РЕШЕНИЕ
гр.София,25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 13042 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 01.08.2019 г. по гр.д. № 45394/18 г., СРС, ГО, 88 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове е правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.155 ЗЕ вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против Г.Л.Я. ЕГН **********, че дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 993.85 лв., представляваща главница за ТЕ и такса.за дялово разпределение като отхвърля иска до пълния предявен размер.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в частта,с която е уважен иска . Във въззивната жалба се
сочи, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон
и необосновано.Излага съображения,че първоинстанционният съд не е съобразил,че
ответникът не е упълномощил никой да
сключи договор от негово име за извършване на услугата топлинно
счетоводство;искът не бил доказан по основание и размер-не била допусната СТЕ,плащането
на част от задължението не означавало признание на целия дълг;неправилно била
приложена нормата на чл.76 ЗЗД.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме за установено,че сумите са недължими.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС .
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага за пълнота следните
мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Неоснователно е твърдението,че
липсва упълномощаване за сключване на договор с фирмата за топлинното счетоводство.Към
договора е представен Протокол от ОС на осбствениците ,в който е отразено
упълномощаването на лице да сключи договор с Бруната България.Съгласието на
собствениците е отразено в приложен списък.
По делото е била допусната
ССЕ,от която се установява,че ответникът е извършил частично плащане на задълженията
си като непогасен остатък е част от главницата.С погасяването на част от
вземането ответникът е направил извънсъдебно признание на дължимостта на
вземането.
Правилно е приложен и чл.76 ЗЗД
като при погасяване на няколко еднородни задължения,ако не е посочено кое се
погасява, то се счита за погасено най-обременителното такова,в случая
задължения попадащи в периода на погасителната давност.
Не се доказаха твърдяните
пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.08.2019 г. по гр.д. № 45394/18 г., СРС, ГО, 88 с-в .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.