№ 599
гр. Сливен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230102303 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
03.10.2002 г. в гр. Сливен, от който имат две деца, едното от които П.Х.М. пълнолетно, а
второто – М.Х.М. - непълнолетно, родено на 23.10.2006 г. Сочи, че включително и към
настоящия момент съжителствали фактически с ответника, като обитавали придобито по
време на брака жилище, находящо се в гр. Сливен, ул. „Сан Стефано” № 41, ..........., което
съставлявало семейното им жилище по смисъла на СК.
Независимо, че с ответника фактически съжителствали, бракът им бил лишен от
съдържание, като неговото запазване не било нито в техен, нито в интерес на децата.
Твърди, че в началото брачните им отношения се развивали нормално, но от около
две години ответникът променил драстично отношението си към нея и децата. В така
посочения период и след като се завърнал от Германия където работел за около 3 – 4 месеца,
ответникът започнал безпричинно да се държи агресивно с нея и децата. По-малкото им дете
М. имало сериозни проблеми с неговата психика, което налагало специално отношение и
специални грижи към него. Освен от необходимостта от чести срещи с учителите му,
състоянието на детето налагало посещение при логопед и психолози, включително и със
специалистите, към които се е обръщала за съответна специализирана помощ. Нещо повече,
поради състоянието, в което се намирало детето, след завършване на осми клас, същото
отказало да посещава училище. Това състояние налагало не само специални грижи към него,
но така също осигуряване на спокойна, включително и семейна среда, както и деликатно
отношение, съдържащо проява на перманентна родителска любов към него. Вместо да се
съобрази със създалата се ситуация, ответникът без никаква причина често инициирал
скандали, отправял обидни думи по неин адрес, както и обвинения, че е била безработна,
1
като неколкократно й е нанасял и побои. Всичко това ответникът извършвал без да държи
сметка, че това се случва пред децата, които ставали свидетели на по-голямата част от
неговите агресивни вербални и физически проявления над нея, което допълнително
стресирало и двете деца. Сочи, че неколкократно по-голямото им дете П., по време и след
скандалите на ответника, е вдигало кръвно налягане, последвано от кръвотечение от носа.
Посочва, че част от извършваните спрямо нея актове на агресия от страна на ответника,
съдържали хвърляне по нея на вилици, различни други вещи и посуда, съпътствани с обиди
и псувни по неин адрес.
Посочва, че така извършваните и посочени действия от страна на ответника, не само
формирали неспокойна семейна атмосфера, но освен стреса понасян в тези случаи от децата,
тяхната представа за семеен формат била тотално опорочена. Имало и множество други
проявявани от ответника брачни провинения, които към настоящия момент се въздържала да
посочи, поради необходимостта да не се стигало до допълнителна конфронтация, която от
своя страна да рефлектирала допълнително върху психиката на децата им.
Твърди, че цялостното и перманентно поведение на ответника ескалиращо през
посочения двугодишен период, включително и до настоящия момент, довело до степен на
пълна отчужденост, независимо от формалното им съвместно съжителство. От дълъг период
от време с ответника не разговаряли по никакви поводи, нямали абсолютно никакви общи
цели, поради което бракът им бил изцяло лишен от разумно съдържание. Множеството
агресивни прояви от страна на ответника, надхвърлили прага й на физическа и психическа
търпимост, което я мотивирало да депозира настоящата искова молба. Сочи, че ответникът
понастоящем работел като международен шофьор на товарен автомобил, като извършвал
транспортни курсове както в страната, така и в чужбина и брутното му месечно
възнаграждение възлизало на не по-малко от 2000 евро.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което: Да прекрати
сключения между нея и ответника брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника; Да предостави упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете М.Х.М. на нея - майката, като местоживеенето на детето бъде
определено при нея; Да се определи обичайният режим на лични контакти на бащата с
детето; Да осъди ответника да заплаща на непълнолетното дете М. със съгласието на
неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 400 лева; Да
предостави ползването на семейното жилище на нея и на децата П.Х.М. и М.Х.М., както и
същата след прекратяването на брака, да носи предбрачното си фамилно име Г..
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава твърдението на ищцата
относно причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Твърди, че
държи на брака и не желае развод. Когато децата били разбрали, че майка им искала развод,
2
останали много изненадани. Те също не желаели с майка им да се разделят. Твърди, че
целия си съзнателен живот е отдал на семейството си, винаги е работел и се е грижил за
семейството си и за неговата издръжка. Никога не са имали сериозни проблеми и всички
житейски проблеми са решавали с общи усилия и средства. Дал е цялата си любов на
семейството си, задоволил е всичките им нужди и не е допускал да чувстват лишения, като
не отрича, че работата му е свързана с постоянни пътувания и ищцата била тази, която се е
грижила за децата и за тяхното възпитание.
Оспорва твърденията на ищцата, че е променил отношението си към нея и децата. Не
отговаряло на истината твърдението за агресия от негова страна и физически тормоз над
ищцата. Вярно било, че й е правил забележки, понякога и на по-висок тон, но това негово
поведение винаги било провокирано от нейна страна. Сочи, че от години тя се занимавала с
някакви секти и това много го ядосвало. Не отрича, че синът им М. има проблем, за който те
като родители явно нищо не били направили. Детето било асоциално, не излизало, нямало
приятели и социални контакти и изцяло било отдадено на компютъра си. Вместо да търси
медицинска помощ за детето им, ищцата търсела помощ от секти. Посочва, че имало един
дълъг период от време, в който карала децата денонощно да слушат запис на руски, имала
постоянна връзка с гледач, който говорел на неразбираем език. Колкото и да й бил угаждал
да я води по гледачи, нормално било нервите му да не издържат понякога като виждал, че
това по никакъв начин не помагало на детето.
Сочи, че детето М. не желаело да ходи в училище, ищцата много добре знаела
причината и вместо да му вменява вина, нека признаела пред себе си истината за
проблемите на детето и какво е направила тя като майка, която постоянно си е била в къщи
и се е грижела за децата.
Оспорва твърденията на ищцата, че се е променил по някакъв начин. Твърди, че било
нормално понякога да му е дотежавало, защото честото му отсъствие от семейството,
решаването на финансовите въпроси за нуждите на семейството, които основно падали на
неговите плещи, нямало как да не се отразят и на него по някакъв начин. Твърди, че се бил
лишил от всякакъв личен живот в името на децата и семейството и всеки изкаран лев е
внасял в семейството си, затова не можел да приеме да му се вменява каквато и да е вина от
страна на ищцата.
Твърди, че се чувства предаден от ищцата и е останал крайно изненадан, когато е
получил исковата молба за развод. Никога не му е минавало през ума, че майката на децата
му ще предприеме тази стъпка, но явно е решила за себе си, че не желае да живее повече с
него, въпреки липсата на сериозни причини за това.
Твърди, че винаги е държал на семейството си и все още има желание да запазят
брака си. Счита, че в случая не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
им отношения, което да доведе до прекратяване на брака им. Желае да запази брака си и ако
това действително било желанието на ищцата, той щял да се съгласи, но настоява да им
бъде даден шанс да запазят брака си.
Алтернативно, ако все пак се стигне до прекратяване на брака счита, че вина за това
3
имат и двамата.
По отношение на родителските права спрямо непълнолетното им дете М., не
възразява да бъдат предоставени на майката, но ако детето желае да остане при него, той
бил готов да поеме отговорността за неговото гледане и възпитание.
По отношение на дължимата издръжка счита, че е във възможностите му да плаща
такава в размер на 250 лева, тъй като над тази сума до претендирания размер от 400 лева би
го затруднило значително.
По отношение на режима на лични контакти, заявява, че желае свободен такъв с
оглед честите му пътувания извън страната и задължителен – всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца, от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с
преспиване, един месец през лятото, на четна година по Коледните празници, на нечетна
година по Новогодишните и Великденските празници, като през година се менят, както и
през година на рождения ден на М., начиная от 2022 г.
По отношение ползването на семейното жилище, моли същото да бъде предоставено
за ползване на него, тъй като нямал друго жилище. Твърди, че когато закупили семейното
жилище, което било на три етажа, по настояване на ищцата първия и третия етаж
прехвърлили на нейната майка Лиляна Г., за което реално не са получили никакви пари и те
живеели на втория етаж.
По отношение фамилното име на ищцата, предоставя избора на нея.
В с.з. ищцата лично и чрез пълномощник поддържа иска за развод, като заявява, че с
ответната страна са постигнали споразумение и моли съда да премине към развод по
взаимно съгласие и одобри представеното споразумение.
В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака между страните и одобри постигнатото между тях споразумение, с
което са защитени максимално интересите на детето.
Предвид изложеното и на основание чл. 50 от СК молят съда да прекрати брака им
по взаимно съгласие като утвърди постигнато между тях споразумение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 03.10.2002 г. в гр. Сливен, от
който имат две деца, едното от които П.Х.М. пълнолетно, а второто – М.Х.М. -
непълнолетно, родено на 23.10.2006 г.
С определение, постановено в с.з., проведено на 20.07.2022 г. на осн. чл. 321, ал.5 от
ГПК производството е преминало към развод по взаимно съгласие.
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи: Молбата е
допустима и основателна и като такава ще се уважи. Желанието на молителите е сериозно и
4
непоколебимо. Изложеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК. В
него са уредени личните и имуществени отношения между страните, упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете, режима на
лични отношения на бащата с детето, издръжката, която бащата следва да заплаща на
майката като майка и законен представител на детето, местоживеенето на детето, ползването
на семейното жилище и фамилното име на молителката след развода.
Съгласно постигнатото между страните споразумение, окончателната д.т., която
съдът определя в размер на 40 лева, следва да се заплати от двамата съпрузи по равно в
размер на по 20 лева, а разноските да останат за страните, така както са ги направили.
Молителят следва да бъде осъден да заплати д.т. върху размера на издръжката по
сметка на СлРС в размер на 142.74 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключеният на
03.10.2002 г. в гр. Сливен граждански брак между Д. М. М. с ЕГН ********** от гр.
....................... ........... и ХР. В. М. с ЕГН ********** от гр. ....................... ............
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните с правно основание чл.
51. ал. 1 от СК:
1. Родителските права по отношение на непълнолетното дете М.Х.М., роден на
23.10.2006 г. с ЕГН ********** се предоставят на майката Д. М. М. с ЕГН ********** от гр.
....................... ..........., като местоживеенето му се определя при майката на посочения адрес.
2. На бащата ХР. В. М. с ЕГН ********** от гр. ....................... ........... се определя
свободен режим на лични контакти с непълнолетното дете М.Х.М., роден на 23.10.2006 г. с
ЕГН **********, при задължителен, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване; един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на четна
година по Коледните празници, на нечетна година – по Новогодишните и Великденските
празници, както и през година на рождения ден на детето, начиная от 2022 г.
3. Бащата ХР. В. М. с ЕГН ********** от гр. ....................... ........... се задължава да
заплаща на непълнолетното дете М.Х.М., роден на 23.10.2006 г. с ЕГН **********, със
съгласието на своята майка и законен представител Д. М. М. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 06.06.2022 г., до настъпване на законови причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
4. Семейното жилище находящо се в гр. ....................... ..........., се предоставя за
ползване на Д. М. М. с ЕГН ********** и детето М.Х.М., роден на 23.10.2006 г. с ЕГН
5
**********, като ХР. В. М. с ЕГН ********** се задължава да освободи семейното
жилище в срок до ДВА МЕСЕЦА считано от сключване на настоящото споразумение.
5. След прекратяване на брака Д. М. М. с ЕГН ********** ще възстанови
предбрачното си фамилно име ГЕОРГИЕВА.
6. Страните заявяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка един
на друг.
7. Страните се споразумяват разноските по делото да се поемат от всеки така както ги
е направил.
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС
окончателна д.т. в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА ХР. В. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС
окончателна д.т. в размер на 20.00 лева, както и д. такса върху присъдената издръжка в
размер на 142.74 лева.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от днес.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6