от които се установява, че на 25.01.2024 г.,
4
когато станало ПТП с Ц., той бил на работа, а тя трябвало да закара сина им на зъболекар.
От нейния телефон му се обадил синът им, който бил в шок. Казал, че са катастрофирали, че
майка му е зле, че не помни нищо и да отивам бързо. Свидетелят поискал да говори със
съпругата си, но тя казала, че не знае какво става, не знае къде е и затова детето му
обяснило къде са. Отишъл на мястото заедно с линейката, стигнал първи до колата. Тя била
в шок, дезориентирана, не знаела къде се намира, не го познала и го питала кой е, какво
прави там и къде се намират. Синът му като чул въпросите се разпищял и казал, че тя е
много зле и попитал какво ще правят. Лекарите разкопчали колана, свалили я от колата и
докторите я поели. Качили я в линейката на носилка, тъй като тя не можела да ходи. Детето
било уплашено и за да се успокои почукал на линейката да му отворят да я види, че е там, а
тя само си повдигнала ръката от носилката. Била хоспитализирана във ВМА за около
седмица. Ходел при нея всеки ден да й помага, тя губела равновесие, подпирала се по
стените. Първият ден не го пуснали, сестрата й извикала и тя докато стигне до него
припаднала. Лежала по цял ден и като тръгнела да става й се виел свят, повръщало й се.
След изписването състоянието й продължило, била по-добре. Лекарят казал че не трябва да я
оставя сама, вратът я болял, вървяла по стените. Дали й 20 дни болничен. Извикали майка й,
тя била през цялото време с нея. След около месец и малко се върнала на работа. При
изписването лекарят му казал, че имала мозъчно сътресение и за тези симптоми ще й трябват
няколко месеца да отшумят. Още я боляло от време на време, от ПТП нямала никакъв
спомен, като бяло петно й било. Боляла я главата от време на време, и тя и детето се
събуждали посред нощ, давал им капки за лесно заспИ.е. Два месеца не можела да се качи в
кола, след това с него карала и след около 6 месеца можела сама. От време на време го
сънувала и се стряскала, боляла я главата. Отначало приемала болкоуспокоителни, а след
това такива за сън.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба както на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени или неимуществени вреди от застрахования; виновният за
настъпването водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП
застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното дружество;
настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач;
причИ. връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в
5
застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по
договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
По делото е установено и не се спори като в тази част решението е влязло в
сила, че е настъпило процесното ПТП, с което е осъществен застрахователен риск, в резултат
на което са били причинени неимуществени вреди от застрахования при ответника водач; че
виновният за настъпването водач е управлявал автомобил, за който има валидна към датата
на ПТП застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното
дружество; както и че са настъпили неимуществени вреди на лице, различно от виновния
водач; както и наличието на причИ. връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Спорно е дали пострадалото лице – ищцата е допринесла с поведението си за
настъпването на неимуществените вреди /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Твърденията на ответника,
които са приети за установени с обжалваното решение, са, че същата е била без поставен
предпазен колан, което е в пряка връзка с причинените й травми. За да се определи дали е
налице съпричиняване на вредоносните последици и степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. В доказателствената тежест на ответника е установяването на този
правнорелевантен факт като неговото доказване трябва да е пълно, несъмнено и безспорно
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Въпросът е изследван от изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, заключението на която обосновава извод за липса на поставен колан, който би
предотвратил мозъчното сътресение, получено от вторичния удар с находящия се пред МПС
Фолксваген Тигуан автомобил, както и , че този тип увреждане не би могъл да се получи от
първоначалния камшичен удар в подглавника на седалката. Вещото лице е посочило, че
наличието на контузия на главата с мозъчно сътресение, при липса на данни за отворена
въздушна възглавница е белег за липса на поставен предпазен колан, чиято основната му
функция е да предпазва главата от черепно-мозъчни травми при реализиране на челен удар.
Експертът при поясненията в съдебно заседание е посочил, че ударът бил някъде във волана
или в твърдите части пред главата от интериора на автомобила, което означавал, че ищцата е
била без поставен предпазен колан. Посочил е, че за да има комоцио трябва да има травма,
контузия на главата. Експертизата опровергава сведенията на св. Алексиев, че при
посещението си на мястото на инцидента е видял, че лекарите са разкопчали колана на
ищцата. Съдът отчита, че свидетелят е съпруг на ищцата като цени показанията му при
условията на чл.172 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира основателно възражението на
ответника за съпричиняване поради нарушение от страна пострадалото лице на чл.137а от
ЗДВП, поради пътуване без поставен предпазен колан. Така установеното съпричиняване
въззивният съд приема да е в размер на 20%.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, възрастта, причинените неудобства и
дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – в
размер до 10, 492 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Съдът отчита, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
6
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с
установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в
конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са на първо място получените от
ищеца травматични увреждания: контузия на главата; - мозъчно сътресение. Съдът отчита,
че ищцата е хоспитализирана по спешност непосредствено след произшествието във ВМА,
като в периода на болничен престой, при проведените апаратни и лабораторни изследвания
не е установен груб сетивен или двигателен неврологичен дефицит. Медицинската
експертиза е посочила, че с оглед диагнозата мозъчно сътресение се наблюдава временна
промяна на съзнанието и наличие на преходни нарушения на функциите на главния мозък.
Временната неработоспособност при ищцата е била за общо 23 дни, който период
съответства и на възстановителния период. Не са налице данни за продължаващо, забавено
възстановяване, отбелязвано като „посткомоционен синдром“ или „травмена
церебрастения“. За в бъдеще не се очаква ищцата да търпи болки и страдания свързани с
конкретното мозъчно сътресение. Съдът съобразява възрастта на ищцата към датата на ПТП
– 45 години и възстановителния период от около 1 месец и половина, установен от
свидетелските показания, както и обстоятелството, че ищцата е имала нужда от съдействие
през този възстановителен период. Отчита се дискомфорта, причиняван от спорадичното
главоболия, затрудненията, свързани със заспИ.ето и шофирането, както и негативните
последиците в психологичен план. Съдът взема предвид липсата на усложнения и
негативни прогнози.
Съдът отчита, че личният, професионалният и социалният живот на ищеца са
били нарушени, но не са били значително повлияни в негативен аспект от полученото
7
травматично увреждане.
При определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе
предвид и икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на процесното
ПТП - май 2022 г., показател за която са например: нивата на застрахователно покритие по
застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл.
492, т. 1 от КЗ/; размер на минималната работна заплата от 933 лева и размер на средна
работна заплата за този месец по данни на НСИ - 2323 лв.
При тези мотиви съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение от 8000 лева е съответно на претърпените от ищцата болки и страдания. При
определяне на размера на обезщетението съдът изхожда и от практиката на ВКС в тази
насока, тъй като сходните казуси следва да бъдат разрешавани по сходен начин от
съдилищата. /пр. Определение № 2577 от 9.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 620/2024 г., I т. о.,
ТК; Определение № 511 от 8.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 852/2021 г., II т. о., ТК/
При съобразяване на процента на съпричиняване, съдът намира, че искът
основателно е уважен в размер от 6400 лева.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и постановеното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за направените разноски следва да се
възложи върху въззивника, който следва да заплати и направените от въззиваемия такива.
Представен е списък за разноски на въззиваемия, видно от които се претендира
възнаграждение за адвокат в размер 1390 лева. Въззивникът е възразил за неговия размер.
Въззивният съд намира възражението неоснователно, тъй като размерът е съобразено с
нормите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
чл. 7, ал. 2, т.2 и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 36 Закона за
адвокатурата за намалението му. Предвид на действителната правна и фактическа сложност
на делото, извършените процесуални действия, усилията по проведена защита срещу
предявените искове, определеният в договора за правна защита и съдействие адвокатски
хонорар не е прекомерен. Той е заплатен в брой, като вписването на извършеното плащане в
договора е достатъчно и има характера на разписка (в този смисъл - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1294/05.03.2025 г., постановено по гр.д. №
6331/2024 г., по описа от СГС, 1-14 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл.
432 КЗ, като неоснователен, за разликата над сумата от 6 400 лв. до сумата 15 000 лв.
Решение № 1294/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6331/2024 г., по описа
от СГС, 1-14 състав в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Ц. К. Р., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** да заплати на „ЗД
Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район р-н
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 1390 лева
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9