РЕШЕНИЕ
№ 1259
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330106445 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК , решение по исков спор.
Ищецът „ Булстрад Виена Иншурънс груп„ АД, със седалище и адрес на
управление София, площад Позитано № 5, ЕИК *********, иска от съда да
се осъди Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, областно пътно
управление Пловдив, да й заплати сумата от 587.38 лева , формирана от
главница – регресно вземане от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от
ответника ( вреди от неравности на път от републиканската пътна мрежа ),
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба ( 19.04.2021г.) до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че имало между ищеца и трето на спора лице
„Порше Мобилити“ ЕООД, договор за застраховка „Каско Стандарт„ ,
обективиран в застрахователна полица № **********, сключена на дата
31.03.2020г., със срок на действие от 24.04.2020г. до 23.04.2021г. Застрахован
риск бил настъпването на щети по лек автомобил „Фолксваген „ модел
„Артеон“ с държавен контролен номер **********. В срока на договора, на
дата 25.08.2020г., при движение по републикански път ІІІ-805, управлявания
от свид. П.Р. лек автомобил преминал през необозначена и необезопасена
1
дупка на пътното платно , при което претърпял щети – увредени били двете
десни гуми на автомобила. В ищцовото дружество била образувана преписка
по щета ************************, и по силата на договора, и с оглед
настъпването на застрахователно събитие, ищцовото дружество като
застраховател заплатило на увреденото лице на дата 04.11.2020г. сумата от
587.38 лева застрахователно обезщетение. Твърди се още, че ответната
администрация била длъжна да стопанисва вещта (пътя ), а с плащането ,
ищецът встъпил в правата на удовлетворения си кредитор против прекия
причинител на вредата. Затова се иска от съда да осъди ответната пътна
агенция да плати на ищеца сумата от 587.38 лева суброгационно обезщетение
, обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските по производството.
Ответникът оспорва изцяло фактите, моли иска да се отхвърли. Оспорва
проезшествието да е настъпило на път, стопанисван от държавата. Нямало
застрахователно правоотношение между ищеца и третото лице, не било
настъпило ПТП при описаната обстановка, а ако било настъпило – то нямало
вреди за третото лице. Ако имало вреди, то не било извършено плащане от
ищеца на увреденото лице. Възразява , че имало съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, свид. Р..
Осъдителен иск с правно основание в чл. 410 ал. 1 т. 3 от Кодекса за
застраховането – за репариране от причинителя на вреди от непозволено
увреждане, които ищецът е заплатил на трето лице по силата на договор за
имуществена застраховка, съединен с акцесорен иск за обезщетение за
забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите в размер на законната лихва от датата на подаването на ИМ в
съда до окончателното изплащане на вземането.
Вещото лице по автотехническата експертиза дава заключение, че
стойността на вредите на лекия автомобил е 587.38 лева, най- вероятния
механизъм за настъпването на ПТП е този, описан в исковата молба – лекият
автомобил попада в дупка на пътното платно, а мястото на произшествието е
на северозападната дъга на околовръстния път на **********, срещу магазин
„********** „.
2
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава
заключение , че плащането по сключения договор „автокаско” от страна на
третото застраховано лице е уговорено да е било еднократно и е постъпило
при застрахователя на дата 14.04.2020г., а застрахователното обезщетение в
размер на 587.38 лева било преведено на застрахования с вальор от дата
04.11.2020г.
Искът е допустим , а по същество - основателен. Предпоставките, визирани
от чл. 410 ал. 1 от Кодекса на застраховането, са налице.
Има валиден договор за застраховка, като в това отношение съдът
кредитира представената на л. 10 застрахователна полица като годно
доказателство. Според вещото лице по проведената счетоводна експертиза ,
вноската по него е била изплатена изцяло и затова съдът не може да сподели
възражението за ответника , че такъв договор няма: ищеца доказва
съществуването му при условията на пълно доказване. От самия договор
личи, че е бил валиден от дата 24.04.2020 г до 23.04.2021г., тоест,
включително и по време на настъпилото на дата 25.08.2020г произшествие.
Последната дата не е спорна , и доколкото по делото е представена
декларация за настъпването на ПТП , която съдът кредитира при липса на
противоречащи й данни , то има и настъпило на тази дата ПТП . Това е така
включително заради показанията на свид.Р., и доколкото този свидетел няма
никакъв личен интерес от изхода на делото , по аргумент от противното от
чл. 172 от ГПК , съдът възприема показанията му като достоверни. От тях се
установява , че на тази дата управлявания от Р. застрахован автомобил
преминава/ пропада през дупка на пътното платно на околовръстното на
********** шосе, в близост до магазин „**********“, при което са увредени
двете десни гуми.
Предвид заключението на ВЛ П., което съдът цени като компетентно и
обективно изготвено, действителния размер на вредите е 587.38 лева, колкото
се претендират, така че искът е доказан и с оглед размера си.
Представени са и доказателства за изпълнение от страна на застрахователя
на задължението му по договора да обезщети тези вреди в полза на третото
лице, в тази връзка съдът приема за годно доказателство представеното от
ищеца и неоспорено от ответника платежно нареждане.
Следва да се отбележи , че по делото няма данни ответника да е бил
3
поканен да заплати на ищеца регресното обезщетение ; ответника е изпаднал
в забава едва с връчването на исковата молба, с която е поканен да плати.
Отделно, приемайки за достоверно заключението на ВЛ П. в цялост, вкл. и
по отношение на местоположението на дупката, съдът прави извод , че тя се е
намирала на път от републиканската пътна мрежа , чиято поддръжка в
изправно състояние е възложено нормативно но ответната администрация. (
чл. 8 и следващите от Закона за пътищата ). Или има вреди, причинени от
вещ, собствена на ответника, за които има изплатено от застраховател
обезщетение. За това обезщетение застрахователят има според чл. 410 от КЗ
право на регрес против АПИ.
Следователно предпоставките на чл. 410 от кодекса за застраховането са
налице и искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Разноските по делото се понасят от ответната администрация в пълен
размер, предвид изхода на спора, по представен списък , който съответства на
доказателствата за размера на направените разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, поделение Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 22 да заплати на „ Булстрад Виена Иншурънс груп„
АД , със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК
*********, сумата от 587.38 лева, формирана от главница – регресно вземане
от вреди , причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от
неравности на път от републиканската пътна мрежа при ПТП на дата
25.08.2020), платена на трето лице по щета № ************************, по
застраховка „каско„ с полица № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба ( 19.04.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането .
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура” при МРРБ, поделение Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 22 да заплати на ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс
Груп„, със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 ,
4
ЕИК *********, сумата от 740 лева разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5