РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20222000500311 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 421 от 05.05.2022 г. по гр. дело № 2027/2020 г.
Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 79, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите вр. чл. 430 и сл. от Търговския
закон, предявен от „Юробанк България” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление гр. С., ул. „О.” № *, със съдебен адрес гр. С., ул.
„П.” № *, ет. *, офис *, адв. С. Р. за осъждане на ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН
********** и Х. Л. Ш., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. Б.,
ж.к. „З.“, бл. * ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да
заплатят следните суми, дължими по сключен на 19.02.2008 г. договор за
кредит за покупка на недвижим имот, изменен с допълнителни споразумения
от 13.04.2009 г., 20.07.2010 г., 23.12.2011 г., 31.07.2012 г. и 29.03.2013 г.:
- сумата от 38651,57 евро като част от сумата от 39811,41 евро,
представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от
завеждането на делото на 14.08.2020 г. до окончателно изплащане;
1
- договорна (възнаградителна) лихва в размер на 8107,71 евро,
начислена за периода от 11.09.2017г. до 11.08.2020г.;
- мораторна лихва в размер на 5783,81 евро, начислена за периода от
11.09.2017г. до 11.08.2020г.;
- такси по кредита в размер на 107,40 евро;
- разноски по кредита в размер на 545,96 лева.
В исковата молба е пояснено, че на 09.04.2008 г. банката цедирала
вземанията си на факторингово дружество - „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
с ЕИК * Този търговец сключил с ответниците първите четири анекса. С нова
цесия от 25.01.2013 г. той прехвърлил вземания обратно на банката – ищец.
Ищецът се е позовал и на универсално правоприемство, тъй като
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД се било вляло в „И Ар Би Лизинг
България“ ЕАД, а то от своя страна – в дружеството на банката. Двете
вливания били вписани в търговския регистър съответно на 29.11.2019г. и на
04.02.2020г.
Поради продължително неизпълнение от страна на ответниците,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
По приложеното търговско дело № 15/2016 г. на ОС – Бургас
ищецът е предявил претенции, произтичащи от същото кредитно
правоотношение. Те обаче са били отхвърлени по съображения, че втората
цесия, с която банката си върнала вземанията, не била противопоставима на
ответниците, тъй като не им била съобщена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Окръжният съд е приел, че страните са обвързани само от
първоначалния договор за кредит. Не е зачел нито първата цесия (която
според него също не била съобщена), нито последващите анекси, нито пък
втората цесия. Изтъкнал е, че ответниците не били надлежно уведомени за
обявяването на предсрочната изискуемост. Затова е уважил иска частично
като е присъдил:
- редовна главница в размер 6481,49 евро (падежирала през периода
август 2015 г. – февруари 2022 г.) ведно със законната лихва върху сумата
считано от 14.08.2020г. до окончателното и изплащане;
- договорна (възнаградителна) лихва в размер на 5504,17 евро,
2
начислена за периода от 11.09.2017г. до 11.08.2020г.;
- мораторна лихва в размер на 5784,81 евро, начислена за периода от
11.09.2017г. до 11.08.2020г.
В останалата част искът е бил отхвърлен.
Недоволен от решението е останал ищецът „Юробанк България“,
който го атакува с подадена в срок въззивна жалба в следните части:
- над присъдения размер на главницата от 6481,49 евро до
претендираната горница от 38651,57 евро;
- над присъдения размер на възнаградителната лихва от 5504,17 евро
до претендираната горница от 8107,71 евро
- относно отхвърлените претенции за такси и разноски по договора –
съответно от 107,40 евро и от 545,96 лева.
В обстоятелствената част на въззивната жалба е изразено несъгласие
с мотивите на окръжния съд. Неправилно била отречена
противопоставимостта на първата цесия – в разрез с решението по
приложеното т.д. № 15/2016 г. на ОС – Бургас.
От представения по делото анекс от 29.03.2013 г., подписан от
представител на банката, можело да се обоснове извод, че и втората цесия
обвързвала ответниците. До тях били изпращани уведомления по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД (включително и такива, приети като доказателства по цитираното т.д.
№ 15/2016 г.). Тези документи следвало да се считат редовно връчени, тъй
като ответниците се били изместили от адреса си, без да уведомят банката.
Въззивникът - ищец настоява, че всички допълнителни
споразумения са валидни и обвързващи. Кредитът бил надлежно обявен за
предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на 30.12.2019 г., на адреса
на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК (след залепване на
уведомление).
Изявление относно предсрочната изискуемост се съдържало и в
исковата молба и във въззивната жалба. Пред настоящата инстанция е
представено и ново уведомление до ответниците, което било изпратено чрез
куриер в хода на въззивното производство.
Жалбата е оспорена ответниците чрез особените им представители,
3
назначени по реда на чл.47, ал. 6 от ГПК. В отговора се поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Няма спор, че на 19.02.2008 г. между въззивника „Юробанк
България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България”
АД) и ответниците Л. Н. Ш. и Х. Л. Ш. е бил сключен договор за банков
кредит в размер на 36000 евро с цел покупка на недвижим имот (л. 9-14 от
делото на ОС - Бургас).
Няма разногласие, че главницата от 36000 евро е била усвоена от
ответниците на 10.03.2008 г. (в тази връзка е и изслушаната
съдебносчетоводна експертиза).
Сумата е следвало да бъде върната за срок от 27 години (324 месеца)
на равни месечни вноски при годишна възнаградителна лихва от 6,5 % - чл. 4,
ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл. 7. Размерът на лихвата е бил обусловен от стойността на
базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро – 6,35 % към
момента на сключването на договора, увеличен с надбавка от 0,15 пункта –
чл. 3, ал. 1.
БЛП не подлежал на договаряне и промените в него ставали
незабавно задължителни за страните. Новите му стойности щели да се
разгласяват в банковите салони – чл. 3, ал. 5.
Уговорено е и обезщетение за просрочие на погасителните вноски –
санкционна лихва с 10 пункта над възнаградителната – чл. 3, ал. 3.
В чл. 4, т. 2 е предвидено ежегодно заплащане на такса за
управление на кредита в размер на 0,3% от непогасената главница.
Според чл. 13 имотът, чиято покупка е финансирана с кредита
(апартамент с адрес гр. Б. ж.к. „З.“, бл. *, ет. *), щял да служи за реално
обезпечение като всички такси във връзка с учредяване, подновяване и
заличаване на ипотеката му щели да са за сметка на кредитополучателите.
В чл. 18, ал. 1 е регламентирана възможността банката да обяви
едностранно кредита за предсрочно изискуем при невнасяне на дължима
4
вноска по главница или лихва. Ал. 2 на същата разпоредба визира т.нар.
„автоматична предсрочна изискуемост“, настъпваща без нарочно изявление
при неплащане на 3 погасителни вноски.
В първоначалния договор е бил посочен адрес за кореспонденция на
ответниците в гр. Б., ж.к. „И.“.
Според чл. 27 при промяна на адреса, която не е съобщена на
банката, всички съобщения до стария адрес се считат за редовно връчени.
С договор от 09.04.2008 г. (л.26-31 от приложеното т.д. № 15/2016
г.) банката е цедирала вземанията си в полза на контролирано от нея
факторингово дружество – „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД.
С това дружество ответниците сключили допълнителни
споразумения от 13.04.2009 г., 20.07.2010 г., 23.12.2011 г. и 31.07.2012 г. (л.
27-37 от делото на БОС). С тях е било извършено преструктуриране на дълга
чрез капитализиране на изтеклите лихви и начислените до момента такси.
С договор от 25.01.2013 г. (л.59-63 от приложеното т.д. № 15/2016
г.) вземанията били цедирани обратно на банката. Именно тя сключила с
ответниците последния анекс от 29.03.2013 г. (л. 38-41 от делото на БОС), с
който било извършено поредно преструктуриране на дълга чрез
капитализиране на лихви.
В допълнителните споразумения ответниците са посочили
актуалния си адрес, съвпадащ с този на закупения с кредита имот: гр. Б., ж.к.
„З.“, бл. *, ет. *, ап. *.
С нотариална покана (л. 42-43 от делото на БОС), връчена на
30.12.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на същия адрес, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем.
Ответниците не са оспорили валидността на първоначалния договор
за кредит, с който са очертани параметрите на дълга – главница, лихви, срок и
начин на погасяване, както и последиците от забавата.
Възразили са по методиката за промяна на лихвения процент и
последвалото преструктуриране на дълга с допълнителни споразумения.
По приключилия спор по приложеното т.д. № 15/2016 г. със сила на
пресъдено нещо е установено, че вземанията на банката са били цедирани на
5
факторинговото дружество. Предявените тогава претенции за дължими суми
по кредита са били отхвърлени по съображения за непротивопоставимост на
обратната цесия от 25.01.2013 г. заради несъобщаването й на ответниците.
Следователно преклудирана е възможността за доказване на
противното въз основа на факти, настъпили до приключването на устните
състезания пред въззивната инстанция по посоченото дело – 29.06.2017 г.
На л. 161 от делото на БОС е приложена нотариална покана,
подписана от представител на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на
22.11.2019 г., с която ответниците са били уведомени за втората цесия.
Поканата е връчена на 30.12.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – след
залепване на уведомление по постоянния и настоящ адрес на ответниците: гр.
Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *. Това е и посоченият по договора актуален адрес
за кореспонденция. След като ответниците са се изместили оттам, без да
съобщят новия си адрес, те следва да се считат редовно уведомени и на
основание чл. 27 от договора.
Вън от горното съдът отбелязва, че ищецът се легитимира и като
универсален правоприемник на цедента „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с
ЕИК *, който се е влял в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД с ЕИК *, което от
своя страна пък се вляло в дружеството на банката. Двете вливания са
вписани в публичния търговски регистър съответно на 29.11.2019г. и на
04.02.2020г.
Не са предявени възражения за извършени плащания в полза на
стария кредитор, които да не са били взети предвид.
Съдът не зачита предвиденото с допълнителните споразумения
капитализиране на изтекли на лихви, водещо до анатоцизъм - начисляване на
лихва върху лихва. Анатоцизмът е допустим само в отношенията между
търговци съгл. чл. 294 от Търговския закон, тъй като има за резултат рязко
увеличаване размера на дълга.
В чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, в отклонение
от прогласения в чл. 9 принцип за свобода на договарянето, се съдържа
правилото, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на
Българската народна банка. Разпоредбата е приета преди влизане в сила на
действащия сега Закон за Българската народна банка, според който този орган
6
регулира и контролира дейността на кредитните институции в страната, но не
може да се намесва в отношенията им с гражданите. Дори и да се допусне
законова делегация на правомощия по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, съдът отбелязва, че
през периода на действие на договора за кредит не е издадена наредба на
БНБ, позволяваща анатоцизма. След като в отношенията между кредитните
институции и нетърговците не е налице свобода за договаряне на анатоцизъм
и липсва уредба по чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, същият понастоящем е забранен.
Основателни са и възраженията на ответниците по методиката за
промяната на лихвата по договора. В същия не е указано как и при какви
обективни предпоставки банката може да увеличи БЛП, визиран като
променлива компонента на договорената лихва.
При това положение съдът приема, че отношенията по кредита са се
развивали при възнаградителна лихва в размер на първоначално уговорените
6,5 % на годишна база.
От изслушаната пред първоинстанционния съд счетоводна
експертиза става ясно, че още през 2013 г. ответниците са спрели плащанията.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че банката е имала
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с коментираната по-горе
нотариална покана, връчена на 30.12.2019 г. след уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК на адрес: гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *. Съображенията
изложени при обсъждането на редовността на уведомлението за втората цесия
важат и тук. Ответниците не са предоставили информация за друг адрес съгл.
чл. 27. Това е и постоянният им и настоящ адрес, на който са били
призовавани и по настоящото дело.
Възраженията за недобросъвестност от страна на банката се
безпочвени. Ответниците се позовават на издадено от частен съдебен
изпълнител постановление за възлагане, с което апартаментът на посочения
адрес е бил продаден на трето лице (явно в рамките на изпълнителен процес
за друго вземане). Промяната в собствеността не е основание за дерогиране
на поетите с договора задължения.
По възраженията за липса на представителна власт на лицето,
подписало нотариалната покана от името на банката, съдът отбелязва, че
евентуални нередовности тук следва да се считат санирани чрез ратификация
7
при предявяването на иска.
От друга страна с оглед предявените възражения за изтекла
погасителна давност представителите на ответниците се опитват да обосноват
по-ранно настъпване на предсрочната изискуемост, както заради преходни
изявления на банката в този смисъл, така и заради клаузата на чл. 18, ал. 2 от
договора, което не предвижда връчване на нарочно уведомление при
неплащане на три погасителни вноски.
По този повод съдът отбелязва следното: Така наречената
„автоматична предсрочна изискуемост“ е категорично отречена от съдебната
практика по съображения, че едностранна промяна в кредитното
правоотношение е възможна само по силата на адресирано волеизявление от
страна на кредитора до длъжника.
Предходните позовавания на банката на предсрочна изискуемост са
преклудирани от разрешения спор по т.д. № 15/2016 г. на ОС – Бургас.
Основателни са възраженията за изтекла погасителна давност, която
е 5-годишна – за падежиралите вноски по главницата (преди настъпването на
предсрочната изискуемост) и 3-годишна – относно лихвите.
В случая е необходимо да бъде взето предвид спирането на
давността по време на въведеното в страната извънредно положение между
13 март и 13 май 2020 г. (съгл. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП) и
възстановяването на течението й считано от 21 май 2020 г. по силата на § 13
от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. При
тази уредба давност не е текла в разстояние на 69 дни.
В допълнителното заключение по съдебносчетоводната експертиза е
пресъздаден погасителният план по първоначалния договор (л. 238-242 от
делото на БОС). Вещото лице е изтъкнало, че последните плащания са от
2013 г. Делото е заведено на 14.08.2020 г. Така, като се има предвид
обсъденото по-горе спиране на давността, погасени (било чрез изпълнение,
било по давност) се явяват вноските за главница, включени в първите 86
анюитета (с падежи от 10.04.2008 г. до 10.05.2015 г. вкл.) на обща стойност
4475,96 евро. По същия начин са погасени вноските за възнаградителни
лихви, в включени в анюитети от първи до сто и десети вкл. (с падежи от
10.04.2008 г. до 10.05.2017 г. вкл.) на обща стойност 19816,62 евро.
8
До обявяването на предсрочната изискуемост на 30.12.2019 г. е
настъпила редовна изискуемост на част от непогасената главницата в размер
на 4167,23 евро - по анюитети № 87 до № 141 вкл. (с падежи от 10.06.2015 г.
до 10.12.2019г. вкл.). Остатъкът от главницата в размер на 27356,81 евро е
станал предсрочно изискуем на 30.12.2019 г. Общият размер на дължимата
главница възлиза на 31524,04 евро.
Окръжният съд е присъдил главница от 6481,49 евро.
Решението, с което искът за главницата е отхвърлен над този размер
до горницата от 31524,04 евро следва да бъде отменено като се постанови
осъждане на ответниците да заплатят допълнително главница в размер на
25042,55 евро.
Претенцията за възнаградителна лихва обхваща периода от
11.09.2017 г. до 11.08.2020 г. Съдът подчертава, че считано от датата на
предсрочната изискуемост – 30.12.2019 г. – възнаградителна лихва не се
дължи. В рамките на заявения петитум би трябвало да бъде присъдена
лихвата от 11.09.2017 г. до 10.12.2019 г. по анюитети № 115 до № 141 вкл. (с
падежи от 10.10.2017 г. до 10.12.2019 г. вкл.) на обща стойност 4171,69 евро
плюс остатъка от лихвата до 30.12.2019 г. на стойност 98,79 евро (2/3 от
лихвата, включена в анюитета с редовен падеж 10.01.2020 г.).
Така общо дължимата възнаградителна лихва за периода от
11.09.2017 г. 30.12.2019 г. възлиза на 4270,48 евро.
Окръжният съд е присъдил лихва в по-висок размер - 5783,81 евро,
който не може да бъде намален поради липса на жалба от страна на
ответниците и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя
(reformatio in peius). В обжалваната отхвърлителна част относно
възнаградителната лихва решението следва да бъде потвърдено.
В частта относно мораторните лихви въззивният съд не се произнася
поради липса на жалба.
Относно претендираните такси по договора в размер на 107,40 евро:
Става въпрос за таксите за управление, видно от справката по чл.
366 от ГПК, приложена към исковата молба.
Съгласно чл. 4.2 от договора таксата се дължи ежегодно и е в размер
на 0,3 % от непогасената главница. Непогасени по давност са таксите за 2018
9
г. и 2019 г., които се покриват от претендирания размер.
Относно търсените разноски по договора в размер на 545,96 лева:
Пак от справката по чл. 366 от ГПК става ясно, че тук е включена
платената през 2018 г. такса за подновяване на ипотека върху имота, служещ
за обезпечение, в размер на 452,36 лева, както и разноски във връзка с
връчването на нотариални покани от 42 лева и 51,60 лева. Следва да бъде
присъдена само таксата за подновяване на ипотеката в размер на 452,36 лева.
Останалите разноски не са дължими. Подобни разходи банката би следвало
да покрива от таксите по договора.
Горното налага отмяна на първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен искът за такси по договора в размер на 107,40 евро и за
разноски по договора за кредит в размер на 452,36 лева като се постанови
присъждане на тези суми в полза на ищеца. В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първоинстанционното производство въззивникът - ищец е
направил разноски в общ размер от 8595,85 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК му се полагат 7007,90 лева (вместо присъдените с обжалваното решение
2885,95 лева).
Пред настоящата инстанция въззивникът е направил разноски в общ
размер от 3947,30 лева. С оглед частичното уважаване на жалбата съдът му
присъжда 2853,72 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 421 от 05.05.2022 г. по гр. дело № 2027/2020 г.
на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на
„Юробанк България” АД с ЕИК *, със седалище и адрес управление гр. С.
ул. „О.” №*, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № *, ет. *, офис * адв. С. Р. за
осъждане на ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „П.“ №* – адв. Т. Е. да заплатят солидарно на ищеца
10
главница по договор за кредит от 19.02.2008 г. над размера от 6481,49 евро до
горницата от 31524,04 евро.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет.* ап. *, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да заплатят солидарно на
„Юробанк България” АД с ЕИК *, със седалище и адрес управление гр. С.
ул. „О.” № * със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № *, ет. *, офис * адв. С. Р.
допълнително сумата от 25042,55 евро (двадесет и пет хиляди и четиридесет
две евро и петдесет и пет евроцента), представляваща дължима част от
главницата по договор за кредит от 19.02.2008 г. (като разлика между
присъдения от първоинстанционния съд размер от 6481,49 евро до дължимия
размер на главницата от 31524,04 евро.), ведно със законната лихва, считано
от завеждането на делото на 14.08.2020 г. до окончателно изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 421 от 05.05.2022 г. по гр. дело № 2027/2020 г.
на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на
„Юробанк България” АД с ЕИК *, със седалище и адрес управление гр. С.,
ул. „О.” № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № * ет. * офис *, адв. С. Р. за
осъждане на ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б. ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да заплатят солидарно такси по договор
за кредит от 19.02.2008 г. в размер на 107,40 евро.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „З., бл.* ет. * ап. * със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да заплатят солидарно на „Юробанк
България” АД с ЕИК * със седалище и адрес управление гр. С., ул. „О.” № *,
със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № * ет. *, офис *, адв. С. Р. такси по
договор за кредит от 19.02.2008 г. в размер на 107,40 евро (сто и седем евро и
четиридесет евроцента).
ОТМЕНЯ Решение № 421 от 05.05.2022 г. по гр. дело № 2027/2020 г.
на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на
„Юробанк България” АД с ЕИК *, със седалище и адрес управление гр. С.
11
ул. „О.” № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № *, ет. *, офис *, адв. С. Р. за
осъждане на ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. *, със съдебен
адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да заплатят солидарно разноски по
договор за кредит от 19.02.2008 г. до размера от 452,36 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап. * със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да заплатят солидарно на
„Юробанк България” АД с ЕИК *, със седалище и адрес управление гр. С.я,
ул. „О.” № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.” № *, ет.* офис *, адв. С.Р.
разноски по договор за кредит от 19.02.2008 г. в размер на 452,36 лева
(четиристотин петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки).
ОТМЕНЯ Решение № 421 от 05.05.2022 г. по гр. дело № 2027/2020 г.
на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА относно разноските и
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответниците Л. Н. Ш. с ЕГН ********** и Х. Л. Ш., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. „З.“, бл. *, ет. *, ап.*, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № * – адв. Т. Е. да заплатят на „Юробанк
България” АД с ЕИК *, със седалище и адрес управление гр. ., ул. „О.” № *,
със съдебен адрес: гр. С. ул. „П.” № * ет. *, офис *, адв. Силвия Русенова
съдебноделоводни разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
в размер на 7007,90 лева (седем хиляди и седем лева и деветдесет стотинки),
както и съдебноделоводни разноски пред въззивната инстанция в размер на
2853,72 лева (две хиляди осемстотин петдесет и три лева и седемдесет и две
стотинки).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421 от 05.05.2022 г. по гр. дело №
2027/2020 г. на Бургаския окръжен съд в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13