Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 29.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1106 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш Серия К № 4023938 на ОД на МВР Ловеч на И.К. М.Н., ЕГН: ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 30.09.2020 г. в 16:46 часа в обл.Ловеч, на път II-35, км. 38+844, с посока на движение към гр.Плевен, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26 60км/ч, установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3% с МПС ************е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 106 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 46 км/ч.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката И.К. М.Н., която го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не е съобразена санкционната норма, въз основа на която й е наложено наказание. Излага, че в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено извън населено място, но при извършена проверка е установила, че посоченото място на извършване на нарушението, посочения километър по дължината на пътя Плевен – Троян се намира между табелите за начало и край на гр.Ловеч, поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП, а не по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, както и че неправилното приложение на санкционната норма винаги води до незаконосъобразност на ЕФ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ел.фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима с оглед липсата на доказателства за обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателката и изричното отразяване в разписка/л.10/ от ОД на МВР-Ловеч, че ЕФ е връчен на жалбоподателката на 27.11.2020 г., като жалбата е подадена на 08.12.2020 г. по пощата и входирана на 09.12.2020 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е подадена в законоустановения срок, като по същество е основателна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 106 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч, с превишение от 46 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – обл.Ловеч, Път ІІ – 35, км.38+844, посока гр.Плевен, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал и присъстващ в представената информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 110 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 106 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 106 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложения снимков материал и схема на пътния участък.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 30-С-ИСИС от 09.07.2020 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 20.02.2020 г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, като от приложената справка се установява, че процесния автомобил е собственост на жалбоподателката. След получаването му жалбоподателката не е възразила и не е заявила да е предоставяла автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателката, след получаване на ел.фиш не е депозирала визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последната, видно от събраните по делото доказателства е получила ел.фиш, не е оспорила констатациите по него и не е депозирала декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направила и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкционирана жалбоподателката като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-6639 с дата на използване 30.09.2020 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 30.09.2020 г., от който е видно къде е бил разположен автомобилът с техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане. Освен цитирания протокол е представена и снимка с разположението на служебния автомобил, използван за измерване на скоростта от мобилно АТСС, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Основателно е обаче възражението за неправилно приложение на санкционната правна норма. Служебно известно е на съда/ от отговори на СГКК по други производства/, че кадастралните карти и кадастралните регистри не съдържат информация за номер на пътища и километри, поради което е изискана справка от ОПУ – Ловеч дали попада в границите на населено място процесния километър. Видно от писмото на ОПУ – Ловеч, км 38+844 от път ІІ-35 се намира в границите на град Ловеч, т.е. в населено място, а не както е отразено в ЕФ извън населено място поради което наказанието е следвало да бъде наложено на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, а не по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Тъй като съдът не е оправомощен да изменя основанието за налагане на наказанието, намира че атакуваният ЕФ се явява незаконосъобразен, поради неправилно приложение на правната норма и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4023938 на ОД на МВР Ловеч, с който на И.К. М.Н., ЕГН: ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :