Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260469/09.12.2021 година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели И.
секретар
Цветелина Станчева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
д. №2582 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е от Н.Г.В. с ЕГН:********** ***, против Р.В.К. с ЕГН:********** и Ж.Х.К. с
ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността
/ЗС/.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на апартамент, намиращ се на първи етаж на жилищна сграда, построена
в гр.Х., ул********. Апартаментът й граничел с този
на ответниците, където били настанени наематели. През
месец ноември 2017г. ответниците без съгласието на
ищцата монтирали на общата южна фасадна стена на жилищната сграда между двете
им съседни тераси външно тяло на климатик, което навлезнало с около 14см. в обхвата на собствеността на
ищцата и възпрепятствало упражняването на правото й на собственост в пълен
обем. Наред с това в стаята, която ищцата използвала за спалня, на чиято външна
стена било монтирано външното тяло на климатика, се
създавали шум и вибрации, което създавало пречки по-големи от обикновените да
ползва стаята по предназначение. Уведомила ответника, че външното тяло на климатика й пречи спокойно и в пълен обем да ползва своята
собственост и поискала преместването му в обхвата на неговата собственост, но
той отказал. Ищцата подала молба до управителя на етажната собственост на
жилищната сграда с искане за съдействие и вземане на решение по реда на ЗУЕС.
Проведено било общо събрание на етажните собственици на 13.01.2018г., на което
ищцата не получила съдействие, като се изразило становище, че спорът е между
съседи и следва да се разреши от тях. Ето защо, се иска съдебна защита срещу ответниците да преустановят неоснователното въздействие
върху собствения на ищцата имот, изразяващо се в поставяне на външно тяло на климатик, навлизащо в обхвата на собствеността й и смущаващо
пълноценното и спокойно ползване на жилището, поради което предявява настоящия
иск с правно основание чл.109 от ЗС. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците
да премахнат външно тяло на климатик, монтирано на
южната тераса на ап.*, тяхна собственост, в жилищна сграда, намираща се в гр.Х.,
ул.“*******, ет.1, с което се нарушавало правото на собственост на ищцата, като
собственик на съседния ап.*, намиращ се на първия етаж в същата жилищна сграда
с адрес гр.Х., ул.“********. Претендира разноски.
Ответниците
депозират отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват
предявения иск като неоснователен. Оспорват твърдението, че външното тяло на климатика навлиза с около 14см. в обхвата на собствеността
на ищцата и възпрепятства упражняването на правото й на собственост в пълен
обем. Оспорват твърдението, че външното тяло на климатика
е монтирано на външната стена на спалнята на ищцата като твърдят, че е на
външната стена на дневната стая, собственост на ответниците.
Оспорват твърдението, че климатика предизвиква шум и
вибрации в отклонение на нормите по Наредба №6/26.06.2006г. на МЗ и МОСВ и
пречат на допустимото ползване на имота според неговото предназначение. Твърдят,
че монтираният от тях климатик отговаря на тези норми
за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните
стойности на показателите за шум в
околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Твърдят, че климатика е монтиран с оглед техническите изисквания за
монтаж, поради което не нарушава правото на собственост на ищеца. Не били
налице вибрации и шумове, които да смущават реално, пряко и непосредствено
ползването на имота на ищеца до степен, че обективно да водят до невъзможност
той да живее нормално и спокойно. В тази връзка климатикът
не създавал повече от обичайните вибрации и шумове, каквито се създават от
всички климатици, монтирани на фасадата на жилищна
сграда. Съпругът на ищцата се ангажирал да поиска измерване на шума, но до
момента на ответниците не било известно такова да е
извършено. Климатика на ищцата също бил монтиран на
общата южна фасадна стена, която се явявала също и стена на нейната спалня.
Това създавало предпоставки за поява на шум и вибрации от нейния климатик, в същата
степен и вероятност, както и от климатика на ответниците по нейни твърдения. Според ответниците,
изградената /без тяхно разрешение и съгласие и на ЕС/ от ищцата междинна стена
върху общия парапет на двете тераси, вероятно също създавала предпоставки за
отразяване на шума и вибрациите от климатика и
възприемането им като критични от нея. Иска се уточняване от ищеца на
съдържанието, което влага в понятието „обем на притежаваното право на
собственост“, за да се прецени в каква насока следва да се събират
доказателства и изясняване на позициите на двете страни.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените нотариален акт №1242 от
27.09.2007г. на нотариус Х. К. с рег.№081 по регистъра на нотариалната камара и
нотариален акт №210 от 22.02.2007г. на нотариус Х. К. с рег.№081 по регистъра
на нотариалната камара се установява, че ищцата е собственик на апартамент №*,
а ответниците съответно на апартамент №*, находящи се в четириетажна жилищна сграда със сутеренен
етаж, гаражи и мансарда на адрес гр.Х., ул.“*******.
В молба от 21.11.2017г. до управителя на
етажната собственост ищцата твърди, че ответниците
монтирали на общата стена между двете тераси на апартаментите им климатик, като голяма част от корпуса му се намирала в
пространството откъм нейния апартамент. Ищцата твърди също така, че при
работата на климатика в спалнята й се получавал шум
надхвърлящ допустимите норми и я прави неизползваема в часовете за почивка. Искането
към управителя на жилищната сграда е за насрочване на общо събрание на
собствениците и наемателите и поставяне на обсъждане и вземане на решение за
задължаване на ответниците да премахнат климатика от мястото, на което е монтиран, за да не пречат
на ищцата да ползва спалнята си по предназначение.
Видно от представения протокол на
13.01.2018г. е проведено общо събрание на живущите в жилищната кооперация на
ул.“*******, като в т.3 от дневния ред е разгледана подадената от ищцата молба
за премахване на климатика на ответниците
от мястото, на което е монтиран. По тази точка от дневния ред общото събрание
взема решение съпругът на ищцата да поиска замерване от лицензирана лаборатория
на РИОКОЗ на шума, произведен от климатика на ответниците. В констативен протокол от 05.09.2019г. на „Булгаз“ ЕООД, гр.Хасково, се сочи, че след извършена
проверка на общото състояние на климатичната система, находяща
се на адрес гр.Х., ул.“*******, ******, се констатира, че работи в нормите.
В приложения по делото сертификат за контрол
№29/11.02.2021г. ръководителите на сектор „Контрол на физични фактори“ и на
органа за контрол дават своето заключение относно съответствието от извършения
контрол и нормативни документи, като сочат, че изчисленото дневно еквивалентно
ниво на шума от външно тяло на кондиционер „Мидеа“ в спалното помещение на апартамент №* на Н.Г.В.
съответства на Наредба №6/2006г. /таблица №1/. В т.2 от своето заключение специалистите
от РЗИ-Хасково сочат, че изчисленото дневно еквивалентно ниво на шума от външно
тяло на същия кондиционер на балкона на апартамент №*
на ищцата съответства на Наредба №6/2006г. /таблица №2/. Приложен е също така
протокол №2/11.02.2021г., в който подробно е описано извършеното измерване на
еквивалентното ниво на шума в спалното помещение и на балкона в апартамента на
ищцата, като в съответните таблици е отразено, че характера на шума е
непостоянен, а дневното ниво на шум е под нормата за това.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. От депозираното заключение на
вещото лице се установява, че на южната фасада в жилищна сграда, намираща се в
гр.Х., ул.“*********, е монтирано външното тяло на климатика,
като е поставено на южната фасада на балкона на апартамент №* на разстояние 60см.
от южната фасадна стена на стая с кухненски бокс от жилището на ищцата
апартамент №*. Вещото лице В. сочи, че външното тяло на климатика
навлиза с 14см. в пространствените измерения на правото на собственост на
ищцата апартамент №*, като измерването е извършено спрямо мислената вертикална
граница, образуваща границата между апартамент №* и апартамент №*. По отношение
на източната част на парапета на балкона на апартамент №* вещото лице сочи, че
изцяло е изградена и попада в пространствените измерения на правото на
собственост на ищцата /апартамент №5/. Според вещото лице, поставената от
ищцата междинна преграда върху парапета на терасата изцяло попада в пространствените измерения на правото й на
собственост /апартамент №*/ и не попада в пространствените измерения на правото
на собственост на ответниците /апартамент №*/.
Доколкото вещото лице депозирало
първото експертно заключение по делото не е архитект или строителен инженер и с
оглед направените оспорвания на заключението му в тази връзка, съдът назначи и
изслуша повторна съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В депозираното от архитект В.М. заключение се
сочи, че външното тяло на климатика е поставено на
южната фасада на балкона на апартамент №* на разстояние 60см. от южната фасадна
стена на стая с кухненски бокс от жилището на ищцата /апартамент №*/. Според
вещото лице М., външното тяло на климатика не навлиза
в пространствените измерения на правото на собственост на ищцата /апартамент №*/,
като измерването е извършено спрямо мислената вертикална равнина, образуваща
границата между двата апартамента №* и №*. Вещото лице сочи, че източната част
на парапета на балкона на апартамент №* изцяло е изградена и попада в пространствените
измерения на правото на собственост на ответника. Поставената от ищцата
междинна преграда върху парапета на терасата също изцяло попадала в
пространствените измерения на правото на собственост на ответниците
/апартамент №*/ и не попадала в пространствените измерения на правото на
собственост на ищцата /апартамент №*/. При изслушване на вещото лице в съдебно
заседание същото уточнява, че може да се приеме, че външното тяло на климатика на ответниците навлиза
в собствеността ищцата с 1см. до 6см., в зависимост от това дали изолацията се
приема като част от собствеността на апартамент №*.
Предвид оспорването и на второто
заключение, депозирано по делото от вещото лице – архитект, по искане на ищцовата страна съдът назначи и изслуша заключението на
тройна съдебно-техническа експертиза, чието заключение също приема като
компетентно и обективно дадено. Вещите лица в своето заключение също описват
къде и как е монтирано външното тяло на климатика на ответниците. Вещите лица сочат, че външното тяло на климатика е поставено върху метална рамка, захваната на южната
фасадна стена на жилищата на ответниците и на ищцата,
чийто край съвпадал с оста на парапета и с оста на монтираната остъклена
преграда над парапета. Вещите лица уточняват, че ревизионните /обслужващи/
части на външното тяло на климатика с капаци изцяло
навлизат в пространството на апаратманет №* – правото
на собственост на ищцата. Измерено на място и онагледено в приложение №1 от
заключението на тройната експертиза външното тяло на климатика
навлиза на 15см. на изток от оста на двата апартамента /плътна тухлена стена
между двата имота/ и на 8см. от оста на преградния парапет между балконите на
двата апартамента. Според вещите лица, междинната остъклена преграда с дебелина
4см., поставена от ищцата върху преградния /разделящ правото на собственост на
балконите/ парапет попада изцяло в пространствените измерения на правото на
собственост на ищцата – апартамент №* и по одобрен проект и на място. В случай, че се приеме, че контура
на границата на двата имота минава по оста на стената и после на юг по оста на
ниската преграда между балконите, тогава остъклената преграда попада в равни
части на оста на плътния парапет и съответно в пространствените измерения на
правото на собственост на ищцата и на ответниците.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и
основателността на предявения иск:
Предявеният негаторен
иск с правно основание чл.109 от ЗС се явява допустим, тъй като всеки е в
правото си да защитава своята собственост срещу посегателството на трето лице,
както и да иска преустановяване на действията, с които му се пречи да упражнява
в пълен обем своето право. Съдът намира иска за допустим, тъй като е предявен
от надлежна страна, а именно от лице, което твърди, че притежава собственически
права върху процесния жилищен имот и същевременно
твърди, че ответниците му пречат да ползва своята
собственост.
Изцяло в тежест на ищцата е да докаже
наличието на собственически права върху процесния недвижим
имот, както и че ответниците извършват действия, с
които нарушават правото й на собственост и създават пречки за упражняването в
пълнота на това право. Съдът намира, че от приложените по делото писмени
доказателства по категоричен се установява, че ищцата притежава право на
собственост върху апартамент №*, находящ се на първия
етаж в жилищна сграда с адрес гр.Х., ул.“*******. По категоричен начин от
данните по делото се установява, че ответниците са
собственици на съседния апартамент №* на първи етаж в същата жилищна сграда,
както и че на южната фасадна стена са поставили външното тяло на климатик. Относно тези факти не съществува спор между
страните. Спорните въпроси в настоящия казус са дали така поставеното външно
тяло на климатика на ответниците
навлиза в пределите на собственост на ищцата, в случай на положителен отговор
на този въпрос, доколко с това навлизане се пречи на ищцата да упражнява в
пълен обем правото си на собственост и съответно създава ли й пречки за
ползването на своята собственост по-големи от обикновените. И трите
съдебно-технически експертизи, назначени, изслушани и приети от съда, достигат
до извод, че външното тяло на климатика на ответниците навлиза в пространствените предели на
собствеността на ищцата. Вещите лица се разминават в своите изводи единствено по
отношение на това къде точно минава границата на собственост между двата
жилищни имота и с колко сантиметра външното тяло на климатика
на ответниците навлиза в пределите на собственост на
ищцата. Както първоначално депозираното заключение от вещото лице П.В., така и
заключението на архитект В.М. по повторно назначената съдебно-техническа
експертиза, така и тройната експертиза в своето заключение защитават с
убедителни аргументи своите тези относно границата между двата апартамента.
Разликите в описанията на различните вещи лица относно точното място, където
минава границата между имотите на страните по делото и конкретно измерените
сантиметри, с които климатика на ответниците
навлиза в собствеността на ищцата са твърде незначителни, за да може да тази
база да се правят някакви коренно противоположни правни изводи от настоящия
съдебен състав. Конкретно първоначално назначената експертиза изчислява, че климатика на ответниците навлиза
в собствеността на ищцата с 14см. Според вещото лице по повторно назначената
съдебно-техническа експертиза, външното тяло на климатика
на ответниците не навлиза пространствените измерения
на правото на собственост на ищцата. При изслушване на архитект М. в съдебно
заседание същият уточнява, че може да се приеме, че външното тяло на климатика на ответниците навлиза
в собствеността ищцата с 1см. или 6см., в зависимост от това дали изолацията се
приема като част от собствеността на апартамент №* или не. Ето защо, съдът
приема, че изводите на повторната съдебно-техническа експертиза също са в
насока навлизане на климатика в собствеността на
ищцата, но вече с тази разлика от първоначалната експертиза, че сантиметрите не
са измерени от вещото лице на 14см., а на 1см. или 6см. в зависимост от
изолацията. Заключението на тройната експертиза също е в насока навлизане на климатика в собствеността на ищцата, но тук вече
сантиметрите са измерени на 15см. или ако се приеме виждането на вещите лица за
изместването на оста вече сантиметрите, според тях са 8см. Обсъждайки и трите
експертизи, депозирани по делото, обосновани подробно и онагледени със скици и
снимки, може да се направи категоричен извод, че външното тяло на климатика на ответниците навлиза
в пространствените предели на правото на собственост на ищцата, съответно с
1см. до 15см. От детайлното описание на тройната експертиза и приложените към
същата снимки става ясно, че в собствеността на ищцата всъщност не навлиза
самото външно тяло на климатика, а обслужващата го
кутия. След като по несъмнен начин от депозираните експертни заключения се
установява, че климатика на ответниците
навлиза в правото на собственост на ищцата, следва извода, че ответниците са нарушили по този начин това право на
последната. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се уважи предявения
иск с правно основание чл.109 от ЗС. Както е посочено изрично в Тълкувателно
решение №4/06.11.2017г. на ВКС, постановено по т.д.№4/2015г. на ОСГК, с оглед
на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко д., съдът
следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия
или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените. Ето защо, доколкото в случая се
установи, че действително действията на ответниците
са неоснователни, тъй като с монтирането на външното тяло на своя климатик в непосредствена близост до собствения на ищцата
апартамент са навлезли в нейната собственост, следва да се отговори на въпроса
дали по този начин всъщност й създават пречки да упражнява в пълен обем своите
собственически права. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се даде
отрицателен отговор на този въпрос, тъй като от извършеното замерване на шума
от климатика на ответниците
от компетентните за това органи става ясно, че произвеждания шум попада напълно
в нормите, установени в Наредба №6/2006г. Това измерване е онагледено в
табличен вид в протокола от 11.02.2021г. От този протокол се установява, че
нормата за ниво на шум в спалното помещение при работещ източник на шум –
външното тяло на климатика е 35, а изчисленото такова
в конкретния случай е 25,7. Съответно единиците за ниво на шум на балкона са 60
в норма, а тези измерени на балкона на ищцата възлизат на 56,1. При тези данни
по делото съдът намира, че не се доказа наличието на такъв шум, който пречи на
ищцата да упражнява спокойно своето право на собственост в жилищния си имот,
който граничи с този на ответниците. Освен шума,
който ищцата твърди, че й пречи, няма твърдения за наличието на други пречки,
които да й създава навлизането на външното тяло на климатика
на ответниците в нейната собственост, независимо дали
ще се приеме, че това навлизане е с 1см. или с 15см. В своята съдебна практика
ВКС категорично приема, че за уважаването на негаторния
иск по чл.109 от ЗС е необходимо не само ищецът да докаже че е собственик на
имота, върху който ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и че
това въздействие на ответника създава пречки за ищеца за използването на
собствения му имот. Освен това тези пречки за използването на собствения му
имот трябва да са по-големи от обикновените, съгласно чл.50 от ЗС. Точно в този
смисъл е и застъпеното становище в горецитираното
тълкувателно решение на ВКС.
Предвид гореизложените съображения съдът
намира предявения негаторен иск в настоящото
производство за неоснователен и недоказан и счита, че следва да се отхвърли,
тъй като не се установи наличието на създадени пречки и то по-големи от
обикновените за упражняването от ищцата в пълен обем на правото й на
собственост върху жилищния имот, които пречки да са създадени от ответниците в резултат на неоснователните им действия, с
които са поставили външното тяло на своя климатик,
така че да навлиза с няколко сантиметра в пространствените предели на правото
на собственост на ищцата.
С оглед изхода на делото следва да бъде
осъдена ищцата на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответниците
направените в настоящото производство разноски в размер общо на 650лв., от
които 400лв. за адвокатско възнаграждение и 250лв. възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Г.В. с ЕГН:********** ***, против Р.В.К. с ЕГН:********** и Ж.Х.К.
с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.109 от ЗС : да бъдат осъдени ответниците да премахнат външно тяло на климатик,
монтирано на южната тераса на ап.6, тяхна собственост, в жилищна сграда,
намираща се в гр.Х.., ул.“*******, с което се нарушава правото на собственост
на ищцата, като собственик на съседния ап.5, намиращ се на първия етаж в същата
жилищна сграда с адрес гр.Хасково, ул. ********, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.В. с ЕГН:********** ***,
да заплати на Р.В.К. с ЕГН:********** и Ж.Х.К. с ЕГН:**********,***,
направените по делото разноски в
размер общо на 650лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар: Ц.С.