РЕШЕНИЕ
№ 1225
Смолян, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИГНАТ КОЛЧЕВ |
| Членове: | ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА КАЛИНКА МЛАДЕНСКА |
При секретар РАДКА МАРИНСКА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА канд № 20257230600190 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.210 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационната жалба на „Пи Ем Къмпани” ООД, със седалище [населено място], представлявано от управителя М. С. Г. чрез адв. Г. И. Т. – АК С., срещу решение № 10/30.04.2025 г., постановено по а.н.дело № 3/2025 г. на Районен съд гр.Златоград, с което е потвърдено наказателно постановление на директора на Дирекция “Инспекция по труда” [населено място], съставено срещу дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението на районния съд, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Според жалбата неправилно в решението се приема, че облигационните отношения породени от сключения граждански договор са такива на прикрито трудово правоотношение. Сочат се аргументи за липса на елементи и основните характеристики за трудовите правоотношения като уговорено работно време и трудова дисциплина. Твърди се, че в случая обективни обстоятелства са наложили работното време (от понеделник до петък от 8.30 до 17.00ч.) във връзка с достъпа до обекта – училище.
Твърди се също, че съдът превратно е изтълкувал свидетелските показания по делото, които потвърждавали липсата на трудови отношения. Неправилно са оценени писмените доказателства, като значителен превес е даден на декларациите, които според жалбоподателя са попълнени некоректно поради липса на познания за правната терминология и без осъзнаване за правните последици от декларираното. Посочва се, че неправилното интерпретиране на писмените доказателства и възприетия от съда формалистичен подход са довели до незачитане на елементите на облигационното отношение и и незачитане на сключените граждански договори.
При направените оплаквания се иска от касационната инстанция да отмени решението на районния съд и постанови ново решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба упълномощеният процесуален представител излага становище за основателност на касационната жалба. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директора на дирекция „Инспекция по труда“-Смолян, се представлява от юрисконсулт П., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение на другата страна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Смолян предлага обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Пред касационната инстанция не са представени нови писмени доказателства.
Административен съд – Смолян, в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, становището на ответната страна, извърши проверка на издадения съдебен акт и след анализ на събраните по делото доказателства пред районния съд, установи следното:
Пред районния съд е оспорено Наказателното постановление № 21-2400124 от 05.12.2024 г., издадено инж. Е. Д. - директор на Дирекция „Инспекция по труда” - [населено място], съставено на дружеството-жалбоподател затова, че дружеството в качеството си на работодател, на 27.08.2024г. около 12.30 часа е допуснало като ,,монтажник“ в обекта да работи Г. М. Б., без дружеството да е уредило отношенията по предоставяне на работната му сила като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. В собственоръчно попълнена декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ Г. Б. е декларирал, че работи за дружеството от 27.08.2024 г. с работно време от 8:30 ч. до 17:00 ч., със сключен граждански договор, уговорено месечно трудово възнаграждение от 1000 лв. и уговорени междуседмични почивки - събота и неделя, и в работния ден - 1 ч. и 30 минути. Административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал. 3 от КТ и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Оспореното пред районния съд НП е издадено въз основа на издаден АУАН № 21-2400124 от 08.11.2024 г. от инспектор при ДИТ и констатациите, обективирани в Протокол за извършена проверка от 31.10.2024 г. съставен от служители на ДИТ - Смолян, представени с административно-наказателната преписка.
С решението си районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила и че от събраните доказателства се установява, че волята между договарящите по договора за изпълнение на СМР от 03.08.2024 г. е работещите при изпълнителя да полагат труд по трудов договор, с оглед на това, че е договорено цената по договора да покрие всички разходи на работната ръка - извънреден труд, охрана на труда и застраховки. Според въззивния съд такива разходи за лица, работещи по граждански договор не се правят. Прието е, че действително лицето Г. М. Б. е престирал работна сила – полагал е труд за дружеството-жалбоподател, без между тях да е уредено трудово правоотношение като такова, по смисъла на чл. 1, ал.2 от КТ. Районният съд, анализирайки показанията на свидетелите О., Попраданова и Б., както и данните от попълнената собственоръчна декларация от работника, е формирал извод, че към датата на проверката – 27.08.2024 г. на обект е съществувало трудово правоотношение между „ПИ ЕМ КЪМПАНИ“ ООД и Г. М. Б., без да има сключен писмен трудов договор между страните по него. При съпоставяне елементите на гражданското и трудовото договаряне от съда е прието полагане на труд - на определено работно място, с определено работно време, при предоставени от работодателя материали и условия на труд. Затова районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Настоящата касационна инстанция споделя изводите, направени от районния съд в оспореното решение. Съставеният АУАН и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Събраният доказателствен материал по делото с категоричност установява, че по време на проверката на 27.08.2024 г. лицето Г. М. Б., е полагал труд като строителен работник – „монтажник“, при извършвани СМР на работно място ОУ „В. Л.“ [населено място], изпълнявани от „ПИ ЕМ КЪМПАНИ“ ООД, без уредено трудово правоотношение чрез предварително сключен трудов договор в писмена форма. Установено е спазване на работно време, почивки в работния ден и междуседмични почивки, трудово възнаграждение в размер на 1000 лева.
Касационната инстанция не приема за убедителни доводите на жалбоподателя, че фиксираното работно време е продиктувано от режима на достъп в обекта на контрол. Касае се за училищно заведение, с охраната на обекта. Освен това работното време е организирано от работодателя, което е типично за трудовите правоотношения, а не е определено от самия работник, както е при гражданските договори. Следва да се отбележи, че сключеният граждански договор (л.28-29 и 45-46 от възз.дело) носи датата 26.08.2024 г., т.е. един ден преди датата на проверката.На следващо място, категорично е установено по делото (вж.договора за изпълнение на СМР № 2024-2-06, л.40 и следв. от възз.дело), че материалите вложени при извършваните СМР са осигурени от дружеството „ПИ ЕМ КЪМПАНИ“ ООД, т.е. материалите са на работодателя, което отново предопределя наличие на трудово правоотношение.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ обявява, че отношенията при предоставяне на работната сила се уреждат само като трудови, а съгласно чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
Ето защо по отношение на гражданския договор за извършена работа от 26.08.2024 г., между „ПИ ЕМ КЪМПАНИ“ ООД и Г. М. Б., следва да се отбележи, че престирането на работна сила се урежда само като трудово отношение, чрез сключване на трудов договор в писмена форма, без аналог или заместване с облигационни отношения. Прави впечатление в представения граждански договор, че предмет на уговорка е „Монтаж на растерен таван“, а Г. Б. е декларирал собственоръчно в декларацията си от 27.08.2024г. „строителни услуги“.
Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, тъй като фактическите уговорки между дружеството и Б. осъществяват признаците на трудово правоотношение. Правилен е извода на районния съд за осъществено от касационния жалбоподател нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ, а оплакванията в касационната жалба в този смисъл са неоснователни.
Административно-наказващият орган е определил имуществената санкция на жалбоподателя в нейния минимум по чл. 414, ал.3 от КТ в размер на 1500 лева и касационната инстанция в настоящия си състав приема, че не е налице основание за нейното редуциране.
Предвид изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение не страда от пороци по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК и като законосъобразно постановено, ще следва да бъде оставено в сила.
По искането за разноски за двете съдебни инстанции.
С оглед изхода на делото, се налага присъждане на разноски за ответната страна единствено за касационната инстанция. С решението си районният съд е отказал да присъди разноски за страната поради несвоевременното им ангажиране /едва с писмените бележки, представени след приключване на съдебното следствие/. ДИТ не е обжалвала решението на въззивния съд и в тази си част съдебният акт е неизменим като влязъл в сила. На основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, във вр. чл. 37 от ЗПрП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (в редакцията на нормата преди изм. ДВ бр. 53/1.07.2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) жалбоподателят следва да понесе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Смолян, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 30.04.2025 г., постановено по а.н.дело № 3/2025 г. по описа на Районен съд – Златоград.
ОСЪЖДА „Пи Ем Къмпани“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], п.к.*, район „М.“, [улица], БЦ „Б.“ ет.*, офис *, представлявано от М. С. Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |
Особено мнение на съдия Калинка Младенска:
Не споделям становището за законосъобразност на обжалваното решение на Районен съд - гр. Златоград, постановено по АНД № 3/2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-2400124/05.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Смолян и изложените във връзка с това съображения на мнозинството от съдебния състав, поради следното:
Считам, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Считам, че в случая направеното описание на нарушението в акта и в постановлението е непълно, тъй като не съдържа конкретизация на извършваните от Б. фактически действия, а е посочена длъжност „монтажник“, което считам, че препятства съдебния контрол за проверка достоверността на фактите, изложени в тях и съответно накърнява правото на санкционираното дружество да се защити по конкретно вмененото му нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) и да организира защитата си в пълен обем. Посочването в акта и в постановлението, че „… „Пи Ем Къмпани“ ООД, гр. София …, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на 27.08.2024г., около 12:30 ч., Г. М. Б., …, да работи като „монтажник“ в обекта на контрол (Основно училище „В. Л.“, гр. З.), без да е уредил отношенията по предоставянето на работната му сила като трудови правоотношения, чрез сключването на трудов договор в писмена форма …“, считам, че не е достатъчно. Следва волята на актосъставителя и на наказващия орган за наличие на конкретно нарушение (неизпълнение на задължение към държавата) да се извлича непосредствено от описанието в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, тъй като в производството пред районния съд по обжалване на наказателното постановление по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да се установи съществуването или несъществуването на описаното в постановлението административно нарушение (неизпълнение на задължение към държавата), което представлява предмета на доказване в същото производство, и съответно да се съпостави фактически установеното действие или бездействие на посочения като отговорен правен субект със съответната законова норма, регламентираща същото като нарушение (неизпълнение на задължение към държавата).
По изложените съображения считам, че решението на Районен съд - гр. Златоград, постановено по АНД № 3/2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-2400124/05.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Смолян следва да се отмени и вместо него се постанови друго решение по същество, с което се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.