Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба от Е. М. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 4, подадена чрез адв. Х. Я., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление с рег. № АУ004148ВН/11.01.2024 г. на оспорващия за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, м-ст „***“, с площ 1571 кв.м., за снабдяване с нотариален акт.

С жалбата се настоява, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че поисканата административна услуга от Кмета на Община Варна – заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и е следвало да се извърши съгласно чл. 57, ал. 2 АПК в 7-дневен срок, считано от искането, т.е. до 18.01.2024 г., вкл., като извършването на услугата формира мълчалив отказ. Оспорващият пояснява, че при извършена справка в Община Варна е установил, че се извършват проверки на собствеността и статута на имота назад въз времето, както и за наличие на реституционни претенции, уведомяват се заинтересовани лица и т.н., а същевременно събирането на ненужна информация и наличието на заинтересовани лица е отречено с много решения на АдмС – Варна и Върховния административен съд. Изтъква се, че е извън компетентността на Кмета на Община Варна да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имот, за който се иска удостоверяването, да се произнася по конкуренция на материални права и да извършва преценка доколко разписаните в закона процедури и компетентности гарантират в максимална степен защитата на правата на гражданите. Твърди се, че услугата следва да се извърши чрез проста справка в актовите книги за имотите – общинска собственост и всякакви действия, извън това, са без правно основание. Сочи се, че заявлението за заверка на молбата-декларация е отправено до компетентния административен орган по чл. 23, ал. 1 АПК – кмета на общината, приложени са изискуемите документи, заплатена на дължимата такса за извършване на исканата услуга. Според оспорващия са представени достатъчно данни за индивидуализацията на имота, предмет на направеното искане, а и е налице законен интерес от административната услуга. Искането е да се отмени обжалваният мълчалив отказ на Кмета на Община Варна и да се върне административната преписка и да се задължи Кметът на Община Варна да извърши заверката в 7-дневен срок от получаване на върнатата преписка. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание адв. Х. Я. поддържа изложените в жалбата съображения и направените искания.

Ответникът – Кметът на Община Варна, не изпраща представител в съдебно заседание. С придружителното писмо, с което се представя на съда административната преписка, Директорът на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при Община Варна, заявява, че административното производство по подаденото от оспорващия заявление е в съответствие с утвърдена технологична карта на административна услуга № 9042, като се извършва проверка за наличие на АДС (съставен преди 01.06.1996 г.), АОС и други документи, доказващи права на собственост на Община Варна или други физически и юридически лица, изисква се писмена информация от Дирекция АГУП, отдел К и Р по отношение на идентичност на имота с имоти по предходни КП и РП, извършва се проучване за наличие на отчуждаване и реституционни претенции, вкл. по ЗСПЗЗ, при необходимост преписката се изпраща в отдел „Земеделие“ или в ОСЗ – Варна, уведомява се известният кръг заинтересовани лица по АПК, след което се заверяват молбите-декларации. С писмена молба от гл. юрисконсулт А. Т. – процесуален представител, упълномощен от Кмета на Община Варна, т.е. от надлежния ответник по делото, се заявява декларативно, че се оспорва жалбата, като в случай, че жалбоподателят претендира разноски, се прави възражение за тяхната прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на производството.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнато по Заявление за .обстоятелствена проверка за признаване право на собственост с рег № АУ004148ВН/11.01.2024 г. от Е. М. Д., подадено чрез адв. Х. Я., с което е отправено искане да бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, м-ст „***“, с площ 1571 кв.м., за снабдяване с нотариален акт.

Към заявлението на оспорващия са приложени молбата-декларация и адвокатско пълномощно, както и: Скица № 15-1271564/30.11.2023 г. на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна, според която имотът е с площ 1571 кв.м и няма данни в КРНИ за собственици; Удостоверение с рег. № МД-Т24000173ВН/05.01.2024 г. от Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, от което се установява, че имотът е деклариран от оспорващия и към 18.12.2023 г. няма неплатени изискуеми задължения.

Към административната преписка са приложени:

Писмо с рег. № АУ004148ВН_003ВЛ_001ВН/26.01.2024 г. от Кмета на Район „Владислав Варненчик“, Община Варна, към което е приложено Удостоверение за наследници № 141/24.01.2024 г. на лицето А. Г. Г.; Писмо от 07.02.2024 г., с което във връзка с разпоредбите на чл. 26 и чл. 18а, ал. 10 АПК Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, отдел „Земеделие“ при Община Варна обявява, че уведомява И. Ж., В. К., И. К., И. Т., П. Д., Р. И., А. Г. и всички заинтересовани лица, че на 11.01.2024 г. е започнало административно производство за заверка на молби-декларации и издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка по инициатива на Е. Д. за [ПИ] по КККР, която обява е разпоредено, че е с дата на публикуване: 21.01.2024 г. и с валидност на публикацията 06.02.2024 г., като обявлението е изпратено по електронна поща на адрес webmaster@varna bg;

Писмо с рег. № АУ004148ВН_007ВН/07.02.2024 г. от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ до Началника на Общинска служба по земеделие – Варна, с което са изпратени данни за записванията и отрежданията за имота по Плана за новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен през 2002 г. и 2003 г., Помощния КП към ПНИ и одобрената през 2008 г. КК, последната изменена 2023 г., като е изискана информация за постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ, заявления за признаване и възстановяване правото на собственост, както и постановените решения за процесния имот.

Ответникът не представя доказателства за извършване на заверка на молбата-декларация на оспорващия и към момента на приключване на устните състезания по делото.

Така установеното от фактическа страна обосновава следните правни изводи:

Заверката на молбата-декларация за обстоятелствена проверка е част от процедурата по издаване на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК и по същността си представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията.

По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

В конкретния случай ответникът не е извършил поисканата от него услуга в определения с нормата на чл. 57, ал. 2 АПК 7-дневен срок, т.е. до 18.01.2024 г., вкл., считано от подаване на заявлението – 11.01.2024 г., поради което, с основание оспорващият сочи, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК за извършване на процесната административна услуга.

Отказът за извършване на административна услуга е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, подлежащ на оспорване за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК – арг. § 8 ПЗР АПК.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице с правен интерес да обжалва процесния мълчалив отказ на Кмета на Община Варна. Подадената в АдмС – Варна на 30.01.2024 г. жалба не е просрочена, а е в едномесечен срок по чл. 149, ал. 2 АПК, считано от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе – 18.01.2024 г. В случая заявителят има законен интерес от извършване на услугата, тъй като твърди оригинерно придобивно основание в своя полза, а искането му е отправено до надлежния оправомощен да се произнесе административен орган - Кметът на Община Варна, по аргумент от чл. 23, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 62, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Оспореният акт е незаконосъобразен – в несъответствие с материалноправните норми.

Съобразявайки спецификата на заявената административна услуга – удостоверяване на обстоятелството дали имотът е общинска собственост, със съставен АОС, съдът намира, че не е необходимо уведомяване по реда на чл. 26 АПК на лицата, записани като собственици на имота. С основание оспорващият изтъква, че съдебната практика на административните съдилища и на ВАС по този въпрос е константна.

Исканата от оспорващия административна услуга - заверяване на молба–декларация относно собствеността върху имота, както се посочи, е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следва единствено да удостовери факта дали имотът е актуван като общинска собственост с акт по реда на чл. 56 и сл. ЗОС.

Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да преценява материалните предпоставки за придобиване на собствеността, законовите забрани и други пречки и да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на процесния имот, за който се представя и удостоверението, издадено от общината. Правомощията и компетенциите на административния орган, който не е участник в охранителното производство пред нотариуса, се изчерпват единствено и само със заверка на молбата-декларация и с издаването на удостоверението за имота, удостоверяващо дали същият е или не е общинска собственост.

Съгласно чл. 62, ал. 2 ЗОС актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2, а съгласно ал. 4 ЗОС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет.

Актът на заверка на молбата-декларация/издаване на удостоверение, както и мълчаливият или изричният отказ за заверка на молбата-декларация/издаване на удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС, както се посочи, представляват административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, съответно отказ да се издаде такъв документ, което представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията.

По аргумент от § 8 ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Съдът не установява наличието на релевантни основания, които да обосновават неизвършване на поисканата услуга, поради което отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен - с него е препятствано правото на оспорващия да инициира производство по реда на чл. 587 ГПК по отношение на процесния имот. Имотът е в достатъчна степен индивидуализиран – с посочен идентификатор по действащата КК, а и е заплатена дължимата такса.

Независимо от наличието на конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да завери молбата-декларация, респ. да издаде искания документ (удостоверение за наличие или липса на съставен АОС), тъй като противното означава разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината/района не притежава. Доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, е оборима и всяко лице може да докаже в производство по предвидения в закона ред, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. Наличието на предвидено особено исково производство за защита правата на трети лица отново води до извод за незаконосъбразност на оспорения отказ за извършване на административната услуга.

В административното производство, както и в настоящото съдебно производство, не могат да се разрешават спорове за собственост. Преценката за основателността на молбата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка е от компетентността на друг орган – нотариуса в производство, образувано по реда на ГПК.

Административният орган в случая е бил длъжен да завери молбата–декларация – да посочи дали за имота има или няма съставен АОС, като по този начин изпълни задължението си да извърши исканата услуга. Самият характер на конкретното административно производство изключва преценката на органа дали да извърши услугата или не.

С основание оспорващият, позовавайки се на многобройната и константна практика на административните съдилища и на ВАС, поддържа, че при извършването на справка в актовите книги за общинските имоти не е необходимо събирането на допълнителна информация и няма заинтересовани лица, които проверки и уведомяване на трети лица да забавят заверката на молбата-декларация в случая, както и че извършването на всякакви действия извън справката в актовите книги за общинските имоти е без правно основание и е незаконосъобразно.

Оспореният административен акт се явява незаконосъобразен като постановен в несъответствие са материалноправните норми и с целта на закона, т.е. при наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Естеството на спора не позволява да бъде разрешен по същество същият от съда. Административната преписка следва да се изпрати на Кмета на Община Варна. На основание чл. 57, ал. 2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващия следва да се присъди сумата в размер на 1010 лева, представляваща направени разноски за държавна такса -10 лева, и адвокатско възнаграждение - 1000 лева (при претендирано от оспорващия адвокатско възнаграждение 1250 лева). При определяне размера на правото на оспорващия на разноски за адвокатско възнаграждение съдът съобрази възражението на ответника за прекомерност, като същевременно прецени обема и качеството на конкретно предоставената на оспорващия правна помощ от адвоката, обосноваването на твърденията в жалбата с правни аргументи, с посочването на многобройна съдебната практика в подкрепа на всеки конкретен довод, както и осъщественото от адвоката процесуално представителство на оспорващия и в открито съдебно заседание.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление с рег. № АУ004148ВН/11.01.2024 г. от Е. М. Д. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, м-ст „***“, с площ 1571 кв.м., за снабдяване с нотариален акт.

ИЗПРАЩА на Кмета на Община Варна преписката за произнасяне по Заявление с рег. № АУ004148ВН/11.01.2024 г. от Е. М. Д., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Варна, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящото решение, да извърши административната услуга, поискана със Заявление с рег. № АУ004148ВН/11.01.2024 г. от Е. М. Д., а именно да завери молбата-декларация.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е. М. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 4, сумата в размер на 1010 лева, представляваща направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.