Решение по дело №369/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

261428/26.11.2020г.

град Варна

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                         Председател: Татяна Лефтерова

 

разгледа гр. дело № 369 по описа на ВРС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. ГПК.

По делото е постановено решение №2299/12.06.2020 г., с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7016/21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14114/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 216,18 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление за смяна на номер № ********* от 22.03.2016 г., съгласно фактури с №№ **********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г., **********/10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата над 215,34 лева до пълния претендиран размер от 216,18 лева, на  основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК. Със същия съдебен акт, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца„Т.Б.“ ЕАД сторените съдебни разноски в заповедното и в исковото производство. Като необжалвано решението е влязло в сила.

С молба по делото ищецът, чрез упълномощен представител, е поискал да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените с решението суми.

Съдът констатира допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, касаеща неправилно изписване на присъдената сума за главница. В мотивите на решението съдът е намерил, че претенцията на ищеца за същата е основателна до размера на 215,34 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 216,18 лева претенцията следва да се отхвърли. Действително, в диспозитива на решението е вписан отхвърлителен диспозитив в горния смисъл, но преди същия е посочено, че се присъжда сумата в пълен размер, а именно – 216,18 лева.

Налице е противоречие между формираната от съда воля и изразената такава в диспозитива на съдебния акт, поради което искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка е основателна и същата следва да бъде поправена.

Водим от горното и на основание чл.247 ал.1 ГПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в решение №2299/12.06.2020 г. по гр. дело №369 по описа на ВРС за 2019 г., само в частта относно размера на присъдената главница, като след извършената поправка,  същият да се чете:

„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на  основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в отношенията между страните по делото, че К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7016/21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14114/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 215,34 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление за смяна на номер № ********* от 22.03.2016 г., съгласно фактури с №№ **********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г., **********/10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за горницата над 215,34 лева до пълния претендиран размер от 216,18 лева.“.

Решението, с което се поправя очевидна фактическа грешка е неразделна част от решение №2299/12.06.2020 г. по гр. дело №369 по описа на ВРС за 2019 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.              

                                                        

                              

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: