Решение по дело №7444/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260841
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20202120107444
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   260841                              09.06.2021 г.                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На деветнадесети май                                                              Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

             Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ирина Манолова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 7444 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от Н.Г.О. против И.Г.А. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 7 500,00 лв., представляваща ½ част от дължимата цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т. *, рег. № **, дело № **/** г. на нотариус К. К., сумата от 864,00 лв. - мораторна лихва, дължима върху главницата за периода от 26.09.2019 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че с горепосочения нотариален акт покойната й майка Н. Д. А. е продала на ответника (брат на ищцата) и на неговата съпруга собствените си 4/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор ******** за сумата от 15 000 лв., като продажната цена е следвало да бъде платена в срок от 3 години от сключване на сделката, но до момента не е платена, като след смъртта на Н. А. ищцата е наследила и правото да получи една втора от договорената цена. Твърди също така, че е отправила нотариална покана до ответника да й заплати дела й от продажната цена, но той категорично е отказал, което е наложило предявяването на настоящия иск. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените осъдителни искове са с правни основания чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

Първоначално исковете са били предявени и против З.И.А. – съпруга на ответника, при условията на солидарност, но след направено от ищцата оттегляне на исковете против тази ответница с определение от 04.12.2020 г. съдът е прекратил производството по делото в тази му част.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил предявените искове като неоснователни. Твърди, че уговореният в нотариалния акт 3-годишен срок за заплащане на продажната цена изтича на 26.09.2022 г., като този срок е уговорен в полза на длъжника и това лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока. С оглед на това ответникът счита, че в полза на ищцата не съществува изискуемо вземане по процесния нотариален акт, доколкото падежът на задължението на ответника не е настъпил. На следващо място се твърди, че исковете са неоснователни, тъй като ответникът е платил на своята майка Н. А. сумата от 15 000 лв., за което му е била издадена разписка от 14.10.2019 г., поради което в патримониума на ищцата въобще не е възникнало валидно изискуемо вземане по силата на наследствено правоприемство против ответника във връзка с процесния договор за покупко-продажба. Моли се исковете да бъдат отхвърлени изцяло и на ответника да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, ищцата и ответникът са единствените наследници по закон (дъщеря и син) на Н. Д. А., починала на 20.04.2020 г.

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, т. *, рег. № ***, дело № */** г., съгласно който на 26.09.2019 г. Н. Д. А. е продала на сина си И.Г.А. своите 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор************* по КККР на гр. Б***, с площ от *** кв.м., с адрес гр. Б.************, за сумата от 15 000 лв., като продавачката се е съгласила да получи сумата изцяло от купувача в срок до 3 години от подписването на договора.

Като доказателство по делото е представена разписка за получена сума, в която е посочено, че до датата на съставянето на разписката - 14.10.2019 г., Н. А. е получила от И.А. сумата от 15 000 лв. за продажба на поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Б***, съгласно подписания между тях нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.2019 г. Ищцата е оспорила истинността на тази разписка в частта относно подписа на получателя на сумата, като твърди, че в тази част разписката не е подписана от наследодателката Н. А.. С оглед на това съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК за проверка истинността на представения документ и по искане на ответника е била допусната съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че подписът в разписката срещу „получил сумата“ е положен от Н. Д. А.. Ищцата е оспорила експертизата, но не е ангажирала допълнителни доказателства в подкрепа на оспорването. Поради това и като счита, че липсват основания за съмнение в компетентността и безпристрастността на вещото лице, и при липсата на доказателства, които да опровергават даденото от вещото лице заключение, съдът намира, че същото следва да бъде кредитирано.

С оглед на горното съдът намира за доказано, че така представената разписка е подписана от наследодателката на страните и продавачка по процесния договор – Н. А..

По отношение доказателствената сила на горепосочената разписка съдът намира, че същата е документ, който годно установява факта на извършено от И.Г.А. в полза на Н.Д.А. плащане на сумата от 15 000 лв. В разписката е посочено, че сумата е получена от до датата на издаване на разписката – 14.10.2019 г., т.е. в предвидения в процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот тригодишен срок от подписването му, който изтича на 26.09.2022 г. Ищцата е оспорила факта на плащането на сумата от 15 000 лв., удостоверен в разписката, но по делото не са представени доказателства, които да установяват привидност на направеното в разписката изявление на получателя на сумата. Поради това и тъй като се установи, че разписката е автентичен документ и е подписана от лицето, което е посочено в нея като получател на сумата, съдът намира, че тази разписка е годна да установи факта на извършеното плащане от И.А. на Н.А. на сумата от 15 000 лв., представляваща цена по сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т. *, рег. № **, дело № ***/*** г. от 26.09.2019 г.

Оспорвайки плащането на продажната цена, ищцата е заявила възражения, които са логични от житейска гледна точка, но не са подкрепени с доказателства, поради което съдът намира, че същите са недоказани.

Неоснователно е и твърдението на ищцата, че липсата на реално плащане на сумата се доказва и с представените по делото извлечения от две банкови сметки на наследодателката, тъй като дори да е било допуснато нарушение на чл. 3 от ЗОПБ (предвид размера на платената сума), то същото би довело до административнонаказателна отговорност на виновното лице, но не може да обоснове извод за липса на извършено плащане, при условие, че никъде не е посочено, че плащането на сумата е извършено по банков път, а самото плащане е удостоверено с издадената от получателя на сумата разписка.

Предвид горното, съдът намира за доказано, че продажната цена от 15 000 лв. е била платена от ответника на наследодателката на страните преди нейната смърт, поради което в приетото от ищцата наследство не е било включено право да получи ½ част от тази сума, равняваща се на 7 500 лв. Ето защо предявеният по делото осъдителен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота следва да се посочи, че в случая не е изтекъл и уговореният в нотариалния акт 3-годишен срок за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена от 15 000 лв., който срок на осн. чл. 70 от ЗЗД следва да се счита за уговорен в полза на длъжника. Поради това дори да се установи, че горепосочената сума не е била платена от ответника на наследодателката на страните, то към настоящия момент евентуално вземане на ищцата за половината от тази сума (в качеството й на наследник на починалия кредитор) все още не е изискуемо, което е допълнително основание за отхвърляне на предявения иск.

Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 864 лв., както и на законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

С оглед отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото направеното от ищцата възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер от 2 000 лв. се явява основателно, тъй като минималният размер на това възнаграждение (с оглед цените на предявените два иска - главен и акцесорен) е 1 005 лв., а платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в двоен размер. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 005 лв., както и 200 лв. – платено възнаграждение на вещо лице, или общо сумата от 1205 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.О., ЕГН **********,***, против И.Г.А., ЕГН **********,***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7 500,00 лв. (седем хиляди и петстотин лв.) - главница, представляваща ½ част от дължимата цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т. **, рег. № ***, дело № **/*** г. на нотариус К. К., както и сумата от 864,00 лв. (осемстотин шестдесет и четири лв.) - мораторна лихва, дължима върху главницата за периода от 26.09.2019 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н.Г.О., ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.А., ЕГН **********,***, сумата от 1 205,00 лв. (хиляда двеста и пет лв.), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

ИМ