Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 50/11.09.2012 г. по гр. д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд – Елена е прието за установено по отношение на Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66, че И. Н. П., ЕГН * от гр. В., ул. “С.” № 1, . 5, А. 13 и В. Н. П., ЕГН * от гр. Г. О., ул. “Ю. Г.” № 45, В. А, . 6 са собственици на следния поземлен имот, находящ се в с. Д., община З., област В.Т., а именно поземлен имот с площ от 1 340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници и съседи: 20514.201.111, 20514.201.118, 20514.201.164 и 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. Със същото решение е осъдена Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66 да отстъпи собствеността и предадат владението на И. Н. П., ЕГН * от гр. В., ул. “С.” № 1, . 5, А. 13 и В. Н. П., ЕГН * от гр. Г. О., ул. “Ю. Г.” № 45, В. А, . 6 на следния поземлен имот, находящ се в с. Д., община З., област В.Т., а именно поземлен имот с площ от 1340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници и съседи: 20514.201.111, 20514.201.118, 20514.201.164 и 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. С решението е отменен нотариален акт № ... г. по описа на Нотариус Й.Ц. с район на действие Районен съд гр. Елена, вписан в Служба по вписванията гр. Елена – В. рег. № .. г., акт № ... г., с който Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66 е призната за собственик на основание давностно владение на следния поземлен имот, находящ се в с. Д, община З, област В.Т, а именно поземлен имот с площ от 1340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници и съседи: 20514.201.111, 20514.201.118, 20514.201.164 и 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. С решението е осъдена Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66 да заплати на И. Н. П., ЕГН * от гр. В., ул. “С.” № 1, . 5, А. 13 и В. Н. П., ЕГН * от гр. Г. О., ул. “Ю. Г.” № 45, В. А, . 6 сумата 870 (осемстотин и седемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ж. Д. от АК – Хасково, като пълномощник на Й. Д. Б. от гр. В. против Решение № 50/11.09.2012 г. по гр. д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд – Елена. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че съдът не бил обсъдил свидетелските показания по отделно и в тяхната съвкупност и не бил направил анализ на техните показания, както не ги съпоставил помежду им и с писмените доказателства. Твърди се, че предмет на иска бил поземлен имот, с площ 1 340 кв. м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, като имотът бил собственост на ответницата (жалбоподателка). Ищците не доказвали собствеността и владението върху този имот. Твърди се още, че имотът на ищците не бил идентичен с процесния имот, тъй като имотът по нотариален акт, с който ответницата се легитимирала, като собственица имал идентификатор 20514.201.112, а този, с който ищците се легитимират за собственици имал идентификатор 20514.201.118, който въпрос съдът не бил интерпретирал. Излага се, че съдът не е обсъдил довода, че поради свличане на земни пластове имотът бил изгубил своето съществуване и че същия имот бил отчужден и на собственика било изплатено обезщетение, видно от писмо № 537 от 21.08.1987 г. на Държавния застрахователен институт, клон гр. Елена, което било подкрепено и от гласните доказателства. Твърди се, че при свличане на земните пластове тези имоти са били обезформени и не са могли да се разграничат кой имот къде се намира и била изчезнала тяхната самостоятелност и точно за това се били отчуждени и изплатени. Прави се извод, че имотът на ищците бил държавна собственост. Излага се, че съдът не можел в настоящото производство да обсъжда истинността на свидетелските показания по обстоятелствената проверка, като докато свидетелите не са признати за виновни и не са осъдени за лъжесвидетелстване, техните показания билиистински показания. Твърди се, че както от показанията на разпитаните свидетели по обстоятелствената проверка, така и от показанията на разпитаните свидетели в настоящото производство се доказвало, че ответницата е закупила от държавата този имот и го е владяла процесния имот повече от десет години. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлени предявените искове, както и да се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 302/2011 г. по описа на Районен съд – Елена е образувано въз основа на предявени от И. Н. П. от гр. В. и В. Н. П. от гр. Г. О.против Й. Д. Б. от гр. В. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са носители на правото на собственост на поземлен имот, находящ се в с. Д, община З, област В.Т, а именно поземлен имот с площ от 1340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници и съседи: 20514.201.111, 20514.201.118, 20514.201.164 и 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2; иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението на гореописания недвижим имот и иск за отмяна на нотариален акт № ...г. по описа на Нотариус Й.Ц. с район на действие Районен съд гр. Елена, вписан в Служба по вписванията гр. Елена – В. рег. №... г., акт № ...г. В исковата молба се излага следното: Ищците твърдят, че са съсобственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Д, община З, а именно: дворно място от 1080 кв. метра, ведно с построените в него двуетажна, полумасивна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. метра и стопански постройки, при граници: улица, наследници на Д. Л. Й., наследници на К. Ц. и блок на АПК, който имот попада в околовръстния полигон на село Д.. Излагат, че описаният имот им е оставен в наследство след смъртта на родителите им Н. И.П. и Й.И.П., двамата б. ж. на с. Д.. Легитимират се като собственици с нотариален акт № ... г. на Районен съд Елена и са законни наследници на починалите си родители, видно от удостоверение за наследниците № 8/19.07.2011 г., издадено от Община Златарица. Двамата ищци излагат, че видно от нотариален акт № ...г. на Нотариус Й.Ц.с рег. № ..., с район на действие Pайонен съд - Елена, ответницата Й. Д. Б. неправомерно се била снабдила с нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, с който на основание чл. 79 от ЗС (придобивна давност) била призната за собственик на недвижим имот, находящ се в с. Д., а именно: поземлен имот с площ от 1 340 кв. метра, съставляващ имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, при граници и съседи: имот 20514.201.111, имот 20514.201.118, имот 20514.201.164, имот 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска постройка със ЗП от 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. Същите твърдят, че последната по никакъв начин не е придобила имота по давност, тъй като до смъртта си през 2001 г. за бащата на ищците и през 2008 г. за майка им, същите са живели в имота, а след тяхната смърт, ищците са го придобили по наследство. Излага се, че с изваждането на нотариалния акт по давностно владение и с установяване на владение на имота, ответницата била накърнила правото на наследниците на Н.И.П. и Й.И. П., които били собственици на имота, придобит от тях по наследство от родителите им. Твърди се, че след като първата се е снабдила с нотариален акт № ... г., била ограничила достъпа до имота, като поставила катинари и заключила вратите. Ищците излагат, че е налице засегнато материално им право на собственост и имат правен интерес от предявяване на настоящия иск. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да ´ризнае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следният недвижим имот, находящ се в с. Д., а именно: дворно място от 1 080 кв. метра, ведно с построените в него двуетажна, полумасивна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. метра и стопански постройки, при граници: улица, наследници на Д.Л.Й, наследници на К.Ц. и блок на АПК, който имот попада в околовръстния полигон на с. Д, който съгласно действащата към настоящия момент кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Д, Община З. представлява поземлен имот с площ от 1340 кв. метра, съставляващ имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 метра, при граници и съседи: имот 20514.201.111, имот 20514.201.118, имот 20514.201.164, имот 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска постройка със ЗП от 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху имота. Направено е искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № ... г., издаден от нотариус Й.Ц. с рег. № ... и район на действие Pайонен съд - Елена, вписан в СВ гр. Елена с В. рег. №..., акт... г., признаващ ответницата Й. Д. Б. за собственик, поради отпадане на удостоверяващата му сила на официален документ, произхождаща от чл. 179 от ГПК. Пред първоинстанционния съд чрез процесуалния си представител ответницата Й. Д. Б. от гр. В. оспорва исковата претенция, като неоснователна. Заемат становище, че ищците по делото не доказвали, че са собственици на процесния поземлен имот, както и че тя самата го владее или държи без основание. Твърди, че след признаването на наследодателя на ищците за собственик по наследство и давностно владение, имотът бил изгубил своето съществуване, поради свличане на земни пластове, за който имот на собственика било изплатено обезщетение,видно от писмо № 537от 21.08.1987г. на Държавен застрахователен институт, клон гр. Е. (т. 28). Излага, че при свличането на земните пластове, имотите, попадащи в този терен, били обезформени и не можели да се разграничат кой имот къде се намира и била изчезнала тяхната самостоятелност, и за това били изплатени обезщетения. След изплащането на обезщетение, наследодателят на ищците не бил собственик на имота. Той вече не притежавал имота, посочен в нотариалния акт. Изгубил бил своето правно значение и съставеният преди това нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, признато на основание извършена обстоятелствена проверка. Ответницата твърди, че същата се легитимира като собственик на поземления имот, подробно описан в него, който има идентификатор 20514.201.112, а процесния поземлен имот е с идентификатор 20514.201.118. В тази връзка излага, че има различие в площта и границите на двата имота. Счита, че е собственичка и владее друг поземлен имот. Претендира разноските по делото. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, признато на основание извършената обстоятелствена проверка № ... г. на Еленски районен съд, издаден въз основа на обстоятелствена проверка се установява, че Н. И П. от с. Д, Община Златарица (наследодателя на ищците) е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: дворно място от 1 080 кв. метра с построените в него двуетажна, полумасивна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 50 кв. метра и стопански постройки в с. Д, при граници: улица, н-ци на Д.Л.Й, н-ци на К.Ц. и блок на АПК, който имот попада в околовръстния полигон на с. Д, община З.. Видно от удостоверение за наследници № 8/19.07.2011 г. на Кметство с. Д, Община З., Н. И П., б. ж. на с. Д, Община З., е починал на 15.10.2001 г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 04/15.10.2001 г. на Кметство с. Д, община З., и за свои наследници е оставил: Й.И.П. - съпруга, починала на 11.05.2008 г.; И. Н. П. - син (първия ищец) и В. Н. П. - син (втория ищец). Видно от удостоверение за наследници № 00000011/28.09.2011 г. на Община Златарица, Й И. П., б. ж. на с. Д, Община З., е починала на 11.05.2008 г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 0017/11.05.2008 г. на Кметство с. П., Община Г. О. и за свои наследници е оставила: И. Н. П. - син (първия ищец) и В. Н. П. - син (втория ищец). От представения препис - извлечение от акт за смърт № 0004/15.10.2001 г., издаден на 23.03.2012 г. от Община З. е видно, че Н. И П. с ЕГН *, роден на 08.10.1923 г. в с. Д, Община З., с постоянен адрес с. Д, община З., е починал на 15.10.2001 г. в 08.30 ч. в с. Д, община З.. Представена е скица № 7199/30.09.2011 г. на СГКК гр. В. Търново. Същата касае поземлен имот № 20514.201.112 в с. Д, община З, област В.Т по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-64/05.10.2010 г. на изпълнителния директор на АК. Имотът е с площ 1340 кв. метра, с трайно предназначение територията – “урбанизирана”, с начин на трайно ползване – “ниско застрояване (до 10 метра)”. В него попадат следните сгради: 1. Сграда 20514.201.112.1 със застроена площ от 69 кв. метра, брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и 2. Сграда 20514.201.112.2 със застроена площ от 154 кв. метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда. Имотът е при съседи: № 20514.201.111, № 20514.201.118, № 20514.201.164 и № 20514.201.113. В същата е обелязано, че поземленият имот е собственост на Н. И П. – площ 1080 кв. метра от правото на собственост, по НА № 201, том 1, дело № 370/21.12.1987 г. на РС гр. Елена. От представеното заверено копие от писмо № V8-389/19.03.1993 г. на Министерството на териториалното развитие и строителство, относно искане на група жители на с. Д, Община Златарица за възстановяване на статута на населено място на селото, се установява, че в единния класификатор на населените места, издаден от Националния статистически институт през ноември 1991 г., с. Д фигурира като населено място от VIII функционален тип и има идентификационен код 20514 в Община Златарица. Установява се още, че в извадката от данните на ЕСГРАОН за население по адрес и местожителство към 10.02.1992 г. с. Д има общо 40 жители, от които 25 живеят в населеното място, като живеещите в селото са 40 души – 25 жители на селото и 15 жители на други населени места. Нямало акт на държавен орган, с който да се закрива селото. с. Д, община З не било загубило статута си на населено място. Използването на наличните фондове в селото е в правомощието и компетенцията на собствениците и на органите на местно самоуправление при спазване на изискванията на законите и техническите нормативи. От представеното по делото заверено копие от квитанция за консумирана ел. енергия за м. април 2003 г. по данъчна фактура № */30.04.2003 г. на ЕРД Г. О., клон В. Търново на стойност 5.68 лв. с получател Н.Ив. П. с адрес с. Д и място с. Д се установява, че в имота през посочения период е консумирана ел. енергия от посочения абонат. От представеното по делото заверено копие от приходна квитанция № 0209653/15.10.2003 г. на км. с. Д, Община З., касаеща извършено от Й Ив. П. от с. Д плащане на 42.00 лв., представляваща стойност на 7 куб. метра дърва за огрев по превозен билет сер. А № 1068620 от 14.10.2003 г. на ДЛ гр. Елена се установява, че наследодателката на ищците Й Ив. П от с. Д е закупили дърва за огрев. Представено е заявление от 03.08.2006 г. от Й.И.П. с ЕГН * с постоянен адрес на с. Д, адресирано до Директора на РУ “Социално осигуряване”. В същото е посочила, че желае пенсията й да се превежда в банка “Хеброс”, банков клон Г. О.. Отразила е също, че пенсията е била получавана на адрес с. Д. Представено е удостоверение за настоящ адрес от 10.05.2008 г. на км. с. П., община Г. О.. От същото е видно, че Й И.П. (наследодателката на ищците) с постоянен адрес с. Д № 90, община З., област В. Т., идваща от настоящ адрес с. Д № 90, община З., област В. Т., на 10.05.2008 г. е записана на настоящ адрес област В. Т., община Г. О., с. П., ул. “И.” № 6. От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № ...г. на Й.Ц. – Нотариус с район на действие Районен съд – Елена се установява, че Й. Д. Б. от гр. В. е призната за собственик на основание давностно владение на следния поземлен имот, находящ се в с. Д, община З., област В. Т., а именно: поземлен имот с площ от 1 340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване – до 10 метра, при граници и съседи: имот 20514.201.111, имот 20514.201.118, имот 20514.201.164 и имот 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. По нотариалната преписка е приложена молба-декларация от Й. Д. Б. от 18.04.2011 г. в същата от Община З. било удостоверено, че процесният имот, находящ се в с. Д, община З., не е актуван като държавен, не е отчуждаван по ЗОЕГПНС, не влиза в блок на ТКЗС, ДЗС, ДПФ и ДГФ, не е изключван от регулационния план и не е актуван за общинска собственост. Приложено е удостоверение № 94ЙЙ-4/19.04.2011 г. на областен управител на област Велико Търново. В същото е отразено, имотът, находящ се в с. Д, община З., представляващ дворно място с трайно предназначение на територията “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване”, заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска постройка, съставляващо поземлен имот 20514.201.112 по кадастралната карта на с. Д, не е актуван като държавна собственост. По преписката е приложен протокол от 02.05.2011 г. на Нотариус Й.Ц.. На същия на снети показания на свидетели. Свидетелят А.Т.Т. твърди, че познава имота, който е на молителката – къща с двор и стопанска сграда. Същият бил ограден. Молителката повече от 10 години била владяла имота като свой. Спорове не е имало през този период. Молителката била купила този имот. Знаело се, че е неин от всички. Свидетелката М.Н.Н. твърди, че имота бил на Й. Д. Б.. Тя го била ползвала като свой и го поддържала. Имотът повече от 10 години бил неин. Знаело, че бил неин, тъй като го била купила. Никой не бил оспорвал собствеността и нямало съдебни спорове. Свидетелят М. Г. А твърди, че всички знаели, че имота бил на молителката Й.. Преди имало други собственици, но тя го купила от тях. Сега бил само неин. Молителката ползвала и владяла имота като свой повече от 10 години. Не е имало с никой спорове. Имотът бил ограден – място с къща на два етажа и стопанска постройка. Съобразно писмените доказателства и показанията на посочените трима свидетели, нотариусът постановил, че признава Й. Д. Б. за собственик по давностно владение на процесния имот. От представеното писмо № 537/21.08.1987 г. на ДЗИ клон Елена е видно, че на Н. И П. е изплатено обезщетение за риск „Свличане на земни пластове”. От заключението на допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че посочения в приложения по делото нотариален акт на ответницата недвижим имот и този, който се претендира от ищците са идентични. Т.е. че имотът, описан в нотариален акт № ... г. на Еленски районен съд е идентичен с този, описан в нотариален акт № ...г. на Нотариус Й.Ц. и скица на ПИ № 7199/30.09.2011 г. на СККК гр. В. Търново. От показанията на разпитаните по делото свидетели – А.К., Ц.С. и С.К. се установява, че те познават имота като собственост на наследодателя на ищците Н. П., който до смъртта си през 2001 г., заедно със съпругата си Й (тя до 2006 г.) са упражнявали фактическа власт по отношение на него, а след това фактическата власт се упражнявала от техните наследници (ищците). Преди това имотът бил на дядото на ищците - И. П.. Заявяват, че бащата на ищците Н.П. починал в имота през 2001 г. и бил погребан в с. Д. Същите потвърждават неговото местонахождение и граници, наличието на построени в него сгради, както и обстоятелството, че имотът винаги е бил ограден. Свидетелите твърдят, че ищците винаги са стопанисвали имота необезпокоявано като собственици до 2011 г., когато в имота се населило друго лице. Св. К. и К.заявяват, че през 1984 г. действително е имало свличане на земни пластове около селото, като се е свлякъл част от пътя към него, но от това имотите не се били променили, включително процесния имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели – А.Т., М. Н. и И.Т. се установява, че познавали ответницата, като същата живеела в гр. В.. Заявяват, че всички те, макар и да не са родом от селото, имали имоти в същото от 2000 г. - 2001 г., които, както и ответницата, придобили по давност. Заявяват, че имотите преди това не се стопанисвали и били изоставени. Ответницата, след като си „избрала” имот му била направила малък ремонт и си идвала в него най-вече през лятото. Същата през 2010 г. поставила катинари на имота и го заключила.Всички през 2011 г. за първи път платили данъци върху имотите си. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 50/11.09.2012 г. по гр. д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд – Елена е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността и чл. 537, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. Това е иск на невладеещият собственик срещу владеещият /или държащият/ несобственик - ревандикационен иск. Тежестта на доказване тежи върху ищеца. Той трябва да докаже, че е собственик на вещта, и че в момента на предявяване на иска ответникът владее или държи имота. С оглед на гореизложеното въззивният съдът приема за установено, че упражняването на фактическата власт върху процесния недвижим имот е започнало най-рано от дядото на ищците, продължила от родителите му, като последните са построили в имота през 1956 г. (съдебно-техническата експертиза) двуетажна къща и стопански постройки (св. А.К.), като през 1987 г. е констатирано правото на собственост на наследодателя на ищците. В последствие след неговата смърт на 15.10.2001 г., в имота продължила да живее съпругата му до към 2006 г., когато променила местоживеенето си в с. Първомайци, а след нейната смърт ищците са продължили да упражняват върху имота фактическата власт непрекъснато и несмущавано. След тази дата в имота се настанила ответницата Й. Б. от гр. В. и след извършен малък ремонт, започнала да владее имота, като през 2010 г. поставила катинари на имота и го заключила. На 02.05.2011 г. същата се снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция по отношение периода на упражняваната фактическа власт върху процесния имот от ответницата и приложението на чл. 79, ал. 1 от ЗС, приемайки, че придобивната давност в нейна полза не е изтекла и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. Изводите на първостепенни съд в тази му част се установява безспорно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А. К., Ц.С. и С.К., както и от писменните такива. Безспорен е факта, че бащата на ищците е починал в имота на 15.10.2001 г., видно от препис - извлечение от акт за смърт № 0004/15.10.2001 г., издаден на 23.03.2012 г. от Община Златарица, а ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение на 02.05.2011 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите А.Т. М. Н. и И. Т., в частта им, в която излагат възприятия относно дата на завземане и извършване на ремонт на процесния недвижим имот от ответницата, тъй като същите по подобен на ответницата начин ползват недвижими имоти в същото село. Неоснователен е доводът на жалбоподателката във въззивната жалба, че имотът на ищците не бил идентичен с процесния имот, тъй като имотът по нотариален акт, с който ответницата се легитимирала, като собственица имал идентификатор 20514.201.112, а този, с който ищците се легитимират за собственици имал идентификатор 20514.201.118. От заключението на допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че имотът, описан в нотариален акт № ... г. на Еленски районен съд (на наследодателя на ищците) е идентичен с този, описан в нотариален акт № ... г. на Нотариус Й.Ц. (този на ответницата). Неоснователен е доводът на жалбоподателката във въззивната жалба, че поради свличане на земни пластове през 1984 г. имотът бил изгубил своето съществуване и че същия имот бил отчужден през 1987 г. Горното се опровергава както от издадения на 21.12.1987 г. нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, признато на основание извършената обстоятелствена проверка № ... г. на Еленски районен съд, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, така и от представената от самата жалбоподателка в нотариалното производство молба-декларация от 18.04.2011 г. в същата от Община З., в която е удостоверено, че процесният имот, находящ се в с. Д, община З., не е актуван като държавен, не е отчуждаван по ЗОЕГПНС, не влиза в блок на ТКЗС, ДЗС, ДПФ и ДГФ, не е изключван от регулационния план и не е актуван за общинска собственост. Горното се потвърждава и от удостоверение № 94ЙЙ-4/19.04.2011 г. на областен управител на област Велико Търново, в което е отразено, че имотът, находящ се в с. Д, община З., представляващ дворно място с трайно предназначение на територията “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване”, заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда и стопанска постройка, съставляващо поземлен имот 20514.201.112 по кадастралната карта на с. Д, не е актуван като държавна собственост. При ревандикационния иск ищците трябва да докажат две неща. Първо, че са собственици на имота и второ, че ответникът владее вещта без основание. Въз основа на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено, че ищците са собственици на имота, предмет на настоящото производство. Към настоящия момент ответницата упражнява фактическата власт върху процесния имот. Не се установява тя да ползва недвижимия имот на правно основание. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да освободи и предаде на ищците владението на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с. Д, община З, област В.Т, а именно поземлен имот с площ от 1 340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници и съседи: 20514.201.111, 20514.201.118, 20514.201.164 и 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2. С оглед направеното искане на процесуалния представител на ищците да бъде отменен - нотариален акт № ... г. по описа на Нотариус Й.Ц. с район на действие Районен съд гр. Елена, вписан в Служба по вписванията гр. Елена – В. рег. № ...1 г., акт № ..., том ... г., с който Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66 е призната за собственик на основание давностно владение на следния поземлен имот, находящ се в с. Д, община З, област В.Т, а именно поземлен имот с площ от 1340 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор 20514.201.112, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници и съседи: 20514.201.111, 20514.201.118, 20514.201.164 и 20514.201.113, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП 69 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.1 и селскостопанска сграда със ЗП 154 кв. метра с идентификатор 20514.201.112.2., на основание чл. 537, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 50/11.09.2012 г. по гр. д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд – Елена, с което са уважени предявените искове, следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66 следва да бъде осъдена заплати на И. Н. П., ЕГН * от гр. В., ул. “С.” № 1, . 5, А. 13 и В. Н. П., ЕГН * от гр. Г. О., ул. “Ю. Г.” № 45, В. А, . 6 сумата 800 (осемстотин) лева, представляваща направени разноски по делото през въззивната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/11.09.2012 г. по гр. д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд – Елена. ОСЪЖДА Й. Д. Б., ЕГН * от гр. В., ж. к. “М.” № 146, В. 4, . 1, А. 66 да заплати на И. Н. П., ЕГН * от гр. В., ул. “С.” № 1, . 5, А. 13 и В. Н. П., ЕГН * от гр. Г. О., ул. “Ю. Г.” № 45, В. А, . 6 сумата 800 (осемстотин) лева, представляваща направени разноски по делото през въззивната инстанция. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |