№ 215
гр. Благоевград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500090 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от ИВ.
АНД. УК., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.М., община С., ул.“И.В.“ № 16, с адрес за
призоваване гр.С., ул.“М.Б.“ № 18А, чрез адв.Д.А., АК Благоевград срещу Решение №
905952/16.12.2021г., постановено по гр.д. № 1260/2020г., по описа на Районен съд –
Благоевград.
С атакуваното решение съдът е уважил молбата на АНТ. К. УК., за налагане на мерки по
реда на ЗЗДН по отношение на ответника И.У..
Във въззивната жалба и допълнението към нея се навеждат доводи, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е признато, че ответникът е
извършил домашно насилие срещу молителя без да има доказателства затова. Твърди се, че
неправилно съдът е счел, че свидетелите разпитани по делото не са заинтересовани от
развитието на процеса, поради което показанията им неправилно са кредитирани. Навежда
се в жалбата, че за последните две съдебни заседания проведени пред РС Благоевград,
ответникът не е бил редовно призован, което е попречило да представи доказателства за
нововъзникнали факти и обстоятелства. Излага се, че на 16.10.2021г. срещу 17.10.2021г.
молителя е повредил лекия автомобил на ответника, като е сезирана РП С. и е образувано
досъдебно производство, по което причинените вреди в размер на 500 лв. са били заплатени
от извършителя. Твърди се, че това престъпление е било извършено преди съда да постанови
решение по делото и единствено с цел да бъде провокиран ответника да наруши заповедта
за незабавна защита, която е издадена.
По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение,
като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата, в
който се оспорват изцяло подадените жалби. Поддържа се становище, че обжалваното
решение е правилно, като при постановяването му не са нарушени материалния закон и
1
съдопроизводствените правила. Излага се, че е безспорно установено от доказателствата по
делото, че с действията си ответника И.У. е осъществил акт на домашно насилие по
отношение на молителя и това по никакъв начин не се оспорва от ответника. Твърди се, че
са неоснователни и възраженията относно кредитирането от съда на свидетелските
показания по делото. Посочва се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд,
както при определяне видовете мерки, така и техния срок е подходящ и съобразен с
поведението на ответника. Поддържа се, че по делото се съдържат косвени доказателства за
нарушение от И.У. на издадената заповед за незабавна защита.
Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно. Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателя И.У. се явява лично и с
пълномощник, като поддържа подадената въззивна жалба. По същество пледира за
уважаване на жалбата и отмяна на решението на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемият редовно призован се представлява от пълномощник, който оспорва
подадената жалба, поддържа подадения отговор и по същество пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като обосновано.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на АНТ. К. УК., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: град Благоевград, ул."Б." №12, ет.1, ап.3, с която е
направено искане за издаване на заповед за защита на молителя и налагане на мерки по
ЗЗДН спрямо лицето ИВ. АНД. УК., с постоянен адрес- с. М., ул. И.В." № 16, общ.С.,
обл.Благоевград, който е негов чичо /брат на баща му/.
Твърди се в молбата, че предвид родствената връзка на страните по делото, молителя
дълго време отлагал търсената защита, но взаимоотношенията между страните се
изострили, загрубели, като ответника, отправял закани и заплахи срещу молителя,
множество физически нападки и наранявания, както и редица други унизяващи
достойнството му актове, осъществявани в един продължителен период от време. Посочва
се, че ответникът осъществил психически, емоционален и физически тормоз по смисъла на
чл.2 ЗЗДН спрямо молителя подробно описан в молбата.
Твърди се, че ответника И.У. с действията и поведението си е осъществил по отношение
на молителя, вербално насилие - крясъци, обиди /циганин, простак, боклук/ и заплахи, че
скоро ще бъде убит, отправени на 09.07.2020 г., на 11.07.2020 г. и на 12.07.2020 г. и
физически нападки на 11.07.2020 г., изразяващи се в /замеряне и удар със зеленчуци и
саксии с цветя / и на 12.07.2020 г., изразяващи се в нанесени от чичо му няколко физически
удара с ръка и със железен предмет / желязно ведро/ по тялото на молителя. Посочва се, че
всички тези негови действия станали в присъствие на свидетели, като последният инцидент
станал на 12.07.2020 година, като пряк свидетел била и бабата на молителя и майка на
ответника. В резултат на случилото се, са изложени твърдения, че баба му не се
почувствала добре и починала на 15.07.2020г.
Молителят сочи, че е подложен на пoстоянен психически, емоционален и физически
тормоз, и живее под непрекъснат страх за здравето си.
С тези факти молителят обосновава правния си интерес от предявяването на молба за
защита от домашно насилие и налагане спрямо ответника на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, и т.
3 от Закона за защита от домашното насилие.
При изложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде
уважена молбата и да бъде издадена заповед за защита, с която да бъдат наложени по
отношение на ответника следните мерки за защита от домашно насилие: Задължаване на
извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителя;
Забрана на извършителя да приближава молителя и местата за социални контакти и отдих,
които той посещава и забрана да приближава животновъдния обект находят се в Голина с
площ от 1 500 дка/един дка и петстотин кв.м./ в м. Врътен чукар, в землището на с.М.,
община С., който молителят - АНТ. К. УК., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Благоевград, ул."Б." №12, ет.1, ап.3, арендува, както и домът на родителя на молителя –
2
неговия баща, находящ се в с. М., ул. И.В." №27, общ.С., за срок от 18 месеца.
Настоящият съд, като прецени събраните пред първата инстанция доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка по делото:
Безспорно е, че страните в настоящото производство са в посочената в чл. 3 от ЗЗДН
родствена връзка – племенник и чичо /чл. 3, т. 6 от ЗЗДН/, което се установява от
представеното удостоверение за наследници изх.№ 5/28.07.2019г. издадено от с.Палат,
община С. и представеното удостоверение за раждане на молителя.
С представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителят, същия потвърждава под
страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно
осъщественото спрямо молителя от ответника - домашно насилие на посочените в молбата
дати.
От приобщеното по делото медицинско свидетелство № 86/2020г. за пред съда, издадено на
14.07.2020г. от д-р Яни Златин, съдебен лекар, се установява, че при прегледа на А.У. са
установени оплаквания от болки по главата, мишницата и гърба в ляво, кръвонасядане в
горната част на лявата мишница, като му е причинена болка. Отразено е в медицинското
свидетелство, че неустановяването на по – изразени и видими травматични увреждания, не
изключва възможността за инцидент по начин и време посочени от освидетелствания, в
предварителните сведения, при което да са му причинени посочените от него болки и
страдание.
Видно от препис извлечение от акт за смърт, лицето М.Г. У.а, баба на молителя и майка на
ответника е починала на 15.07.2020г. в с.М..
От представения договор за аренда на земеделски земи от 11.06.2019г. с нотариална
заверка на подписите се установява, че същия е сключен между К. А. У., лично за себе си и
като представител на В.М.С., ИВ. АНД. УК., С.М.Ц., и М.Г. У.а, всички като наследници на
И.П. У., в качеството на арендодатели и АНТ. К. УК. и А.И. У., арендатори, с предмет на
договора предоставяне от арендодателите на арендаторите за временно и възмездно
ползване земеделска земя, Голина, с площ от 1500 дка, находяща се в м.Врътен чукар, имот
№ 005402 по картата на землището, срещу задължението на арендаторите да им заплащат
арендно плащане от 10 лева. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години. От
удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1959/27.06.2019г. е видно, че
Областна дирекция по безопасност на храните Благоевград е удостоверила, че
животновъден обект : ферма за ДПЖ предназначен за отглеждане на ДПЖ за мляко и
разплод с капацитет :350 бр. дребни преживни животни /за 200 кози за мляко и разплод и
150 бр. за доотглеждане с отговорно лице АНТ. К. УК., находящ се в имот с № 005402,
м.“Врътен чукар“ в зелището на с.М., общ. С. отговаря на ветеринарномедицинските
изисквания, като обектът е вписан в регистър на ОДБХ.
В първата инстанция е проведен разпит на четирима свидетели К. У. /баща на молителя и
брат на ответника/, Б.Ч., С.Т. и Н.А..
От анализа на изслушаните гласни доказателства, преценени с оглед възможна
заинтересованост, съгласно чл. 172 ГПК се потвърждава изложеното в молбата и
декларацията, като се установява, че се касае за извършено насилие от ответника И.У., който
с действията и поведението си е осъществил по отношение на молителя, вербално насилие -
крясъци, обиди /цитанин, боклук и др./ и заплахи, отправени на 09.07.2020 г., на 11.07.2020
г. и на 12.07.2020 г. и физически нападки на 11.07.2020 г., изразяващо се в /замеряне и
удар със зеленчуци и саксии с цветя / и на 12.07.2020 г., изразяващи се в нанесени от чичо
му няколко физически удара с ръка и със железен предмет / желязно ведро/ по тялото на
молителя. Свидетелите са възприели непосредствено извършените актове на насилие, като
съдът намира, че показанията им са достоверни, и следва да бъдат кредитирани. Същите са в
синхрон и с останалите събраните по делото доказателства.
От приобщената преписка от РП С., се установява, че по жалби и на двете страни, подадени
на 17.02.2020г. е извършена проверка в хода на която са снети обяснения от молителя и
ответника, във връзка с инцидент станал на 15.02.2020г. около 18.00ч., когато двамата
влезли в спор, който прераснал във физически посегателства. На двете страни са съставени
протоколи за полицейски предупреждения на основание чл.65, ал.1 от ЗМВР да не се
3
саморазправят, да не отправят обиди и закани един към друг, да спазват правомерно
поведение, като всички спорни въпроси да решават по законен ред. С постановление от
24.04.2020г. е постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство за
престъпление от общ характер и прокурорската преписка вх.№ 639/2020 г. по описа на РП С.
е прекратена.
От служебно изисканите и приобщени справки се установява, че ответникът И.У. не е
осъждан, спрямо него няма други образувани граждански дела по ЗДДН, не се води на
диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните пред първата
инстанция писмени и гласни доказателства. С обжалваното решение РС – гр. Благоевград е
приел, че молбата за защита от домашно насилие е допустима и основателна. Съдът е приел,
че жалбоподателя е упражнил домашно насилие над молителят, под формата на психически,
емоционален и физически тормоз, като е задължил извършителя И.У. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителя и му е забранил да приближава
животновъдния обект находящ се в Голина с площ от 1500 дка в м. Врътен чукар, в
землището на с.М., община С., който молителят А.У. арендува /стопанисва и управлява/,
както и домът на родителя на молителя – неговия баща К. А. У., находящ се в с.М.,
ул.“И.В.“ № 27 – във времето в което молителят пребивава в жилището на своя баща за срок
от 18 месеца.
На ответника е наложена и глоба в размер на 200 лв. Издадена е заповед за защита по
чл.15, ал.2 от ЗЗДН от 16.12.2021г. в полза на молителят.
При гореизложенaта фактическа обстановка и след съобразяване на приложимия закон,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и против подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършена служебна проверка за валидност и допустимост по чл.269 от ГПК съдът
констатира, че акта, предмет на въззивната проверка е валиден и допустим, поради което не
са налице основания за обявяване нищожността му или неговото обезсилване по реда,
предвиден в нормата на чл.270 от ГПК. Въззивната инстанция намира, че при разглеждане
на делото и постановяването на атакуваното решение първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила, в степен да засегнат правото на участие и
защита на страните в процеса.
Решението е и правилно. Изложените в решението съображения на РС се споделят изцяло
от настоящият състав, поради което и по арг. на чл.272 ГПК съда препраща към
първоинстанционните мотиви, тъй като преповтарянето им е безпредметно.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото
на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен
спрямо молителя акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от
страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се
квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е
извършено от посочения в молбата ответник на твърдяната дата/и. И в това производство
важат правилата на разпределение на доказателствената тежест-молителят следва да
установи, че ответникът е осъществил насилие, а ответникът да проведе обратно насрещно
доказване. Оплакването във въззивната жалба, че изнесеното в молбата на У., респ. в
представената декларация не отговаря на действителното положение, остава недоказано.
Съдът не споделя възражението в жалбата, че молителят не е провел пълно и главно
доказване на твърдените от него факти. След извършената задълбочена проверка на
събрания доказателствен материал събран от първата инстанция, въззивният съд споделя
извода на районния съд, че са били осъществени няколко акта на домашно насилие по
4
смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо молителят именно от страна на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или
които обитават едно жилище. По силата на чл.13, ал.3 от ЗЗНД когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл.9, ал. 3. В настоящия случай безспорно по делото се установи, че страните в
производството са от кръга на тези, визирани в чл.3, т.6 от ЗЗДН – молителят е племенник
на ответника, поради което молбата се явява предявена от и срещу легитимирано по закон
лице.
Към молбата си пред първата инстанция А.У. е приложил декларация по смисъла на чл.9,
ал.3 вр. чл. 13, ал.3 от закона, с която е декларирал, че спрямо него са осъществени актове на
домашно насилие, изразяващи се в това, че на 09.07.2020г. в животновъдния обект, находящ
се в м.Врътен чукар, в землището на с.М., община С., на 11.07.2020г. в с.М., ул.“Х.А.“ № 4,
общ.С. и на 12.07.2020г. в къщата на баща му К. У., с адрес с.М., ул.“И.В.“ № 27, общ.С. е
осъществил вербално насилие изразяващо се в крясъци, обиди и заплахи към молителя,
както и че на 11.07.2020г. го е замерял със зеленчуци и и със саксии с цветя в къщата на
братовчеда на молителя на адрес с.М., ул.“Х.А.“ № 4 и на 12.07.2020г. в къщата на бащата
на молителя с адрес с.М., ул.“И.В.“ № 27, общ.С. е осъществил физическо насилие,
изразяващо се в нанесени от страна на ответника няколко удара с ръка и със железен
предмет /желязно ведро/ по тялото на молителя.
От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е
установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в
настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено домашно насилие
(физическо, психическо) по отношение на А.У. на посочените от него дати и в какво се е
изразявало същото. По – конкретно следва да се установи не само че по своята същност
описания акт е акт на домашно насилие, но и че той е извършен по начина, описан в
молбата и декларацията, като както вече се изтъкна, тогава когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал. 3. В
настоящия случай, от материалите по делото съдът намира, че се установи, по един
категоричен начин, че са осъществени актове на домашно насилие спрямо молителят
именно от ответника. В тази връзка са свидетелските показания на всички разпитани по
делото свидетели, които съдът кредитира, тъй като са в синхрон с останалия събран по
делото доказателствен материал. Удостоверително съдържание на представената декларация
е подкрепено от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства събрани
в хода на процеса и не е опровергано от страна на ответника. Представената от молителят
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие
по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия /упражнено
психическо и физическо насилие/, както и момента на неговото извършване. С оглед
изложеното съдът приема, че ответникът е извършил действия, които представляват
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Ответника не е провел обратно доказване.
Изложените от жалбоподателя възражения, че решението на РС – гр. Благоевград не
съответства на приетите писмени и гласни доказателства по делото, се явяват неоснователни
и голословни.
В жалбата са наведени твърдения за нарушения от страна на първоинстанционния съд на
съдопроизводствените правила, поради нередовно призоваване на жалбоподателя, които
следва да се посочи, че не намират опора в материалите по делото. След възобновяване на
производството, съдът е насрочил открито съдебно заседание на 14.09.2021г. за която дата
ответникът е бил несвоевременно призован, като ход на делото в това заседание не е даден.
За проведените съдебни заседания на 22.11.2021г. и 06.12.2021г. ответникът е бил уведомен
по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, като сам е следвало да следи за насрочените заседания, и да
вземе участие в случай, че желае. Видно от съдебните протоколи същия не се е явил лично
или чрез пълномощник. С оглед на това съдът намира, че не е налице нарушение на
процесуалните правила.
За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да се отбележи, че обстоятелствата
5
изложени в жалбата за извършено от страна на молителя престъпление от общ характер
извършено в хода на настоящото дело, е неотносимо към настоящия спор, като същото по
никакъв начин не опровергава изводите на съда относно осъществените актове на домашно
насилие от ответника спрямо молителя, поради което не следва да бъде обсъждано.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че първоинстанционният съд правилно и след
обстойно обсъждане на доказателствата по делото е направил обоснован извод за извършено
от ответника насилие над молителят по времето и начина, описан в молбата. По тези
съображения съдът счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. БлОС
счита, че наложените от районния съд мерки за защитата на молителят са преценени
правилно, като отговарящи на извършеното, доколкото са налице доказателства, че и преди
случаите описани в молбата, ответникът е извършвал актове на насилие спрямо молителя,
като и след издаване на заповедта за незабавна защита има индиции за извършени нови
актове от страна на ответника. Ето защо и съдът намира, че атакувания съдебен акт следва
да се потвърди.
При така постановения съдебен акт и изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, съобразно нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, въззивника следва да понесе и
разноските по въззивното дело. Съобразно т. 22 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, размера на дължимата държавна такса следва да се определи съобразно
чл. 16 от ТДТГПК, а съобразно чл. 18, ал. 1 от същата тарифа, дължимата държавна такса за
въззивното обжалване е в размер на 50 на сто от тази събрана пред първоинстанционния
съд. С оглед горното следва да бъде осъден ответника, да заплати по сметката на ОС
Благоевград, сумата 12,50 лв., дължима като държавна такса във връзка с въззивното
обжалване.
С оглед изхода от въззивната проверка, съдът намира, че разноски се следват на
въззиваемия, като с оглед направеното искане и представените доказателства, от които се
установява, че същия е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 450 лв. следва да бъде осъден
въззивника да заплати на въззиваемия посочената сума.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905952/16.12.2021 г. постановено по гр.д.№1260/2020 г. по
описа на РС Благоевград, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА ИВ. АНД. УК., с ЕГН **********, с адрес с.М., ул.“И.В.“№16 да заплати по
сметка на Окръжен съд – гр. Благоевград, дължимата се за обжалването държавна такса в
размер на 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА ИВ. АНД. УК., с ЕГН **********, с адрес с.М., ул.“И.В.“№16 да заплати на
АНТ. К. УК., с ЕГН ********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.17,
ал.5 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6