Решение по дело №320/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

С Решение №52/22.02.2024г., постановено по анд № 1437/2023г., РС К. потвърдил наказателно постановление №507 от 27.11.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което на Н. А. С. от [населено място], общ. К., [ЕГН] на осн. чл.84, ал.2 от ЗЛОД било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, на осн. чл.95, ал.1 от с.з. било постановено „отнемане“ вещите послужили за извършване на нарушението – самозарядна ловна пушка Б. М2 Armi, ка. 12 № M961891D19 и един брой звуковъзпроизвеждащо устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/ № 060510, а на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД Н. С. бил лишен от правото на лов за срок от три години и изменил същото НП, в частта, в която на Н. А. С. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН] на осн. чл.83м. от ЗЛОД било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., като намалил размера на наказанието на 200 лева.

С решението било постановено и осъждане на Н. А. С. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН] да заплати на РДГ – Стара Загора и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120 лева.

Обстоятелства по обжалването

Недоволен изцяло от така постановеното решение, административно – наказаното лице го обжалва в срок, чрез пълномощник, с довод за неговата незаконосъобразност, като постановено при неправилно приложение на закона, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

В допълнение към касационната жалба, претендира, че не били се установили факти, съставомерни на разпоредбата на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД – претендира, че движението с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие не било „лов“ по см. на същата. Такава забрана имало само при движение извън населените места, а не във всички случаи. Претендира, че даденото описание на нарушението на тази норма за неточно и така претендира нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

На следващо място сочи, че РС не отчел фактът, че нито една от двете визирани санкционни разпоредби не съдържала хипотезата „ ловува, без да притежава писмено разрешение“, тъй като чл.84, ал.2, препращала към ал.1 на нормата. АНО не описал нито една от установените там три хипотези. Следвало да се отчете и че наказаният имал редовно писмено разрешение. На следващо място сочи, че чл.65, т.4 от закона, забранявал използването на въпросния уред, а не носенето му, каквото се твърдяло в НП. В заключение сочи, че РС не назначил съдебно-оценъчна експертиза, която да установи стойността на отнетата вещ – ловно оръжие, за да бъдела извършена преценката за съразмеронстта на наказанието, а потвърдил НП в частта му на постановеното на осн. чл.95, ал.1 от ЗЛОД отнемане на това оръжие.

По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение изцяло, ведно с отмяна изцяло и на жаленото наказателно постановление.

Касаторът, редовно и своевременно призован в с.з., не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от юрк. Т., която оспорва касационната жалба. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно по съображения, изложени в представения отговор по жалбата.

Представителят на ОП Стара Загора дава становище за правилността и законосъобразността на въззивното решение.

Правни съображения

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява частично основателна.

За да постанови решението си, РС Казанлък приел за установена описаната в процесното НП фактическа обстановка по извършване на нарушения на ЗЛОД, а именно, че на 30.09.2023г. касаторът се движел в ловностопански район „Дунавци“ с посочени GPS координати, землище на [населено място], до параклис „св. Богородица“, яз. К., общ. К. с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - самозарядна ловна пушка Б. М2 Armi, ка. 12 № M961891D19 без да притежава писмено разрешително /за лов/, а при извършената му проверка от служителите на органа било установено и носене на един брой звуковъзпроизвеждащо устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/ № 060510, като г-н Смаилов направил опит да спре действието на това устройство.

Тези факти РС възприел за удостоверени чрез представената преписка и чрез показанията на свидетелите Б. и З.. След възприемане на извод за установеност на описаната в НП фактическа обстановка, РС направил и правните изводи, че Смаилов извършил административни нарушения на разпоредбите на чл.43, ал.3, т.1 и на чл.65, т.4 от ЗЛОД, които били обявени за наказуеми от чл.83м и чл.84, ал.2 от ЗЛОД. Деянията били извършени при форма на вината – пряк умисъл, тъй като наказаното лице съзнавало, че навлязъл в друг ловен район, за което бил предупреден предната година, съотв. е можел да се ориентира за това обстоятелство и съотв. не е имал разрешение да ловува и е използвал забранено при ловуване устройство. Това мотивирало РС да приеме извод за неоснователност на твърдението на наказаното лице, че не извършил вменените му нарушения.

Съдът приел извод, че от формална страна не били налице нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН. При обсъждане на правилността на НП, досежно конкретния размер на наложените административни наказания, РС посочил, че органът не мотивирал защо определил размер над минималните, предвидени за съответните нарушения, съобразно санкционните разпоредби, но не бил и длъжен. Въззивният съд обаче посочил, че чрез показанията на единия свидетел било установено, че предната година наказаното лице отново в нарушение навлязъл в същия ловен район, за който нямал разрешение за лов, за което обаче бил само предупреден, което обстоятелство било възприето от РС за оттегчаващо вината на нарушителя и обосновал извода му, че санкция в размер на 600 лв. за нарушението на чл.43, ал.3, пр.1 от закона бил правилно определен. Относно определения в НП размер на санкцията за второто нарушение – по чл.65, т.4 от ЗЛОД, което също било в размер на 600 лева, Съдът посочил, че липсвало данни деецът да бил извършил друго такова нарушение, нямало настъпили вредни последици от деянието, поради което извел извод, че наказанието следвало да се определи на законовия минимум от 200 лева.

Видно от допълнителната касационна жалба, пред тази инстанция се повдига спор по един факти – наличие на издадено разрешително за лов, като касаторът твърди, че е притежавал редовно писмено разрешително за лов. Всички други доводи на касатора се свеждат до неправилно приложение на закона от страна на РС, тъй като в даденото от АНО описание на фактите от обективна страна на извършеното от Смаилов липсвало посочване на съставомерни такива, както за нарушение на чл. 43, ал.3, т.1, така и за нарушение на чл.65, т.4 от ЗЛОД.

Касационната инстанция приема, че така, както е описана в НП фактическа обстановка по извършване на деянието от Смаилов действително се потвърждава от показанията на свидетелите, разпитани пред РС. Ето защо, изцяло се споделят изводите на РС относно датата на нарушението – 30.09.2023г., мястото където е извършено изпълнителното деяние - в ловностопански район „Дунавци“ с посочени GPS координати, землище на [населено място], до параклис „св. Богородица“, яз. К., общ. Казанлък, т.е. извън населено място. Също изцяло удостоверено чрез показанията на свидетелите е и обстоятелството, че Смаилов се е движел на посоченото място със сглобено и извадено от калъф ловно оръжие, както и с електрическо звукопроизвеждащо устройство, което е работело, тъй като издавало звук /който ориентирал и поверяващите за местонахождението на Смаилов/, като последният се опитал да го изключи, когато видял проверяващите служители на РДГ, но след като не успява да изключи звука, изхвърля на земята устройството. От показанията на свидетелите обаче е установено пред РС, че Смаилов е представил на същите документи за проверка, като те удостоверили, че касаторът е имал членска карта, ловен билет и разрешително за ловуване, което обаче е било за друг ловен район, а не за този, където касаторът се намирал при спирането му за проверка от длъжностните лица на РДГ. Това обстоятелство обаче не намира никакво отражение във фактологията нито на АУАН, нито на НП. Показанията на св. З. сочат, че представеното от Смаилов разрешително за лов било за ловище К., а не за Дунавци. Фактът, къде се е намирал на 30.09.2023г. Смаилов е потвърден дори и чрез показанията на св. Караулов, поискан от жалбоподателя, като въпросният свидетел ясно е заявил, че били „тръгнали на лов с жалбоподателя и навлезли в Дунавско, Дунавци“. Пред РС не е опроверган фактът, че Смаилов се е движел на посоченото място с ловното оръжие извадено от калъфа и сглобено.

Тази фактическа обстановка обаче не оправдава правно така приложения от органа закон, а визираната санкционна норма на чл.84, ал.2, предл. трето от ЗЛОД също е правилно посочена в НП. Визираните като нарушени материално правни норми на чл.43, ал.3, т.1, вр. с чл.57, ал.1 от ЗЛОД са напълно неадекватни на визираните факти. Член 43, ал.3, т.1 от закона дава рамките на понятието „лов“ по см. на закона и не съдържа забрана в себе си, а нормата на чл.57, ал.1 е изцяло препращаща такава към подзаконов нормативен акт, в който детайлно се уреждат реда и условията за издаване на писмено разрешително за лов.

В действителност съставът на нарушението е в нормата на чл.84, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЛОД. Член 84, ал.2 гласи : когато нарушението по ал. 1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв. Алинея 1 на чл.84 гласи - който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. При съобразяване на визираните факти в НП и приложената санкционна норма, следва, че органът претендира налагане на наказание, за това, че Смаилов ловува със забранени средства, но ал.2 няма самостоятелно проявление, защото тя винаги следва да се приложи с оглед някоя от хипотезите на ал.1, което налага и визиране и на факти, субсумирани от нея, т.е. когато в НП се визират факти сочещи на извършено нарушение на ал.1, което обаче е утежнено поради проявлението на някое от обстоятелствата по ал.2 и поради това се санкционира с по-тежко наказание.

Така за яснота следва да се поясни, че за да е правно издържано наказание по чл.84, ал.2, предл.3 от ЗЛОД /т.е. за лов със забранени средства/, то винаги следва да е обвързано с някоя от хипотезите на ал.1 – ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов, или ловува с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Макар в НП да се визира, че Смаилов извършва лова без да притежава писмено разрешително и със забранени средства, то самите свидетели на органа удостоверяват, че наказаният е имал разрешително за лов, но то е било издадено за друг ловен район, което обосновава правно хипотезата на чл.84, ал.2, предл. 3, вр. с ал.1, предл. трето от ЗЛОД. Т. правно обосноваване липсва в НП, поради което и изводът на РС, че в тази си част НП е законосъобразно, като издадено при правилно приложение на закона се явява неправилен. В този смисъл е налице основание за отмяна на решението в тази му част, ведно с отмяна на НП по т.1 от р. I от него. НП следва да се отмени и в р. II и III, защото кумулативно наложените наказания на осн. чл.95, ал.1 и чл.94 от ЗЛОД са само при извършено нарушение на чл.84 от ЗЛОД, каквото тук не се доказва да е извършено, при съобразяване на обективните предели на административно-наказателното обвинение, дадено в процесното НП.

Касационната жалба е изцяло неоснователна относно частта на решението, с което е изменено НП по р. I, т.2, защото пред РС изцяло е потвърдена описаната фактическа обстановка от органа, че Смаилов е използвал по време на лов /съгласно определението на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД/ забранено устройство по чл.65, т.4 от ЗЛОД. Наложеното наказание е намалено на минимума, предвиден в чл.83м от ЗЛОД, която разпоредба предвижда налагане на наказание за нарушение на чл.65, каквото, както се посочи, безспорно е извършено от касатора виновно.

Касаторът не прави искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение обаче се прави от ответника по касация, като искането включва и такова за първа въззивна инстанция. Това искане е частично основателно. Първо, видно от процесното решение, в него е формиран изричен диспозитив са присъдено на РДГ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 лева, поради което искането в отговора по касационната жалба за присъждане на такова и за пред РС е неоснователно. С оглед обаче на частичната основателност на касационната жалба и постановяването на частична отмяна на процесното НП, то искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред тази съдебна инстанция също е частично основателно. В полза на РДГ Стара Загора следва да се присъди такова в размер на 40 лева, половината от минимално предвидения размер на възнаграждение по чл.27е от НЗПП.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №52/22.02.2024г., постановено по анд № 1437/2023г., по описа на РС К., с което е потвърдено наказателно постановление №507 от 27.11.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите Стара Загора, с което на Н. А. С. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН] на осн. чл.84, ал.2 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, на осн. чл.95, ал.1 от с.з. е постановено „отнемане“ вещите послужили за извършване на нарушението – самозарядна ловна пушка Б. М2 Armi, ка. 12 № M961891D19 и един брой звуковъзпроизвеждащо устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/ № 060510, а на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД Н. С. е лишен от правото на лов за срок от три години, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №507 от 27.11.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите Стара Загора В ЧАСТТА, в която на Н. А. С. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН] на осн. чл.84, ал.2 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева, на осн. чл.95, ал.1 от с.з. е постановено „отнемане“ вещите послужили за извършване на нарушението – самозарядна ловна пушка Б. М2 Armi, ка. 12 № M961891D19 и един брой звуковъзпроизвеждащо устройство за примамване на дивеч /пъдпъдък/ № 060510, а на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД Н. С. е лишен от правото на лов за срок от три години.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52/22.02.2024г., постановено по анд № 1437/2023г., по описа на РС Казанлък в останалата му част.

ОСЪЖДА Н. А. С. от [населено място], общ. Казанлък, [ЕГН] да заплати на РДГ- Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 40,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежа на обжалване или протестиране.