Р Е Ш Е Н И Е
№ 260202 / 01.09.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И.С.
при секретар В.М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 175 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК,
образувано по предявен от "Т.Б." ЕАД против ответницата Г.А.А., в
качеството й на правоприемник на Й.П.П., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено между страните наличието на
вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 14926/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-ти състав, за сумата
от 343,65 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ***
г., фактура № *** г., фактура № *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Разпореждането за връчване на препис от исковата
молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор
на ответницата, която е получила лично съобщението. Съобщението за насрочване
на съдебно заседание също е получено лично.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното
заседание е предприето оспорване. Ответницата не се е явила в първото заседание
по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответницата са били указани
последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът твърди, че с Й.П.П.-правоприемник на
ответницата, са се намирали в облигационно правоотношение, по силата на Договор
за мобилни услуги № *** от *** г. и Договор за лизинг от *** г. Съгласно
договора за мобилни услуги на П. били предоставени мобилен телефонен номер ***
с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл.
ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС, както и мобилно устройство LENOVO Moto С 4G
Gold. Предоставянето на устройството било уредено в отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ възлизала на 119,07 лв. с включен
ДДС. През периода м. *** г. - м. *** г. били издадени три отделни фактури, в които
били начислени вземания на ищеца, произтичащи от различни договори, сключени
между него и правоприемника на ответницата, както следва:
-Фактура № *** г., с падеж *** г., била издадена
за отчетния период *** г. и включвала следните задължения за посочения период:
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани
услуги в размер на 0,58 лв. /гласова поща 0.10 лв., кратки текстови съобщения
(SMS) 0.38 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0.10 лв./, които били в
общ размер на 21.40 лв. без вкл. ДДС - 25.68 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство LENOVO Moto С 4G Gold - 4.09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 29.77 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 4.79 лв.,
претендираната сума по фактурата била 24.98 лв.
-Фактура № ***г., с падеж *** г., била издадена
за отчетния период ***-*** г. и включвала следните задължения за посочения
период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса
спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги в размер на 0,02 лв.
/разговори към „Грижа за клиента"/, които били в общ размер на 21.59 лв.
без вкл. ДДС - 25.91 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
LENOVO Moto С 4G Gold - 4.09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, била 30.00 лв.
Поради неизпълнение на парични задължения от
страна на потребителката договорът за мобилни услуги, сключен между „Т.Б."
ЕАД и Й.П.П. бил прекратен. След предсрочното прекратяване на договора, при
условията на който бил ползван процесният номер ***, по вина на П. поради
изпадането й в забава, ищецът издал фактура № *** г., включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 206.87 лв.,
както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство LENOVO Moto С 4G Gold в общ размер на
81.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски. В
исковата молба се сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението
за неустойка са уредени в т.11 от Договор за мобилни услуги № *** от *** г., по
силата на която, в случай на предсрочно прекратяване (преди *** г.) на договора
потребителката дължи неустойка, формирана като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните), както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу
заплащане в брой). Ищцовото дружество счита, че дължимата неустойка възлиза на
сумата от 206.87 лв., представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), а именно 62,46 лв., ведно с
добавена част от разликата в размер на 144.41 лв. между стандартната цена на
мобилно устройство LENOVO Moto С 4G Gold без отстъпка съгласно актуалната към ***
г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
Договор за лизинг от *** г., съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Сочи, че за
процесното мобилно устройство предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски е в общ размер на 81,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет
неначислени лизингови вноски, като общата сума, начислена във фактурата, е
288,67 лв. Заявява, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й, но потребителката не е изпълнила
задължението си да заплати дължимите суми. Поради това ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Варна,
въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 14926/2019 г. пред
40-ти състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедният съд уважил искането и издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П. да заплати на ищеца
претендираните суми. Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на ищеца било указано да предяви иск за
установяване на вземането си, поради което за дружеството е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. По изложените
съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата като правоприемник на Й.П.П. дължи на ищеца процесните
суми, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Подробно изложение на фактическите твърдения и
правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад,
връчен на страните с Определение от 25.06.2020 г.
По същество с молба преди съдебно заседание
ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение.
Ответницата не е упражнила право на защита.
По делото са представени писмени доказателства,
чиято автентичност не е оспорена, за постигнати уговорки между ищеца и
наследодателката на ответницата за съдържанието на уговореното по Договор за
мобилни услуги от *** г. и Договор за лизинг от *** г. Представени са и Фактура
№ *** г., Фактура № *** г. и Фактура № *** г. за общия размер на задълженията
по тези договори, а именно сумата от 343,65 лв., включваща в себе си
незаплатена цена за ползвани далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и
неустойки.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито
представените писмени доказателства.
Претенцията за заплащане на дължими от клиента на
търговеца по договор за мобилни услуги и договор за лизинг цена за ползвани
далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки отразени като стойности
в процесните фактури, съдът намира в значителна степен за вероятно основателна
и следва да се уважи изцяло в предявения размер, ведно с претендираната законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задълженията.
По тези съображения, съдът установява наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК,
поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на
разноски, посочени по списък по чл. 80 ГПК (инкорпориран в писмена молба),
кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания по
повод на водене на делото, ответникът следва да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в общ размер от 385 лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 385 лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239,
ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, , и Г.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес
*** /като правоприемник на починалата Й.П.П., ЕГН **********/, че ответницата
ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 343,65 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми за незаплатена цена за
далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки по Договор за мобилни
услуги от *** г. и Договор за лизинг от *** г., съгласно Фактура № *** г., Фактура
№ *** г., Фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 7246/25.09.2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14926/2019 г. по описа на ВРС,
40 с-в, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес *** /като правоприемник
на починалата Й.П.П., ЕГН **********/, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща извършени от заявителя
разноски в заповедното производство и 385
лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща извършени от ищеца
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: