Р
Е Ш Е
Н И Е №201/24.11.2017г.
гр. Ямбол, 24.11.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: Ст. В.
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 307 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП по жалба на И.С.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000452/25.09.2017 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОД на МВР Ямбол, с която на И.С.Х. временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, т.к. изложените твърдения са напълно противоречиви, не отговорят на действителността и мотивите за издаването й не съответстват на закона, липсват доказателства и необходимост от прилагане на мярката, която е издадена и от некомпетентен орган, поради което претендира да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.К., която подържа жалбата.
За ответника се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна, претендира за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.09.2017 г. около 20,00 часа в гр.Ямбол на ул.“***“ до магазин „***“ служители на сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОДМВР-Ямбол спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № У****АС и установили, че се управлява от И.С.Х., при тестването в 20:13 ч. на който с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 с инв.№ ARJM-0045 за употреба на наркотични вещества констатирали такава на бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин. За посоченото съставили АУАН № Д274138/22.09.2017 г., който е подписан от водача с възражения.
Разпитаният като свидетел Н.В.-старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ към РПУ–Ямбол заявява, че 20-и или 22-и септември вечерта около 8.00 часа спрели за проверка автомобил М. сива на цвят с водач И.Х. и понеже последния бил със зачервени очи и малко притеснен извикали за съдействие колегите си от „Пътна полиция“ да даде проба за алкохол и употреба на упойващи и наркотични вещества. Свидетелят видял уреда, който при теста показал положителен резултат за три или за четири от изследваните вещества, но няма спомен дали имало отчитане за алкохол и дали водача е дал обяснения.
Свидетелят Х.Х.-младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Ямбол твърди, че на 22.09.2017 г. бил назначен в наряд съвместно с колегата си младши експерт А. и около 20.00 часа оперативния дежурен ги изпратил на ул.„***“ до магазин „***“ да окажат съдействие на автопатрул на Районно управление–Ямбол, като при пристигането на място заварили колегите си В. и Г., които били спрели за проверка лек автомобил, чиито водач бил със съмнително поведение. На водача извършили тест за употреба на наркотични вещества с Дрегер тест 5000, който отчел наличието на бензодиазепини, амфетамини и метамфетамини. За това съставили на водача акт за установяване на административно нарушение, издадали талон за медицинско изследване и протокол за извършването на теста, съответно уведомили оперативния дежурен и на следващия ден било образувано бързо производство.
По делото се представени АУАН № Д274138/22.09.2017 г., Талон за медицинско изследване № 0034353/22.09.2017 г. и Справка за нарушител/водач всички издадени на И.С.Х., Протокол *********-160000/03.02.2017 г. за сервизна проверка на Drager drugtest 5000, разпечатка от резултатите при test № 67 с Drager drugtest 5000 ARJM-0045 от 22.09.2017 г. в 20:13 ч. и докладна записка от мл.инсп.Х.Х..
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000452/25.09.2017 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП Началник сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОД на МВР Ямбол временно отнел на И.С.Х. свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на И.С.Х. и подписано лично от него на 08.10.2017 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000452/25.09.2017 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП, с която Началник сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОД на МВР Ямбол временно е отнел на И.С.Х. свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник сектор Пътна полиция-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР-Ямбол и заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.1, б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно (до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца) отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява автомобил след като е употребило наркотични вещества или техни аналози, която употреба да е установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 22.09.2017 г. около 20,00 часа в гр.Ямбол на ул.“***“ до магазин „***“ жалбоподателя И.С.Х. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № У****АС след употреба на наркотичните вещества бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин, установена с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 с инв.№ ARJM-0045, с което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Въпреки дадените на оспорващия изрични указания за носената доказателствена тежест, същия не ангажира доказателства, с който да установи твърденията в жалбата си или да опровергае верността на събраните по делото писмени и гласни доказателства, за да се наложат различни правни изводи.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.С.Х. ***, чрез пълномощника се адв.И.К. *** със съдебен адрес:***, кант.№ 10 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000452/25.09.2017 г. по чл.171,т.1, б.“Б“ ЗДвП, с която Началник сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОД на МВР Ямбол временно е отнел на И.С.Х. свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА И.С.Х. ***, чрез пълномощника се адв.И.К. *** със съдебен адрес:***, кант.№ 10 да заплати на ОД на МВР – Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете